Р Е Ш Е Н И Е № 87 гр. София, 11.04.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ: 1. Биляна Чочева 2. Жанина Начева при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Велинова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 3158 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Р. С. Б. против присъда № 29 от 17.10.2011 г. по в. н. о. х. д. № 800/2011 г. на Софийския апелативен съд. В жалбата се твърди, че присъдата е постановена при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Направено е искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание защитникът на подсъдимия (адв. К.) поддържа жалбата. Счита, че съдът неправилно е преценил доказателствения материал и се е позовал на свидетели, които са били заинтересовани от крайния изход на делото. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и присъдата следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С нова присъда № 29 от 17.10.2011 г. по в. н. о. х. д. № 800/2011 г. Софийският апелативен съд е отменил оправдателната присъда № 123 от 26.04.2011 г. по н. о. х. д. № 4648/2010 г. на Софийския градски съд и е признал подсъдимия Р. С. Б. за виновен в това, на 25.07.2009 г. в гр.С. с цел да принуди В. М. Ц. да се разпореди със сумата от десет хиляди лева го е заплашил с насилие, като деянието е извършено от две лица и представлява опасен рецидив, поради което и на основание чл. 213а, ал. 3, т. 7 вр. ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК го е осъдил на три години лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор при първоначален строг режим Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. От съдържанието на саморъчно изготвената жалба могат да се извлекат доводи за съществено процесуално нарушение. Подсъдимият твърди, че въззивният съд е постановил присъда независимо от оттегления протест и делото „самоволно” в било разгледано в процедурата на съкратеното съдебно следствие, като е наложено наказание при условията на чл. 55 НК. Данните по делото не подкрепят доводите на жалбоподателя. Въззивното производство действително е било образувано по протест на прокурор от Софийска градска прокуратура, който обаче не е бил оттеглен. Протестът само не е бил поддържан от прокурора, участвал във въззивното производство, затова Софийският апелативен съд е бил длъжен да се произнесе по него. Отказът на прокурора да поддържа протеста не представлява пречка въззивният съд да постанови осъдителна присъда в съответствие с правомощията си по чл. 334, т. 2 НПК, поради което не е било и допуснато съществено процесуално нарушение. Делото е протекло пред първоинстанционния съд по общия ред, а с въззивната присъда на подсъдимия е било индивидуализирано наказание при условията на чл. 55 НК. Формулираното от подсъдимия най-общо възражение, че не е извършил престъплението представлява оплакване за необоснованост, което не е касационно основание и не може да доведе до отмяна на присъдата. Софийският апелативен съд е изградил фактическите си заключения, включително за авторството на подсъдимия при стриктно спазване на процесуалните си задължения. Подробно е анализирал и прецизно е обсъдил доказателствените източници. Констатирал е противоречията и ясно е посочил кои и защо от доказателствените материали приема за достоверни, и които от тях и защо счита, че са недостоверни. Авторството на подсъдимия е извел, стъпвайки на показанията на св. Ц., косвено подкрепени от показанията на св. Ц. и останалите обстоятелства, предхождащи събитието на извършеното престъпление. В рамките на възприетите фактически положения, установени без съществено процесуално нарушение, правната квалификация на деянието е законосъобразна. Материалният е приложен правилно. При изтъкнатите касационни основания, жалбата на подсъдимия Р. С. Б. е неоснователна, а присъдата на Софийския апелативен съд трябва да бъде оставена в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 29 от 17.10.2011 г. по в. н. о. х. д. № 800/2011 г. на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: