Р Е Ш Е Н И Е
№ 520
гр. София, 16 декември 2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и на прокурора от ВКП КРАСИМИРА КОЛОВА, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело №1735/2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по касационна жалба и допълнение към нея от адвокат С. Д. от САК - упълномощен защитник на подсъдимия И. Д. И., срещу въззивна присъда №23 от 15.05.2013 год. по внохд № 325/2013 г. на АПЕЛАТИВЕН СЪД град София, с която по протест на прокурор при ОП гр. Монтана и по жалба от частните обвинители и граждански ищци е отменена присъда от 30.01.2013 г. по нохд №102/2012г. на Окръжен съд гр.Монтана в частта й, с която подс. И. Д. И. е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 123, ал. 1 НК, отменена е и в гражданско-отхвърлителната част. Вместо нея е постановена нова въззивна присъда, с която подсъдимият И. Д. И. е признат за виновен в това, че на 16.07.2007 г. в [населено място], в качеството му на стопанин на водна площ - Спортно атрактивен комплекс в с.г., е причинил смъртта на Е. К. С. поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, регламентирана по правилата за водно спасяване и обезопасяване, като е допуснал нарушения на чл. 3, чл. 10, ал.1 и ал.2 , чл. 11, ал.1 и чл. 12 от Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи / приета с ПМС № 182/24.09.1996г. / и по чл. 18, ал. 2 от Инструкцията за хигиената на спортните обекти и екипировката /ДВ бр.82/75 г./, поради което и на основание чл. 123, ал.1 НК, вр.чл.2,ал.2, вр. чл. 54 и чл. 36 НК Е ОСЪДЕН НА ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като съгласно чл. 66 ал. 1 НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години от влизане на присъдата в сила.
Осъден е да заплати на гражданските ищци К. Е. К. и С. В. К. обезщетение за причинените им от деянието неимуществени вреди от по 45 000 лв., за всеки от тях, ведно с претендираните лихви от датата на деянието.
В тежест на подсъдимия са възложени деловодни разноски в размер на 425 лв., 3600лв., държавна такса от 4% върху уважените размери на гражданските искове, а в останалата й част, в която вторият подсъдим- Ц. И. Ц. е признат за виновен за същото престъпление във връзка с нарушения по чл.12 от Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи и по чл.18, ал.2 от Инструкция №34 за хигиената на спортните обекти и екипировката и на основание чл.123, ал.1,вр. чл.2,ал.2, вр. чл.54 НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, което наказание е отложено за изпълнение по чл.66 НК за срок от три години, от влизане в сила на присъдата и в тежест на същия са възложени разноски от 850 лева както и в наказателно-оправдателната част за подс.Ц. И. Ц., присъдата на първостепенния съд е потвърдена.
Касационната жалба съдържа доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неспазване на основни правни принципи по чл. 13 и чл.1 4 НПК; едностранчив анализ на доказателствата, довело и до неправилно приложение на материалния закон; в мотивите не е посочено от фактическа страна дали подс.Ц. е уведомявал подс.И. за липсата на спасители и за замърсяването на водата в басейна; няма данни от които обективно да е установено, че подс.Ц. е уведомявал подс.И. за нередности при стопанисването на басейна; поради липса на обективен и пълен анализ на доказателствата неправилно е прието, че подс.И. е стопанисвал съоръжението; допуснато е смесване между понятията „наемател” на комплекса и „стопанин”; липсват мотиви относно субективната страна от състава на конкретното престъпление. Сочи се и нарушение на закона, тъй като подс.И. не е отговарял за управлението и стопанисването на комплекса и няма вина за инкриминирания резултат; деянието изцяло е извършено по вина на другия подсъдим - Ц. и с неговото поведение е прекъсната причинно-следствената връзка между поведението на подс.И. и настъпилите съставомерни последици; не е изведена каква е формата на вината на подсъдимия И. и съответно какъв подвид представлява тя – небрежност или самонадеяност. Доводът за явна несправедливост на наложеното наказание се основава на неотчитане всички особености на обществената опасност на деянието и дееца.
Правят се алтернативни искания: за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия или за връщане делото за ново разглеждане, или за намаляване размера на наложеното наказание.
Пред касационната инстанция подсъдимият И. Д. И. и защитата на подсъдимия - адв.С. Д. от САК се явяват лично и поддържат жалбата като доразвиват изложените в нея доводи. Акцентират на несъставомерност на поведението на подсъдимия под признаците на инкриминираното деяние.
Частните обвинители и граждански ищци К. Е. К. и С. В. К. се явяват лично и оспорват жалбата, искат оставяне в сила на въззивната присъда.
Представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата, като счита, че съдът е извършил внимателен анализ на всички доказателства, включително и на заключенията на съдебно-медицинските експертизи. Счита, че законът е приложен правилно , а наложеното наказание и присъдените обезщетения са справедливи.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, КАТО ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА НА АТАКУВАНИЯ СЪДЕБЕН АКТ, УСТАНОВИ СЛЕДНОТО:
Жалбата на подсъдимия е неоснователна.
При проверката на въззивната присъда в обжалваната й наказателно-осъдителна и гражданско-осъдителна части ВКС не констатира процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, довели до съществено нарушаване на основни принципи на правото, свързани със задължението на съда да извърши обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. При анализа и оценката на доказателствата съставът на САС прецизно е изследвал цялата доказателствена съвкупност и не е игнорирал нито едно доказателство като е направил единствено възможния и безпротиворечив извод за извършеното деяние съгласно обвинението, за неговото авторство и виновността на подсъдимия И.. Изводите за наличие на виновно поведение у подс. И. съдът е направил върху оценката на всички доказателствени източници. Неоснователно се твърди в жалбата и в съдебно заседание, че този извод е направен при едностранчиво и превратно тълкуване на съдържанието на доказателствата и доказателствените средства. Обратното е вярно, спазени са правилата по чл. 13, чл.14 и чл. 107 НПК.
Основните спорни въпроси по делото са сведени до възможността подсъдимият И. да бъде субект на престъплението по повдигнатото му обвинение и за пределите на наказателната и гражданска отговорност при допуснатите на инкриминираната дата 16.07.07 год. нарушения на нормативните правила в дейността на Спортно-атрактивния комплекс [населено място], когато е настъпила смъртта на Е. К. С., причинена от удавяне в стопанисвания в комплекса плувен басейн. Неоснователно в касационната жалба и допълнението към нея се твърди, че от събраните по делото доказателства не се установяват данни, от които да се направи извод, че подс.И. е субект на престъплението. Голословно се оспорва установената от въззивната инстанция причинна връзка между поведението на касатора като наемател на комплекса и настъпилият престъпен резултат. В мотивите на въззивната присъда на стр. 8 -12 се съдържа подробен и цялостен анализ на доказателствените източници, от които е установена тази причинна връзка и нейният пряк характер. За да изясни дали са били налице елементите от фактическия състав на инкриминираното деяние въззивният съд е изследвал в доказателствената съвкупност наличието на три групи обстоятелства : първо – в качеството му на наемател на комплекса, подсъдимият бил ли е стопанин на същия и извършвал ли е правно-регламентирана дейност източник на повишена опасност; второ –при положителен отговор на този въпрос, имал ли е право да извършва такава дейност и какви са били неговите нормативно установени задължения във връзка с извършването й; трето- при положителен отговор на първия и втория въпроси, дали е спазвал правилата за нейното извършване.
Съставът на ВКС не споделя оплакването за неспазване на основни правни принципи и норми при проверката и оценката на доказателствата. Въззивният съд е обсъдил всички гласни и писмени доказателствени източници и заключенията на СМЕ-зи и СТЕ-за. По реда на чл. 339, ал. 3, вр. чл. 305, ал. 3 НПК е даден мотивиран отговор на кои доказателствени източници е даден кредит за достоверност и на тези , които не е дадена вяра. Изяснени са фактическите данни от предмета на доказване относно правнорегламентираната дейност - източник на повишена опасност, правните субекти, които са я упражнявали в конкретния случай и правилата, който я уреждат, причината за смъртта на пострадалия и фактическите данни, обуславящи връзката между начина, по който дейността е упражнявана съобразно тези правила и причинения съставомерен резултат. Анализирани са данните от писмените доказателства – договор за наем и анекс, фирмени документи на фирмата на подсъдимия И. ТД [фирма], трудови договори и длъжностна характеристика на управителя на спортно-атрактивния комплекс [населено място]; заключенията на тройната съдебно-медицинска експертиза, съдебно-техническа експертиза, съдебно-медицинската експертиза на труп и протокол за оглед на местопроизшествие.
В мотивите на въззивната присъдата е изяснено , че водната площ в трите басейна в комплекса се е използвала за спортни цели и отдих на гражданите и регламентацията на дейността по използването им е съгласно разпоредбите в Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи ( приета с ПМС № 182/24.09.1996г. )и в Инструкция за хигиената на спортните обекти и екипировката (ДВ бр.82/75 г.). Аргументирани са правните изводи за качеството на подсъдимия И. на стопанин на водните площи, което му отрежда процесната Наредба. Съдът е установил, че И. е собственик и управител на търговското дружество [фирма] - правоприемник на [фирма], [населено място], сключил договор за наем от 13.01.1997 г.- спр. л.125 и анекс (спр.л.130 от съдебното следствие пред първостеп. съд) със собственика [фирма] [населено място]. Правилен е изводът на въззивната инстанция, че в качеството му на правоприемник на фирмата – наемател, дружеството на подсъдимия И. стопанисва имота, а И. като негов собственик и управител отговаря на критерия за „стопанин”, посочен в § 1 от Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи.
По делото са изяснени нормативните изисквания по чл.3, чл.10, ал.1 и ал.2, чл.11, ал.1 и чл.12 от Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи, съгласно които, максималното обезопасяване на обекта от процесния тип водни площи е изисквало стопанинът на комплекса: да осигури необходимия брой от трима спасители, които едновременно да са на служба; за големия басейн, където е станал инцидента е трябвало да има спасителен пост от двама спасители на пълен работен ден, което не е било спазено, тъй като към момента на инцидента е имало само един спасител и със съкратено работно време, вместо от трима; басейните са се наблюдавали само от един спасител; не е бил спазен регламента как следва да се изпълнява дежурството от тези минимум двама спасители. Правилото по чл. 18, ал.2 от Инструкцията за хигиената на спортните обекти и екипировката е регламентирало водата в плувните басейни в спокойно състояние да позволява във всяка точка на басейна осигуряването на видимостта на бял диск с диаметър 15 см. върху черен фон, но установеното по делото сочи, че водата в басейна по време на инцидента е била толкова мътна и мръсна, че свидетелят П. И. я е оприличил: „мръсна като боза”. Анализът на фактическите данни е дал основание на въззивната инстанция да приеме, че инцидентът на инкриминираната дата е бил причинен именно поради неспазването на правилата за безопасното използване на плувните басейни в комплекса. Пострадалият Е. К. С. е плувал в големия басейн (с размери над 25 м. и повърхност над 312 км.м.), където е имало само един спасител, вместо нормативно изискуемите се двама спасители. Последният му скок бил от средата на големия басейн, но не излязъл от водата. Търсенето на пострадалия продължило десетина минути във водата, докато се намери тялото. Спасителят свид. И. е съобщил, че не може да открие детето, защото водата е мръсна „като боза”. Общият работник – свид.Т., който се гмурнал до дъното на басейна е открил пострадалия Е. К. под водата видимо без жизнени функции, а след изваждането на трупа, била установена смъртта. Тези данни съвкупно са оценени и проверени и от свидетелите - очевидци П. К., П. И., П. Е., П. Д. и П. Г.. Установено е от този анализ и от заключенията на СМЕ-зи, че настъпилата смърт е в резултат на механична асфиксия-удавяне,вследствие на попадане на вода в дихателните пътища, което не е могло да бъде предотвратено поради неосигуреният брой спасители – трима за броя за параметрите на трите басейна в комплекса и поради липсата на видимост във водата, която е била силно замърсена. По делото е изяснено и обстоятелството, че поведението на пострадалия и неговите скокове във водата, също и установените охлузвания по тялото и главата му, не са в причинна връзка с настъпилата смърт, която е от удавяне, а не от механични травми. По делото е изяснено от фактическа страна, че силната замърсеност и ограничена видимост е способствала за незабелязаното от спасителя удавяне на пострадалия, от забавяне на каквито и да било спасителни действия, за които се иска реакция в рамките на 5-6 минути, за да се предотврати асфиксия на пострадалия и избягване на леталния му изход. При изследването на тялото на пострадалия е установено наличие на засъхнали белезникави пенести материи, примесени зеленикави водорасли. Съставът на САС е съобразил в изводите си данните от заключенията на СМЕ-зи и устните обясненията на експертите - спр. л.77 от съдебното производство пред първата инстанция, че „микроскопското установяване на примес на тази пяна с водорасли сочи за силна замърсеност от типа на блатната вода“. Спазването на изискването за чистота на водата е вменено на стопанина на плувно-развлекателния комплекс, който единствено има правомощия да извършва действия по управление и разпореждане с финансовите средства, осигуряващи изпълнението на тези нормативни изисквания.
Правилни са изводите в мотивите на присъдата за нарушаване на изискванията по чл.3, чл.10, ал.1 и ал.2, чл.11, ал.1 и чл.12 от Наредбата… и почл.18,ал.2 от Инструкцията…, посочени по-горе в мотивите. Неоснователни са доводите в жалбата, че подс.И. не е стопанин на обекта и не следвало да носи отговорност за причиняване смъртта на пострадалия, тъй като го е преотдал под наем на подс.Ц., макар и само с фактически, без правни действия. Установено е по делото от фактическа страна, че съгласно договора за наем със собственика на комплекса, подс.И. не е имал право да го преотдава под наем, нито дейността, свързана с неговото предназначение – за плувни спортове и дейности. По тази причина е изяснено, че подс.И. е назначил подс.Ц. за управител на фирмата [фирма] с трудов договор № 104 / 14.06.2007г. и последният никога не е бил пренаемател на имота. Прието е за установено от писмените доказателства, че подс.И. не е преставал да бъде стопанин на обекта и дейността в него. По делото са събрани и обсъдени множество писмени доказателства- трудови договори, протоколи, издадени от контролни органи, подписвани от подс.И. като наемателят на обекта, по които е придобивал права и поемал задължения. Ако е вярно съждението на защитата, подс.Ц. е следвало да бъде и формална страна по правоотношения във връзка със стопанисването на имота, каквито обаче не са налице. Според длъжностната характеристика - управител на обекта, подс. Ц. е отговарял за обезпечаване на неговата безопасност, но едновременно е бил длъжен и да изпълнява разпорежданията на управителя на дружеството- подс.И., включително и по отношение на осигуряване безопасността на обекта( спр. л.24 от т.1-ви и л.298 от т.2-ри в досъд. произв.).
При тези данни, правилни са фактическите изводи на съда, че подс.И. е стопанинът, тъй като е наемателят, който отговаря наред управителя, за безопасното използване на плувните басейни в комплекса. Неоснователно се твърди в жалбата, че след като не е установено от фактическа страна дали подс.Ц. е уведомявал подс.И. за липсата на спасители, както и за замърсяването на водата в басейна, подсъдимият И. не е бил лично отговорен за нарушаването на нормативните изисквания за безопасност при използването на плувното съоръжение, тъй като не бил знаел за тези факти. От фактическа страна не е било необходимо установяването на подобна корелация, тъй като задълженията на подс.И. произтичат пряко от качеството му на наемател, което нормативните актове обвързват със стопанин, задължен да осигури безопасност при извършваната дейност по стопанисването на комплекса. Правилно е съждението на САС, че липсата на данни, от които обективно да е установено, че подс.Ц. е уведомявал подс.И. за нередности при стопанисването на басейна, е преценена като бездействие от страна на наемателя на комплекса – подс.И. за системен текущ контрол върху спазване на правния регламент за извършване дейността в спортния комплекс и конкретно върху обезопасяването на плувните спортове. В заключение - не е допуснато смесване между понятията „наемател” на комплекса и „стопанин”, тъй като нормативните правила в цитираната Наредба ги отъждествяват по съдържание.
Правилни са изводите на контролираната инстанция, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава по чл. 123 ал.1 НК. Неоснователно касаторът твърди, че липсвали мотиви относно правната квалификация на деянието и формата на вина. Посоченото в мотивите, че деянието е извършено при форма на вината непредпазливост и в условията на независимо съпричинителство с подс.Ц., е законосъобразен. Описани са нормите, изпълващи бланкетната диспозиция на състава, регламентиращи дейността при използване на плувни басейни - чл.3, чл.10 ал.1 , чл.11 ал.1 и чл.12 от Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи и чл. 18, ал. 2 от Инструкцията за хигиената на спортните обекти и екипировката . Установено е съдържанието на непредпазливата вина при нейния подвид – небрежност. Съдът е извел, че подс.И. е могъл и е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици при осъществяване на дейността, от която е получавал приходи като стопанин. Поведението му се изразява в бездействие за обезопасяване на басейните, осигуряването на повече спасители при тази им площ и за поддържане на такава бистрота на водата, чиято видимост ефективно да осигурява извършване на спасителна дейност в рамките на биологически предвиденото време от 5-6 минути. Бездействието като форма на изпълнителното деяние в конкретния случай е обективирано в поведението на подс.И. по непредприемане на действия по осигуряване нужния брой спасители, необезспечаването на качеството на водата в басейна за нормативно установената видимост, за да може пострадалият да бъде забелязан и да бъде извършена реанимация в рамките на предвидената възможност за това. Законосъобразно е разгледано в пряка и непосредствена причинна връзка със съставомерния резултат- смъртта на пострадалото дете, настъпила в резултат на удавяне, което е могло да бъде предотвратено при осигуряване на безопасни условия за провеждане на плувните спортове в басейна.
Не е допусната явна несправедливост на наложеното на подс.И. наказание за извършеното престъпление. Законосъобразно съдът е преценил определящите отговорността на подсъдимия обстоятелства като такива доминирани от смекчаващите: деецът е неосъждан ; с добра характеристика; трудово ангажиран ; налице е инцидентност на престъпното поведение. А от друга страна – отегчаващите вината правилно са изведени поради значителните по брой неизпълнени законови предписания. Наказанието е определено под средния размер,предвиден в санкцията за това престъпление – в размер на една година и шест месеца и е справедливо с оглед постигане целите по чл. 36 НК. Съобразен е и чл. 2 ал. 2 вр. ал.1 НК с приложението на по-благоприятния закон предвид редакцията му с по-нисък размер на предвидената санкция за това престъпление. Условното осъждане основателно е приложено предвид доминацията на факторите при специалната превенция.
С оглед наказателноправния изход на делото присъдените обезщетения по гражданските претенции са основателни по чл. 45 ЗЗД и справедливи. Спазени са изискванията съгласно чл. 52 ЗЗД, поради което присъдата и в гражданско-осъдителната част не страда от пороците, посочени в жалбата .
Воден от тези мотиви и съгласно чл.354, ал.1,т.1 НПК,съставът на ВКС , ІІІ н.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда №23 от 15.05.2013 год., постановена по внохд № 325/2013 г. на АПЕЛАТИВЕН СЪД гр.София.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : |