4 Р Е Ш Е Н И Е № 370 София, 23 октомври 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ТОМОВ РУЖЕНА КЕРАНОВА при секретар: Мира Недева и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 1149/2014 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на подсъдимия А. Б. А. срещу въззивно решение № 115/24.06.2014 г., постановено по ВНОХД № 105/2014 г. от Апелативен съд – Велико Търново. Касационната жалба се позовава на основанието по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК. Твърди се, че съдът не е отчел в достатъчна степен направеното самопризнание на подсъдимия както и факта, че част от предмета на престъплението е върнат доброволно от него. Направеното искане е за приложение на чл. 58а, ал. 4 във вр. с чл. 55 от НК или намаляване на наложеното наказание. В съдебното заседание, проведено пред Върховния касационен съд, жалбоподателят и неговият процесуален представител не се явяват, редовно призовани. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на подадената жалба. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. С първонистанционната присъда № 26/10.04.2014 г., постановена по НОХД № 201/2014 г. от Окръжен съд - Плевен, подсъдимият А. Б. А. е бил признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 199, ал.1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал.1 и ал. 3 , във вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 29, б.”б” от НК, за което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК му е наложено наказание от шест години лишаване от свобода. С въззивното решение, предмет на касационен контрол, присъдата е потвърдена. ІІ. Касационната жалба е неоснователна. Производството пред първата инстанция е протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК, след като подсъдимият А. признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласил да не се събират доказателства за тях. В резултат на така проведената процедура е възникнала възможността наказанието на подсъдимия А. да бъде индивидуализирано по реда на чл. 58а от НК. Наложеното наказание отразява всички обстоятелства от значение за индивидуализацията на същото. Искането на жалбоподателя за квалифициране на направеното самопризнание като изключително по смисъла на чл. 55, ал.1 от НК е неоснователно. Макар разсъжденията на въззивния съд да са оскъдни, отказът да се третира самопризнанието като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство е правилен. Данните по делото сочат, че подсъдимият е бил разобличен преди да направи признание, поради което и няма основание процесуалното му поведение да се третира като изключително обстоятелство, налагащо определяне на наказанието при условията на чл. 58а, ал. 4 във вр. с чл. 55 от НК. Установените смекчаващи отговорността обстоятелства не покриват и критерия „многобройност” по смисъл на цитираната разпоредба на НК. Всъщност, както правилно е отбелязал и въззивният съд, първата инстанция е отчела превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, но въпреки това е определила наказание под средния размер на предвиденото в закона – сравн., чл. 54, ал. 2 от НК. Не търпят упрек съображенията на предходните инстанции относно степента на обществена опасност на инкриминираната дейност. Тази оценка се основава на механизма на извършеното посегателство и агресивността на подсъдимия (част от принудата е обективирана чрез нанасяне на удар в главата на пострадалия с тесла). Не може да не се спомене и това, че част от предмета на престъплението се явява елемент от гроб на покойник. Посегателството върху такива вещи има по-висока морална укоримост, защото засяга и чувствата на близките на покойника. Подобно укоримо поведение не е изолирана проява в живота на подсъдимия. Той е осъждан за кражба, квалифицирана и по чл. 195, ал.1, т. 8 от НК. Тези обстоятелства, наред с богатото съдебно минало на подсъдимия, извън осъжданията, обуславящи опасния рецидив, очертават висока степен на обществена опасност на личността му. Подсъдимият е изтърпявал многократно ефективни наказания лишаване от свобода, наложени му преимуществено за престъпления против собствеността. Това очевидно не е въздействало възпиращо и възпитателно върху него, което води до необходимост от засилването на наказателната принуда. Фактът, че подсъдимият е предал доброволно мобилния телефон, след намесата на полицейските органи, обсъден на фона на казаното, не води до промяна в съотношението между дефинираните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства до степен, че да се предприеме намаляване на така определеното наказание. Срокът на санкцията е адекватен на степента на обществена опасност на деянието и дееца и е в състояние да постигне целите на чл. 36 на плоскостта на личната и генерална превенция. С оглед на горните съображения и на основание чл.354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 115/24.06.2014 г., постановено по ВНОХД № 105/2014 г. от Апелативен съд – Велико Търново. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.