Р Е Ш Е Н И Е № 286 гр. София, 02.07.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 18 юни, две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Бисер Троянов при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора А. Лаков изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 859/2014 година. Касационното производство е образувано по жалба на подс. В. С. Н. от гр. С., чрез неговия защитник - адвокат С. П., против въззивна присъда на Софийски градски съд, постановена по внохд № 5491/2013 г. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона, а наложеното наказание – явно несправедливо. Исканията са: да бъде отменен и подсъдимият оправдан или намалено наложеното наказание. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважавана. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по реда на чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С въззивна присъда от 20.02.2014 г., постановена по внохд № 5491/2013 г., Софийският градски съд, наказателно отделение, 5-ти въззивен състав, е отменил присъда от 19.04.2013 г., по нохд № 4437/2012 г., на Софийски районен съд, 112-ти състав, като вместо нея е признал подс. В. С. Н., за виновен в извършено на 04.11.2011 г., в гр. С., престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК и го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от три години, по реда на чл. 66, ал. 1 НК. На основание чл. 343г НК, го е лишил от правото да управлява МПС за срок от една година, като е зачел времето през което е бил лишен от това право по административен ред. По довода за нарушение на закона: Релевираното касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 и ал. 2 НПК, е неподкрепено от данните по делото и е неоснователно. По същество се правят конкретни възражения във връзка с необосновани изводи относно фактическата обстановка и неправилно според защитата кредитиране на част от събрания доказателствен материал. По своята същност те се свеждат до оспорване обосноваността на второинстанционната присъда във връзка с приетата фактическа обстановка. Достоверността на доказателствените материали обаче, не подлежи на преобсъждане в касационното производство. Касационната инстанция следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. Затова, процесуалният закон не предвижда необосноваността като касационно основание. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на доказателствата е спазен регламентирания процесуален ред. При това въззивната инстанция, при установяване на правно – релевантните факти, не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите й за виновността на подсъдимия са изцяло подкрепени от показанията на свидетелите Н. Г., И. В., В. С. и Б. И., от приложените писмени доказателства, подробно изброени в мотивите, включително протокол за разпознаване, талон за медицинско изследване, справка за периодична проверка на техническото средство тип „дрегер”. Следователно, вътрешното й убеждение не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на доказателствата. Поради това е законосъобразен извода, че подс. Новачки е осъществил престъпния състав на престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК от обективна и субективна страна. Второинстанционният съд в мотивите си подробно и задълбочено е обсъдил данните от гласните доказателствени средства. Законосъобразно е кредитирал изцяло показанията на св. Н. Г., като очевидец на деянието, безпристрастен и незаинтересуван от изхода на делото. От друга страна същите са подкрепени от показанията на полицейските служители – св. В. И. и С., отчасти от тези на св. К., от приложения протокол за разпознаване на живо лице от ДП. Обсъдени са били и показанията на св. К. и обясненията на подс. Новачки, като точно е посочено в кои части се кредитират и в кои не и защо. Съставът на Върховният касационен съд изцяло възприема изводите на въззивната инстанция, относно постановяване на осъдителната присъда. Счита, че мотивите й в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри правилно е било прието от въззивната инстанция, че е установено по несъмнен начин, че подс. Новачки е извършил престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК. Затова няма никакво основание, за уважаване искането по касационната жалба, за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия. По довода за явна несправедливост на наложеното наказание: Лишени от основание са възраженията и по този направен довод. При определяне размера на санкцията за извършеното престъпление са били подложени на анализ всички установени обстоятелства за деянието и дееца. Точно са били приложени принципите по чл. 54 НК за индивидуализацията на наказанието. И според настоящият касационен състав, санкцията от шест месеца лишаване от свобода при приложение на чл. 66, ал. 1 НК и една година лишаване от правото да управлява МПС, е напълно справедлива, съобразена със степента на обществена опасност на деянието и личността на дееца. Ето защо, не следва да бъде уважено искането за смекчаване на наказателната репресия, изхождайки се от необходимостта за постигане целите на наказанието по чл. 36 НК. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, 2 наказателно отделение при Върховния касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда от 20.02.2014 г., постановена по внохд № 5491/2013 г., на Софийския градски съд, наказателно отделение, 5-ти въззивен състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: