Р Е Ш Е Н И Е № 33 София, 10.04.2017 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при секретаря Милена Миланова при участието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2491 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.47 и сл. ЗМТА, образувано по иск на Ц. П. Б. срещу [фирма] /сега Е./ за отмяна на решението на Арбитражен съд /АС/ при „Стопанска асоциация“ [населено място] от 20.10.2015 г. по арб.д. № 2975/2013 г. на основание чл.47 т.2 и т.4 ЗМТА. С арбитражното решение Б. е осъден да заплати на [фирма] сумата 2381.16 лв., дължима по силата на прехвърлено вземане с договор от 19.12.2012 г., с който е прехвърлено вземане по договор за отпускане на потребителски паричен кредит № 709789/26.09.2011 г. от [фирма], ведно със законната лихва от 15.12.2013 г. до окончателното й изплащане, както и 81.67 лв. арбитражна такса. Ищецът сочи, че е заемополучател по договор за потребителски кредит с [фирма], по силата на който му е отпуснат паричен заем, а с договор от 19.12.2012 г. заемодателят е прехвърлил вземането си на [фирма], за което се твърди, че ищецът бил уведомен. През м. август 2016 г. на ищеца била връчена покана за доброволно изпълнение от ЧСИ К. П. с изпълнителен лист за дължимите суми по арбитражно решение от 20.10.2015 г. по арб.д. № 2975/2013 г. на АС при „Стопанска асоциация“ [населено място] и е образувано изпълнително дело. Ищецът твърди, че арбитражното решение е постановено от арбитражна институция, която не е била компетентна да разгледа образуваното пред нея арб. дело, тъй като ищецът и [фирма] не са постигали съгласие - чрез договор или друго споразумение по смисъла на чл.7 ЗМТА споровете във връзка със сключения договор за заем да бъде решаван от АС, за образуваното арбитражно производство не е бил надлежно уведомен от арбитъра, не му е дадена възможност да предостави отговор и доказателства, поради което иска отмяната му. Ищецът поддържа иска си в съдебно заседание, подробни съображения излага в писмена защита. Ответникът по иска - [фирма] оспорва предявения иск и моли да се отхвърли по съображения в писмен отговор, които поддържа в съдебно заседание, поддържа и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адв. И., пълномощник на ищеца. ВКС, ТК, 1-во отделение намира, че арбитражното решение, чиято отмяна се иска, е постановено на 20.10.2015 г., препис от същото е изпратен от АС до Б. с писмо изх. № 3092/19.11.2015 г., но пратката е върната с отбелязване, че не е потърсена. Поканата за доброволно изпълнение до Б. от ЧСИ К. П. за заплащане на присъдени суми, дължими по изпълнителен лист от 06.06.2016 г. на Софийски градски съд по арб. решение от 20.10.2015 г. по арб.д. 2975/2013 г. е изпратена на 30.08.2016 г. с писмо с изх. № 56871, приложено, с оглед на което съдът намира, че исковата молба на Б. по чл.47 ЗМТА, постъпила в съда на 18.10.2016 г. е в преклузивния срок по чл.48 ал.1 ЗМТА и е процесуално допустима. По същество исковата молба по чл.47 ЗМТА е основателна поради следните съображения: По основанието за отмяна по чл.47 т.2 ЗМТА: Същото е основателно. Ц. Б. като ответник по образуваното арб. дело не се е явявал пред АС – видно от приложеното арб. дело № 2975/2013 г., нито е подавал молби, становища, защити и др. АС при „Стопанска асоциация“ [населено място] е обосновал своята компетентност с разпоредбата на чл.7 ЗМТА, доколкото на ответника Б., настоящ ищец е изпратено известие за образуваното съдебно производство, но пратката е върната с отбелязване, че не е потърсена, а в изпратените книжа е била отбелязана датата за насроченото заседание, както и че споровете между страните ще се разглеждат от този арбитраж, съобразно неговия правилник и тъй като тази уговорка е в съгласие с изискванията на чл.7 ЗМТА, според АС е налице арбитражна клауза между страните. Арбитражното споразумение под страх на недействителност трябва да бъде сключено в писмена форма – чл.7 ал.2 ЗМТА, като тази форма се счита спазена само когато съгласието за арбитраж е материализирано в документ, подписан от двете страни, но и когато насрещните изявления на предложение и приемане се съдържат в разменени телеграми, писма, телекси, факсове или други средства за съобщение, които трябва да бъдат писмени. Според чл.7 ал.3 ЗМТА се счита, че е налице валидно арбитражно споразумение, когато в отговор на предявен пред АС иск ответникът писмено или с изявление, вписано в протокола за арб. заседание приеме спорът да бъде разгледан от АС, или участва в арбитражното производство, без да оспорва компетентността на АС. Настоящият случай не е такъв - ответникът Б. не е взел „участие“ в арбитражното производство по смисъла на закона, извършвайки процесуални действия като подаване на отговор на исковата молба, възражение по иска, предоставяне на доказателства и писмена защита. Участие означава активно поведение, изразяващо се в извършване на процесуални действия, а не единствено в липса на възражение за компетентност. Както се посочи по-горе, няма данни за участие на Ц. Б. в образуваното арбитражно производство лично, чрез представител или чрез изразяване на писмени становища. При липсата и на доказателства за наличие на арбитражно споразумение в сключения договор за кредит между Ц. Б. и [фирма] или [фирма], на когото е цедирано вземането от [фирма], ненадлежното уведомяване на Б. за образуваното арб. дело, в което няма данни да е взел участие по какъвто и да било начин, няма основание да се приеме хипотезата на чл.7 ал.3 ЗМТА за наличие на валидно арбитражно споразумение. По основанието за отмяна по чл.47 т.4 ЗМТА и то е основателно. Всички съобщения от АС до Ц. Б. са върнати в цялост с отбелязване, че пратката не е потърсена, но при липсата на сключено валидно арбитражно споразумение между страните, респ. наличие на хипотезата на чл.7 ал.3 ЗМТА арбитражното решение следва да се отмени на основание чл.47 т.2 ЗМТА, като съгласно чл.49 ал.1 ЗМТА делото не се връща за ново разглеждане на АС. На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 698.51 лв. /600 лв. адвокатско възнаграждение и 98.51 лв. държавна такса/, поискани с исковата молба и в съдебно заседание на 23.02.2017 г. Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адвокат И. /чл.78 ал.5 ГПК/ – същото като размер не дава основание за преценка, че не съответства на правната и фактическа сложност на делото, за се приеме прекомерност на възнаграждението /мотиви към т.3 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. Мотивиран от горното, съдът: Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение на Арбитражен съд при „Стопанска асоциация“ [населено място] от 20.10.2015 г. по арб.д. № 2975/2013 г. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място],[жк], [улица] да заплати на Ц. П. Б., [населено място], [улица] вх. А ет. 10 ап. 64 сумата от 698.51 лв. /шестстотин деветдесет и осем лева и 51 ст./ разноски по настоящото дело. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.