Р Е Ш Е Н И Е N 121 С. , 7.05..2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на дванадесети април................................... две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: Е. ТОМОВ В. АТАНАСОВА при секретаря...Р. И....................….….................................................... в присъствието на прокурора...............……........................................... изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА.............................. гр.дело N 578/2010 година. Производството е по чл.290 ГПК. СОУ “Св.св. К. и М.”, [населено място], е подал касационна жалба срещу решение № 88 от 25.01.2010г. по гр.д. N 2596/2009г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено решение № 1854 от 3.07.09 г. по гр.д. № 4356/09г. на районен съд – П. и вместо него е постановено друго, като са уважени исковете на В. Г. Б. от [населено място] срещу касатора за отмяна на незаконно уволнение, извършено със заповед № 498/11.03.2009г. на директора на СОУ “Св.св. К. и М.”, [населено място], за възстановяване на длъжността “учител по география” и за заплащане на обезщетение в размер на 2812, 32 лв., ведно със законната лихва и разноските по делото - искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 във вр. с чл.225, ал.1 КТ. Развити са оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Ответницата В. Г. Б. от [населено място] оспорва касационната жалба с писмен отговор и в съдебно заседание чрез пълномощника си адв. С.. Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лица срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С определение № 1105 от 12.11.2010 г. е допуснато касационно обжалване на решението по въпросите подлежи ли на съдебен контрол преценката на работодателя, извършена чрез нарочна комисия, относно работата на включените в подбора лица и как трябва да се доказва законността на извършения подбор. При отговора на поставените въпроси трябва да се съобрази задължителната сила на постановеното вече ТР №3/16.01.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. ОСГК. С него се прие, че преценката на работодателя по чл.329, ал.1 КТ кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии на чл.329, ал.1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на работата. В мотивите на решението е изяснено, че работодателят трябва да провежда подбор съобразно изискванията на закона, прилагайки еднакви критерии при осъществяването на правото си по чл.329 КТ, които независимо от спецификата на всяко производство или служба трябва да са относими към нормативно регламентираните критерии. Точното прилагане на закона, към което е насочен съдебния контрол за законосъобразност, не се изчерпва с констатиране формалното прилагане на критериите по чл.329, ал.1 КТ, а обхваща проверката на приетите от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по същите критерии. Подборът обхваща всички конкретни действия, които се свеждат до оценка на работата на всеки участник в него, както и до съпоставяне на приетите показатели за изпълнение на законовите критерии, а в зависимост от извършеното сравнение и приемане на решение по основния въпрос, кои работници и служители имат по-висока квалификация и работят по-добре. Законността на подбора подлежи на доказване с всички доказателствени средства, а доказателствената тежест пада върху работодателят и негово е задължението да установи, че законосъобразно е осъществил правото, съответно задължението за подбор. По съществото на спора: За да отмени първоинстанционното решение и вместо него постанови друго, с което да признае за незаконно уволнението на В. Г. Б., да я възстанови на длъжността „учител по география” и да присъди обезщетение за оставането й без работа, съставът на въззивния съд е приел, че оценките по отделните критерии, извършени от комисията по подбора, са нереални, тъй като не е имало дейност, фактически извършвана от ищцата, която да бъде предмет на оценяване за краткия период от възстановяването й на работа до процесното уволнение /27.02.2009 г. – 11.03.2009 г./. Ищцата не е преподавала, не е била класен ръководител, не е отговаряла за извънкласни форми на обучение за процесния период, тъй като такива задачи не са й били възлагани от работодателя, независимо от причините за това. Дадените оценки са намерени за нереални както в частта, с която те са минимални, така и в частта, с която са определени максимални стойности. Решението е неправилно. Съдът законосъобразно е извършил проверка на законността на подбора в неговата цялост – квалификация и ниво на изпълнение на работата, но неправилно е формирал крайния си извод за незаконност на уволнението. Становището, че поради краткия срок на работа служителката не може да бъде оценена на практика означава, че тя трябва да бъде изключена от подбора, а от тук – че не може да бъде съкратена. Това становище не намира опора в закона, тъй като на подбор подлежат всички работници или служители, които заемат еднакви и сходни длъжности. В случаите, когато уволнен работник или служител бъде възстановен на работа и длъжността му вече не съществува, или трудовата дейност се осъществява в намален състав, се налага ново уволнение, което се съобразява с нормите на чл.329 и чл.333 КТ. В тези случаи подборът се извършва между всички работници или служители, включително и възстановеното лице. При оценката на дейността му се взема предвид не само периодът след възстановяването /който в повечето случаи е кратък/, а цялостната работа в предприятието, така че неговите трудови качества да бъдат оценени по достойнство. По делото е разпитана свидетелката П.-С., председател на комисията за подбор на учителите. Тя е изяснила, че всички членове на комисията са работили с ищцата повече от 5 години и познават добре нейната работа. Оценките са дадени според показаното до уволнението й през 2006 г. Конкретно по спорните оценки за критериите „Извънкласни форми” и „Класно ръководство” е посочила, че комисията има достатъчно впечатления за дейността й, свързана с тях и поддържа становището, че учителката Б. е участвала по-малко в извънкласни форми на училището, докато другите учители са го правили по-често. Ищцата Б. не е била и класен ръководител. При тези данни трябва да се приеме, че касаторът-работодател е доказал извършването на подбора според критериите на чл.329 КТ. В него са участвали всички учители, заемащи длъжността „учител по география”. Критериите за оценка съответстват на спецификата на учителската професия и участниците в подбора са реално оценени според становището на комисията за подбора, което е съобразено от работодателя. В. решение е постановено в разрез с материалния закон и като неправилно ще бъде отменено. Вместо него Върховният касационен съд ще постанови друго по съществото на спора, с което ще отхвърли исковете. Съдът не присъжда разноски /адвокатско възнаграждение/ за производството, поради липсата на доказателства за направата им от касатора. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло решение № 88 от 25.01.2010г. по гр.д. N 2596/2009г. на Пловдивския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ исковете на В. Г. Б. от [населено място] срещу СОУ “Св.св. К. и М.”, [населено място], за отмяна на незаконно уволнение, извършено със заповед № 498/11.03.2009г. на директора на СОУ “Св.св. К. и М.”, [населено място], за възстановяване на длъжността “учител по география” и за заплащане на обезщетение в размер на 2812, 32 лв., ведно със законната лихва и разноските по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.