Р Е Ш Е Н И Е № 267 гр. София, 16.10.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ гражданско отделение, в публично заседание на единадесети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.дело № 992 по описа на ВКС за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл.307 във връзка с чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по молба на В. М. М., който моли да се допусне отмяна на влязлото в сила Решение № 143/ 29.05.2009 г. по в.гр.д.№ 406/08 г. на Ловешкия окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното Решение № 61/ 12.08.2008 г. по гр.д.№ 192/07 г. на Тетевенския районен съд, като е уважен предявеният от А. А. Г. против М. М. А. /наследодател на молителя/, И. М. А., З. М. М., Ф. А. М., А. А. П., А. А. М., М. А. М., В. А. М., Щ. А. М., З. А. М., К. А. М., И. А. М., Д. В. М. и С. И. Б. иск с правна квалификация чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ- за установяване, че към момента на образуване на ТКЗС наследодателят на ищеца- А. А. Г. е бил собственик на пасище от 0,642 дка, представляващо част от имот от 1 дка в землището на [населено място], м.”З.”, който понастоящем попада в имот с кад.№ * по картата на възстановената собственост на земеделските земи в землището на [населено място], м.”К.”. Молбата за отмяна се основава на твърдение за нови писмени доказателства, чието ангажиране в приключилото производство би формирало различни от възприетите фактически и правни изводи, а именно Нотариален акт за покупко-продажба № * от 16.03.1942 г. и съобщения от 1998 г. до М. М. А. за дължими местни данъци и такси. Според молителя, представеният нотариален акт е в състояние да обуслови извода, че наследодателят на ищците не е бил собственик на процесното пасище в м.”З.”, а е притежавал гора, с част от която се е разпоредил в полза на купувача по нотариалния акт, а съобщенията за заплащане на местни данъци и такси до наследодателя му сочат, че последният е бил собственик на спорния имот. Досежно обстоятелствата, при които се е снабдил с тези документи, молителят заявява, че е открил същите след смъртта на баща си при подаване на декларациите във връзка с наследството му. Ответникът по молбата А. А. Г. чрез процесуалния си представител заявява становище, с което оспорва същата и моли за оставянето й без уважение. Претендира разноски. Останалите ответници не са депозирали отговори по реда и в срока на чл.306, ал.3 ГПК. Върховният касационен съд намира молбата за отмяна на влязлото в сила решение на Ловешкия окръжен съд за НЕОСНОВАТЕЛНА. По смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК основание за отмяна е налице, когато се открие ново обстоятелство или ново писмено доказателство от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Новооткрито писмено доказателство по смисъла на процесуалния закон е това, което е съществувало преди постановяване на решението, но страната не е могла да го представи въпреки положената от нея дължима грижа за водене на делото. Ако страната е знаела за съществуването на документа, подкрепящ твърдените от нея факти, но се е отнесла небрежно към своите задължения да упражнява добросъвестно предоставените й процесуални права, както я задължава чл.3 ГПК, и не е положила дължимата грижа да издири и представи документа, представеният след приключване на делото документ в подкрепа на искането за отмяна на решението няма да бъде новооткрит по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК /ТР № 138/01.12.1967 г., гр.дело № 106/67 г., ОСГК/. В конкретния случай молителят не твърди неговият наследодател, като ответник по приключилото производство, да е бил лишен обективно от възможността да ангажира като доказателство по делото представените с молбата за отмяна документи, респ. не е ангажирал доказателства за обстоятелствата, при които самият той се е снабдил с тях, с оглед на което същите, независимо от съдържанието им, не са “нови писмени доказателства” по смисъла на процесуалния закон. Независимо от това, документите не са основание за отмяна, тъй като не са в състояние да установи релевантни за делото факти, различни от тези, които са били възприети от въззивната инстанция. Представеният нотариален акт за покупко-продажба от 1942 г. установява единствено обстоятелството, че А. С. Г. е притежавал гора от 1 дка в м.”Г. з.”, с която се е разпоредил в полза на купувача Е. И. М., откъдето по никакъв начин не може да се направи логическия извод, че продавачът или неговите наследници са притежавали или не са притежавали пасище в същата или в друга местност. Без всякакво значение за фактите по спора са и представените данъчни съобщения от 1998 г.- дори и да се приеме, че същите се отнасят до процесния имот, това обстоятелство не може да бъде поставено в основата на фактическите изводи на съда в едно производство за материално право по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, при който подлежи на установяване правото на собственост върху спорния между страните имот не към настоящия, а към един минал момент- този на обобществяването на имота. В обобщение, съгласно чл.303, ал.1, т.1 ГПК влязлото в сила съдебно решение може да бъде отменено само при представяне на доказателства, които страната обективно не е могла да ангажира при разглеждане на делото и които заедно с това установяват фактическа обстановка, различна от тази, с оглед на която е било постановено влязлото в сила решение- предпоставки, които в конкретния случай не са налице с оглед изложените по-горе съображения. Предвид гореизложеното, молбата с правна квалификация чл.303, ал.1, т.1 ГПК се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на делото, на основание чл.81 ГПК молителят следва да заплати на ответника А. А. Г. направените в настоящото производство разноски, а именно сумата 150 лв. за адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. М. М. за отмяна на влязлото в сила Решение № 143/ 29.05.2009 г. по в.гр.д.№ 406/08 г. на Ловешкия окръжен съд. ОСЪЖДА В. М. М., с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], Л. област, [улица], на основание чл.81 ГПК да заплати на А. А. Г., с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], Л. област, сумата 150 лв. /сто и петдесет лева/ разноски. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.