Ключови фрази
Касационни дела по глава тридесет и трета НПК * кражба * преквалификация на деяние

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№  92

 

София,  08 април  2009 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и девета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ

                                                                           ТАТЯНА КЪНЧЕВА

                                                                           

 

 

при участието на секретаря  Кристина Павлова

и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова

изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова

дело № 683/2008 година

Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК.

 

Защитникът на осъдения А. И. Т. е направил искане за проверка по реда на Глава ХХХІІІ от НПК на влязлото в сила решение № 61 от 16.06.2008г. постановено по в.н.о.х.д. № 433/2008г. на Софийски градски съд.

В искането се правят доводи за допуснати нарушение на закона и съществени нарушения на процесуалните правила- чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК, които се поддържат и в съдебно заседание. Иска се отмяна на влезлия в сила съдебен акт и признаване на подсъдимия за невинен.

 

Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането и предлага то да се остави без уважение.

 

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните намери за установено следното:

Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, тъй като е направено в предвидения от закона шестмесечен срок от влизане на присъдата в сила, от лице осъдено за престъпление от общ характер.

Разгледано по същество то е неоснователно и съображенията за това са следните:

Софийският районен съд с присъда от 16.10.2007г. по н.о.х.д. № 6876/2004г. е признал подсъдимия А. И. Т. за виновен в това, че на 16.04.2004г. в София отнел чужда движима вещ – мобилен телефон на стойност 110лв. от владението на Г. Г. , с намерение противозаконно да го присвои , поради което и на основание чл.194, ал.1 вр. чл.54 НК го осъдил на шест месеца лишаване от свобода с приложението на чл.66, ал.1 НК с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, като го оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.198, ал.1 НК.

Софийски градски съд с решение № 61 от 16.06.2008г.по в.н.о.х.д. № 433/2008г. е потвърдил присъдата.

 

Възражението за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, аргументирано с признаването на осъдения за виновен и осъждане за престъпление по чл.194, ал.1 НК ,без да е имал повдигано обвинение за такова престъпление е неоснователно.

 

Съдебното производство е образувано по повод внесения срещу подсъдимия обвинителен акт за престъпление по чл.198, ал.1 НК. Последното е съставно престъпление, включващо признаците на два състава- кражба и принуда. За да е осъществен състава на чл.198, ал.1 НК е необходимо принудата да е упражнена с цел противозаконното отнемане на вещта. При установените по делото фактически положения очевидно е, че такава цел у подсъдимия не е била налицемисълът за отнемане на вещта е възникнал по- късно, поради което и правилно съдът е квалифицирал извършеното като кражба. Разграничителният критерии между кражбата и грабежа е именно упражняването на принуда, чрез която се улеснява отнемането на вещта. Когато на подсъдимия е предявено обвинение за грабеж, а от доказателствата по делото се установи, че се касае до кражба, не е необходимо да се предявява ново обвинение, тъй като по същество такова не е налице. В обвинителния акт е посочено, че при сбиването свид. Георгиев е паднал на земята и тогава подсъдимият е извадил от джоба му мобилния телефон. За установено по делото обаче е прието, че при падането мобилния телефон е паднал на земята и от там подсъдимият го е взел. Именно тази разлика е дала основание за преквалифициране на деянието като кражба, но при наличието и не се е налагало предявяването на нови факти, срещу които деецът да се защитава. Съдът винаги може да признае подсъдимия за виновен за едно от престъпленията, включени в съставното, поради което и възражението, че е налице осъждане за престъпление, за каквото не е имало обвинение , е неоснователно.

Не се възприема и възражението, че с признаването на осъдения за виновен по чл.194, ал.1 НК е допуснато нарушение на закона, тъй като не е налице умисъл за противозаконно отнемане на вещта от владението на собственика й, след като самият той вече няма владение върху нея. Настоящият състав изцяло възприема становищата на двете решаващи инстанции за наличието на субективния признак на престъплението по чл.194, ал.1 НК. Цялостното поведение на осъдения до момента на откриване на мобилния телефон в лекия автомобил обосновава намерението на осъдения по отношение на вещта.

Поради изложените съображения и при липсата на допуснати нарушения по смисъла на чл.348, ал.1 и 2 НПК съставът намира за неоснователно искането за отмяна по реда на възобновяването на влезлия в сила съдебен акт и то следва да се остави без уважение.

 

 

Водим от гореизложеното и на основание чл.424 във вр. с чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение

 

 

 

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. И. Т. от София за отмяна по реда на възобновяването на влязлото в сила решение № 61 от 16.06.2008г. постановено по в.н.о.х.д. № 433/2008г. на Софийски градски съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: