Ключови фрази
Делба на наследство * съсобственост * наследяване * определяне на квоти * отказ от наследство * възстановяване на запазена част * задължително другарство

Р Е Ш Е Н И Е

№ 244

София, 19.10.2012 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди и дванадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Зоя Атанасова

при участието на секретаря Ани Давидова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 252 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. К. Д. от [населено място] срещу въззивното решение на Хасковския окръжен съд, постановено на 05.12.2011г. по гр.д.№440/2011г.,с което изцяло е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това е допуснато да се извърши съдебна делба между Д. К. Д.,С. К. Д. и Г. Р. К. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор * по кад.карта на [населено място],одобрена със заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК-С.,с административен адрес [населено място], [улица],ет.2,който самостоятелен обект се намира в сграда №1,разположена в поземлен имот с идентификатор *,с предназначение-жилище,апартамент с площ по документи 124кв.м.,при квоти: 5/12 ид.части за Д. К. Д.,5/12 ид.части за С. К. Д. и 2/12 ид.части за Г. Р. К.,като е отхвърлен предявеният от Д. К. Д. против С. К. Д. иск с правно основание чл.30,ал.1 ЗН за намаляване на извършеното с нотариално заверено заявление от 20.05.1983г. по реда на чл.56,ал.3 З. /отм./ право на надстрояване на втория жилищен етаж на жилищната сграда от наследодателя им К. Д. К. като неоснователен.
С определение №237/12.04.2012г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато по въпроса допустимо ли е съдът да се произнася по валидността на отказ от наследство при липса на възражение,както и по въпроса за допустимостта на решението на въззивния съд в частта,с която е отхвърлена претенцията за възстановяване на запазената част на Д. К. Д. от наследството на К. Д. К..
Касаторът поддържа,че обжалваното решение в частта,с която въззивният съд се произнесъл по претенцията му за възстановяване на запазената част от наследството на К. Д. К. е недопустимо,тъй като в тази част решението на първоинстанционния съд не е било обжалвано. Поддържа също така,че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът се е произнесъл по валидността на отказ от наследство при липса на възражение в тази насока. Излага също така и съображения,че в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е конституирал служебно нов съделител,приемайки че е съсобственик на имота, постановил е решение в противоречие с доказателствата по делото и установеното от тях действително фактическо положение. Моли решението да бъде обезсилено в частта по заявената по реда на чл.30,ал.1 ЗН претенция,а в останалата част да бъде отменено и делбата да бъде допусната при зачитане направения отказ от наследство.
Ответниците по касационна жалба С. К. Д. и Г. Р. К. не изразяват становище по така подадената касационна жалба.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
Предявен е иск за делба на втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда,построена в поземлен имот с идентификатор *,находящ се в [населено място] с административен адрес [населено място], [улица],обособен като самостоятелен обект в сградата с идентификатор * с искане за възстановяване на запазената част на Д. К. Д. от наследството на общия наследодател К. Д. К..
Производството е във фазата по допускане на делбата.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решението на първоинстанционния съд изцяло,вкл. и в частта по предявената претенция за възстановяване на запазена част от наследството,като е приел,че макар първоинстанционното решение да не е обжалвано в частта по иска с правно основание чл.30,ал.1 ЗН,с оглед конституирането във въззивното производство на Г. Р. К. като съделител и на обстоятелството,че на нея обжалваното решение в тази част е непротивопоставимо,въззивната инстанция дължи произнасяне по същество по иска,разглеждането на който е от значение за определяне квотите на страните.
Прието е,че на 16.06.1958г./н.а.№*,том ІІ,н.д.№547/ К. Д. К. е закупил една къща по общинско удостоверение,застроена на 107кв.м. и друга къща,застроена на 38кв.м.,с незастроено дворно място от 105кв.м. по време на брака си със С. С. К.,починала на 05.07.1968г. и оставила за наследници синовете си Д. К. Д. и С. К. Д.,както и съпруга си К. Д. К.. Към момента на съставяне на заявлението,с което К. Д. К. по реда на чл.56,ал.3 З./отм./ е заявил,че отстъпва безвъзмездно на сина си С. К. Д. правото на надстрояване по определен строително-архитектурен план за втори жилищен етаж /20.05.1983г./ е прието,че кръгът на съсобствениците включва К. Д. К.,Д. К. Д. и С. К. Д. и тъй като е учредено право на надстрояване без да са заявили съгласие всички съсобственици,то учредената суперфиция не може да се счита осъществена и да породи вещноправно действие. С оглед на това е прието,че дарственото разпореждане, извършено от К. Д. К. със заявление по реда на чл.56,ал.3 З./отм./ не е породило транслативно действие ,а оттам и не е накърнило правото на запазена част на Д. К. Д. от наследството на К. Д. К.,с оглед на което и искането за възстановяване на запазената част е прието за неоснователно.
Прието е,че след смъртта на С. К. с оглед разпоредбата на чл.14,ал.7 СК от 1968г./отм./ нейната ½ ид.част от имота е преминала по наследствено правоприемство към наследниците Д. К. Д. и С. К. Д. при равни наследствени дялове-по ¼ ид.част от имота,а останалата ½ ид.част е принадлежала на К. Д. К. и след неговата смърт на 27.01.1999г. преминава при равни права,т.е. по 1/6 ид.част към неговите наследници по закон-синове Д. К. Д. и С. К. Д. и съпруга от втори брак Г. Р. К..
По отношение на отказа от наследството на С. С. К.,извършен от С. К. Д. на 03.05.2010г. е прието,че не произвежда правно действие,тъй като е извършен след приемане на наследството посредством снабдяване с разрешително за строеж за извършването на самия строеж на втори жилищен етаж.
По въпроса допустимо ли е съдът да се произнася по валидността на отказ от наследство при липса на възражение в производството по чл.288 ГПК е констатирано наличие на противоречива практика.
В решение №977/09.04.1979г. по гр.д.№2378/1977г. на І ГО на ВС е прието,че спорът за действителността или не на направен отказ от наследство трябва да се реши в спорно исково производство с предявяване на установителен иск от заинтересования.
Настоящият състав на Второ ГО на ГК на ВКС приема за правилно разрешението,дадено в решение №977/09.04.1979г. на І ГО на ВС по гр.д.№2378/1977г.,като съображенията за това са следните:
Съдът разполага с правомощията да се произнася по валидността на определено волеизявление,имащо гражданскоправни последици,само при предявен от заинтересованото лице иск или при въведено в спорния предмет възражение. Разширяването на спорния предмет по почин на съда влошава положението на ползващото се от това волеизявление лице,тъй като го лишава от възможността да организира защитата си с оглед на обстоятелството,че не предполага да е налице необходимост да доказва валидността на това свое изявление.
Основно задължение на съда е да отдели спорното от безспорното при очертаване на спорния предмет по делото,а оттам и на предмета на доказване,след което да разпредели доказателствената тежест. Служебното разширяване на спорния предмет противоречи на тези основни правила на гражданското съдопроизводство и освен това представлява неправомерно навлизане в правната сфера и на двете спорещи страни,доколкото правото да се иска прогласяване на едно правно действие за нищожно принадлежи само на онова лице,което има правен интерес от това и само от неговата воля зависи дали да упражни това свое право,а както вече беше отбелязано, ползващото се от правните последици на съответното правно действие лице бива лишено и от възможността да представи доказателства, удостоверяващи действителността на действието.
По въпроса за допустимостта на въззивното решение,с което съдът се произнася по заявена претенция за възстановяване на запазена част от наследство без в тази част решението на първоинстанционния съд да е било обжалвано настоящият състав приема следното:
Всеки от наследниците с право на запазена част разполага със самостоятелно право да заяви искане за възстановяването й по реда на чл.30,ал.1 ЗН. Страни в производството по това искане са наследникът, който е заявил претенцията и ползващото се от дарственото или завещателно разпореждане лице. Другите наследници с право на запазена част не са страни в това производство. Конституирането им като съделители не ги прави страни по вече предявен от друг наследник иск по чл.30,ал.1 ЗН и ако новоконституираните съделители не са заявили претенция за възстановяване на запазената си част от наследството, въззивният съд не разполага с правомощието да ревизира решението на първоинстанционния съд в тази му част. Решението по предявен по реда на чл.30,ал.1 ЗН иск има значение за делбените права само на предявилия иска наследник и на ползващото се от дарственото или завещателно разпореждане лице.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното:
В частта,с която въззивният съд е отменил решението на първоинстанционния съд,с което на основание чл.30,ал.1 ЗН е намалено дарственото разпореждане,извършено от наследодателя К. Д. К. в полза на съделителя С. К. Д. и е възстановена запазената част на Д. К. Д. от наследството и вместо това искът на Д. К. Д. за възстановяване на запазената му част от наследството на К. Д. К. е отхвърлен,обжалваното решение е недопустимо.
Решението на първоинстанционния съд е обжалвано от съделителя Д. К. Д. само в частта относно квотите,при които е допусната делбата на процесния имот. В частта,с която първоинстанционният съд се е произнесъл по заявената от Д. К. Д. претенция за възстановяване на запазената му част от наследството на К. Д. К. решението не е било обжалвано,поради което следва да се приеме, че въззивният съд се е произнесъл извън пределите на правораздавателната си компетентност. Както вече беше отбелязано,обстоятелството че в производството пред въззивния съд е конституиран нов съделител само по себе си не разширява правомощията на въззивния съд и не го овластява да извърши контрол за правилността на първоинстанционното решение в необжалвана му част по предявен иск,по който новоконституираният съделител не е страна. Поради това в тази част по реда на чл.293,ал.4 вр. чл.270,ал.2 ГПК обжалваното решение следва да бъде обезсилено.
В частта,с която въззивният съд е определил лицата,между които следва да бъде допусната делба и делбените им права обжалваното решение е неправилно.
Както вече беше отбелязано,съдът не разполага с правомощието да се произнася по валидността на извършено от страна в производството правно действие без да е сезиран надлежно с предявяване на установителен иск или възражение от лицето,за което съществува правен интерес да се позове на недействителността. В случая С. К. Д.,от когото изхожда изявлението за отказ от наследство на починалата на 05.07.1968г. С. С. К.,не е направил възражение за нищожност на отказа по причина същият да е бил предхождан от действия по приемане на наследството-същият не се е явявал в производството пред първоинстанционния съд и не е оспорил иска за делба,съответно наведените от съделителя Д. К. Д. доводи. Напротив,в производството пред въззивния съд съделителят С. К. Д. чрез процесуалния си представител е заявил,че не оспорва въззивната жалба,вкл. и доводите в същата за недопустимо произнасяне на първоинстанционния съд по валидността на отказа от наследство. Неправилно при така очертания спорен предмет,с който е бил сезиран,а именно дяловете на съделителите Д. К. Д. и С. К. Д. от процесния недвижим имот при липса на възражение за нищожност на отказа от наследство,въззивният съд е приел,че този отказ е нищожен.
Неправилно също така въззивният съд е приел,че разполага с правомощието да конституира като съделител и преживялата съпруга на наследодателя Г. Р. К..
На първо място следва да се отбележи,че ако въззивният съд прецени, че в производството следва да участвува и друг съделител,който има качеството задължителен другар в делбеното производство /т.12,буква”д” от ППВС №1/10.11.1985г./,то по установеното в разпоредбата на чл.270,ал.2 ГПК правило следва да обезсили решението на първоинстанционния съд и да върне делото със съответните указания, доколкото конституирането на задължителните другари е предпоставка за допустимостта на иска. Освен това следва да се има предвид,че въззивният съд е обвързан от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на изводите на първоинстанционния съд по приложението на материалния или процесуален закон-в случая доводи за недопустимост на произнасянето на съда по действителността на отказ от наследство. Доводи, свързани с правните последици на заявлението за учредяване на право на строеж не са правени,поради което и въззивният съд не разполага с правомощието да се произнася по подобен въпрос,още по-малко да формира извод за недействителност на заявлението,въз основа на който да конституира нов съделител без последният да е заявил свои самостоятелни права на основата на правните последици от това заявление.
Поради това по реда на чл.293,ал.3 ГПК в тази част обжалваното решение следва да бъде отменено и делото-върнато на друг състав на въззивния съд за ново разглеждане с указания да се извърши преценка за пределите на въззивното обжалване в конкретния случай,след което да се прецени и необходимостта в производството по делото да участвува и Г. Р. К..
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Хасковския окръжен съд, постановено на 05.12.2011г. по гр.д.№ 440/2011г. в частта,с която решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това е отхвърлен предявения от Д. К. Д. против С. К. Д. иск с правно основание чл.30,ал.1 ЗН за намаляване на извършеното с нотариално заверено заявление от 20.05.1983г. по реда на чл.56,ал.3 З./отм./ учредяване на право на надстрояване на втория жилищен етаж на едноетажна жилищна сграда от наследодателя им К. Д. К..
ОТМЕНЯ въззивното решение на Хасковския окръжен съд, постановено на 05.12.2011г. по гр.д.№440/2011г. в частта,с която е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това е допуснато да се извърши съдебна делба между Д. К. Д.,С. К. Д. и Г. Р. К. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор * по КК на [населено място],одобрена със заповед №РД-18063/05.10.2006г. на ИД на АК-гр.С.,с административен адрес: [населено място], [улица], ет.2, самостоятелният обект се намира в сграда №1,разположена в поземлен имот с идентификатор *, с предназначение-жилище, апартамент с площ по документи 124кв.м.,едно ниво,при съседни самостоятелни обекти в сградата както следва:на същия етаж- няма;под обекта-*;над обекта-няма,при квоти: 5/12 ид.части за Д. К. Д.,5/12 ид.части за С. К. Д. и 2/12 ид.части за Г. Р. К. и
ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Председател:

Членове: