О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №.233 гр. София, 27.05.2021 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№401 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. Д. М. и М. П. М. срещу определение №263211 от 26.10.2020 г. по ч.гр.д.№11128/2020 г. на СГС. С обжалваното определение е потвърдено определение №256169 от 26.10.2019 г. по гр.д.№44075/2018 г. на СРС, с което на основание чл.229, ал.1, т.7 от ГПК е спряно производството по делото. В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилно приложение на разпоредбата на чл.229, ал.1, т.7 от ГПК, като се иска отмяна на обжалваното определение. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Следва ли при препращане към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл.272 от ГПК, въззивният съд да обоснове собствени изводи в съответствие с осъществяваната от него решаваща дейност. 2. Относно начина на установяване на съдържанието на чуждото право и приложението на правилата на чл.43 от КМЧП. 3. Относно преценката на съда за несъвместимост на последиците от прилагане на чуждото право по чл.45, ал.2 от КМЧП и задължението на съда ад не прилага чуждото право, когато прилагането му е несъвместимо с българския правен ред по чл.45, ал.1 от КМЧП. 4. Относно задължението на съда на основание чл.236, ал.2 от ГПК да обсъди оплакванията, доводите и възраженията на страните по предмета на спора. Спрямо първи и четвърти въпроси се поддържа наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, а спрямо останалите въпроси - че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното: Частната касационна жалба е допустима - подадена е от надлежни страни, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение. За да потвърди определението на Софийски районен съд, с което е спряно производството по предявените от М. Д. М. и М. П. М. срещу ЗК „Олимпик“ АД, Република Кипър, чрез ЗК „Олимпик - клон България“ КЧТ главни искове по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, съединени евентуално с искове по чл.45 от ЗЗД срещу Г. Д. А., въззивният съд е приел, че е налице процесуална пречка за разглеждане на делото, налагаща спирането му на основание чл.229, ал.1, т.7 ГПК, като на основание чл.272 от ГПК, но без да обсъди наведените в частната жалба доводи и възражения, е препратил към мотивите на първата инстанция. С тези мотиви е изходено от оповестените на интернет страницата на Комисията за финансов надзор факти, че на 30.07.2019 г., компетентният съд в Република Кипър е постановил решение за откриване на производство по ликвидация на ЗК „Олимпик“ АД и са назначени двама постоянни ликвидатори. На основание чл.624, ал.1 от КЗ, разпоредба съответстваща на чл.274 от Директива 2009/138/ЕО от 25.11.2009 г. относно започване и упражняване на застрахователна и презастрахователна дейност /Платежоспособност ІІ/, в мотивите на първата инстанция е прието, че решението за откриване на производство по ликвидация или несъстоятелност на застраховател, получил лиценз в друга държава членка, поражда действие в Република България от момента, в който има действие в съответната държава членка, респективно, че приложимото в настоящия случай право е кипърското. Установено е също така, че чл.315, ал.4 от Закона за застрахователната и презастрахователната дейност и други свързани въпроси от 2016 г. и 2017 г. на Република Кипър, препраща относно общите правила за ликвидация и несъстоятелност към разпоредбата на чл.220 на Закона за дружествата на Република Кипър, съобразно която, когато е постановено решение за откриване на производство по несъстоятелност или е назначен предварителен ликвидатор, не се допуска продължаване на заварени съдебни производства или започване на нови, освен с разрешение на съда /по несъстоятелност/ и при условия, които той определя /аналогично на чл.637 ТЗ/. В този смисъл е достигнато до извод, че в хипотеза на открито производство по ликвидация и при назначени двама постоянни ликвидатори, разглеждането на заведените съдебни производства, каквото е процесното, е недопустимо, като производството по делото следва да се спре, а доколкото произнасянето по исковете, предявени срещу евентуалния ответник е обусловено от произнасянето по исковете спрямо главния, то производството срещу евентуалния ответник също не следва да продължава. Указано е, че ищците следва да предявят вземанията си по съответния ред в Република Кипър, като евентуално им приемане ще има за последица прекратяване на производството по делото срещу главния ответник, а последното може да продължи единствено при положение, че съдът по несъстоятелността даде подобно разрешение, което е предпоставка за развитие на производството, съответно ако бъдат представени доказателства, че вземанията не са приети по съответния ред в Република Кипър. Настоящият състав на ВКС намира, че определението на въззивния съд следва да бъде допуснато до касационно обжалване по поставените от частния касатор първи и четвърти въпроси /спрямо останалите въпроси не са налице както общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК, така и бланкетно поддържаното селективно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК/. Необсъждайки наведените в частната жалба доводи относно приложение на българското право, предвид разпоредбата на чл.292 от Директива 2009/138/ЕО, въззивният съд е решил посочените процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, според която констатацията, че приема за установена фактическата обстановка в мотивите на първоинстанционния акт и правните изводи на първостепенния съд, не освобождава въззивната инстанция от задължението й по чл.236 от ГПК - да мотивира съдебния акт и да даде собствено разрешение по предмета на делото, чрез обсъждане на доводите и възраженията на страните. Независимо обаче от допуснатото процесуално нарушение, въззивното определение се явява правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. С решение от 12.12.2020 г. по дело №С-427/2019 г., Съдът на ЕС се е произнесъл, че решението за откриване на производство по ликвидация на застрахователно предприятие се регламентира от приложимото право в държавата членка по производството на основание чл.274 от Директива 2009/138/ЕО. Разяснил е, че „производство по ликвидация“ съгласно чл.268, §1, б.„г“ от Директива 2009/138/ЕО, включва понятието „производство по ликвидация“, което означава колективно производство за реализиране на активите на застрахователното предприятие и разпределение на получените средства между кредиторите, акционерите или съдружниците според случая, което предполага задължителна намеса на компетентните органи, а именно в съответствие с чл.268, §1, б.„а“ от директивата - на административните или съдебните органи на държавите членки с компетентност по отношение на мерките по оздравяване или процедурите по ликвидация; Когато едно решение, взето в държавата по произход, трябва да се квалифицира като „решение за откриване на производство за ликвидация на застрахователно предприятие“ по смисъла на дял 4 от директивата и законодателството на тази държава членка предвижда, че това решение предполага спиране на всички съдебни производства, образувани по отношение на застрахователното предприятие, по тази причина трябва да бъдат спрени и висящите в други държави членки съдебни производства /с изключение на изрично посочените в чл.292 от директивата, според който действието на мерките по оздравяване или на производството на прекратяване и ликвидацията върху висящо съдебно производство относно активи или право, което е отнето на застрахователното предприятие, се регулира изключително от правото на държавата членка, където делото е висящо/; Решението за откриване на производство по ликвидация/несъстоятелност в държавата членка по произход се признава без никакви формалности в целия Европейски Съюз и има същото действие в него от момента, в който поражда действието си в държавата членка, където е открито производството; Взаимното признаване на решението се разпростира и по отношение последиците върху исковете, заведени от индивидуалните кредитори срещу застрахователното предприятие /с изключение на посочените в чл.292 от директивата/, които също следва да бъдат спрени. В процесния случай се установява, че по партидата на регистрирания в Република България ЗК „Олимпик - Клон България КЧТ“ е обявен акт на Областен съд на Никозия по иск /дело/ №655/18 г., с който пред компетентния съд в Република Кипър е открито производство по ликвидация (принудителна съдебна ликвидация поради неплатежоспособност/несъстоятелност) на ЗК „Олимпик“ АД със седалище в Република Кипър и са назначени постоянни ликвидатори, вписани по партидата на клона в Република България. В този смисъл и с оглед разпоредбата на чл.624, ал.1 от КЗ, вр. чл.273, т.1 и т.2 от Директива 2009/138/ЕО и тълкуването в посоченото решение на Съда на ЕС, решението за откриване на производство за принудителна ликвидация на застрахователното дружество в държавата по произход - Република Кипър, поражда действие и на територията на Република България, където дружеството е осъществявало дейността си чрез регистриран клон. Съгласно разпоредбата на чл.220 от Закона за дружествата на Република Кипър, приложим в случая по силата на чл.624 от КЗ, с факта на издаване на разпореждане за ликвидация, никое производство /вкл. процесното, което не попада в посочените в разпоредбата на чл.292 от директивата изключения/ не може да продължи или да бъде започнато срещу дружеството, освен ако няма разрешение на съда /в тази насока и определение №71 от 29.03.2021 г. по т.д.№488/2020 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, с което е прието, че при приложение на чл.220 от Закона за дружествата на Република Кипър производството срещу застрахователното дружество в друга държава членка не може да продължи без разрешение от кипърския съд, разглеждащ производството по несъстоятелност, т. е. започналото в друга държава – членка, в случая в Република България, исково производство по предявен срещу застрахователното дружество имуществен иск следва да бъде/да остане спряно до получаване на разрешение от съда по произход за неговото продължаване/. Като е достигнал до същия краен правен резултат, въззивният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА касационно обжалване на определение №263211 от 26.10.2020 г. по ч.гр.д.№11128/2020 г. на СГС. ОСТАВЯ В СИЛА определение №263211 от 26.10.2020 г. по ч.гр.д.№11128/2020 г. на СГС. Определението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.