Р Е Ш Е Н И Е № 33 София, 20 май 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. девети февруари ………........... 2016 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Цветинка Пашкунова ........................ ЧЛЕНОВЕ: .. Севдалин Мавров .............................. .. Лада Паунова ...................................... при секретар .. Невена Пелова ..................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Атанас Гебрев ...................................., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ................................ КНОХД № .. 20 .. / .. 2016 .. г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по подадена в срок жалба от частния тъжител и граждански ищец В. С. С.. Обжалва се присъда № 107 от 08.12.15 г., постановена по ВНЧХД № 1248/15 г. по описа на Пловдивския окръжен съд. С последната е отменена осъдителна присъда № 173 от 27.04.15 г. по НОХД № 3048/14 г. на Пловдивския районен съд, като подсъдимият Т. Д. П. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 4, вр. чл. 147, ал. 1 от НК. В жалбата се сочат касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК – нарушение на закона и допуснати съществени процесуални нарушения. В срок е постъпило допълнение към касационната жалба. Иска се въззивната присъда да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Частният тъжител и граждански ищец не се явява в заседанието на ВКС. Защитата на подсъдимия развива доводи за неоснователност на жалбата. Пледира атакувания съдебен акт да се остави в сила. Прокурорът изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилата жалба и допълнението към нея, посочените касационни основания, развитите доводи, постановените съдебни актове и становищата на явилите се в съдебно заседание страни, намира следното: С цитираната първоинстанционна присъда подсъдимият Т. П. е признат за виновен за това, че на 15.04.14 г. в [населено място], в качеството му на длъжностно лице – кмет, при изпълнение на служебните си задължения, публично е разгласил позорно обстоятелство за тъжителя В. С., че „ е стоял на студено и е идвал в неговата стая, като адвокат да се топли, защото не е искал да пуска печка“ – престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 4, вр. чл. 147, ал. 1 от НК. На осн. чл. 78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000.00 лв., като е признат за невиновен и оправдан за квалифициращото обстоятелство по чл. 148, ал.1, т. 2 от НК. Признат е за невиновен, за това на 15.04.14 г. в Пазарджик при изпълнение на службата в същото му качество да е казал нещо унизително за честа и достойнството на С. в негово присъствие, употребявайки думите „щурчовци“, „идиоти“, „тях, когато и да ги освидетелстват, все ще им е късно“, като обидата е разпространена по телевизията, поради което е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 148, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4, във вр. чл. 146, ал. 1 от НК. Осъден е да заплати на С. 2 000.00лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от престъплението по чл. 148, ал. 2 от НК, ведно със законната лихва, считано от 15.04.14 г. до окончателното и изплащане, като гражданския иск е отхвърлен до пълният му предявен размер от 5 000.00лв., като недоказан. Осъден е на осн. чл. 45 от ЗЗД да заплати на С. 1 000.00 лв., съставляващи обезщетение за неимуществени вреди в резултат на изречените унизителни реплики „щурчовци“, „идиоти“, „тях, когато и да ги освидетелстват, все ще им е късно“, ведно със законната лихва, считано от 15.04.14 г. до окончателното и изплащане, като гражданският иск е отхвърлен в останалата му част до 5 000.00 лв. Осъден е да заплати на С. 294.29 лв. направени разноски по делото, както и държавната такса върху уважените граждански искове. По жалба на П. срещу осъдителните части и жалба на С. в оправдателните и отхвърлителните части на присъдата е образувано въззивното производство. С атакуваната пред настоящата инстанция присъда актът на РС – гр. Пловдив е частично отменен. П. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 4, вр. чл. 147, ал. 1 от НК. Отменена е първоинстанционната присъда в гражданскоосъдителните и части, присъдените на С. разноски и държавната такса. С. е осъден за заплати на П. направените от последния разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000.00 лв. В останалата и част присъдата е потвърдена. Подадената в срок касационна жалба в действителност не отговаря в достатъчна степен на изискванията на процесуалния закон с изключение на посочените касационни основания, поради което съдържа множество предположения, но това е обяснимо със законодателното решение присъдата да се обжалва в определения в чл. 350, ал. 1, вр. чл. 319, ал. 1 от НПК петнадесетдневен срок и възможността по чл. 308 НПК мотивите да бъдат изготвени след постановяването и в петнадесетдневен, съответно тридесетдневен срок (доколко е удачно това законодателно решение в случаите, когато присъдата не е обявена ведно с мотивите, не е предмет на настоящото дело). Несъответствието е преодоляно с подаденото в срок допълнение към касационната жалба, в която са изложени конкретни процесуални нарушения и доводи за нарушения на закона. Обсъждайки последните, настоящият състав на ВКС ги намира за НЕОСНОВАТЕЛНИ. Окръжният съд не е извадил инкриминираните изрази от контекста и не е разкъсал единството им, като е приел, че те могат да се тълкуват и по друг начин. Напротив изключително подробно и задълбочено е развил тезата си (л. 6 – 8 от мотивите), че изразът „ е стоял на студено и е идвал в неговата стая, като адвокат да се топли, защото не е искал да пуска печка“ отговаря на действително казаното от П. на базата на лични възприятия, подкрепени и от свидетелските показания на М. С., но по своето съдържание не са позорящи, доколкото не съставляват конкретни факти и обстоятелства, позорни от гладна точка на морала и добрите нрави, които са неистински и не отговарят на действителността, подлежащи на проверка, а не съждения, мнения, умозаключения или предположения върху факти, които не подлежат на проверка, като мисловен продукт. От друга страна, позорното обстоятелство трябва да се възприема еднозначно в обществото като такова, а не индивидуално или от група субекти. В този смисъл, въззивният съд подробно е анализирал инкриминирания израз в едната и другата насоки – като отрицателни и положителни съждения относно поведението на С. (л. 8 от мотивите). Не може да се сподели, че окръжният съд не се е съобразил с т. 2 от ТР № 34 от 03.08.90 г. по н.д. № 29/90 г. на ОСНК. Той е взел всички мерки за разкриване на обективната истина и отношение по всички спорни въпроси, възникнали по възражения и искания на страните или констатирани служебно от него. Във връзка с този основен принцип, законосъобразно е отказано инкорпориране на аудио записа като веществено доказателство, предоставен на тъжителя, доколкото не би могло да се установи неговия автор, обстоятелствата на изготвянето му, лицето, което го е предоставило на страна извън конкретното дело и съобразяване с предвидения в НПК ред за неговото реализиране. Настоящата инстанция не съзира процесуален проблем със свидетелските показания на Г. и С., свързан със „служебна зависимост“ от П.. Житейски съвсем логично е лице, присъствало на пресконференция, да възприеме част от изказването и да пропусне друга, поради което не може да се вини Г., че не е чул инкриминирания израз – изявление което не може да бъде проверено. С. е свидетелствала за обстоятелства, станали и лично извести в предходен момент, докато тъжител и подсъдим са работили като адвокати, от което не може да се изведе служебна зависимост. От друга страна, съдът правилно е е възприел нейните свидетелски показания, което е отразено на л. 5 от мотивите. В допълнението към касационната жалба се акцентира на тежестта на доказване, лежаща върху подсъдимия. Съгласно чл. 147, ал. 2 от НПК деецът не се наказва, ако се докаже истинността на разгласените обстоятелства. Тази ненаказуемост се реализира единствено в случая, когато е доказано от тъжителя, че е разгласено спрямо него позорно обстоятелство или му е преписано престъпление. В настоящия случай подсъдимият е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото спрямо него обвинение, тъй като е прието, че инкриминираният израз е съждение, а не позорно обстоятелство по смисъла на чл. 347, ал. 1 от НК, поради което не е било необходимо доказване на истинността му. Същевременно, инкриминираният израз от обективна и субективна страна не е обиден и не е изречен присъствено. На базата на възприетата доказателствена основа, законосъобразно е решено делото и по отношение на повдигнатото с тъжбата обвинение по чл. 146, ал. 1 от НК за инкриминираните думи „… и двамата щурчовци тука…, идиоти…, тях, кога и да ги освидетелстваш, все им е късно…“, доколкото не са отправени присъствено към С. и за тях не са събрани несъмнени преки или косвени доказателства за изричането им. Във връзка с отразеното, законосъобразно е отменена присъдата на районния съд в гражданскоосъдителната и част, доколкото въззивната инстанция е приела, че деянието, квалифицирано от тъжителя като клевета, не съставлява престъпление, а инкриминираната обида не е доказана. Законосъобразно е отменена първоинстанционната присъдата и в частта, касаеща държавната такса и присъдените на тъжителя разноски, като вместо това В. С. е осъден на осн. чл. 190, ал. 1 от НПК да заплати на Т. П. сумата в размер на 1 000.00 лв., които се платени по сметка, видно от договора за правна помощ между П. и неговия защитник – адв. Х., приложен на л. 22 от първоинстанционното дело. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 107 от 08.12.15 г., постановена по ВНЧХД № 1248/15 г. по описа на Пловдивския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................