5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 209
С., 30.01.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на тридесети ноември през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1069/2010 година
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 482 от 08.07.2011 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК на постановеното от Сливенски окръжен съд решение № 113 от 16.06.2010 г. по в. гр. д. № 192/2010 г. в обжалваната с касационната жалба на ЗК [фирма] част, с която е потвърдено решение № 101 от 02.03.2010 г. по гр. д. № 3029/2009 г. на Сливенски районен съд в частта за отхвърляне на предявения от дружеството - касатор против Д. Д. К. и Д. М. А. иск с правно основание чл.422 от ГПК за разликата над сумата 1 202.21 лв. до сумата 2 435.54 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 07110062123, ведно със законната лихва от 13.05.2009 г., предмет на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена в полза на ЗК [фирма] в производството по ч. гр. д. № 2016/2009 г. на Сливенски районен съд.
В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради необоснованост и нарушения на закона. К. твърди, че в противоречие със съдопроизводствените правила въззивният съд е отказал да допусне нова или повторна автотехническа експертиза за установяване размера на вземането и е основал решението си на необосновано експертно заключение. Поддържа, че е нарушен материалния закон - чл.203, ал.2 КЗ, чл.208, ал.3 КЗ и чл.209, ал.1 КЗ, тъй като размерът на дължимото застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС” е изчислен според неприложимата към спорното правоотношение Методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, приета с Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН, а не според действителната стойност на вредата към момента на застрахователното събитие.
Ответниците по касация Д. Д. К. и Д. М. А. - двамата от [населено място], оспорват касационната жалба като неоснователна и молят за потвърждаване на въззивното решение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 от ГПК, приема следното :
Въззивното решение е влязло в сила в частта, с която по реда на чл.422 ГПК е признато за установено, че в полза на ЗК [фирма] съществува вземане, солидарно срещу двамата ответници Д. К. и Д. А., за сумата 1 202.21 лв., предмет на издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. В мотивите към решението е прието, че сумата 1 202.21 лв. съставлява част от сумата 2 435.54 лв., изплатена от ЗК [фирма] на Сервиз [фирма] въз основа на фактура № [ЕГН]/29.11.2008 г. и щета № 07110062123 за извършен ремонт на лек автомобил „БМВ” с рег. [рег.номер на МПС] , застрахован в ищцовото дружество със застраховка „Каско на МПС”. За да уважи иска до размер на сумата 1 202.21 лв., въззивният съд е счел за установено, че ремонтът е предприет с цел отстраняване на повреди по автомобила, причинени виновно и противоправно от ответниците при настъпил на 20.07.2008 г. инцидент, поради което с изплащане на застрахователното обезщетение за поправяне на вредите ищецът - застраховател е встъпил в правата на собственика на застрахованото превозно средство и има право да претендира платеното солидарно от двамата деликвенти.
Отхвърлянето на иска за разликата над сумата 1 202.21 лв. до сумата 2 435.54 лв., която е предмет на настоящото касационно производство, е мотивирано със съображения, че макар да е изплатена от застрахователя, тази разлика не се дължи от ответниците, тъй като отразената във фактурата на Сервиз [фирма] стойност не съответства на реално необходимите за възстановяване на автомобила средства. Въззивният съд е обосновал това свое становище с констатациите в заключението на назначената от първата инстанция автотехническа експертиза, според които стойността на ремонта е завишена неоправдано до 2 435.54 лв. вследствие на две причини - несъобразяване на калкулираните във фактурата стойности на вложените нови части и труд с Методиката, приета с Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН, и подмяна, вместо поправяне, на увредената броня на автомобила.
Материалноправният въпрос, по повод на който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, е за приложимостта на утвърдената с Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН Методика към имуществената застраховка „Каско на МПС” и значението й за размера на дължимото от застрахователя застрахователно обезщетение.
По въпроса за приложението на цитираната Методика е създадена задължителна практика на ВКС, обективирана в постановени по реда на чл.290 ГПК решения - решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г., решение № 109/14.11.2009 г. по т. д. № 870/2010 г. и решение № 153/22.12.2011 г. по т. д. № 896/2010 г. В тези решения е прието, че Методиката по Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН не е задължителна, а съставлява указание относно начина на изчисляване на размера на щетата на МПС от застрахователя в случаите, когато на същия не са представени надлежни доказателства /фактури/ за извършен ремонт на МПС в сервиз и когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка; Изразено е разбиране, че даденото в този смисъл разрешение важи както за обезщетението по чл.226 КЗ, така и при иск по чл.213 КЗ.
Настоящият съдебен състав възприема изцяло застъпеното в посочената практика становище, което е съобразено с целта и принципите на имущественото застраховане. Застрахователното обезщетение, което се дължи от застрахователя по имуществена застраховка, подлежи на уговаряне от страните в застрахователния договор. При настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение, съгласно чл.208, ал.1 КЗ, да заплати на застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер, определен по правилото на чл.208, ал.3 КЗ. Разпоредбата на чл.208, ал.3 КЗ предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като доказването на вредата е в тежест на застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество /чл.203, ал.2 КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл.203, ал.3 КЗ/. Поради това, ако застрахованият по застраховка “Каско на МПС” представи доказателства за причинени в резултат на застрахователно събитие вреди на застрахования автомобил и за извършен в специализиран сервиз ремонт за тяхното поправяне, застрахователят не може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение в размер на дължимите за ремонта средства при условие, че те не надхвърлят уговорената застрахователна сума и отразяват реалната възстановителна стойност по смисъла на чл.203, ал.3 КЗ. В посочения случай Методиката по Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН не намира приложение, тъй като действителният размер на вредата, релевантен за размера на дължимото застрахователно обезщетение, подлежи на определяне на база представените от застрахования разходни документи за извършен ремонт.
Въззивният съд е игнорирал установените в чл.208, ал.1 и ал.3 КЗ и чл.203, ал.2 и ал.3 КЗ правила, в резултат на което е достигнал до неправилен извод относно размера на вземането, предмет на защита с предявения установителен иск по чл.422 ГПК. При наличие на безспорни доказателства, че сумата 2 435.54 лв. е изплатена от ищеца - застраховател срещу представена от застрахования по застраховката „Каско на МПС” фактура за извършен ремонт на увредения автомобил в специализиран сервиз, решаващият въззивен състав е обвързал размера на застрахователното обезщетение с неприложимата Методика по Наредба № 24/08.03.2006 г. Без всякакво законово основание съдът е отрекъл дължимостта на обезщетението за разликата над сумата 1 202.21 лв., въпреки, че пълният размер на платеното обезщетение съответства на реалната стойност на вредата по смисъла на чл.208, ал.3 КЗ. Като е отхвърлил иска за разликата над сумата 1 202.21 лв., въззивният състав е постановил неправилно решение, което следва да се отмени на основание чл.293, ал.2 ГПК в допуснатата до касационно обжалване част, а искът по чл.422 ГПК следва да се уважи до пълния предявен размер от 2 435.54 лв., а именно - за сумата 1 233.33 лв. Присъдените със заповедта по чл.410 ГПК законни лихви върху заявеното в заповедното производство парично вземане не са предмет на производството по чл.422 ГПК, поради което съдът не дължи изрично произнасяне по отношение на тях.
В касационната жалба са релевирани и доводи за неправилност на решението поради недопускане на повторна автотехническа експертиза, но предвид изложените по-горе съображения обсъждането им е безпредметно.
С оглед крайния изход на делото ответниците нямат право на разноски, което налага отмяна на въззивното решение и в частта относно присъдените в тяхна полза разноски в размер на сумата 271.49 лв. /разлика над сумата 278.51 лв. до сумата 550 лв./. На основание чл.78, ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски на касатора за трите съдебни инстанции, съразмерно на уважената в настоящото производство част от иска, в размер на сумата 1 688 лв., като остатъкът /805 лв./ до пълния размер на разноските е присъден с влязлата в сила част на въззивното решение.
Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 113 от 16.06.2010 г., постановено по в. гр. д. № 192/2010 г. на Сливенски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 101 от 02.03.2010 г. по гр. д. № 3029/2009 г. на Сливенски районен съд в частта за отхвърляне на предявения от ЗК [фирма] против Д. Д. К. и Д. М. А. иск с правно основание чл.422 от ГПК за разликата над сумата 1 202.21 лв. до сумата 2 435.54 лв. /1 233.33 лв./, както и в частта относно присъдените в полза на Д. Д. К. и Д. М. А. разноски в размер на 271.49 лв., вместо което постановява :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, че в полза на ЗК [фирма] - [населено място], съществува вземане за сумата 1 233.33 лв. /разлика над сумата 1 202.21 лв. до сумата 2 435.54 лв./, дължима солидарно от Д. Д. К. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], общ. Т., [улица], и Д. М. А. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], общ. Т., [улица], която сума представлява част от изплатено застрахователно обезщетение по щета № 07110062123, за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в производството по ч. гр. д. № 2016/2009 г. на Сливенски районен съд.
ОСЪЖДА Д. Д. К. и Д. М. А. да заплатят на ЗК [фирма] сумата 1 688.00 лв. /хиляда шестстотин осемдесет и осем лв./ - разноски за трите съдебни инстанции, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |