Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 408

гр. София, 23.09.2020 год.


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА

като изслуша докладваното от съдията Николова гр. д. № 936/2020 год. по описа на ВКС, II г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
С решение № 121 от 05.12.2019 год. по в. гр. д. № 235/2019 год. Окръжен съд - Ямбол, като въззивна инстанция, е потвърдил решението на Районен съд – Ямбол № 428 от 10.06.2019 год. по гр. д. № 3956/2018 год., в обжалваната част, с която се признава за установено по отношение на К. К. М., че Н. С. Д. е собственик на прилежащо мазе към жилище - апартамент, разположен на целия втори етаж на сграда, находяща се в [населено място], [улица], представляващ самостоятелен обект с идентификатор № ***** с площ 93,34 кв. м., а именно - мазе с площ 6,70 кв. м., находящо се в приземния етаж по северната страна на сграда с идентификатор № *** и същата е осъдена да му предаде собствеността и владението върху обекта.
Въззивното решение се обжалва в срок от К. К. М., чрез пълномощника ѝ адв. М. Х. от АК - Я., с оплаквания за неговата недопустимост, алтернативно – неправилност, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Моли за обезсилване на решението, респективно за неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което да бъде отхвърлен предявеният иск, като ѝ се присъдят и сторените пред всички инстанции разноски.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени доводи за „очевидна неправилност“ на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, както и се поддържа наличието на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното му обжалване по поставените правни въпроси, които се свеждат до:
1. Допустимостта на иска по чл. 108 ЗС спрямо принадлежност към самостоятелен обект в сграда – мазе, което е индивидуализирано само по площ и посока и без да е установено, че вещта реално съществува, при невъзможност да бъдат определени нейните точни граници;
2. Задължението на съда по чл. 202 ГПК за оценка на заключението заедно с останалите доказателства по делото;
3. Задължението на съда по чл. 236, ал. 2 ГПК и в частност да изследва въпроса дали за всеки самостоятелен жилищен обект в сградата има складово помещение, съответно да се произнесе по направеното възражение на ответника за придобиване по давност на процесното мазе.
В изложението се поставят и други въпроси, които очевидно не са свързани с предмета на настоящия спор /касаят обезщетение за неимуществени вреди във връзка с настъпило ПТП/, с оглед на което изобщо не следва да бъдат коментирани.
Ответникът по касационната жалба Н. С. Д., чрез адв. Д. С. от АК - Я., оспорва наличието на сочените предпоставки за допускане на касационната проверка на въззивното решение и излага доводи за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, в настоящия състав на II г. о., като обсъди доводите на страните намира следното:
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена в законоустановения срок и от процесуално легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд. За да постанови решението, въззивният съд е приел за доказано по делото, че:
- Ищецът е придобил правото на собственост върху процесното мазе с площ от 6,70 кв. м., на основание покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № 86 от 23.11.2017 год., том VI, рег. № 8446, дело № 678;
- Ответницата е закупила „друг вид самостоятелен обект“ в сграда с идентификатор № ***** със застроена площ 40,75 кв. м., разположен на етаж нула от построената в ПИ триетажна масивна жилищна сграда, като видно от схемата на този обект /л. 49 от първоинстанционното дело/, същият е разположен в южната част на приземния етаж и не засяга северната част на етажа, където се намира процесното мазе. Последното е било присъединено и преустроено в баня, като по делото няма доказателства кога е станало това, нито са представени строителни разрешение и книжа и към момента се владее от ответницата, доколкото е извършено пълно преустройство и към момента целият приземен етаж се използва от нея като жилищен;
- Процесното мазе би могло да се отдели без съществено повреждане на обекта, съгласно приетото заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза.
При така установените факти и след като е съобразил разпоредбите на чл. 97 и 98 ЗС, въззивният съд е приел от правна страна, че при липсата на друго избено помещение към притежавания от ищеца апартамент, процесното мазе се явява принадлежност, която следва неговата собственост и не може да бъде придобита самостоятелно по давност. Затова упражняването на владение от трето лице, съответно бездействието на собственика, нямат правно значение, а предявеният иск по чл. 108 ЗС е основателен и доказан, поради което и първоинстанционното решение следва да се потвърди като правилно.
Не се констатира релевираното от касатора основание по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК за служебно произнасяне по хода на настоящото производство. Наведените доводи за недопустимост на обжалваното решение на практика представляват доводи за неговата неправилност. В съдебната практика последователно се възприема становището, че основание за обезсилване на решението е налице, когато е разгледан недопустим или непредявен иск, но не и когато спорното право не е достатъчно добре индивидуализирано в мотивите и диспозитива на съдебното решение, след като съдът се е произнесъл по спора, с който е бил сезиран. Въззивният съд, който се произнася по жалба срещу едно непрецизно решение на първата инстанция, следва да посочи в своето решение предмета на спора, като при необходимост може да отмени обжалваното решение, дори да го счита за правилно, ако това се налага с цел постановяване на прецизен диспозитив – в този смисъл решение № 548 от 04.06.2009 год. на ВКС по гр. д. № 1364/2008 год., I г. о.
При изложените мотиви на въззивния съд не са налице и предпоставките на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване поради „очевидна неправилност“ на въззивното решение във връзка с решаването на спорове по искове за собственост спрямо принадлежност – избено помещение към самостоятелен обект в сграда, което е било преустроено и присъединено към друг самостоятелен обект в сградата. В случая не се констатира очевиден порок на обжалваното решение, който да се установява в самия акт, без да са необходими допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства. Законът не е приложен в неговия противоположен смисъл, нито е приложена отменена или несъществуваща правна норма. Не е налице явна необоснованост на обжалваното решение, като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика, нито се констатира нарушение на основополагащи принципи на съдопроизводството.
Въззивното решение е съобразено с трайно установената съдебна практика, а както и с единодушно възприеманата в теорията позиция, че за да се трансформира в право на собственост в полза на владеещия несобственик, фактическа власт следва да е упражнена спрямо конкретен обект на правото на собственост. Избеното помещение не е самостоятелна вещ, а принадлежност към самостоятелен обект в сграда и като такава не може да се придобива самостоятелно, тъй като по правилото на чл. 98 ЗС следва собствеността на главната вещ /решение № 30 от 07.02.2012 год. на ВКС по гр. д. № 401/2011 год., I г. о.; решение № 45 от 04.05.2012 год. на ВКС по гр. д. № 482/2011 год., II г. о./. Допустимо е собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост да придобие по давност правото на собственост върху придадени към отделните обекти помещения с несамостоятелен характер само при условие, че те не представляват единствено складово помещение към жилищен обект, собственост на друго лице /решение № 201 от 23.03.2018 год. на ВКС по гр. д. № 900/2017 год., I г. о. и решение № 1368 от 3.12.2008 год. на ВКС по гр. д. № 4834/2007 год., IV г. о./.
Фактическите и правни изводи на въззивния съд намират отражение в мотивите на решението, като е изпълнено задължението му по чл. 236, ал. 2 ГПК за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните.
Предвид изложеното не е налице релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол по формулираните въпроси относно задълженията на съда по чл. 202 и 236, ал. 2 ГПК и в частност да изследва въпроса дали за всеки самостоятелен жилищен обект в сградата има складово помещение, съответно да се произнесе по направеното възражение на ответника за придобиване по давност на процесното мазе.
Не се обосновават и предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК - бланкетното позоваване на това основание за допускане на касационно обжалване не е достатъчно, още повече, че в случая дори не е формулиран конкретен правен въпрос във връзка с него.
Касационно обжалване на решението обаче следва да бъде допуснато по първия, поставен в изложението въпрос, относно надлежната индивидуализация на вещта – предмет на иска по чл. 108 ЗС. При проверка на въведеното основание, настоящият съдебен състав констатира, че въпросът е разрешен в противоречие с трайно установената съдебна практика на ВКС, формирана с решение № 74 от 22.03.2013 год. на ВКС по гр. д. № 757/2012 год., I г. о.; решение № 384 от 02.11.2011 год. на ВКС по гр. д. № 1450/2010 год., I г. о.; решение № 25 от 08.03.2019 год. на ВКС по гр. д. № 840/2018 год., I г. о.; решение № 47 от 25.02.2014 год. на ВКС по гр. д. № 5425/2013 год., I г. о. Съгласно приетото в нея, когато обектът на спорното право е недвижим имот, той се индивидуализира от ищеца в исковата молба чрез посочване на местонахождение, граници, площ, актуален градоустройствен статут. Когато става въпрос за реална или несамостоятелна част от самостоятелен обект в сграда, индивидуализацията трябва да е такава, че да може да се направи еднозначен извод за неговите местоположение, граници и площ. В случай, че предметът на искова защита по описанието в исковата молба не съответства на фактическото положение, а реално съществува друг обект на собственост, от който той е част, обектът трябва да се индивидуализира с реалния му статут и описание. Искът за собственост по чл. 108 ЗС винаги предполага наличие на точно индивидуализиран обект на правото на собственост, тъй като със съдебното решение се цели признаване със сила на присъдено нещо на правото на собственост и осъждане да бъде предадено владението върху конкретна вещ.
Предвид изложеното, въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие с практиката на ВКС по уточнения, съгласно правомощията на ВКС по т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 год. по тълк. д. № 1/2009 год. на ОСГТК, въпрос за служебното задължение на съда да следи за надлежната индивидуализация на обекта на спорното право в производството по иск с правно основание чл. 108 ЗС.
По тези съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, II гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 121 от 05.12.2019 год. по в. гр. д. № 235/2019 год. Окръжен съд - Ямбол по подадената от К. К. М., чрез адв. М. Х. от АК - Я., касационна жалба против него.
УКАЗВА на касатора да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 25 /двадесет и пет/ лева в едноседмичен срок от съобщението, като представи в същия срок вносния документ, след което делото се докладва на председателя на Второ гражданско отделение на ВКС за насрочването му в открито заседание.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: