Ключови фрази
Касационни дела по глава тридесет и трета НПК * кражба * приложение на чл. 55 НК * Касационни дела по глава тридесет и трета НПК * Касационни дела по глава тридесет и трета НПК

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

 

№  114

 

гр.София,  17 март   2010 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на  двадесет и четвърти февруари   две хиляди и десета  година в  състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛИДИЯ СТОЯНОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ:   ЕЛЕНА АВДЕВА

                                                                       БИЛЯНА ЧОЧЕВА

                                                                                                                           

                 със секретар   Надя Цекова

при участието на прокурора   АНТОНИ ЛАКОВ

изслуша    докладваното  от   

председателя        (съдията)   ЛИДИЯ  СТОЯНОВА

наказателно  дело    под №    758/2009 година

 

Производството е образувано по искането от главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 311/2009 год. по описа на Разградския районен съд и отмяна на определението от 18.06.2009 год. Поддържат се доводи за постановяването му при съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на закона, с които се обосновава необходимостта от връщане на делото за ново разглеждане.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения за наличието на основания от предвидените в чл.422, ал.1, т.5 НПК.

Осъденият Т. С. Т. чрез защитника си не оспорва основателността на искането.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите на своята компетентност и намира:

Разградският районен съд е образувал нохд № 311/2009 год. по внесения обвинителен акт с обвинение срещу Т. за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.7 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.26, ал.1 НК. Преди приключване на съдебното следствие е изготвено споразумение между прокурора и защитника, подписано и от подсъдимия след като е декларирал съгласие и отказ от съдебно разглеждане на делото по общия ред. Приел е, че не противоречи на закона и морала, включително и по въпроса за вида и размера на наказанието, независимо, че липсва текстът от наказателния кодекс, който да указва въз основа на кое правило е определено. Това обаче не е нарушение, което да бъде определено като съществено по смисъла на чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НК, защото не поражда съмнение, че е дало отражение върху правилността на съдебния акт. Съществено би било ако резултатът можеше да бъде друг и съдът би стигнал до по-различен от направения извод за размера на наказанието. Основното правило за определяне на наказанието е уредено в чл.54 НК, според която разпоредба съдът е длъжен да определи наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление като отчете установените по делото смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Законодателят е предвидил и друга възможност за налагане на наказание, при която съдът има право да наложи по-леко или друго по вид наказание от предвидените в НК при хипотезите на чл.55 и 58 НК вместо предвиденото в съответната норма. Съгласно чл.381, ал.4 НПК със споразумението може да се определи наказание при условията на чл.55 НК /при това независимо дали са налице изключителни или многобройни обстоятелства/ и в случаите, когато обвинението е за престъпление, за което е предвидено наказание лишаване от свобода с определен минимум, какъвто е настоящият /обвинението е за престъпление по чл.195, ал.1 НК с предвидено наказание от 1 до 10 год./и съдът да наложи наказание от същия вид под най-ниския предел. Предвиденото в споразумението и одобрено от съда наказание лишаване от свобода в размер на три месеца съответства на една от предвидените правни възможности за определяне на наказанието – тази по чл.55 НК. Обстоятелството, че в диспозитива на определението не е отразена цифрово, не е основание за извод, че е допуснато нарушение на закона при индивидуализация на наказанието, нито на процесуалните правила, защото няма противоречие в схващанията му и съмнение във волята му за конкретното престъпление да бъде определено наказание под предвидения минимум, което не е възможно, ако се приложи правилото, уредено в чл.54 НК.

Предвид изложеното за неоснователност на поддържаните доводи искането за отмяна на определението по реда на възобновяването следва да бъде оставено без уважение. Затова Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 311/2009 год. на Разградския районен съд и отмяна на определението от 18.06.2009 год.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/

/СЛ