Р Е Ш Е Н И Е № 18 гр.София ,10 март 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Ил. Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП Петя Маринова като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 2234/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по касационен протест от прокурор в Апелативна прокуратура – Велико Търново, срещу въззивно решение № 199/22.10.2013 г. по внохд № 196/2013 г. на Апелативен съд - Велико Търново, с което е изменена присъда № 34/25.06.2013 г., постановена по нохд № 279/2013 г. по описа на Русенски окръжен съд. В касационния протест се съдържа оплакване за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от въззивната инстанция, изразили се в неизпълнение на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства по делото, основано на задълбочен анализ на доказателствата по делото. Твърди се, че въззивният съд не е изложил съображения във връзка с частичното оправдаване на подсъдимия. Излагат се подробно доводи за неправилно приложение на материалния закон с частичното оправдаване, като се възразява срещу изводите в решението, според които подсъдимият не е осъществил изпълнителното деяние поради незнание. Конкретни възражения се излагат и по отношение оправдаването на подс. К. за това да е нарушил част от вменените му с обвинението и възприети от първата инстанция разпоредби. Излагат се доводи за нарушение на материалния закон по отношение на приложението на разпоредбата на чл. 55 НК, като във връзка с това оплакване се навежда и касационното основание „явна несправедливост” на наложеното на подсъдимия наказание предвид на необоснованата му заниженост. Прави се искане за отмяна на въззивното решение в атакуваните части – относно частичното оправдаване на подсъдимия и относно наложеното му наказание, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебно заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП поддържа подадения протест. Излага доводи в подкрепа на наведените в протеста касационни основания. Упълномощеният защитник на подс. К. – адв. Д., моли да бъде оставен без уважение протестът. Подчертава, че поведението на пострадалия е в причинна връзка със станалото произшествие. Счита, че подсъдимият следва да бъде оправдан изцяло, независимо че не е налице редовна касационна жалба с такова искане. Подс. Б. К. не участва в касационното производство. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваното решение в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 34/25.06.2013 г., постановена по нохд № 279/2013 г. по описа на Русенски окръжен съд, подсъдимият Б. Н. К. е признат за виновен в това, че на 23.06.2012 г. в [населено място], в качеството си на управител на [фирма], при извършване на строителни работи - ремонт на покрива на сграда, намираща се в [населено място], на [улица], собственост на [фирма], представляващи „строителни и монтажни работи” по смисъла на § 5, т. 40 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ, поради незнание и немарливо изпълнение на тази правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност и в нарушение на разпоредбите на чл. 14, ал. 1 и ал.2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/, като не осигурил здравословни и безопасни условия на труд на Т. М. Т., нает по граждански договор от [фирма]; на чл. 16, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗЗБУТ, като не осигурил ефективен контрол върху извършваната работа от наетите от [фирма] по граждански договори работещи и допуснал до покрива на сградата, където съществувала сериозна и специфична опасност за здравето на работещите поради наклона на покрива, лице - Т. М. Т., което не е било подходящо обучено, инструктирано и екипирано; на чл. 2, ал.1 от Наредба №РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като не осигурил на Т. М. Т. подходящо обучение и инструктаж по безопасност и здраве; на чл.3 от Наредба №РД-07-2 от 16.12.2009г., като допуснал до работа Т. М. Т., който не бил инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; на чл.13, ал. 1 и ал. 2 от Наредба №РД-07-2 от 16.12.2009г., като не провел инструктаж на работното място преди да възложи самостоятелна работа на Т. М. Т. и не провел обучение на същия по правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд; на чл.15, ал.1 от Наредба №РД-07-2 от 16.12.2009г., като не провел ежедневен инструктаж на Т. М. Т., пряко зает с извършването на строително-монтажни работи; на чл. 71, т. 4 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, като не организирал работното място на покрива на сградата по начин, който да предпазва работещите там от падане и подхлъзване; на чл. 199, ал. 1 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г., като не осигурил на работещия на височина Т. М. Т. помощни средства; на чл. 199б от Наредба № 7 от 23.09.1999 г., като не поставил защитни приспособления на покрива на сградата; на чл. 246, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г., като не осигурил на Т. М. Т. лични предпазни средства и специални работни облекла и го допуснал до работа без изискващите се за съответния вид работа лични предпазни средства и специални работни облекла и без да е инструктиран и обучен за използването им; на чл. 5, ал. 1 и чл. 18, ал. 1 от Наредба № 3 от 19.04.2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място, като не предоставил на Т. М. Т. изискващите съгласно Приложение №1 т.1.1.1.;т.2.3.1.;т.9.4 и Приложение №2 т.9.1.1. и т.9.1.3. към същата наредба лични предпазни средства - защитна каска при строителни работи; защитни обувки с шипове или клинове и с устойчиви на пробождане ходила при работа на покриви; защитни колани /сбруи/ при работа на наклонени покриви и оборудване за защита при падане от височина-оборудване за предотвратяване на падане и устройства за тялото/предпазен колан-сбруя/; на чл. 60, ал. 1 и ал. 2 и чл. 61 от Наредба № 2 от 22 март 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, като допуснал да се извършва от Т. М. Т. работа на височина на покрива на сграда, без да са изградени колективни предпазни средства и приспособления и без да са предоставени на работещите лични предпазни средства - предпазни колани, като в резултат на тези нарушения, причинил смъртта на работещия Т. М. Т., поради което и на основание чл. 123, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 НК и чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година. На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието е отложено с изпитателен срок от три години. Съдът се е произнесъл по разпореждането с веществените доказателства и по възлагане на разноските. С решение № 199/22.10.2013 г. по внохд № 196/2013 г. на Великотърновски апелативен съд присъда № 34 от 25.06.2013 г. по нохд № 279/2013 г. по описа на Русенски окръжен съд е изменена, като подс. Б. К. е признат за невинен и оправдан да е извършил нарушения по чл. 13, ал. 1 и ал. 2 и чл. 15, ал. 1 от Наредба №РД-07-2 от 16.12.2009г., както и да е извършил деянието поради „незнание”. Присъдата е изменена и в частта относно наложеното наказание, като с прилагане на чл. 55 НК на подсъдимия е определено наказание шест месеца лишаване от свобода. В останалите части присъдата е потвърдена. Оплакванията в касационния протест за допуснати съществени процесуални нарушения са неоснователни. Направеното в касационния протест оплакване за допуснати при разглеждане на делото съществени процесуални нарушения се обосновава с твърдение за нарушаване от въззивния съд на правилата по чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК при оценката на доказателствения материал, което нарушение се свързва с неправилно приложение на закона при частичното оправдаване на подсъдимия. Въззивният съд, изпълнявайки задължението си да провери изцяло правилността на невлязлата в сила присъда, е подложил на собствен внимателен анализ доказателствата и средствата за тяхното установяване, като е обективирал този анализ в решението си. Събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателства – гласни, писмени и веществени и експертните заключения са били обсъдени поотделно и в съвкупността им. Оценъчната дейност на апелативният съд е реализирана при спазване на правилата на формалната логика, като доказателствата са ценени съобразно действителното им съдържание, изложени са убедителни мотиви във връзка с кредитирането им. При извършване на тази собствена дейност по оценка и анализ на доказателствата, въззивният съд е възприел като правилно установена фактическата обстановка – такава, каквато е възприета в мотивите на първоинстанционната присъда, както и е споделил доказателствената оценка, направена от първия съд. Обстоятелствата, подлежащи на установяване съобразно поставените от обвинението фактически рамки, са изведени въз основа на изпълнение на изискванията за обективност, всестранност и пълнота. На практика, оплакванията в протеста, макар да са формулирани като допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съставляват доводи за неправилно приложение на материалния закон. Обстоятелствата, въз основа на които се извеждат правните изводи за това, дали деянието е реализирано поради незнание на правилата за осъществяване на правно регламентираната дейност, представляваща източник на повишена опасност, на които се позовава прокурора в протеста, са свързани с действията по инструктаж за безопасност на труда на работещите, както и с наличието и използването от работещите на предпазни средства – лични и такива, осигуряващи безопасността при работата на обекта. Въз основа на тези обстоятелства се претендира установяване на отрицателни фактически положения – липса на знание. Това отрицателно установяване следва да се извърши на базата на положително установени фактически обстоятелства. Приет за установен фактически извод е този за сключен договор за изработка между [фирма] и [фирма], управлявано и представлявано от подс. К., по силата на който последното дружество приемало да извърши ремонт на покрива на сграда в [населено място], като към този договор са сключвани анекси, конкретизиращи обема и цената на извършваните работи. По отношение на този фактически извод правилно са обсъдени писмените доказателства и свидетелските показания. Въз основа на внимателен анализ на гласни доказателствени източници, въззивният съд е приел за установено, че инициативата за извършване на ремонта, включително и чрез сключване на договор от името на дружеството, управлявано и представлявано от подсъдимия, е произтичала от св. К. и пострадалия Т.. Същата доказателствена основа е послужила за обосноваване на изводите, свързани с наличие на договорни отношения между [фирма], като възложител и св. К. и пострадалия Т. – като изпълнители. Двете съдебни инстанции са възприели въз основа на доказателствата по делото, че при започване на работа от св. К. и починалия Т., на тях, като лица, на които е било възложено извършването на дейността, не е бил проведен начален инструктаж. Тези фактически изводи са обосновани и от двете решаващи инстанции въз основа на коректен анализ на свидетелските показания, като са изложени съображения за кредитиране на заявеното от свидетелите П. П., Ил. Д., Х. и са обсъдени противоречията с тези на св. К. и св. Е.. По-нататък, изводите на двете решаващи съдебни инстанции по фактите, свързани с наличието, попълването и подписването в Книга за инструктаж, по отношение на това, че такъв инструктаж не е извършван, са еднопосочни, като въззивната инстанция не е приела нови фактически положения. Подробно в мотивите на съдебните актове са обосновани и възприетите фактически изводи за изготвянето и съставянето на бланки на „ежедневен лист за назначаване на работа” и авторството на подписите върху тях. За посочените фактически изводи правилно и в съответствие с изискванията на логиката, са обсъдени писмените доказателства, експертните заключения на графическите експертизи, изложени са съображения за кредитиране на показанията на свидетелите П. П., Ил. Д., Х. при констатирани противоречия с други гласни доказателствени средства – показания на св. К., св. Н. Н., св. И. Н., св. Е.. Еднопосочни са констатациите на двете инстанции, че така съставените документи не отговаряли на действителното положение, доколкото св. К. и пострадалия Т. са работели на обекта когато са имали възможност, без да уведомяват за това подсъдимия, че те са работили със собствени инструменти и предпазни средства (очила), като от страна на възложителя не са били осигурени никакви предпазни средства, че не е имало уговорка предпазните средства да бъдат осигурени от изпълнителите К. и Т., както и че не им е бил провеждан ежедневен инструктаж за безопасност. В присъдата и във въззивното решение е констатирано, че нормативният акт, въз основа на който са били съставяни посочените документи, е бил отменен и към периода на извършване на работата е действал друг правен регламент. Въззивната инстанция е приела за правилни и изводите на първостепенния съд по отношение на обстоятелството, че за извършваната дейност – ремонт на покрив, представляваща „строително монтажни работи”, работодателят – дружеството, представлявано и управлявано от подсъдимия, не е осигурил безопасни и здравословни условия на труд, че работното място не било обезопасено съобразно нормативните изисквания, че на работещите не били осигурени лични предпазни средства. В тази връзка, по фактите окръжният съд е приел, че подс. К. не е изпълнил задълженията си, произтичащи от нормативните актове, регламентиращи извършваната дейност, тъй като бил запознат с част от тях, нямал опит в организирането и извършването на подобна правнорегламентирана дейност. Така възприетото от първия съд обаче, не съставлява фактическа констатация, а декларация, защото не представлява извод, дефиниран като логическа последица от други факти. Касационният съдебен състав намира, че в рамките на установените фактически положения въззивният съд не е допуснал нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 2 НПК. Правилно е оправдаването на подсъдимия за това да е извършил деянието по чл. 123, ал. 1 НК поради „незнание”. Твърдението в касационния протест, че по отношение на част от вменените на подсъдимия нарушения на правилата за осъществяване на правно регламентираната дейност въззивната инстанция не е изложила мотиви за оправдаването на подсъдимия за това, да е причинил съставомерния резултат поради „незнание” на нормативни разпоредби, не може да бъде възприето като основателно. В мотивите на въззивното решение се съдържат съображения, въз основа на установени фактически обстоятелства, защо е прието, че подс. К. е осъществил само едната форма на изпълнително деяние – „немарливо изпълнение”. Не е налице липса на мотиви, която да прави невъзможна проверката на правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд. Първоинстанционният съд в мотивите на присъдата е направил изводи за „незнание” от страна на подсъдимия на действащата към инкриминираната дата Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. въз основа на обективно установените обстоятелства за това, че формалното удостоверяване на проведени ежедневни инструктажи чрез ежедневни листи за назначаване на работа е било осъществявано на основание Наредба № 3/1996 г., която е била отменена с ДВ бр. 1/2010 г. „Незнанието” от страна на подс. К. на Наредба № 3/2001 г., регламентираща използването на лични предпазни средства при работа на покриви, е изведено от първия съд въз основа на декларираното от подсъдимия в обясненията му, че не му е било известно, че работата на покрив изисква специални обувки. По отношение на останалите норми, регламентиращи дейността, първостепенният съд е счел, че не е налице „незнание” от страна на подсъдимия. Въззивният съд обосновано и правилно, а не декларативно, не се е съгласил с изводите на първия съд за това, че подсъдимият е реализирал състава на професионалната непредпазливост поради „незнание” на цитирания по-горе нормативен регламент. Оспорването на този правен извод на Апелативния съд, направено в протеста, не може да бъде възприето от настоящата инстанция. Подс. К. е обвинен и осъден за причиняване на смъртта на Т. Т. при професионална непредпазливост, в качеството му на управител на [фирма] при извършване на строителни работи. Правилно и законосъобразно и от двете съдебни инстанции е прието, че подсъдимият, в качеството му на управляващ посоченото дружество, е годен субект на престъпление по чл. 123, ал. 1 НК. Според съдебната практика (Решение № 1138/70 г. на ІІІ Н.О. на ВС), „правно регламентираното занятие или дейност, представляващо източник на повишена опасност, може да обхваща както действия на пряко изпълнение, така и дейност от организационен, ръководен и контролен характер. Ето защо субект на престъпленията по чл. 123, ал. 1 и чл. 134, ал. 1 HK могат да бъдат не само преките изпълнители на правно регламентираната дейност, но и лицата, които имат ръководни и организаторски функции по осъществяването на такава дейност, когато правилното й извършване е свързано с правилното ръководство, организацията и контрола на същата.” В случая, подс. К., доколкото е бил управител на дружеството, на което по силата на сключен договор е възложено извършване на дейност по ремонт на покрива на сградата в [населено място], която дейност съставлява строително монтажни работи, е именно лицето, което има функции по организация, ръководство и контрол при извършването на тази правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност. Предвид на това, че същият упражнява организационни, ръководни и контролни функции при осъществяване на дейността, а не е пряк изпълнител, по отношение на когото се изисква удостоверяване на знанията на правилата за осъществяване на дейността по нарочен ред, то неговото „знание” на нормативния регламент не може да се преценява на плоскостта на познаване на конкретните норми, детайлно регламентиращи дейността – например тези, свързани с конкретиката на инструктажа на работещите, с вида и начина на ползване на обезопасителни средства на обекта и на лични предпазни средства от работещите. След като въз основа на доказателствата по делото обективно са установени обстоятелствата, че на дружество „Албаком”, на което подс. К. е управител, е възложено извършване на строителни работи – ремонт на покрив на сграда, то изискването към него за познаването на правилата за безопасното осъществяване на тази дейност съдържа знанието за това, че дейността има нормативен регламент, свързан с правила за нейното осъществяване. Установените обстоятелства на приемане да бъдат извършени от дружеството строителни работи, които по своя характер, описан в договора за изработка и анексите към него, изискват използване на специфичен инструментариум, на фактическото осъществяване на тези дейности, на създаване на организация на работата, включваща формално изготвяне и попълване на книга за инструктаж, на ежедневни листи за назначаване на работа, сочат на знание у подс. К. за това, че дейността, която ръководи, организира и контролира, има нормативен регламент. В този смисъл, възраженията в протеста срещу оправдаването на подсъдимия за това да е извършил деянието поради незнание, не могат да бъдат възприети като основателни. Не се споделят от касационната инстанция и оплакванията в протеста за неправилно приложение на материалния закон поради оправдаването на подсъдимия за това да е нарушил разпоредбите на чл. 13, ал. 1 и ал. 2 и чл. 15, ал. 1 от Наредба №РД-07-2 от 16.12.2009г. при осъществяване на организацията, ръководството и контрола на правно регламентираната дейност – строителни работи – ремонт на покрив на сграда, представляваща източник на повишена опасност. Въззивният съд е изложил правилни съображения, въз основа на които е постановил оправдаване за тези нарушения. Нормите на чл. 13, ал. 1 и ал. 2 от Наредба №РД-07-2 от 16.12.2009г. дефинират съдържанието на инструктажа на работното място, реда на извършването му и субектите спрямо които следва да бъде извършван, а тази на чл. 15, ал. 1 от същата Наредба, дефинира кръга на субектите по отношение на които се провежда ежедневен инструктаж. Тези норми, следователно не съдържат обвързващи предписания с конкретен адресат, не създават задължения за лицата, осъществяващи определена дейност, а само определят съдържанието и приложимостта на инструктажа при извършване на определени дейности. Доколкото тези норми не създават пряко задължение за подсъдимия като работодател, то не може да обоснове тяхното нарушаване. Обстоятелството, че в тези норми е посочен кръга на лицата, които следва да бъдат инструктирани и спрямо които следва да се проведе обучение, сочено от прокурора, действително определя пострадалия като лице, спрямо което е следвало да бъде извършван инструктаж и обучение, но не са налице обективни обстоятелства, въз основа на които да се направи извод за наличие на пряка причинно следствена връзка между неизпълнението на тези предписания и настъпилия резултат. Поради това, не се констатира касационното основание по чл. 348, ал. 2 НПК. Касационната инстанция намира за неоснователно и възражението в протеста за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 55, ал. 1 НК при определяне на наказанието и свързаната с него теза за необоснована заниженост на наложеното на подсъдимия К. наказание. За да бъде определено наказанието в хипотезата на чл. 55, ал. 1 НК, решаващият съд на първо място трябва да направи фактическа констатация за наличие на изключителни по своя характер или на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, и на второ място, да обоснове правен извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко. Тази оценъчна дейност е извършена правилно и обосновано от въззивния съд и е довела до изменение на първоинстанционната присъда в санкционната част. Освен отчетените от първостепенния съд смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства – чисто съдебно минало, липса на криминални прояви, полагането на труд, съчетан с продължаване на образованието, добрите характеристични данни, възрастта, Апелативният съд правилно е отчел допълнително и оправдаването на подсъдимия за част от нарушенията, както и за това да е извършил деянието поради „незнание”. Тези обстоятелства не могат да не бъдат отчетени при реализирането на отговорността му, каквато е претенцията на обвинението, защото те са на плоскостта на преценката за невисока степен на обществена опасност на деянието. Във връзка с конкретиката на деянието не може да не бъде отчетено и обстоятелството, посочено от въззивния съд, за това, че инициативата за извършване на ремонтните работи е на пострадалия и св. К., като те са потърсили от подсъдимия съдействие. Независимо че страна по договора за изработка е дружеството, управлявано от подс. К., то сключването на този договор е изцяло инициатива на пострадалия и на св. К., за да могат те да извършат фактически ремонтните работи. Тези обстоятелства, следователно следва да бъдат отчетени на плоскостта на смекчаващите вината на подсъдимия обстоятелства. При липсата на отегчаващи вината обстоятелства, изброените такива правилно са приети от въззивния съд като „многобройни” смекчаващи обстоятелства. Обоснована и законосъобразна е и извършената от Апелативния съд преценка, че и най-лекото, предвидено в закона наказание, е несъразмерно тежко за така извършеното престъпление. Изложените обстоятелства несъмнено обосновават преценка за по-ниска степен на дееца и на извършеното деяние в сравнение с обичайната за този вид престъпни деяния. Поради това, не се констатира нарушение на материалния закон при определяне на наказанието на подс. К. в хипотезата на чл. 55, ал. 1 НК, а размерът на определеното под специалния минимум наказание – шест месеца „лишаване от свобода”, освен че е адекватен на степента на обществена опасност на деянието, е и в унисон с целите по чл. 36 НК. Не се установяват обстоятелства, които да водят до извод за прекомерна снизходителност при определяне на наказанието на подс. К., така че не може да бъде удовлетворена претенцията за връщане на делото за ново разглеждане за утежняване на положението му във връзка с наложеното наказание. По изложените съображения касационната инстанция намери, че подаденият касационен протест е неоснователен, не са налице основания за отмяна на атакуваното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивиня съд. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 199/22.10.2013 г. по внохд № 196/2013 г. на Апелативен съд В. Търново, с което е изменена присъда № 34/25.06.2013 г., постановена по нохд № 279/2013 г. по описа на Русенски окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.