Р Е Ш Е Н И Е № 516 гр. София, 24.02.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на осемнадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Д. Генчев изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 1769 по описа за 2013 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на защитника на осъдения И. Т. Б. за възобновяване на ВНОХД № 547/2012 г. по описа на Окръжен съд – Сливен и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 24/07.03.2013 г., с което е била потвърдена присъда № 713/10.10.2012 г. по НОХД № 1933/2010 г. на Сливенския районен съд. С първоинстанционната присъда подсъдимият И. Т. Б. е бил признат за виновен в това, че на 26/27.11.2009 г., в гр.С., причинил на Х. Д. средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на три леви ребра, довело до трайно затрудняване движението на снагата, както и изключване на левия бял дроб вследствие на тотален левостранен пневмоторакс, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на основание чл. 129 ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 54 от НК му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, чието изпълнение е било отложено по реда на чл. 66 ал. 1 от НК за срок от 3 години. Подсъдимият е бил осъден да заплати на Х. Д. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв., ведно със законната лихва, считано от 27.11.2009 г., като за разликата над уважения размер предявеният граждански иск е бил отхвърлен като неоснователен. В негова тежест е било присъдено заплащането на направените по делото разноски. В искането, поддържано в с. з. пред ВКС лично от подсъдимия и упълномощения му защитник, се изтъкват доводи, съотносими към основанията за възобновяване по чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 - 3 от НПК. Претендира се отмяна на решението и при условията на алтернативност връщане на делото за ново разглеждане или оправдаване по повдигнатото обвинение. Осъденият представя и писмени бележки. В последната си дума, моли да бъде оправдан. Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е подадено в изискуемия по чл. 421 ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение, което не е подлежало на касационна проверка. Разгледано по същество същото е НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения, мотивирани с липсата на пълно и обективно изследване на обстоятелствата по делото и едностранчива оценка на доказателствата по повод авторството на деянието, неяснота относно механизма на причиняване на телесните повреди и техния характер, които самостоятелно и съвкупно да са довели до неправилно осъждане по обвинението, са изцяло неоснователни. Версията, че подсъдимият не е автор на деянието, а телесните увреждания на пострадалата са били резултат на падане и самонараняване, вкл. предприети с цел неговото уличаване и избягване от нейна страна на задължения за изплащане на банков кредит, теглен в нейна полза, е била разгледана и правилно отчетена за недостоверна. Събраните пред първата инстанция доказателства, проверени и от въззивната, еднозначно са определяли подсъдимият като автор на деянието. В тази посока, показанията на св. Д. съвсем не са били единственият и с решаващо значение доказателствени източник. Вярно е, че по време на нанасяне на побоя двамата са били сами, но установените по делото данни за техните отношения, състоянието на тяхната връзка към този момент, поведението му вечерта на 26.11.2009 г., неоспореното от него посещение в дома й след полунощ, респ. неубедителността на изложените от него причини за това, както и състоянието, в което е била заварена от св. П. и св. П. на следващата сутрин, и в крайна сметка обективно установените при нея увреждания, довели до спешна медицинска интервенция за спасяване на живота й (с оглед нараняване на белия й дроб от счупените три ребра и последвалия тотален левостранен пневмоторакс), са формирали доказателствена съвкупност в непренебрежимо голям обем, подкрепяща по убедителен начин съобщеното от св. Д.. На тази основа, обясненията на подсъдимия за липса на интимна връзка с пострадалата, а единствено по повод парични задължения, които той решил да изяснява след полунощ, както и тезата му за възможно падане на Д. с оглед алкохолно опиване, непотвърдено от присъствалите в дома на св. Ж. П. и опровергано като механизъм на причиняване на уврежданията от медицинските експерти, са се явявали напълно изолирани, поради което и с основание са били приети за недостоверни. Механизмът на причиняване на съставомерните увреждания е бил изяснен по надлежен процесуален начин, като всички искания на защитата в тази посока са били удовлетворени – както по отношение на изискване на цялата документация за проведеното болнично лечение на св. Д., така и относно назначаването на повторна тройна СМЕ от вещи лица извън района на гр.С., допълнителен личен преглед на пострадалата и дори извършването на нова рентгенография, която е потвърдила наличието на счупване на ребрата и последвалата оперативна интервенция, в каквато връзка са излагани безпочвени съмнения. В тази посока ВКС намира за неоснователни оплакванията на защитата, че тези обстоятелства не са били проверени. Такива са и тези, касаещи претенцията за допълнително установяване дали е имало плеврални сраствания, по който въпрос са дадени отговори в мотивите на въззивната инстанция. При това положение, след като въззивната инстанция е извършила всеобхватен анализ на всички доказателствените източници, като е изложила убедителни съображения за това, поради какви причини намира установените от първата инстанция фактически данни за потвърдени, а възраженията на защитата за неоснователни, ВКС намира, че липсва каквото и основание да се счита, че вътрешното й убеждение е било опорочено. Въз основа на възприетите от инстанциите по същество фактически обстоятелства, които са рамката и основата за касационната проверка относно приложението на закона, правилно е прието, че подсъдимият Б. е осъществил в обективен и субективен план състава на чл. 129 ал. 2, вр. ал. 1 от НК. В тази връзка, както и по повод справедливостта на наказанието в искането за възобновяване липсват конкретни оплаквания, поради което и ВКС не намира за нужно да ги обсъжда. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. Т. Б. за възобновяване на ВНОХД № 547/2012 г. по описа на Окръжен съд – Сливен и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 24/07.03.2013 г., с което е била потвърдена присъда № 713/10.10.2012 г. по НОХД № 1933/2010 г. на Сливенския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.