5 Р Е Ш Е Н И Е № 207 София, 16.06. 2011 г. Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на девети май две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТEОДОРА НИНОВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА ВАСИЛКА ИЛИЕВА при секретар Даниела Цветкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА гр.дело № 277/2011 год. Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 2 и т.5 ГПК. Образувано е по молба на Ж. П. Ж. и М. Н. С. за отмяна на влязло в сила решение № 1722/23.12.2009 г. по гр.д. № 2175/2009 г. на Варненски окръжен съд, с което е уважен предявения от К. Х. С.,К. Д. П.,Х. В. П. и Д. В. П. срещу молителите и Е. К. Х. отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот с пл.№ 1660 по ПНИ на СО”М. р., Б. ч. и Д.” с площ от 1291 кв.м.,в землището на [населено място]. Поддържат, че са били лишени от възможността да участвуват в производството по делото по смисъла на чл. 303, ал. 1,т.5 ГПК, тъй като първоинстанционния съд неправилно е разпоредил призоваването им по реда на чл.50 ал.1 ГПК/отм./,чрез публикация в Държавен вестник,въпреки че върнатите от домашния им адрес призовки,съдържащи сведения,че не живеят там,не са били редовно оформени,тъй като не са посочени трите имена и адреса на лицето,което е дало сведенията ,а за свидетел е приет колега на длъжностното лице по призоваването.Освен това длъжностното лице по призоваването не е изпълнило точно задълженията си – неправилно е оформил призовката,като в нея е удостоверил неверен факт,поради което е налице и хипотезата на чл.303 ал.1 т.2 ГПК. Подадена е и молба от Е. К. Х. за отмяна на същото влязло в сила решение.Поддържа,че атакуваното решение е постановено при допуснато нарушение на правилата за призоваване,което го е лишило от възможността да участва в развилото се съдебно производство.Основният му довод е,че за времето през което е разгледан настоящия спор е имал в седалището на съда пълномощник адвокат по друг правен спор ,а назначеният служебен защитник не е обжалвал неправилните решения – първоинстанционно и въззивно. Ответниците по молбата – К. Х. С.,К. Д. П.,Х. В. П. и Д. В. П. изразяват становище, че молбата е недопустима и неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор, подаден в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК.Претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на І г.о., като разгледа молбата за отмяна, взе предвид изложеното в нея, констатира следното: Съгласно разпоредбата на чл.305 ал.1,т.5 ГПК,молбата за отмяна на влязло в сила решение,основана на чл.303 ал.1,т.5 ГПК,се подава в 3-месечния срок от деня на узнаване на решението.По делото няма данни,че молителите са узнали за влязлото в сила решение преди датите,които са посочили в молбите си – 28.11.2010 год. за Ж. и С. и месец март на 2011 год. за Х.,поради което именно тези дати следва да се приемат за меродавни.Спрямо тях подадените молби на 9.12.2010 год.и 04.04.2011 год.са в срок и са процесуално допустими.Разгледани по същество са неоснователни,поради следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник ,поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.В случая нито една от тези хипотези не е налице. В развилото се производството пред Варненски районен съд по гр. д. № 7768/2007 г. изпратените до Ж. П. Ж. и М. Н. С. призовки на постоянния им адрес са върнати в цялост,с данни,че не живеят на посочения адрес.Сведението в първата призовка от 14.12.2007 год.е дадено от Ц. Ц.,а във втората призовка от 27.03.2008 год.от живущи в блока.Призовките изпратени до Е. К. Х. на постоянния му адрес са върнати в цялост с отбелязване,че не живее постоянно на адреса,тъй като живее в Германия.Сведението в първата призовка от 14.12.2007 год. е дадено от живуща в ап.10,която отказва да се подпише и да си каже имената,което се повтаря и във втората призовка от 26.02.2008 год.,и в третата от 12.03.2008 год.Всички призовки до молителите-ответници в производството носят подпис и трите имена на свидетел,който удостоверява невъзможността за връчване.При тези условия районният съд е разпоредил призоваването по реда на чл.50 ал.1 ГПК/отм./,чрез обявление в Държавен вестник,като е отправил искане по реда на чл.25 във вр.чл.21 т.3 и 4 ЗПП до ВАК.Всички процесуални действия,касаещи разглеждане на спора са се осъществили след назначаването на особен представител и съответно са реализирани с негово участие.Въззивното производство е било инициирано от особения представител на молителя Ж. ,а другите молители – С. и Х. са били представлявани от особените си представители. При тези фактически данни молбата за отмяна е неоснователна.Молителите,като ответна страна в развилото се производство са били надлежно представлявани.Не е налице нередовност на процедурата по чл.50 ал.1 ГПК/отм./,съгласно която призоваването на ответника по делото може да се извърши чрез публикация в Държавен вестник, само ако в продължение на един месец той не може да бъде призован на постоянния му адрес и отсъствието му се удостовери с подпис поне на един свидетел,като връчителят отбележи трите му имена и адреса.Тези изисквания в случая са спазени – призовките са изпратени в разстояние на повече от един месец и в тях има подпис и трите имена на свидетел,който удостоверява отсъствието на лицето от адреса. Неоснователно е поддържаното от молителя Х. становище,че освен на адреса му е следвало да бъде призован и чрез адв.С. Л.,в качеството й на негов пълномощник и съдебен адрес по чл.42 ал.1 ГПК/отм./.Действително,по приложените решения по в.гр.д.№ 785/06 год. на В. и адм.д.№2238/08 год.на ВАС адв.Св.Л. е била пълномощник и съдебен адрес на молителя,но съгласно чл.22 ал.4 ГПК/отм./представителната власт на упълномощеното лице е ограничена изрично до приключване на делото във всички инстанции.Следователно упълномощаването по другите развили се производства не е създало права на адв.Л. да представлява Х. и в производството по гр.д.№ 7768/07 год.на В. и в.гр.д. № 2175/09 год. на В. ,поради което и за съда не е съществувало задължение да призовава Х. чрез нея.Липсват данни,че адв.Л. е посочена като съдебен адрес на Х. по смисъла на чл.42 ал.1 ГПК/отм./,поради което твърдението на молителя е недоказано. Не е налице и основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.2 ГПК,тъй като призовката е официален свидетелствуващ документ,който установява отразените в него данни и докато не бъде осъществено обратно доказване,то не е оборена нейната доказателствена сила. С оглед изложеното молбите за отмяна на влязлото в сила решение следва да се оставят без уважение,а молителите да бъдат осъдени да заплатят на ответниците направените разноски в размер на 2 000 /две хиляди/лв.,представляващи адвокатски хонорар. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите на Ж. П. Ж. , М. Н. С. и Е. К. Х. за отмяна на влязло в сила решение № 1722/23.12.2009 г. по гр.д. № 2175/2009 г. на Варненски окръжен съд . ОСЪЖДА Ж. П. Ж.,ЕГН [ЕГН] , М. Н. С.,ЕГН [ЕГН] и двамата жив.гр.В., [улица],вх.Б,ет.1,ап.1 и Е. К. Х.,ЕГН [ЕГН] да заплатят на К. Х. С.,К. Д. П.,Х. В. П. и Д. В. П. всички от [населено място] разноски в размер на 2 000/две хиляди/ лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: