8 Р Е Ш Е Н И Е № 209 гр.София, 09.12.2024г. в името на народа ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова Мадлена Желева със секретар Валерия Методиева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 480 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса, [населено място], срещу решение № 579/21.12.2022 г., постановено по в.т.д.№ 493/2022 г. от Пловдивски апелативен съд, в частта, с което е потвърдено решение № 45/15.06.2022 г., поправено с решение № 51/29.06.2022 г., по т.д.№ 136/2021 г. на Пазарджишки окръжен съд за осъждане на касатора да заплати на Многопрофилна болница за активно лечение „Уни хоспитал“ ООД, [населено място], сумите от 1248,85 лв. – мораторна лихва за периода от 25.11.2018 г. до датата на завеждане на исковата молба – 19.08.2021 г. и сумата от 20458,30 лв. - мораторна лихва за забава за периода от 25.12.2018 г. до датата на завеждане на исковата молба – 19.08.2021 г. Касаторът поддържа, че въззивното решение е постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила, тъй като не са обсъдени доводите му по отношение на началния момент, от който той изпада в забава, в резултат на което е налице противоречие с материалния закон. Моли обжалваният акт да се отмени и да се постанови ново решение по съществото на спора, както и да му се присъдят разноските по делото по представен списък по чл.80 ГПК. Ответникът е оспорил касационната жалба, но не е заявил конкретни съображения в частта по иска с правно основание чл.86 ЗЗД, в която въззивното решение е допуснато до касационно обжалване. Претендира разноски за производството пред ВКС. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно, че на основание чл.59,ал.1 от ЗЗО между страните са били сключени договор за извършване на амбулаторни процедури №13/РД-29-1431 от 30.05.2018 г., който урежда основните отношения между тях, свързани с оказване на болнична медицинска помощ по амбулаторни процедури и договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки №13/РД-29-411 от 30.05.2018 г., според които ищецът – настоящ ответник по касационната жалба се е задължил да оказва медицинска помощ на здравноосигурени лица по клинични пътеки и амбулаторни процедури, а ответникът – касатор - да заплаща извършената и отчетена болнична медицинска помощ по цени, уговорени в договорите. Исковата претенция по двете издадени фактура № 480/28.12.2018 г. на стойност 4500 лв. и фактура № 479/28.12.2018 г. на стойност 76000 лв., представлява отчетена дейност за месец ноември 2018 г., която е над определените лимити. В тази част искът е уважен в общ размер от 80500 лв. (решение № 51/29.06.2022 г. за поправка на очевидна фактическа грешка) и касационното обжалване не е допуснато. По отношение на претенциите за мораторни лихви е прието, че съгласно чл.363,ал.1 от НРД плащанията на изпълнителите на БМП се извършват чрез РЗОК до 25-то число на месеца, следващ отчетния и тъй като в този срок не е извършено плащане от ответника, то с изтичането му ответникът е изпаднал в забава относно погасяване на паричните задължения по фактурите и от този момент дължи обезщетение за забава върху главниците по фактурите, като сумите са определени: в размер на 1248,85 лв. върху главницата от 4500 лв. за периода от 25.11.2018 г. до предявяване на иска – 19.08.2021 г. и в размер на 20458,30 лв. върху главницата от 76000 лв. за периода от 25.12.2018 г. до 19.08.2021 г. С определение №766/28.03.2023 г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса: „Следва ли въззивният съд в своето решение да обсъди всички доказателства и всички направени от страните доводи и възражения?“ за проверка съответствието на въззивния акт с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Становището на състава произтича от следното: Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение №1/2013г. от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд следва да постанови решението си въз основа на доказаните съобразно правилата за доказателствена тежест правнорелевантни факти, като обсъди в тяхната взаимна връзка всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните в пределите на въззивната жалба и отговора на ответната страна по чл.263 ГПК. Ако във въззивната жалба са направени оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, от които може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или направените от първоинстанционния съд фактически изводи са необосновани /например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства/, въззивната инстанция е длъжна да изложи фактически и правни изводи по спора, като обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства, възражения и доводи на страните съгласно чл.235, ал.2 и ал.3 и чл.236, ал.2 във връзка с чл.269 ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми. Необсъждането и непроизнасянето във въззивното решение по всички своевременно заявени възражения и доводи на страните, е съществено нарушение на процесуалните правила, което води до неправилност на въззивното решение и е основание за неговата отмяна. По същество на касационната жалба: Върховният касационен съд намира, че е налице въведеното касационно основание по чл.281, т.3, пр.2 ГПК с оглед разрешението на въпроса, по който бе допуснато касационното обжалване. Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност на изводите на първоинстанционния съд за основателност на предявения иск по чл.86 ЗЗД. Жалбоподателят оспорва като необоснован извода, че НЗОК следва да заплати търсеното обезщетение до 25 – то число на месеца, следващ отчетния. Поддържа, че НЗОК изпада в забава едва след като Надзорния съвет на НЗОК вземе решение да заплати надлимитната дейност, а след като по делото не е установено НС да е вземал решение за предоговаряне, е налице хипотезата на чл.84, ал.2 ЗЗД и НЗОК е в забава от датата на завеждането на иска. Тези доводи не са обсъдени изрично от въззивния съд, който е споделил становището на първоинстанционния съд за основателност на предявения акцесорен иск по чл.86 ЗЗД, като се е позовал единствено на Националния рамков договор. Констатацията на състава на ВКС за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение не налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, поради което касационната инстанция следва да се произнесе по заявените в жалбата основания по чл.281, т.3 ГПК. В действащата за процесния период нормативна рамка, уреждаща бюджетното финансиране и контрол на медицинската дейност, не се предвижда изрично срок за заплащане от НЗОК на предоставената на здравноосигурените лица медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, но в превишение на предвидените в индивидуалния договор месечни лимити (надлимитна дейност). Срок за заплащане на тези дейности не е предвиден в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г. В процесния период Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. по чл. 54, ал.9 и чл. 59а, ал.6 от Закона за здравното осигуряване на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна касa, обн. ДВ, бр.25 от 31.03.2016 г., в сила от 01.04.2016 г., регламентира обемите, цените и методиките за остойностяване и закупуване на видовете медицинска помощ по чл. 45 ЗЗО. Посоченият подзаконов нормативен акт е обявен за нищожен, с решение №1341 от 31.01.2019 г. на ВАС,/ обн. ДВ. бр. 5 от 17.01.2020г., в сила от 17.01.2020 г./ съответно същият не поражда правни последици от самото му издаване. Изричен срок за изплащане на предоставена на здравноосигурени лица медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, но в превишение на предвидените в индивидуалния договор месечни лимити, не е уговорен и в Националните рамкови договори за медицински дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2018 г. В чл. 334 от Националния рамков договор за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2018 г. е предвидено, че в изпълнение на чл. 4, ал. 5 ЗБНЗОК за 2018 г. представителите по чл. 54, ал. 1 ЗЗО извършват наблюдение и анализ за изпълнението на договорените обеми, както и текущо – за изпълнението на бюджета на НЗОК за здравноосигурителни плащания към 30.06.2018 г., 30.09.2018 г., 31.12.2018 г. по месеците на извършване на дейността. След 30.06.2018 г. БЛС получава на тримесечие информация за касовото изпълнение на здравноосигурителните плащания по бюджета на НЗОК. В случай че при анализа по ал. 2 се установи превишение на договорените обеми и/или очакван преразход на средствата за здравноосигурителни плащания за медицински дейности в БМП спрямо месечното разпределение на бюджета за съответния отчетен/прогнозен период по ал.2, надхвърлящ с повече от 3 на сто с натрупване определените параметри в месечното разпределение на бюджета за БМП за съответния отчетен/прогнозен период по ал.2, НС на НЗОК и УС на БЛС преминават към договаряне на коригирани цени в рамките на оставащите средства в рамките на 2018 г. в срок до 15-о число на месеца, следващ анализа. Съгласно чл.334, ал.7 от договора, текущо през периода на действие на този договор в зависимост от оказаната на ЗОЛ медицинска помощ, когато по някоя дейност се достигне обемът, преди да е извършена актуализация по ал.3, 4 и 6, тези дейности се заплащат в рамките на наличните средства за здравноосигурителни плащания за БМП по бюджета на НЗОК. Срок за тези плащания обаче не е предвиден. Срок за заплащане на медицински дейности, надвишаващи размера на определените за изпълнителя месечни стойности, не е предвиден и в сключените между ищеца и НЗОК договор за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки №13/РД-29-411/30.05.2018г. и договор за извършване на амбулаторни процедури № 13/РД-29-411/30.05.2018 г. Предвиденият в чл. 46 от договор №13/РД-29-411/30.05.2018г. и в чл.363, ал.1 от НРД за 2018 г. срок за плащанията на изпълнителя (до 25 – то число на месеца, следващ отчетния) не се прилага и за надлимитните дейности. В клаузата се предвиждат срокове за ежемесечно заплащане само на договорената, извършена и отчетена дейност. Този извод се подкрепя и от наличието на клаузи, предвиждащи възможност за плащане на надлимитните дейности по решение на Надзорния съвет на НЗОК в рамките на средствата на НЗОК за здравноосигурителни плащания за БМП на национално ниво, без обаче да предвиждат конкретни срокове за извършване на тези плащания. Независимо от липсата на изрично предвиден срок за заплащане на извършената надлимитна дейност в сключените между страните договори и в приложимите нормативни актове, в случая не може да намери приложение и разпоредбата на чл. 69, ал.1 ЗЗД, съгласно която ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнение веднага. Нормативната рамка, уреждаща бюджетното финансиране и контрол на медицинската дейност, подчинява отношенията между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ на съответния годишен бюджетен закон. В чл.55а ЗЗО е въведено правилото, че Националната здравноосигурителна каса планира, договаря и закупува за здравноосигурените лица медицинска помощ по чл.55, ал.2, т.2 в рамките на обемите, договорени в националните рамкови договори и в съответствие с параметрите на разходите по бюджета на НЗОК, определени в закона за бюджета на НЗОК за съответната година. Съгласно чл.24, т.8 ЗЗО средствата на НЗОК се разходват за закупуване на медицински дейности, включително осигуряването на лекарствени продукти и медицински изделия за тях, определени в закона за бюджета на НЗОК за съответната календарна година. Тези разпоредби са израз на принципа на ежегодност на бюджетното планиране, означаващ че бюджетните процеси следва да са свързани с една бюджетна година и че бюджетните приходи за поети задължения и за плащания през текущата година трябва да бъдат използвани през същата година. В съответствие с този принцип НЗОК би следвало да изплаща дейностите, попадащи в обхвата на гарантирания на здравноосигурените лица пакет здравни дейности, в рамките на същата финансова година, през която са извършени / при липса на други нормативно установени предвиждания/. За целта са установени различни механизми за осигуряване на средства за здравноосигурителни плащания за медицинска помощ, извън предвидените в индивидуалните договори месечни лимити. В бюджета на НЗОК се предвижда задължителен резерв /чл. 25 ЗЗО/, като съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗО със средствата от резерва се заплащат разходи в случай на значителни отклонения от равномерното разходване на здравноосигурителните плащания. С разпоредбата на § 1 ПЗР на ЗБНЗОК за 2018г., е предоставена възможност на НЗОК да ползва преизпълнението на приходите от здравноосигурителни вноски и неданъчни приходи като източник за допълнителни здравноосигурителни плащания над утвърдените разходи и предоставени трансфери по бюджета на НЗОК по решение на Надзорния съвет на НЗОК. Съгласно чл.23, ал.2 ЗЗО при недостиг на средства, НЗОК може да ползва краткосрочни безлихвени заеми от държавния бюджет. Съгласно чл.115, ал.1 от Закона за публичните финанси НС на НЗОК може да одобрява компенсирани промени между показателите по бюджета за разходите и предоставените трансфери за осигуряване на здравноосигурителни плащания. Тези правомощия могат да се осъществяват в рамките на съответната финансова година за осигуряване на средства за здравноосигурителни плащания за закупени медицински дейности през същата година. Следователно когато необходимите документи, удостоверяващи извършването на съответните медицински дейности, бъдат представени от изпълнителя на съответната РЗОК преди края на съответната финансова година, НЗОК следва да изпълни задължението си за заплащане на надлимитните дейности до приключване на финансовата година, в която са извършени - в случая 31.12.2018г., като едва след изтичането на годината изпада в забава и дължи обезщетение по чл.86 ЗЗД на изпълнителите на медицинска помощ като титуляри на вземанията. Отказът на съответната РЗОК да приеме и да осъществи проверка на представените от изпълнителите на медицинска помощ финансово-отчетни документи за надлимитните медицински дейности не освобождава НЗОК от последиците на забавата. Това разрешение е възприето и в решение №141/21.09.2021 г. по т.д. № 2586/2019 г. на ВКС, ТК, I т. о., на което се е позовал касаторът пред въззивния съд, съответно и в касационната жалба. Решението е постановено по действащата за периода нормативна уредба, като в същия смисъл са решение и №47/19.04.2022 г. по т.д. №418/2021 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №50173/16.12.2022 г. по т. д. №419/2022 г. на ВКС, ТК, I т.о. и решение № 50015/20.07.2023 г. по т.д.№ 2321/2021 г. на ВКС, ТК, І т.о. По изложените съображения неправилен се явява изводът на въззивния съд относно началния момент, от който се дължи обезщетение за забава. С оглед на това въззивното решение следва да се отмени като неправилно на основание чл.293, ал.1 ГПК и да се постанови ново решение по съществото на спора от ВКС, тъй като не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия. С влязлата в сила част на обжалваното решение е установено, че за НЗОК са възникнали задължения към „Многопрофилна болница за активно лечение УНИ Хоспитал“ ООД, в размер на 4500 лв. и на 76000 лв., представляващи стойности на извършена болнична медицинска помощ по амбулаторни процедури и по клинични пътеки. Обезщетение за забава се дължи за периода от 01.01.2019 г. до 19.08.2021 г., което определено чрез електронен калкулатор е в размер на 1201,25 лв. върху главницата от 4500 лв. и 20287,78 лв. върху главницата от 76000 лв. В частта над тези суми въззивното решение следва да се отмени и исковете – да се отхвърлят, а в останалата част, допусната до касационно обжалване – решението следва да се остави в сила. По разноските: С оглед изхода от спора, като се съобрази, че касационната жалба е била подадена изцяло срещу въззивното решение с обща цена на исковете от 102204,15 лв. и уважена част е в размер на 101989,03 лв., отговорността за разноските следва да се разпредели съгласно чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК и според представените списъци по чл.80 ГПК, както следва: касаторът има право на разноски, включително и за юрисконсултски възнаграждения в размер на 0,84 лв. за първоинстанционното производство; 5,14 лв. за въззивното производство и 1,73 лв. за касационното производство, общо 7,71 лв. Ответникът има право на разноски в размер на 8804,42 лв. за първоинстанционното производство и 3867,84 лв. за въззивното производство, като в частите над тези размери въззивното решение следва да се отмени. За касационното производство ответникът има право на разноски, като се претендира сумата от 10800 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Касаторът е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК, което съдът намира за основателно с оглед на фактическата и правна сложност на делото пред ВКС, поради което го намалява до размер на 3500 лв. и съобразно резултата от спора присъжда сумата от 3492,63 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 579/21.12.2022 г., постановено по в.т.д.№ 493/2022 г. от Пловдивски апелативен съд, в частта, с което е потвърдено решение № 45/15.06.2022 г., поправено с решение № 51/29.06.2022 г., по т.д.№ 136/2021 г. на Пазарджишки окръжен съд за осъждане на Национална здравноосигурителна каса, [населено място], да заплати на Многопрофилна болница за активно лечение „Уни хоспитал“ ООД, [населено място], сумата над 1201,25 лв. до 1248,85 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 25.11.2018 г. до датата на завеждане на исковата молба – 19.08.2021 г. и сумата над 20287,78 лв. до 20458,30 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 25.12.2018 г. до датата на завеждане на исковата молба – 19.08.2021 г., както и в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение за присъждане на съдебни разноски на Многопрофилна болница за активно лечение „Уни хоспитал“ ООД, [населено място], над сумата от 8804,42 лв. и в частта за осъждане на НЗОК да заплати на Многопрофилна болница за активно лечение „Уни хоспитал“ ООД разноски за въззивното производство над сумата от 3867,84 лв., като ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска на Многопрофилна болница за активно лечение „Уни хоспитал“ ООД, [населено място], срещу Национална здравноосигурителна каса, [населено място], за заплащане на мораторна лихва върху сумата от 4500 лв. по фактура № 480/28.12.2018 г. за периода от 25.11.2018 г. до 31.12.2018 г. за разликата между сумата от 1201,25 лв. до размер на 1248,85 лв. и за заплащане на мораторна лихва върху сумата от 76000 лв. по фактура № 479/28.12.2018 г. за периода от 25.12.2018 г. до 31.12.2018 г. за разликата между сумата от 20287,78 лв. до размер на 20458,30 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част, допусната до касационно обжалване. ОСЪЖДА Многопрофилна болница за активно лечение „Уни хоспитал“ ООД, [населено място], ул.“Георги Бенковски“ № 100, да заплати на Национална здравноосигурителна каса, [населено място], ул.“Кричим“ №1, сумата от 7,71 лв. (седем лева и седемдесет и една стотинки) – разноски за всички съдебни инстанции. ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса, [населено място], ул.“Кричим“ №1, да заплати на Многопрофилна болница за активно лечение „Уни хоспитал“ ООД, [населено място], ул.“Георги Бенковски“ № 100, сумата от 3492,63 лв. (три хиляди четиристотин деветдесет и два лева и шестдесет и три стотинки) – разноски за касационното производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.