8 Р Е Ш Е Н И Е № 87 София,07.05.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети април през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теодора Нинова ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова Геника Михайлова при участието на секретаря Даниела Цветкова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 6486 от 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. С. С.-Ш. срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 23.07.2014г. по в.гр.д.№551/2014г. в частта, с която е отменено решението на първоинстанционния съд в частта, с която са допуснати до делба недвижими имоти и са определени квотите, а именно за ПИ №506.387 по ПНИ на м.”Панорама І, ІІ, ІІІ”, землището на [населено място], с площ от 451 кв.м. и ПИ №506.388 по ПНИ на м.”Панорама І, ІІ, ІІІ”, землището на [населено място], [община] с площ от 366кв.м. при квота и за двата имота 3/6 ид.части за М. С. Ш. и по 1/6 ид.част за Р. В. Д., К. В. Д. и Т. В. Д. и вместо това е определил квотите на допуснатите до делба недвижими имоти както следва: за ПИ №506.387 при съделители и при квоти 2/16 за Р. В. Д. и по 7/16 за К. В. Д. и Т. В. Д. поради зачетено възражение за изтекла в полза на общия наследодател В. Д. придобивна давност и за ПИ №506.388 при съделители и квоти: за М. С. Ш.-8/16, за Р. В. Д.-2:16 и по 3/16 за К. В. Д. и Т. В. Д.. С определение №74/09.02.2015г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса представляват ли промяна в анимуса на съсобственика действията, изразяващи се в изграждането на масивна ограда между двете части на имота и построяването на масивна ограда в едната част, ако между съсобствениците е била постигната спогодба преди извършването на строителството, съгласно която същите са разпределили само ползването върху реално определените части при равни квоти. К. поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като неправилно въззивният съд е приел, че заявеното от ответниците правопогасяващо възражение за изтекла придобивна давност е основателно. Излага съображения, че неправилно съдът е приел, че е налице воля и от двамата съсобственици, постигнали спогодба през 1975г., всеки от тях да владее за себе си реална част, както и че всеки е манифестирал спрямо другия по недвусмислен начин това си намерение. Поддържа, че извършените след 1993г. действия, изразяващи се в изграждането на масивна ограда между двете части, както и построяването в съответната част на масивна жилищна сграда не говорят за промяна в анимуса на съсобственика, който владее по-голямата част от общия имот за себе си, несъответстваща на неговата идеална част, тъй като е липсвало знание у съсобствениците, че тези части не са били равни. Моли обжалваното решение да бъде отменено като в нейна полза бъдат присъдени и направените по делото разноски. В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК съделителката Р. В. Д. изразява становище, че подадената от М. С. Ш. касационна жалба е основателна по изложените в отговора съображения. В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК съделителят С. Р. Ш. изразява становище, че подадената от М. С. Ш. касационна жалба е основателна по изложените в отговора съображения. В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК съделителите К. В. Д. и Т. В. Д. изразяват становище, че подадената от М. С. Ш. касационна жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения. Допълнителни съображения излагат в представена преди провеждане на откритото съдебно заседание по делото писмена защита. Претендират присъждане на направените по делото разноски. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: Предявен е иск за делба на поземлен имот №506.387 по ПНИ на м.”Панорама І, ІІ, ІІІ”, землище на [населено място], [община] и поземлен имот №506.388 по ПНИ на същата местност. Производството е във фазата по допускане на делбата. С обжалваното решение въззивният съд е отменил решението на първоинстанционния съд в частта, с която ПИ №506.387 е допуснат до делба между съсобствениците М. С. Ш. с дял от 3/6 ид.части, Р. В. Д. с дял от 1/6 ид.част, К. В. Д. с дял от 1/6 ид.част и Т. В. Д. с дял от 1/6 ид.част и вместо това е допуснал този имот до делба между съделителите Р. В. Д. с дял от 2/16 ид.части, К. В. Д. с дял от 7/16 ид.части и Т. В. Д. с дял от 7/16 ид.части. По отношение на имот №506.388 е отменено решението на първоинстанционния съд, с което същият е допуснат до делба при квоти 3/6 ид.части за М. С. Ш., и по 1/6 ид.част за Р. В. Д., К. В. Д. и Т. В. Д. и вместо това е допуснал делбата при квоти 8/16 ид.части за М. С. Ш., 2/16 ид.части за Р. В. Д. и по 7/16 ид.части за К. В. Д. и Т. В. Д.. Прието е, че поземлени имоти №506.387 и №506.388 преди изменението на ПНИ със заповед № 111/14.02.2011г. на кмета на [община], са представлявали общ имот, съсобствен между В. Д. и М. Ш., придобит по време на брака им по силата на договор за замяна от Т.-комисия, въз основа на който са признати за собственици с н.а.№72, том VІ, н.д.№2694/1968г. Прието е, че по силата на съдебна спогодба от 26.ХІ.1975г. по гр.д.№3745/1975г. на Варненския районен съд, постигната след прекратяване на брака, бившите съпрузи се споразумели да запазят съсобствеността върху имота, като си разпределят ползването му-горната половина заедно с бараката да се ползва от В. Д., а долната половина-от М. С.. Прието е за установено въз основа на свидетелските показания, че съобразно разпределеното ползване била поставена ограда, първоначално немасивна, а впоследствие след изграждане на сградите-масивна такава, която минава по границата между двата имота, както е по ПНИ. Изложени са съображения, че данните по делото сочат, че волята на двамата съсобственици е била всеки от тях да владее за себе си реалната част, като всеки е манифестирал спрямо другия по недвусмислен начин това си намерение-М. Ш. е предприела първа действия по изграждане на къща, западната стена на която е станала част от бетоновата ограда, а фактът, че е възложила на свидетеля Т. Т. да извърши строителството на къщата и оградата е прието, че сочи на приемане на действията за извършени от него. Промяната в площта на двата имота с около 50кв.м. в полза на тази на д-р Д., настъпила в резултат на изместването на къщата и респ. оградата по причина намираща се отдолу скала, е прието, че не променя изводите за своене, тъй като посочените 50кв.м. нямат самостоятелен характер и следват статута на главната вещ. Поради това е прието, че по отношение на ПИ №506.387 и с оглед изрично заявеното възражение за изтекла придобивна давност в полза на д-р Д., е налице такава, тъй като от 1993г. същият е своил за себе си реална част от дворното място с къщата. Що се отнася до ПИ №506.388 е прието, че липсва изрично заявено възражение за изтекла в полза на М. Ш. давност и затова е прието, че съдът не следва да се произнася по този въпрос. С оглед на така изложените от въззивния съд съображения по приложението на чл.79 ЗС в постановеното по реда на чл.288 ГПК определение е прието, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения от касатора М. Ш. въпрос представляват ли промяна в анимуса на съсобственика действията, изразяващи се в изграждането на масивна ограда между двете части на имота и построяването на масивна сграда в едната част, ако между съсобствениците е била постигната спогодба преди извършването на строителството, съгласно която същите са разпределили само ползването върху реално определените части при равни квоти. По така поставения въпрос настоящият състав приема следното: Ако между съсобствениците на недвижим имот е било постигната спогодба, съгласно която те са разпределили ползването върху реално определени части от съсобствения имот, последващото изграждане на масивна ограда в едната част на имота не съставлява действие, изразяващо промяна на анимуса на съсобственика за установяване на самостоятелна фактическа власт върху реално обособена част от съсобствения имот. Постигнатата между съсобствениците спогодба за разпределяне на ползването на съсобствения имот изразява волята на всеки един от тях за зачитане правата на другия съсобственик чрез упражняване на държане върху притежаваната от него идеална част от имота. Тази спогодба обвързва всички съсобственици, между които е сключена, както и техните правоприемници, до настъпването на обективна промяна в обстоятелствата, която да сочи на необходимост от привеждане на ползването в съответствие с действителното положение. Ако пък е налице субективна промяна, т.е. промяна в намерението на някой от съсобствениците, свързана с начина, по който упражнява фактическата власт върху реално обособена част от съсобствения имот, тази промяна трябва да достигне до знанието на останалите съсобственици, участвали при постигането на спогодбата, за да им бъде противопоставена. Извършеното от един от съсобствениците фактическо действие може да се възприеме като демонстриране на намерение за своене само ако с оглед естеството си е насочено към отричане правата на другите съсобственици. Ако обаче подобно действие може да бъде извършено от съсобственик в рамките на правомощията му по чл.31 ЗС по начин да не пречи и на другите съсобственици да си служат със същия имот съобразно правата си, включително с отделни, реално обособени части от него, за да се приеме, че това действие има за последица установяване на самостоятелна фактическа власт върху имота, то следва да бъде съпроводено с категорично и недвусмислено демонстриране на промяна в намерението спрямо останалите съсобственици. Поставянето на ограда на място, различно от определеното със спогодбата, представлява обективна промяна в обстоятелствата, която обаче сама по себе си не представлява действие, което да демонстрира отричане правата на другия съсобственик върху целия имот, тъй като засяга ползването само на част от имота. В подобна хипотеза действията, с които се демонстрира намерение за своене спрямо другия съсобственик следва да отричат правата му върху целия имот, който позоваващия се на придобивна давност ползва по силата на спогодбата. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно поради неправилно приложение на материалния закон /чл.79,ал.1 ЗС/. Между страните е съществувал спор дали след поставянето на ограда между реално обособените части от съсобствения между М. С. и В. Д. недвижим имот е налице воля всеки от съсобствениците да владее за себе си съответната реална част, както и дали всеки от тях е манифестирал спрямо другия по недвусмислен начин това си намерение. Неправилно въззивният съд е приел, че подобна воля е налице с факта на поставяне на ограда между двата имота и построяването на жилищна сграда във всеки един от имотите. Както вече беше отбелязано, тези действия не сочат на демонстиране на намерение за своене, тъй като не отричат правата на другия съсобственик. С оглед на това следва да се приеме, че и към настоящия момент обособените като самостоятелни ПИ №506.387 и ПИ №506.388 по ПНИ на м.”Панорама І, ІІ, ІІІ” в землището на [населено място], [община] са съсобствени между съделителите М. С. Ш., Р. В. Д., Калинова В. Д. и Т. В. Д. и следва да бъдат допуснати до делба помежду им. Неоснователни са доводите на съделителите К. В. Д. и Т. В. Д., че с поставянето на масивна ограда са били реално обособени два имота, в които всеки от съсобствениците е построил сграда, владяна при безспорен между тях анимус за своене. На първо място следва да се отбележи, че обособяването на самостоятелни реално обособени имоти от общ съсобствен имот, находящ се в границите на населено място, не може да се извърши само по волята на съсобствениците, както и в настоящия случай-обособяването е извършено не с факта на поставяне на ограда между двете части на съсобствения имот, а чрез нанасянето им като самостоятелни поземлени имоти в ПНИ на местност “Панорама І, ІІ, ІІІ” като впоследствие оградата е поставена на границата между двата имота по този план. Освен това обособяването на два или повече самостоятелни имота от общ съсобствен имот само по себе си няма за последица промяна в намерението, с което се упражнява фактическата власт върху реално обособените части, тъй като обособяването представлява обективна промяна в имота, докато промяната в намерението касае субективния елемент на предвиденото в чл.79 ЗС придобивно основание. Застрояването на всяка от реално обособените части също само по себе си няма за последица промяна в намерението на съсобственика, нито представлява по естеството си действие, с което подобна промяна категорично да бъде демонстрирана спрямо другия съсобственик, доколкото не съществува пречка съсобствен имот да бъде застроен със самостоятелни жилищни сгради, ползвани от различни съсобственици, но притежавани общо от тях. За да придобие всеки един от съсобствениците правото на собственост върху такава сграда, ако преди построяването й в негова полза не е учредено право на строеж по общата воля на всички съсобственици, необходимо е да установи самостоятелна фактическа власт, да противопостави намерението си да владее сградата за себе си на останалите съсобственици и да упражнява самостоятелната фактическа власт явно, необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години. По отношение на притежаваните от съделителите дялове от съсобствените имоти следва да се приеме следното: Правото на собственост върху описаното в н.а.№72, том VІ, н.д.№2694/1968г. е придобито от М. С. и В. Д. по време на техния брак в режим на съпружеска имуществена общност, която с прекратяването на брака през 1975г. се е трансформирала в обикновена съсобственост при равни квоти съгласно разпоредбата на чл.14, ал.3 СК от 1968г./отм./. При същите дялове М. С. и В. Д. са притежавали и правото на собственост върху обособените като самостоятелни ПИ №506.387 и ПИ №506.388, тъй като не е установено осъществяването на предвиден в закона способ, който да има за последица промяна в съотношението на притежаваните права в съсобствеността. След смъртта на В. Д. /починал на 05.09.2010г./ правото на собственост върху притежаваната от него ½ идеална част от всеки един от имотите е придобита от неговите наследници по закон-преживяла съпруга С. Д., дъщери Р. Д. и К. Д. и син Т. Д., чиито дялове от наследствената квота са равни съгласно чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 ЗН. След смъртта на С. Д. /починала на 31.03.2011г./ правото на собственост върху притежаваната от нея идеална част от всеки един от имотите е преминала в патримониума на нейните наследници по закон-дъщеря К. Д. и син Т. Д.. Или към настоящия момент имотите са съсобствени между съделителите при квоти 8/16 ид.части за М. С.-Ш., по 3/16 ид.части за К. Д. и Т. Д. и 2/16 ид.части за Р. Д.. По реда на чл.293,ал.2 ГПК постановеното от въззивния съд решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо това спорът бъде решен по същество като имотът бъде допуснат до делба при посочените по-горе квоти. Доводите на касатора досежно ПИ №506.388 са свързани с въведеното възражение за придобиване по давност на реална част от съсобствения между М. С. и В. Д. недвижим имот само с оглед на обстоятелството, че въззивният съд е приел осъществяване на фактическия състав на придобивната давност само по отношение на ПИ №506.387 и тъй като М. С. не е въвеждала подобно придобивно основание по отношение на ПИ №506.388, следва да се приеме, че по отношение на този недвижим имот не е налице искане за отмяна на постановеното от въззивния съд решение. С оглед изхода на спора съделителите К. Д. и Т. Д. следва да заплатят на М. С.-Ш. сумата 1650лв., представляваща направените разноски по повод обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 23.07.2014г. по в.гр.д.№ 551/2014г. в частта, с която ПИ №506.387 по ПНИ на местност “Панорама І, ІІ, ІІІ” в землището на [населено място], [община] с площ от 451 кв.м., при граници: имот №№ 506.394, 506.388 и 506.9511-улица е допуснат до делба между съделителите Р. В. Д., Т. В. Д. и К. В. Д. при квоти 2/16 ид.части за Р. В. Д. и по 7/16 ид.части за К. В. Д. и Т. В. Д. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ДОПУСКА да се извърши съдебна делба на ПИ №506.387 по ПНИ на местност “Панорама І, ІІ, ІІІ” в землището на [населено място], [община] с площ от 451 кв.м., при граници: имот №№ 506.394, 506.388 и 506.9511-улица, между съделителите: М. С. С.-Ш., Р. В. Д., К. В. Д. и Т. В. Д., при квоти: 8/16 ид.части за М. С. С.-Ш., 2/16 ид.части за Р. В. Д., 3/16 ид.части за К. В. Д. и 3/16 ид.части за Т. В. Д.. ОСЪЖДА К. В. Д. и Т. В. Д. на основание чл.81 ГПК, вр. чл.78,ал.1 ГПК да заплатят на М. С. С.-Ш. сумата 1650лв./ хиляда шестстотин и петдесет лева/,представляващи направените по делото разноски при обжалване на постановеното от първоинстанционния съд решение пред въззивната и касационна инстанция. Председател: Членове: