Р Е Ш Е Н И Е № 183 гр.София 01.07.2011г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 719/2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от К. И. И. против решение № 152/12.01.2010 г. на Разградския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 358/2009 г. в частта му, с която иска й по чл. 200 КТ е отхвърлен. Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяна на въззивното решение и уважаване на иска, както и присъждане на съдебноделоводни разноски. Ответникът по касация [фирма], Р. изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за присъждане на разноски за инстанцията. М. И. М. и Г. Б. Ч. не са страни в касационното производство. По отношение на тях въззивното решение е влязло в сила. Касационното обжалване е допуснато по въпроса дали право на обезщетение по чл. 200 КТ за неимуществени вреди от смърт, причинена в резултат на трудова злополука, има и мащехата на пострадалото лице. В ПП 5-1969-ВС РБ е прието, че в кръга на близките на пострадалия, които имат право на обезщетение за причинените им неимуществени вреди са, както низходящите от първа степен, възходящите от първа степен и съпругът, така и други лица, между които и пострадалия са съществували отношения, сходни с отношенията на посочените по-горе роднини. Посочени са случаи на фактическо съжителство между две лица от различен пол на съпружески начала, без сключен брак, както и вземане на дете за отглеждане и осиновяване, когато увреждането е настъпило преди осиновяването му. Поставя се въпросът дали в тази хипотеза попада и случаят, когато се отглежда и издържа като свое детето на съпруг от предишен брак. В ПП 2-1984-ВС РБ е изяснено, че основанието да се дължи обезщетение за неимуществени вреди при взето за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете, са създадените чувства и връзки като между родител и дете при трайното му отглеждане.. Такива могат да са и отношенията между заварени деца и втория съпруг на техния родител. Следователно, мащехата на пострадалото лице може да претендира обезщетение по чл. 200 КТ, но не е достатъчно между тях да са били създадени много близки отношения, а е нужно те фактически да са установили помежду си същите отношения, които представляват фактическият състав на правнорегламентираните и оформени отношения при осиновяването. Въззивният съд в нарушение на материалния закон и в противоречие на тълкувателните разяснения, дадени в ПП 2-1984-ВС РС, е приел, че вторият съпруг на родителя е винаги изключен от кръга на лицата, които могат да търсят обезщетение за причинените болки и страдания от смъртта на завареното дете. Съдът е трябвало да изследва предпоставките, при които мащехата е материалноправно легитимирана да получи обезщетение за смъртта на детето и с оглед на установените фактически отношения, да разреши спора. Като не го е сторил, съдът е допуснал нарушение на съдопроизвдствените правила. Нарушението не е от вида на тези, които да налагат връщането на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав. Касационният съд трябва да встъпи в правомощията на инстанция по същество и сам да обсъди и прецени събраните доказателства с оглед изискванията на закона. Между страните не се спори, а и от писмените доказателства се установява, че Г. Ч. и М. М. са осиновили А. И.. Когато съпрузите са се развели, детето е било на четири години и е останало при бащата. Той е сключил втори брак с К. И.. А. И. починал при трудова злополука на 04.05.2008 г.. От показанията на свидетелите се установява, че след брака на баща му с К. И., А. е заживял с тях в едно домакинство, ведно с доведеното от И. момче и по-късно родената от брака сестра. При съвкупния анализ на събраните доказателства, не може да се направи извод, че И. е имала намерение да осинови момчето, нито, че между тях са се зародили отношения като между осиновен и осиновител. Полагането на грижи от И. за А. и общите грижи за цялото домакинство, сочат евентуално на близост и добри отношения, но не са достатъчни, за да се направи заключение за фактически сложили се отношения като между родител и дете. Обстоятелството, че детето не е поддържало отношения с майката Г. Ч. има отношение към нейната претенция по чл. 200 КТ, която не е предмет на касационното производство, но от това не следва, че действително установилите се взаимоотношения между А. и К. И. са били като между майка и син. Тежестта на доказване е за ищцата /сега касатор/ К. И., а това значи, че трябва да установи по безспорен начин, че не само се е грижила, възпитавала и отгледала А., но е имала чувства към него като към свое дете и, че той самият е възриемал по този начин връзката си с втората съпруга на баща си. От показанията на свидетелите, обаче не може да се направи еднозначен извод за горните обстоятелства. Има данни, че в определени периоди от време, непълнолетният А. е живял под грижите и заедно с баба си /майката на бащата М. М./, а не с останалите деца от семейството. От малък е започнал да работи като пастир, а след това на строителни обекти, като е отсъствал от дома за големи периоди от време. Според всички свидетели припечелените пари е давал на М. М. и К. И., но съдът не може да направи извод, че е било доброволно и с оглед съществуващите отношения на близост и взаимопомощ между членовете на едно семейство. Според свидетеля С. Ч. бащата е взимал заплатата на А. насила и момчето е изпращано на паша с животните без приготвена храна. Според свидетеля Г. Х., с когото пострадалият работил две години на строителен обект във В., винаги идвал някой от семейството – брата Е. или чичо му, които му прибирали заплатата. Свидетелят И. К., също колега на А. М., установява, че той често бил без пари и се налагало да му дават от служебните като аванс, за да си купи хляб. В заключение, касационната инстанция намира, че К. И. не е установила да е отглеждала трайно пострадалия, нито между тях да са съществували чувства и връзки като между родител и дете. Искът й по чл. 200 КТ следва да бъде отхвърлен. Налице е съвпадение с крайния резултат, постановен от въззивния съд, така че обжалваното решение следва да бъде потвърдено от състава на Върховния касационен съд. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК Кевсер И. следва да заплати на насрещната страна [фирма], Р. сумата от 750 лв., сторени съдебноделоводни разноски в касационната инстанция. Мотивиран от горното, съдебният състав Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 152/12.01.2010 г. на Разградския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 358/2009 г. в частта му, с която иска на К. И. И. по чл. 200 КТ против [фирма], Р. е отхвърлен. ОСЪЖДА К. И. И. да заплати на [фирма], Р. сумата в размер на 750 лв., сторени съдебноделоводни разноски в производството пред Върховен касационен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: