Ключови фрази


6

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 553
София, 03.12.2019 година

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева

при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 2508 от 2019 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№3097/11.04.2019г., подадена от „Рекламна агенция Бултоп“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], чрез процесуалния представител адв.Ж. Ж. от САК, срещу решение №63/26.02.2019г., постановено от Софийския окръжен съд, ГО по в.гр.д.№549/2018г., с което решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това е отхвърлен предявеният от „Рекламна агенция Бултоп“ ЕООД по реда на чл.108 ЗС иск да се признае за установено по отношение на ответника ЕТ“Жак-13-А. Ц.“, че ищецът „Рекламна агенция Бултоп“ ЕООД е собственик на недвижим имот, представляващ панелна сграда за „Автомотоклуб“ със застроена площ от 108кв.м., на един етаж, състоящ се от четири броя стаи, предверие, тоалетна и гаражна клетка, построена в УПИ ...-„За младежки дом“ в кв.104 по ПУП на [населено място], и ответникът да бъде осъден да предаде владението, както и предявеният при условията на евентуалност от „Рекламна агенция Бултоп“ЕООД срещу ЕТ“Жак-13-А. Ц.“ иск за преустановяване на действията /загражда, заключва и отказва да даде ключ“, с които пречи на дружеството да упражнява правото си на собственост върху имота.
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 по въпроса кои предпоставки следва да са доказани, за да се уважи иска по чл.108 ЗС и как следва да се произнесе съдът при доказването, по който според касатора въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС /определение №224/02.05.2018г. по гр.д.№3371/2017г. на Първо ГО на ВКС; определение №147/30.03.2016г. по гр.д.№4278/2015г. на Второ ГО на ВКС; решение №181/07.10.2016г. по гр.д.№4988/2014г. на Първо ГО на ВКС/.
Касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване и по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по разгледания от въззивния съд въпрос във връзка с изследването на въпроса за собствеността, свързан ли е устройственият статут на процесната постройка, бил той търпим строеж или временна постройка, т.е. с временен устройствен статут, с доказване предпоставките на иска по чл.108 ЗС и респективно при постройка със статут на търпим строеж, чиято собственост е доказана, този статут пречи ли на защитата на правото на собственост или на общо основание такъв тип постройки също подлежат на защита.
Касаторът поддържа също така, че въззивният съд неправилно е обусловил правото на собственост от качеството „временна постройка“ или „търпим строеж“ на процесната сграда, като по този начин е отрекъл нейната защита.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба А. Е. Ц., в качеството ѝ на ЕТ“Жак-13-А. Ц.“, чрез процесуалния си представител адв.З. Н. от САК, изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
„Рекламна агенция Бултоп“ ЕООД е предявило срещу А. Е. Ц. в качеството ѝ на ЕТ“Жак-13-А. Ц.“ по реда на чл.108 ЗС иск за предаване владението на процесната постройка, с твърдението, че дружеството е придобило правото на собственост по силата на договор за покупко-продажба от 05.11.2007г.
Ответникът оспорва така предявения иск, като поддържа, че неговият праводател „ЕТ-Жак-13-Ж. Ц.“ е придобил правото на собственост върху УПИ....-„За младежки дом“, заедно с построената в имота сграда от 451кв.м. с договор за покупко-продажба №.../20.11.2003г. В подадения на 27.02.2017г. от ответника отговор на исковата молба се поддържат няколко защитни тези, както следва:
-че процесната сграда не е била включена в предмета на продажбата поради временния ѝ статут, тъй като е построена при условията на чл.120 ППЗТСУ;
-че с извършената през 2003г. продажба не е изключен обект на собственост, намиращ се в УПИ ..., от което следва, че по силата на приращението всичко което е трайно прикрепено към терена, принадлежи на собственика на терена;
-че е придобила правото на собственост по давност, тъй като от датата на сключване на договора първоначално нейният праводател, а след това и тя, упражняват безспорна, трайна и непрекъсната фактическа власт върху имота;
-предявилото иска дружество не е собственик на сградата, тъй като неговият праводател не е притежавал собствеността – сградата не е била включена в капитала на праводателя „Воинтех“ЕООД, тъй като е записана като общинска, след което е продадена от [община] на ЕТ“Жак-13-Ж. Ц.“.
В обжалваното решение от фактическа страна е прието за установено, че през 1970г. в УПИ – „За младежки дом“, в кв.... по ПУП на [населено място], е построена процесната панелна сграда-автомотоклуб, като за тази сграда е издадена виза за временна постройка от 22.11.1971г. /Акт №.../м.10.1993г. за общинска собственост/, като в Акт №.../24.09.1998г. за частна общинска собственост, т.9 е направено отбелязване, че сградата е построена с виза по чл.120 ППЗТСУ, а в т.1 от този акт, както и в Акт №..../24.11.2000г. за държавна собственост е посочено, че сграда за „Автомотоклуб“ е включена в капитала на търговско дружество „Воинтех“ЕООД на основание ПМС№72 от 30.04.1992г., заповед №ОХ-47 от 22.01.1999г., заповед №267 от 13.04.1999г., заповед №ОХ-358 от 14.05.1999г., решение №1 от 04.03.1999г., решение №2 от 16.11.1999г., решение №3 от 23.03.2000г. и удостоверение от 22.05.2000г.
Въз основа на заключението на приетата пред въззивната инстанция СТЕ, изготвена от арх.Г. Г., е прието, че за процесната панелна сграда за „Автомотоклуб“ липсват запазени строителни книжа, същата е изградена с временен устройствен статут и съгласно предвижданията на ПУП парцелът, в който се намира, е отреден за „Младежки дом“, като сградата не е придобила траен устройствен статут поради непроведена процедура по §17, ал.2 ПР на ЗУТ.
Прието е, че изводът за статута на сградата почива и на Акт №.../24.09.1998г. за частна общинска собственост и на Акт №.../м.10.1993г. за общинска собственост, които като официални документи се ползват с обвързваща доказателствена сила относно удостоверените в тях факти, вкл. че сградата за „Автомотоклуб“ е изградена с виза за временна постройка, още повече, че тези документи не са оспорени, поради което доказателствената им сила следва да бъде зачетена.
Въз основа на отбелязванията в актовете за държавна и общинска собственост е прието, че за сградата за „Автомотоклуб“ през 1971г. е издадена виза за временна постройка.
Изложени са съображения, че изводът за устройствения статут на процесната сграда не се променя от представеното по делото удостоверение №112 от 19.09.2007г. на главния архитект на [община] / в което е посочено, че сградата е придобила статут на търпим строеж, не подлежи на премахване и може да бъде предмет на прехвърлителна сделка/, тъй като статутът на търпимост на постройките, изпълнени в срока по §16, ал.1 ПР на ЗУТ се създава от самата норма, а не чрез удостоверение, като въпросът дали строежът е търпим по смисъла на законовата разпоредба е от правно естество и подлежи на преценка съобразно правната норма във всички случаи, а не съобразно издаденото удостоверение.
Изложени са съображения, че юридическият статут на сградата като временен строеж без траен градоустройствен статут изключва възможността собственикът ѝ да притежава право на строеж или да придобие такова въз основа на давностно владение, като съгласно §17, ал.2 ПР на ЗУТ, който възпроизвежда предишната уредба по §50а ПЗР ЗИД на ЗТСУ /ДВ.бр.124/1998г./, с изключение на възможността за изкупуване на терена/, временните постройки по чл.120, ал.4 ППЗСТУ могат да се запазят, ако им се придаде траен устройствен статут, което пък е основание на собствениците на строежите да се учреди право на строеж и по този начин те придобиват правото да държат собствена сграда върху чужд /общински или държавен/ терен и се преодолява действието на презумпцията на чл.92 ЗС. Посочено е, че крайният срок за допускане на процедура за изменение на ПУП с цел временните строежи да получат траен устройствен статут е 6 месеца от влизане в сила на ЗУТ, а именно 30.09.2001г., като в настоящия случай по делото липсват доказателства панелната сграда за „Автомотоклуб“ да е придобила постоянен градоустройствен статут по реда на §50а, ал.3 ПЗР на ЗТСУ или за нея да е било издадено разрешение по §17, ал.2 ПЗР на ЗУТ, при наличието на което „Рекламна агенция Белтоп“ ЕООД би се легитимирало като носител на вещното право на ползване или строеж, доколкото с договор за покупко-продажба от 05.11.2007г. /н.а.№..., том ..., рег.№........, дело №......../2007г./ „Воинтех“ЕООД - в ликвидация е продало на „Рекламна агенция Бултоп“ ЕООД правото на собственост върху панелната сграда за „Автомотоклуб“.
За необосновани са приети изводите на първоинстанционния съд, че доколкото според А. №...../24.11.2000г. процесната панелна сграда „Автомотоклуб“ е включена в капитала на „Воинтех“ЕООД, представлява търпим строеж по смисъла на §16, ал.1 ЗУТ и може да бъде самостоятелен предмет на прехвърлителна сделка, като впоследствие „Рекламна агенция Бултоп“ЕООД придобива през 2007г. сградата от „Вонтех“ЕООД-в ликвидация, то сключената през 2007г. сделка е породила вещно-прехвърлително действие. Посочено е, че първоинстанционният съд е игнорирал отбелязванията в представените по делото актове за общинска собственост, че сградата е построена като временна постройка.
Прието е, че „Рекламна агенция Бултоп“ЕООД няма противопоставимо на ЕТ“Жак-13-А. Ц.“ право да държи имота, тъй като го е закупил от несобственик, като към 05.11.2007г. сградата е била собственост на праводателя на ответника, а именно на „ЕТ“Жак-13-Ж. Ц.“ по силата на чл.92 ЗС, доколкото е била с временен статут и ЕТ“Жак-13-Ж. Ц.“ е придобил парцела, върху който е изградена, с договор за продажба №..../12.11.2003г. от [община]. Изложени са съображения, че сключеният на 05.11.2007г. договор за покупко-продажба /н.а.№...., том ..., рег.№........., дело №......./2007г./ представлява разпореждане с чужд имот, което не е произвело поради тази причина вещнопрехвърлително действие.
По тези съображения е прието, че следва да бъде отхвърлен както предявеният по реда на чл.108 ЗС иск, така и предявеният при условията на евентуалност иск по чл.109 ЗС.
Според настоящия състав на Първо ГО на ВКС е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения от касатора въпрос, уточнен от настоящия състав на Първо ГО на ВКС според разясненията за правомощията на касационната инстанция, дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, както следва : какво е значението на обстоятелството, че сградата е изградена като временна постройка по смисъла на Строителните правила и норми за изграждане на населените места /ред. от 09.08.1968г./, респ. по смисъла на чл.120, ал.4 ППЗТСУ/отм./, за принадлежността на правото на собственост, ако не е установено сградата да е придобила траен градоустройствен статут по реда на §50а, ал.3 ПЗР на ЗТСУ, респ. §17, ал.2 ПЗР на ЗУТ и този статут пречи ли на защитата на правото на собственост. Този въпрос следва да се приеме за обуславящ крайния извод на въззивния съд за неоснователност на предявените по реда на чл.108 и чл.109 ЗС искове, доколкото именно по причина на липсата на траен градоустройствен статут на процесната сграда е прието, че правото на собственост не е принадлежало на „Воинтех“ ЕООД-в ликвидация към 2003г., когато праводателят на ответника по предявените искове е придобил правото на собственост върху УПИ ....-„За младежки дом“ по ПУП на [населено място], а оттам и че предявилото исковете дружество не е придобило собствеността по силата на сключения през 2007г. договор за покупко-продажба.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по така поставения въпрос липсва трайно установена практика на ВКС. Въпросът касае неограничен брой случаи, доколкото не е свързан само и единствено с конкретните отношения между спорещите страни.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА до касационно обжалване решение №63/26.02.2019г., постановено от Софийския окръжен съд, ГО по в.гр.д.№549/2018г.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50.00лв. /петдесет лева/ и да представи доказателства, че дължимата държавна такса е внесена.
След представяне на доказателства за внасянето на дължимата държавна такса делото да се докладва на председателя на Първо ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
Председател:

Членове: