О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №478 Гр.С., 28.08.2017 год. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова ч.т.д. № 766/2017 год. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Г. И. БГ О., чрез процесуалните му пълномощници, против определение № 207/23.01.2017 г. по ч.гр.д. № 6152/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 11-в състав, с което е потвърдено определение от 18.11.2016 г. по т.д. № от 405/2016 г. на Софийския градски съд, ТО, VІ-12 състав за спиране на производството по делото, на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК, до приключване с влязло в сила решение на производството по т.д. № 201/2016 г. по Старозагорския окръжен съд. В частната жалба се излагат доводи, че определението е недопустимо и неправилно – незаконосъобразно и необосновано, както и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че производството по т.д.№ 405/2016 г. е бързо по смисъла на чл.310 и сл. ГПК, поради което не подлежи на спиране, както и че неправилно е приложена разпоредбата на чл.229 ал.1 т.4 ГПК. Моли се обжалваното определение да бъде обезсилено, като недопустимо, евентуално да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което искането за спиране да бъде отхвърлено, а делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Искането за допускане на касационно обжалване на определението е основано на следните правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, вр. чл.274 ал.3 ГПК: І. 1. Когато в производството по чл.233 ал.1 ЗЗД вр. чл.310 ал.1 т.2 ГПК за опразване на отдаден под наем имот, ответникът оспорва валидността на наемното правоотношение, но на основание претендирана от него собственост върху процесния имот и е завел иск с правно основание чл.26 ЗЗД за прогласяване на нищожност на транслативната сделка, от значение ли ще бъде по смисъла на чл.229 ал.1 т.4 ГПК решението на съда по установителния иск по чл.26 ЗЗД за разрешаването на въпроса за валидността на наемното правоотношение в производството по чл.310 ал.1 т.2 ГПК; 2. Съдебното решение, с което се уважава иск по чл.26 ЗЗД за прогласяване на нищожност на транслативната сделка формира ли сила на пресъдено нещо по въпросите за собствеността на спорния имот. По тези въпроси се поддържа наличието на допълнителното основание на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за достъп до касация. ІІ. 3. При иск по чл.233 ал.1 ЗЗД вр. чл.310 ал.1 т.2 ГПК, когато ищецът не извежда своите права от правото на собственост върху спорния имот, искът по чл.26 ЗЗД за установяване нищожност на придобивното основание на правото на собственост има ли значение за правилното решаване на спора по иска за опразване на отдаден под наем имот по смисъла на чл.229 ал.1 т.4 ГПК; 4. При иск по чл.26 ЗЗД за установяване нищожност на транслативната сделка за прехвърляне на собствеността, уважаването на този иск води ли автоматично до извод, че договорът за наем, по който наемателят се явява прехвърлител по транслативната сделка е нищожен или недействителен; 5. Съдебното установяване на недействителност на договор за покупко-продажба на спорния имот в производство по чл.26 ЗЗД има ли значение по смисъла на чл.229 ал.1 т.4 ГПК за доказването или оборването на едната от фактическите предпоставки за уважаване на иск с правно основание чл.233 ал.1 ЗЗД вр. чл.310 ал.1 т.2 ГПК, а именно въпроса за валидността на наемното правоотношение, неизпълнението по което поражда исковата претенция /по чл.310 ал.1 т.2 ГПК/; 6. С оглед разпоредбата на чл.314 ал.3 ГПК, въпросът за евентуалната собственост на ответника върху процесния имот допустимо ли е да бъде предмет на разглеждане в производство по предявен иск по чл.233 ал.1 ЗЗД вр. чл.310 ал.1 т.2 ГПК, като основание да се твърди нищожност на наемното правоотношение, неизпълнението по което поражда исковата претенция. По предходните въпроси се поддържа наличието на хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК – че се разрешават противоречиво от съдилищата. ІІІ. 7. С оглед издигнатата от законодателя с разпоредбата на чл.314 ал.3 ГПК изрична забрана в производствата по реда на чл.310 ГПК да се допускат възражения за собственост, допустимо ли е спирането на производството, образувано по иск с правно основание чл.233 ал.1 ЗЗД вр. чл.310 ал.1 т.2 ГПК, до решаването на друг спор във връзка с възражението на ответната страна, основано на претендираното от нея право на собственост върху имота, предмет на иска за опразване; 8. Предвид уредената в чл.314 ал.1 ГПК възможност за ответника да поиска съдът да се произнесе с решението си относно съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото, допустимо ли е спирането на производство, образувано по иск с правно основание чл.233 ал.1 ЗЗД вр. чл.310 ал.1 т.2 ГПК на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК с оглед висящността на установителен иск по оспорване на такова правоотношение, предявен от ответника в отделно съдебно производство. По последните въпроси се поддържа наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, обосновани с казаното в ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т.4. Против частната касационна жалба е постъпил писмен отговор от ТЕХНОМАРКЕТ БЪЛГАРИЯ АД, чрез процесуален пълномощник, но същият е депозиран извън законоустановения едноседмичен срок по чл. 276, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид доводите в частната касационна жалба и изложението към нея, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – изхожда от легитимирано лице, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт и е подадена в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК. За да потвърди обжалваното определение, съставът на въззивния съд е счел за неоснователни оплакванията в частната жалба за недопустимост и неправилност на същото. На първо място е посочил, че в процесуалния закон няма правна норма, изключваща приложението на чл.229 ал.1 ГПК за уредените в част ІІІ от ГПК особени искови производства, поради което определението за спиране не е недопустимо и не подлежи на обезсилване. На следващо място съдът е формирал извод, че решението по иска с правно основание чл.26 ЗЗД относно валидността на придобивното основание на ищеца – наемодател има значение за правилното решаване на настоящото дело. Защитната теза на ответника по иска с правно основание чл.233 ал.1 ЗЗД вр. чл.310 ал.1 т.2 ГПК е, че договорът за наем, който е основание за претенцията за опразване на имота и според който ТЕХНОМАРКЕТ БЪЛГАРИЯ АД има качество на наемател, е нищожен, поради изначална липса на основание /т.к. към момента на сключването му и понастоящем ответникът е негов собственик, а продажбата му е нищожна/. За установяване на твърдяната нищожност на договора за наем, ответникът е завел дело пред местно компетентния съд за установяване нищожността на транслативната сделка, с която той е прехвърлил правото на собственост върху имота на настоящия ищец, преди сключване на наемния договор. Въззивният съд е посочил, че ако бъде установено, че правото на собственост никога не е било прехвърляно на ищеца по делото, ответникът няма да има качество на наемател по договора за наем, поради начална липса на основание /т.к. и преди прехвърлянето на собствеността, и след това ответникът ползва имота/. Настоящият съдебен състав на първо място намира, че липсва вероятност обжалваното определение да е недопустимо, а сочените в тази връзка от частния жалбоподател оплаквания касаят правилността му. На следващо място съдът приема, че са налице основания за допускане на частната касационна жалба до разглеждане по същество. Кумулативно изискуемите условия на чл.280 ал.1 т.2 ГПК се доказват по отношение на втората група правни въпроси, формулирани от касатора, които обобщено касаят предпоставките по чл.229 ал.1 т.4 ГПК за спиране на производство, образувано по иск с правно основание чл.233 ал.1 ЗЗД вр. чл.310 ал.1 т.2 ГПК, в частност - при възражение за недействителност на договора за наем, поради това, че наемателят е собственик на имота и при предявен от него иск за установяване нищожността на придобивното основание на правото на собственост на наемодателя. В смисъл, противен на изложения в обжалваното определение, са представените от жалбоподателя влезли в сила актове на Софийския апелативен съд, ГО, І състав – определение № 4234 /без дата/ по ч.гр.д.№ 5960/2016 г. и определение № 4269/20.12.2016 г. по ч.гр.д.№ 6029/2016 г., постановени по идентични казуси и между същите страни, съдържащи следните доводи: Исковата претенция, разглеждана от СГС, е на договорно основание – връщане на наета вещ, след разваляне на договор за наем, по която ищецът не извежда своите права от правото на собственост върху спорния имот. Спорът за валидността на придобивното основание на ищеца би имал пряка и обуславяща връзка само относно качеството му на собственик. От друга страна, от уважаването на подобен иск не следва прекият извод, че договорът за наем между страните е нищожен или недействителен - решението по този спор няма да установи със сила на пресъдено нещо, дали ответникът е собственик на имота, нито ще реши със СПН въпроса за действителността на облигационната връзка. Допълнително съдът е изложил и доводи, че възражението за нищожност на договора за наем, наведено от ответника в процеса, е на основание негово право на собственост върху спорния имот, поради което попада под забраната на чл.314 ал.3 ГПК. С оглед горното е формиран крайният извод, че липсва преюдициалност между двете дела по смисъла на чл.229 ал.1 т.4 ГПК. Върховният касационен съд в настоящия си състав намира, че следва да обяви за правилна практиката, обективирана в последните две определения на Софийския апелативен съд, по следните съображения: В контекста на изискванията на чл.229 ал.1 т.4 ГПК следва да е налице пряка връзка между съдебно признатото право по обуславящия иск и правнорелевантен /преюдициален/ факт или правоотношение, от значение за решаването на спора по обусловения иск, изразяваща се в пълно отпадане на правомощието на съда да установява този факт или правоотношение. Когато решението по обуславящия иск не формира сила на пресъдено нещо по посочените въпроси, липсва изискваната от закона връзка между делата като условие за спиране на едното до приключване на другото, за да бъде съобразен неговият изход. Решението по иск за установяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот не създава сила на пресъдено нещо относно принадлежността на правото на собственост върху същия. То би имало само преюдициално значение по отношение на спора относно собствеността върху имота, какъвто обаче не може да се разглежда по иск с правно основание чл.233 ал.1 ЗЗД вр. чл.310 ал.1 т.2 ГПК, т.к. съгласно чл.314 ал.3 ГПК, по искове за опразване на наети помещения не се допускат възражения за собственост. Решението не се ползва със сила на пресъдено нещо и по отношение на спора за действителността на наемния договор, по който наемателят се явява продавач, а наемодателят – купувач по договора за продажба, основан на твърдението, че наемателят е собственик на имота. В тази хипотеза не са налице предпоставките на чл.229 ал.1 т.4 ГПК за спиране на делото, образувано по иск по чл.233 ал.1 ЗЗД вр. чл.310 ал.1 т.2 ГПК, до приключване на делото по иск с правно основание чл.26 ЗЗД за установяване нищожността на сключения между страните договор за покупко-продажба на имота, предмет на наемния договор. С оглед гореизложеното, обжалваното определение и потвърденото с него определение на СГС по чл.229 ал.1 т.4 ГПК се явяват неправилни и следва да бъдат отменени, а делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 207/23.01.2017 г. по ч.гр.д. № 6152/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 11-в състав. ОТМЕНЯ определение № 207/23.01.2017 г. по ч.гр.д. № 6152/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 11-в състав и потвърденото с него определение от 18.11.2016 г. по т.д. № от 405/2016 г. на Софийския градски съд, ТО, VІ-12 състав за спиране на производството по делото, на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК, до приключване с влязло в сила решение на производството по т.д. № 201/2016 г. по Старозагорския окръжен съд. ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: