7 Р Е Ш Е Н И Е № 25 гр. София, 20 април 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА МАРИЯ МИТЕВА при участието на секретаря Н. Пелова и след становище на прокурора от ВКП К. ИВАНОВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №13/2022г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по искане от осъдения З. Х. Х. чрез адв. Е. Я. с правно основание чл. 423 от НПК. Искането е за възобновяване на нохд № 2198/2017г. по описа на Софийски градски съд, като се твърди, че по време на разглеждането на делото осъденият се е разболял и се е наложило да замине за лечение и оперативна намеса в Испания. Сочи се че болничният престой е продължил около две години. Изтъква се, че е била налице уважителна причина осъденият Х. да не участва в съдебното производство, а именно пребиваването му в Испания по повод здравословното му състояние. Твърди се, че докато е бил на лечение в чужбина Х. е осъден задочно, за което е научил на 25.09.2021г., когато е задържан на холандското летище с ЕЗА. Акцентира се, че с разглеждането на производството и приключването му в негово отсъствие е нарушено правото му на лично участие и провеждане на ефективна защита по предявеното му обвинение, което съставлява нарушение на правото на справедлив процес по чл. 6, т. 1, вр. т. 3, б. „С“ и „D” от ЕКПЧ. Изложени са аргументи и за явна несправедливост на наложеното наказание. Към искането са приложени медицински документи на испански език. Иска се отмяна на постановената присъда и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Пред настоящата инстанция адв. Я. представя преведени и легализирани медицински документи от испански на български език. Поддържа искането, като изтъква, че осъденият е имал уважителна причина да не се яви по делото и моли да му бъде дадена възможност за лично участие. Представителят на ВКП изразява становище, че искането на осъдения е неоснователно, тъй като З. Х. не е осъден задочно. Доводите в тази насока са свързани с факта, че същият е участвал в процеса пред Софийски градски съд и Апелативен съд – София и е инициирал касационно производство. Счита, че липсват основания по чл. 423 от НПК. Осъденият З. Х. поддържа искането и доводите на своя защитник. С последната си дума заявява, че се е явил пред Софийски градски съд и Апелативен съд – София, като от ноември 2015г. до задържането си се е намирал в Испания и не е можел да се защитава пред Апелативен съд – София и ВКС, защото е бил в болница на лечение. Върховният касационен съд провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване, направено осъдения Х. чрез изрично упълномощения му защитник, е процесуално допустимо – подадено е от правно легитимиран субект срещу влязла в сила присъда. Същото е направено в шестмесечния срок по чл. 423, ал. 1 от НПК, доколкото е депозирано в Софийски градски съд на 16.12.2021г., а най-ранната дата от значение за узнаване на влязлата в сила присъда е тази на фактическото предаване на осъдения на българските власти, която съвпада с началото на изпълнението на наказанието лишаване от свобода, наложено по делото, чието възобновяване се иска – 20.10.2021г. Разгледано по същество, искането по чл. 423, ал. 1 от НПК, е НЕОСНОВАТЕЛНО. Досъдебното производство № 2168/2014г. по описа на 02 РУ Полиция – СДВР е било образувано с първото действие по разследването – разпит на свидетел, на основание чл. 212, ал. 2 от НПК за престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК. С постановление от 27.09.2014г. З. Х. Х. е бил привлечен към наказателна отговорност, като му е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 198, ал. 1, пр.1 и пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Постановлението за привличане е било предявено на З. Х. лично с участието на защитник. В проведения разпит след привличането осъденият се е възползвал от правото си да не дава обяснения. Осъденият отново е привлечен към наказателна отговорност с постановление от 26.11.2014г. за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК в присъствието на защитник. В проведения разпит след повторното привличане отново се е възползвал от правото си да не дава обяснения и е направил доказателствени искания. Разследването е било предявавано на З. Х. Х. два пъти на 12.02.2015г. и на 12.06.2015г. лично и в присъствието на защитник. За трети път в хода на досъдебното производство З. Х. е бил привлечен към наказателна отговорност с постановление от 31.03.2017г., като му е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2,вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК, за това, че на 13.08.2014г., около 22,40 часа, в [населено място], на [улица]в близост до последната спирка на трамвай № 3,4 и 18, в съучастие като извършител с непълнолетния Д. С. К. – извършител, отнел чужди движими вещи на обща стойност 179, 30лв., от владението на Х. К. Х., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване, и деянието е извършено в условията на опасен рецидив. Постановлението за привличане е било предявено на З. Х. лично с участието на защитник. В проведения разпит на 05.04.2017г. след привличането осъденият се е възползвал от правото си да не дава обяснения, като е било изразено и нежелание за предявяване на материалите по делото. Спрямо Х. е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ с протоколно определение от 29.09.2014г. по чнд № 18017/2014г. по описа на Софийски районен съд, потвърдено с протоколно определение от 07.10.2014г.на Софийски градски съд по вчнд № 4307/2014г. Впоследствие с протоколно определение от 17.04.2015г. по чнд № 1483/2015г. е била изменена взетата спрямо Х. мярка за неотклонение от „задържане под стража“ в „гаранция“ в пари. В Софийски градски съд на 28.07.2015г. е бил внесен обвинителен акт по обвинението на З. Х. Х. за извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК и било образувано нохд № 3004/2015г. След преразпределяне на нов съдия докладчик, с разпореждане № 165 от 11.01.2017г. съдебното производство е било прекратено и делото - върнато на Софийска градска прокуратура за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. На 15.05.2017г. СГП е внесла обвинителен акт по обвинението на З. Х. Х. за извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК и било образувано нохд № 2198/2017г. Със същия обвинителен акт е било повдигнато обвинение и на Д. С. К. за престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК. За първото съдебно заседание на 23.06.2017г. З. Х. е бил редовно призован, като съобщението с препис от обвинителния акт и от разпореждането за насрочване е било връчено чрез ОЗ „Охрана“ на негов съсед със задължение да предаде. В съдебно заседание на 23.06.2017г. З. Х. е направил изрично изявление, че е получил препис от обвинителния акт. На всички съдебни заседания по нохд № 2198/2017г. Х. присъства лично, като на последното заседание отказва да даде обяснения и изразява отношение по обвинението с дадената му последна дума. В съдебните заседания е участвал и неговият упълномощен защитник. С постановената присъда № 195 от 28.09.2018г. по нохд № 2198/2017г. на Софийски градски съд З. Х. Х. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК и му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години при първоначален строг режим. На основание чл. 59, ал. 1 и 2 от НК е било приспаднато времето, през което Х. е бил задържан и спрямо него е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 26.09.2014г. до датата на внасяне на определената му парична гаранция. Със същата присъда Д. С. К. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК. Присъдата е била обжалвана от защитника на З. Х. – адв. Е. И. и от защитника на Д. К. и пред Апелативен съд – София е било образувано внохд № 1692/2018г. За проведеното пред апелативния съд единствено съдебно заседание на 06.02.2019г. осъденият Х. е бил редовно призован, като се е явил лично и с упълномощения си защитник, участвал е в пледоариите и е изразил своята последна дума. С решение № 65 от 15.02.2019г. по внохд № 1692/2018г. Апелативен съд – София е потвърдил първоинстанционната присъда. Х. лично е бил уведомен, че решението по делото е изготвено и подлежи на обжалване пред ВКС в петнадесетдневен срок от съобщението. По жалби от З. Х. чрез адв. И. и от защитника на Д. К. пред ВКС е било образувано кнд № 1035/2019г. по описа на първо н.о., като преписите от подадените касационни жалби, предназначени за Х. са били връчени чрез ОЗ „Охрана“ на негов съсед, поел задължение да ги предаде. След направен неуспешен опит Х. да бъде призован за съдебното заседание пред касационната инстанция от предоставения по делото адрес, са били изискани справки с оглед установяване местонахождението на лицето от ГД „ГРАО“, ГД „ГП“, ГД „ИН“, НСлС, НОИ, като са направени опити същият да бъде призован и от други установени адреси, но всички призовки са били върнати в цялост. З. Х. е бил търсен многократно и на посочения по делото телефонен номер, но без резултат. Защитникът е съобщил, че е изпратил кратко съобщение до Х., за да го уведоми за датата на заседанието, но не е получил отговор. От справката от ГД „ГП“ се е установило, че З. Х. е напуснал пределите на Република България на 11.11.2019г. през ГКПП Аерогара – София. Съдът е приел, че са положени необходимите усилия за призоваване на Х. и е даден ход на делото. С решение № 245 от 14.01.2020г. по кнд № 1035/2019г. на първо н.о. на ВКС е било оставено в сила въззивно решение № 65 от 15.02.2019г. по внохд № 1692/2018г. Апелативен съд – София. При тези фактически констатации настоящият състав извърши преценка за наличието на основание за възобновяване на наказателното дело по чл. 423, ал. 1 от НПК. Сред правата на привлеченото към наказателна отговорност лице, гарантирано от чл. 6, т. 3, б. „а”, „c” и „d” от ЕКПЧ и чл. 55 от НПК, са правото му да бъде информиран за характера и причините за обвинението срещу него и правото да участва лично в съдопроизводствените действия при разглеждане на делото. Нормата на чл. 423, ал. 1 от НПК и установената в нея възможност за възобновяване на наказателното дело цели възстановяване на правото на обвиняемия/подсъдимия да участва лично в процесуалните действия, предприети в рамките на наказателното производство срещу него, когато това не е било реализирано в проведеното производство в негово отсъствие. В тази връзка, основателността на искането за възобновяване на делото на посоченото основание се преценява с оглед на предпоставките, визирани в нормата на чл. 423, ал. 1 от НПК. Ако наказателното производство е проведено задочно, искането се уважава, с изключение на случая, когато осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 247в от НПК не може да бъде изпълнена или след като е изпълнена, не се е явил в съдебното заседание без уважителна причина. Така предвиденото основание за възобновяване на делото съдържа изискванията задочно осъденият да не е знаел за наказателното преследване срещу него и незнанието му да се дължи на причини, извън негова недобросъвестност. Доколкото правото на обвиняемия/подсъдимия на лично участие в процедурата за реализиране на наказателното преследване е с диспозитивен характер, то ако обвиняемият/подсъдимият е напуснал заявения адрес за призоваване и не е посочил нов, с което е предпоставил невъзможност да бъде призован за съдопроизводствени действия, укрил се, и по този начин сам е създал ситуацията на неучастието си в действията по наказателното производство и така е манифестирал отказ от упражняване на правото си, той не би следвало да се ползва от установената в закона възможност за възобновяване на наказателното дело, възстановяваща правото му на лично участие. В настоящия казус, видно от изложената по-горе фактология, осъденият З. Х. е бил информиран за наказателното обвинение срещу него, бил е привлечен лично в процесуалното качество на обвиняем. Осъденият, следователно, е бил наясно с естеството и характера на воденото срещу него производство чрез привличането му като обвиняем на досъдебната му фаза. Участвал е в съдебна фаза в производството пред първата и втората инстанция, като едва след пренасянето на делото пред касационната инстанция същият е променил местоживеенето си без да уведоми съответния орган – в случая съда. Без значение са причините, поради които Х. е сменил своето местоживеене, и ако същият е желаел да участва лично в производството, е следвало да манифестира навременно тази си воля, като предостави съответните доказателства за невъзможността да се яви пред ВКС. Следователно, с поведението си З. Х. сам се е отказал да упражни правото си да присъства при извършване на действията в рамките на касационното производство и да упражни правото си на защита, а и участието му пред ВКС не е задължително. Осъденият е знаел за воденото срещу него наказателно производство и е бил наясно с процесуалния си статут. Непосочването от негова страна на актуален адрес, на който да бъде уведомен за следващи процесуални действия, независимо от причините за смяната на местонахождението му, на практика съставлява укриване и негов личен избор да не участва в касационното производство. Без основание е възражението, направено в искането и в съдебно заседание пред настоящия състав, от защитника на осъдения, а и лично от него, че лечението в болница в Испания е препятствало участието му пред касационната инстанция. Както вече беше посочено, З. Х. е бил информиран по надлежен процесуален ред за обвинението срещу него, участвал е лично в съдебното производство пред първоинстанционния и пред въззивния съд. Това сочи, че той не може да претендира, че е задочно осъден и на това основание да иска възобновяване на наказателното производство. Неучастието му в производството пред касационната инстанция се дължи на неговия избор да не упражни правото си на лично участие, понеже не е уведомил съда за актуален адрес за призоваване, нито е посочил наличието на уважителна причина за неявяване, каквато би могла да бъде здравословното му състояние. Съставът на ВКС е положил достатъчно усилия за осигуряване участието на Х. пред касационната инстанция, а обстоятелството, че тези усилия не са дали резултат, е следствие от това, че той сам е предпоставил невъзможността да бъде призован. Изложените доводи мотивират крайния извод на настоящата инстанция за това, че не са налице основания за възобновяване на производството по нохд № 2198/2017г. на Софийски градски съд. В искането до ВКС защитникът на осъдения прави оплаквания за явна несправедливост на наказанието, които релевират основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Такива оплаквания не следва да бъдат обсъждани, доколкото съдебният акт по внохд № 1692/2018г. по описа на Апелативен съд – София е проверен по касационен ред по жалба на З. Х., чрез упълномощения му защитник – адв. И., поради което искането за възобновяване на това основание е процесуално недопустимо. Освен това е изтекъл 6-месечният преклузивен срок по чл. 421, ал. 3 от НПК. Предвид изложеното в тази му част искането на осъдения Х. чрез адв. Я. следва да бъде оставено без разглеждане. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането с правно основание чл. 423, ал. 1 от НПК от осъдения З. Х. Х. чрез упълномощения му защитник – адв. Е. Я., за възобновяване на производството нохд № 2198/2017г. по описа на Софийски градски съд и отмяна на постановения съдебен акт. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането за възобновяване на същото производство В ЧАСТТА, с която е заявено основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.