Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 123   София, 06 април 2010 г.     В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А     ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на първи март две хиляди и десета година,  в състав :                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                                ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                            ДАНИЕЛА АТАНАСОВА     при секретаря..................................Румяна Виденова................................. и в присъствието на прокурора ............Атанас Гебов............................., като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова  наказателно дело   № 78/2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:                         Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК. Същото е образувано по искане на осъдения К. И. З. за възобновяване на нохд № 11459/09г. по описа на СРС, НО- 16 състав. В искането се изтъкват касационни основания по чл.348, ал.1, т.2 и 3 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Твърди се, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правилна, а наложеното на З. наказание е явно несправедливо. Искането, което се прави е за отмяна на въззивното решение и първоинстанционната присъда, като делото се върне за ново разглеждане от първата инстанция. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че искането е допустимо, но неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Защитата на осъдения поддържа, направеното от подзащитния й искане за възобновяване и моли за неговото уважаване. Твърди, че двата съдебни акта са постановени при игнориране на част от доказателствата и почиват на предположения. Моли при решаване на делото, да се имат предвид и подробните съображения, изложени в самото искане. Осъденият З. , редовно призован за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явява. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Постановеното решение е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл.421, ал.1 от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. С присъда от 12.11.2008г., постановена по нохд № 11459/06., СРС, НО, 16 състав, е признал подсъдимия К. И. З. за виновен в извършването на престъпление по чл.325, ал.2, вр. ал.1 от НК, като на основание чл.55, ал.1, т.2, б.”Б” от НК му е наложил наказание пробация, включващо следните пробационни мерки:задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. На основание чл.304 от НПК, подсъдимият е бил оправдан за част от инкриминираните му хулигански действия. Със същата присъда, съдът е признал втория подсъдим по делото А. З. за невиновен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.325, ал.1 от НК. В тежест на подсъдимия К са били възложени, направените деловодни разноски. С въззивно решение №1094, постановено по внохд № 1605/09г., СГС, НО- ІV въззивен състав, е потвърдил атакуваната пред него първоинстанционна присъда. Решаващите две инстанции са положили всички усилия и са събрали доказателствена маса, в пълния й възможен обем. Въз основа на направената оценъчна дейност на доказателствената съвкупност, съдилищата са извели своите фактически констатации, спазвайки правилата на чл.13 и 14 от НПК. В рамките на оценъчната си дейност, както първата, така и въззивната инстанция не са допуснали нарушения на процесуалните правила, което гарантира формалната и логическа правилност при формиране на вътрешното им убеждение, поради което тази тяхна дейност не страда от недостатъците, сочени в искането за възобновяване. Приетите от СГС факти, като инстанция, която последна има правомощия да се произнася по фактологията, правилно са били подведени под нормата на чл.325, ал.2, вр. ал.1 от НК, за което престъпление подсъдимият К е бил признат за виновен. Приетият механизъм на реализиране на престъплението, включително и във връзка с точното установяване на конкретните хулигански действия, осъществени от подс. З. , е резултат на анализ, разбор и оценка на доказателствената маса, събрана с годни доказателствени източници. Въззивната инстанция е оценила, както доказателствената съвкупност, събрана от първия съд, така и събраните нови доказателства в хода на въззивното производство. Съдът прецизно и детайлно, е изложил своите аргументи, за да даде вяра на едни от доказателствата и не кредитира други. Ето защо, доводите, релевирани в искането за възобновяване, касателно нарушения на чл.14 от НПК, са неоснователни. Следва да се отбележи, че решаващите съдилища обективно, всестранно и пълно са изследвали всички обстоятелства по делото. Отговорено е и на наведените от защитата доводи, като предмет на оценка са били, и подкрепящите защитната теза доказателства. Част от доводите, релевирани в искането за възобновяване, по съществото си касаят обосноваността на акта, която не може да бъде предмет на касационна проверка, респективно на коментар в рамките на процедурата по възобновяване. Първоинстанционната присъда не почива на предположения досежно, отправените от К. З. обидни думи към служителите на полицията, поради което неоснователно е твърдението в искането за нарушение на разпоредбата на чл.303, ал.1 от НПК. Този довод е бил наведен и пред въззивния съд, който аргументирано го е отхвърлил. Настоящата инстанция напълно споделя изводите на СГС, поради което не намира за необходимо да ги повтаря в акта си. На последно място, твърденията на осъдения за явна несправедливост на наложеното му наказание, от една страна са декларативни, тъй като в искането за възобновяване не е релевирана подкрепяща аргументация, а от друга страна, наложеното наказание е в абсолютно минималния размер, определен при условията на чл.55 от НК. Към момента на постановяване на въззивното решение е била в сила разпоредбата на чл.42б от НК, изискваща от съда да определи периодичност на срещите при налагане на пробационна мярка задължителна регистрация по настоящ адрес, което не е било сторено. Този въпрос е безпредметно на бъде обсъждан от касационната инстанция, тъй като изпълнението на наказанието пробация за срок от шест месеца е с начало 30.09.2009г. и към дата 30.03.2010г. следва да е изпълнено. Водим от горното, ВКС, първо наказателно отделение     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на производството по нохд № 11459/06г., по описа на СРС, НО, 16 състав. Решението не подлежи на обжалване.     Председател:     Членове: