Р Е Ш Е Н И Е   №  114   гр.София,  17 март   2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на  двадесет и четвърти февруари   две хиляди и десета  година в  състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛИДИЯ СТОЯНОВА                                               ЧЛЕНОВЕ:   ЕЛЕНА АВДЕВА                                                                        БИЛЯНА ЧОЧЕВА                                                                                                                                              със секретар   Надя Цекова при участието на прокурора   АНТОНИ ЛАКОВ изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)   ЛИДИЯ  СТОЯНОВА наказателно  дело    под №    758/2009 година   Производството е образувано по искането от главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 311/2009 год. по описа на Разградския районен съд и отмяна на определението от 18.06.2009 год. Поддържат се доводи за постановяването му при съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на закона, с които се обосновава необходимостта от връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения за наличието на основания от предвидените в чл.422, ал.1, т.5 НПК. Осъденият Т. С. Т. чрез защитника си не оспорва основателността на искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите на своята компетентност и намира: Разградският районен съд е образувал нохд № 311/2009 год. по внесения обвинителен акт с обвинение срещу Т. за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.7 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.26, ал.1 НК. Преди приключване на съдебното следствие е изготвено споразумение между прокурора и защитника, подписано и от подсъдимия след като е декларирал съгласие и отказ от съдебно разглеждане на делото по общия ред. Приел е, че не противоречи на закона и морала, включително и по въпроса за вида и размера на наказанието, независимо, че липсва текстът от наказателния кодекс, който да указва въз основа на кое правило е определено. Това обаче не е нарушение, което да бъде определено като съществено по смисъла на чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НК, защото не поражда съмнение, че е дало отражение върху правилността на съдебния акт. Съществено би било ако резултатът можеше да бъде друг и съдът би стигнал до по-различен от направения извод за размера на наказанието. Основното правило за определяне на наказанието е уредено в чл.54 НК, според която разпоредба съдът е длъжен да определи наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление като отчете установените по делото смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Законодателят е предвидил и друга възможност за налагане на наказание, при която съдът има право да наложи по-леко или друго по вид наказание от предвидените в НК при хипотезите на чл.55 и 58 НК вместо предвиденото в съответната норма. Съгласно чл.381, ал.4 НПК със споразумението може да се определи наказание при условията на чл.55 НК /при това независимо дали са налице изключителни или многобройни обстоятелства/ и в случаите, когато обвинението е за престъпление, за което е предвидено наказание лишаване от свобода с определен минимум, какъвто е настоящият /обвинението е за престъпление по чл.195, ал.1 НК с предвидено наказание от 1 до 10 год./и съдът да наложи наказание от същия вид под най-ниския предел. Предвиденото в споразумението и одобрено от съда наказание лишаване от свобода в размер на три месеца съответства на една от предвидените правни възможности за определяне на наказанието – тази по чл.55 НК. Обстоятелството, че в диспозитива на определението не е отразена цифрово, не е основание за извод, че е допуснато нарушение на закона при индивидуализация на наказанието, нито на процесуалните правила, защото няма противоречие в схващанията му и съмнение във волята му за конкретното престъпление да бъде определено наказание под предвидения минимум, което не е възможно, ако се приложи правилото, уредено в чл.54 НК. Предвид изложеното за неоснователност на поддържаните доводи искането за отмяна на определението по реда на възобновяването следва да бъде оставено без уважение. Затова Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И:   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 311/2009 год. на Разградския районен съд и отмяна на определението от 18.06.2009 год. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ