О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 61

София, 11.04.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 16.03.2022 година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова

ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева

Милена Даскалова

разгледа докладваното от съдия Даскалова ч. гр.дело № 572 /2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Г. М. – Г. и П. К. Г. срещу определение № 60143 от 22.11.2021 г. постановено по ч.гр.д. № 4231/2021 г. на ВКС, II-ро г.о. в частта му, с която е оставена без разглеждане като недопустима тяхна частна жалба срещу определение № 498/05.07.2021 г. постановено по ч.гр.д. № 2156/2021г. на ВКС, I-во г.о., в частта, с която е потвърдено определение № 33/27.01.2021 г. по гр.д. № 3191/2020 г. на ВКС, II-ро г.о. за оставяне без разглеждане на касационната им жалба срещу въззивно решение по отношение на претенция по сметки по чл.346 ГПК вр. чл.30, ал.3 ЗС за сумата от 3080 лв.
Жалбоподателите поддържат, че определението е неправилно, тъй като съгласно чл. 280, ал.3 ГПК не подлежат на обжалване въззивни дела с цена на иска над 5 000 лв., но в настоящия случай се касае за обезщетение, което в краен момент ще надхвърли тази сума. Наведени са и доводи за основателност на претенцията за присъждане на обезщетение.
С писмен отговор ответникът П. Г. М., чрез настойника си Н. П. М. и адв. С. Б., оспорва частната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на направените в настоящето производство разноски по делото.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира следното :
Частната жалба като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК съдебен акт, е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения :
С определение № 33 от 27.01.2021 г. по гр.д. № 3191/2020 г. на ВКС, II-ро г.о. по касационната жалба на настоящите жалбоподатели не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение в частта му относно начина на извършване на делба чрез изнасяне на делбения имот на публична продан като неподеляем и е оставена без разглеждане като недопустима по аргумент от чл. 280, ал.3, т. 1 ГПК заради цената на иска касационната жалба срещу решението в частта, с която е отхвърлена претенция по сметки за сумата от 3080 лв.
С определение № 498 от 05.07.2021 г. по ч.гр.д. № 2156/2021 г. на ВКС, I-во г.о по частната жалба на М. и П. Г. срещу определение № 33 от 27.01.2021 г. по гр.д. №3191/2020 г. на ВКС, II-ро г.о., същата е оставена без разглеждане по отношение на обжалвания акт в частта, с която не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, а в частта с която е оставена без разглеждане касационната жалба заради цената на иска по чл.346 ГПК вр чл.30 ал, 3 ЗС, определението е потвърдено.
С обжалваното сега определение № 60143 от 22.11.2021 г. по ч.гр.д. № 4231/2021 г. на ВКС, II-ро г.о по частната жалба на М. и П. Г. срещу определение № 498 от 05.07.2021 г. по ч.гр.д. № 2156/2021 г. на ВКС, I-во г.о., е оставена без разглеждане частната им жалба, в частта й против определението, с което е потвърдено оставянето без разглеждане на касационната жалба срещу въззивното решение по иска по чл.346 ГПК вр. чл. 30, ал. 3 ЗС, а в останалата му част определение № 498 от 05.07.2021 г. е потвърдено. За да остави без разглеждане частната жалба съставът на ВКС e приел, че инстанционният контрол по процесуалния въпрос подлежи ли на касационно обжалване въззивното решение в частта по претенцията за сметки с оглед цената на предявения иск като критерий по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, е изчерпан с произнасянето от два състава на ВКС.
Съставът на ВКС, I- во г.о. изцяло споделя приетото от съда в обжалваното определение.
Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, на обжалване с частна жалба пред по-горна инстанция подлежат определенията, които преграждат по–нататъшното развитие на делото, както и тези, чието обжалване е изрично предвидено в закона. Съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, когато определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК са постановени от състав на ВКС, те подлежат на еднократно обжалване пред друг състав на ВКС. Т.е. за тях е предвиден двуинстанционен контрол, който се осъществява от два различни състава на ВКС. Двуинстанционният контрол е принципът при обжалване на определенията и разпорежданията, с които се решават процесуални въпроси и той е закрепен в разпоредбата на чл. 274, ал. 2 ГПК. К. контрол е уреден като изключение в чл. 274, ал.3, т. 1 и т. 2 ГПК, от чийто текст е видно, че той е допустим само по отношение на въззивни актове, постановени от въззивни съдилища, различни от ВКС, когато той действа като въззивна инстанция.
При постановяване на определение № 498 от 05.07.2021 г. по ч.гр.д. № 2156/2021 г. на ВКС, I- во г.о. в частта, с която е потвърдено оставянето без разглеждане на касационната жалба срещу въззивното решение по отношение на иска по чл.346 ГПК вр чл. 30, ал. 3 ЗС, ВКС е действал като въззивна инстанция и с това инстанционният контрол, уреден в чл. 274, ал. 2, изр. 2 –ро ГПК по въпроса за допустимостта на касационната жалба в описаната й част, е изчерпан. Ето защо оставянето без разглеждане на втора поред частна жалба, с която отново се иска контрол относно допустимостта на касационната жалба срещу въззивното решение в частта по иска по чл.346 ГПК вр чл. 30, ал. 3 ЗС, се явява законосъобразно, поради което определението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, жалбоподателите М. Г. М. - Г. и П. К. Г. следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника направените за настоящето производство разноски по делото в размер на 600 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I-во г.о.,

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 60143 от 22.11.2021 г. постановено по ч.гр.д. № 4231/2021 г. на ВКС, II-ро г.о. в частта чу, с която е оставена без разглеждане частна жалба на М. Г. М. – Г. и П. К. Г. срещу определение № 498 от 05.07.2021 г. постановено по ч.гр.д. № 2156/2021 г. на ВКС, I-во г.о.
Осъжда М. Г. М. - Г. и П. К. Г. със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, адв. С. Т., да заплатят на П. Г. М., действащ чрез настойника си Н. П. М., със съдебен адрес: [населено място], [улица], адв. С. Б., сумата 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща направени по делото разноски.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: