2 Р Е Ш Е Н И Е № 320/2012 София, 31.07. 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Даниела Цветкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА гр. дело № 1059/2010 година Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 511 от 22.06.2012г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК касационно обжалване по касационна жалба,подадена от С. Д. С. на въззивно решение от 29.03.2010 год. по гр.д. Nо 419/1999 г. по описа на Окръжен съд - Монтана, с което на основание чл.32 ал.2 ЗС е разпределено ползването на съсобствения с ответницата П. Р. В. недвижим имот ,представляващ УПИ ..,пл.№ 4281,кв.56 по плана на [населено място],кв.”М. К.”. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон - основания за касационно обжалаване по чл. 281 ал.1 т.3 от ГПК. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: За да достигне до извода, че разпределението на ползуването следва да бъде извършено по посочения в диспозитива на обжалваното решение начин, въззивният съд е приел, че имотът е съсобствен между страните по наследство,отчитайки силата на присъдено нещо на решението по ревандикационния иск проведен между страните,като П. Р. В. притежава 1/4 ид. част ,а С. Д. С. притежава 3/4 ид. части и в рамките на тези права е разпределил ползуването, Касационното обжалване е допуснато по чл.280 ал.1 т.2 ГПК поради констатирано противоречие на въззивното решение с приетото в решенията на ВКС, на които се позовава касаторът по въпроса за необходимостта в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС да участвуват всички съсобственици като задължителни необходими другари. В производството за разпределяне ползването на общия имот по чл.32,ал.2 ЗС съсобствениците са задължителни необходими другари, т.е. участието на всички тях в процеса е предпоставка за неговата допустимост, за която съдът следи служебно. При непредявяване на иска срещу всички съсобственици и когато има направено искане от някои от съсобствениците за конституиране като страни по делото и на други съсобственици, срещу които не е бил предявен иска по чл.32,ал.2 ЗС, съдът е длъжен да ги конституира като страна по делото. Задължително е другарството при неразделност на делата на другарите, което изисква тяхната съвместна процесуална легитимация като условие за допустимост на процеса. Естеството на собствеността при съпружеската общност налага съвместна процесуална легитимация, а следователно и задължително другарство, по искове, предявени срещу съпрузите за собственост или вещни права върху общите вещи, както и по искове за потестативни права, предизвикващи промяна в принадлежността или обременеността на общите вещи. Със сила на присъдено нещо в производството по чл.108 ЗС е установено,че процесният имот не е изключителна собственост на касатора С. Д. С.,а е съсобствен между страните.П. Р. В.`е придобила идеална част от недвижимия имот на основание чл.79,ал.1 ЗС по време на брака си с Д. И.,поради което ,с оглед моментът на придобиване правото на собственост, имотът е СИО.С. С. се легитимира като собственик на процесния недвижим имот с договор за издръжка и гледане,оформен с нот.акт № 194/12.10.1994 год.,сключен по време на брака му с С. Д.,поради което,с оглед възмездния характер на алеаторния договор, имотът е СИО,преобразувана в обикновена съсобственост след прекратяване на брака в хода на висящото настоящо производство. Тъй като неучаствалите страни в производството по чл.32,ал.2 ЗС са задължителни другари и участието им в това производство е условие за допустимостта на иска, въззивният съд с оглед разпоредбата на чл. 101 ГПК е следвало да остави исковата молба без движение и да укаже на ищеца в съответен срок да предприеме съответните процесуални действия по конституирането им. Като е допуснал този процесуален порок от съществено значение в процеса, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да изпълни указанията за извършване на следващите се процесуални действия, описани по-горе, като съобрази и разрешенията, дадени в т. 17 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС,защото въпросът за правилното конституиране на страните е извън приложението на чл.131 ГПК и не се преклудира съгласно чл.133 ГПК. С оглед изложеното и предвид разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ГПК Върховният касационен съд, състав на I г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение от 29.03.2010 год. по гр.д. Nо 419/1999 г. по описа на Окръжен съд - Монтана . ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: