О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 632 [населено място] 14.07.2022 год. Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ТАНЯ ОРЕШАРОВА разгледа докладваното от съдия Декова гр.дело №4515 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Банка ДСК“ АД, подадена чрез процесуален представител юрисконсулт Б., срещу въззивно решение от 20.07.2021г., постановено по в.гр.д.№194/2021г. на Окръжен съд - Смолян, с което е потвърдено решение от 09.04.2021г. по гр.д.№971/2020г. на Районен съд - Смолян за уважаване на предявения от С. В. Г. иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2, пр.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по жалбата С. В. Г., чрез процесуален представител адв.Родопски, оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира се адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което на основание чл. 55, ал. 1, пр.3 ЗЗД е осъдена „Банка ДСК" АД да заплати на С. В. Г. сумата от 6 574,70 лв., представляващи плащания за периода 25.12.2017г. до 03.08.2020г . по договор за кредит, сключен между наследодателя й и Банка ДСК АД. Установено е, че ищцата С. В. Г. е единствен наследник по закон на В. В. Г., който на 07.07.2017 г. като заемател, е сключил с Банка ДСК ЕАД [населено място] , като кредитор договор за кредит за текущо потребление в размер на 50 000 лева, със срок на издължаване 120 месеца; ,че на 07.07.2017г. кредитополучателят В. Г. като заемател е подписал и декларация -съгласие за включване в групата на застраховани лица по групов договор за застраховка „Живот, свързана с банков кредит" на кредитополучателите на „Банка ДСК" ЕАД; че е бил издаден сертификат № В0003728232170707 от 07.07.2017 г. , с който при сключване на договора за застраховане В. Г. е изразил своето писмено съгласие Банката да сключи застраховка „Живот, свързана с банков кредит на кредитополучатели с „Групама Животозастраховане" ЕАД до размера на кредита, който е получил. Съгласно раздел „Застрахователни обезщетения и ползващи се лица” от Сертификат № В0003728232170707 от 07.07.2017 г. на застраховано лице по Групов договор за застраховка „Живот, свързана с банков кредит" при настъпила и покрита съгласно условията на застраховката смърт на застрахованото лице,законните наследници на застрахования кредитополучател са ползващи лица по застрахователно плащане на разликата между застрахователната сума и остатъка по кредита, включващ главница, натрупана лихва и разноски. С. Г. е отправила към застрахователя искане за изплащане на застрахователно обезщетение от 23.01.2018 г. във връзка с настъпил застрахователен риск-смъртта на В. Г. С писмо изх. № УП-И174 от 02.03.2018 г. на „Групама Животозастраховане” ЕАД, отдел „Уреждане на претенции”, застрахователят е отказал да изплати застрахователно обезщетение. Банка „ДСК” ЕАД, въпреки ,че е узнала за смъртта на В. Г., че е настъпило застрахователно събитие-смърт на кредитополучателя, покрит по договора за кредит от 07.07.2017 г. , не е предприела действия срещу застрахователя „Групама Животозастраховане” ЕАД за получаване на застрахователното плащане, а напротив, изискала е от единствения му законен наследник – неговата майка –С. Г., да предприеме действия по погасяване на усвоения кредит. На основание чл.134 ЗЗД, предвид бездействието на Банка „ДСК” ЕАД да получи застрахователното обезщетение С. Г. е предявила иск срещу „Групама Животозастраховане” ЕАД. С влязло в сила решение № 555/28.11.2019 г. по гр.д. № 102/2019 г. по описа на Районен съд - Смолян, потвърдено с решение № 139/22.06.2020 г. по в.гр.д. № 49/2020 г. на Смолянския окръжен съд, искът е уважен, като е осъдено „Групама Животозастраховане” ЕАД-София да заплати на Банка „ДСК” ЕАД, застрахователно обезщетение в размер на 18 000.лева , като частичен иск от пълния размер на сумата от 48 327.65 лв., представляваща застрахователно обезщетение по Групов договор за застраховка „Живот свързана с банков кредит”, сключен между Банка „ДСК” ЕАД и ответника - „ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД за настъпил риск „смърт” на кредитополучателя В. Г., починал на 25.12.2018 г., съставляваща остатък от задължение за кредит текущо потребление от 07.07.2017 г. към датата на настъпване на застрахователното събитие - 25.12.2018 г, ведно със законнна лихва върху главницата, считано от 25.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. „Групама Животозастраховане” ЕАД-София е извършила плащания към ответната банка в размер на 48 007.39 лева., представляваща остатък от задължение за кредит текущо потребление от 07.07.2017 г. към датата на настъпване на застрахователното събитие, респ. 25.12.2017 г. От датата на настъпване на смъртта на кредитополучателя В. Г., като единствен негов наследник С. Г. е обслужвала кредита, съгласно /приложен на стр.27 от делото /погасителния план по него, до м.юли /включително 2020 г. т.е. към 03.08.2020г. С. Г. е превела на Банката-ответник главница в размер на 11 050.23 лв., лихви в размер на 6 182.43 лв. и санкционна лихва в размер на 16.72 лв., или общо са преведени /платени/ 17 249.38 лева. От тази сума ответника –Банка ДСК АД е върнала на С. Г. 10 674.68 лв. , като е останал остатък за изплащане – 6 574.70 лева/сума предмет на настоящата искова претенция/, в т.ч. главница - 390.55 лв. и лихви - 6 184.15 лв. С молба с рег.№ 2001-10-01700 от 03.09.2020 г. С. Г. е поискала от Банка ДСК да й бъдат изплатени всички суми, които съгласно решението на съда ще следва да и бъдат възстановени, като неправомерно внесени, но Банката с писмо рег.№ 16-10.0509/1 от 06.10.2020 г. е отказала да изплати горепосочената сума, тъй като сумите в погашение на кредита след смъртта на наследодателя са дължимо платени в съответствие с установеното в действащото законодателство/чл.60 от Закона за наследството/ и предвиденото в Общите условия към договора за кредит. Въззивният съд е приел, че ответника Банка ДСК АД следва да възстанови внесените от С. Г. на отпаднало основание суми по кредита по съображения, че: Груповият застрахователен договор между „Банка ДСК“ и „Групама Животозастраховане“ урежда застраховка, сключена в полза на кредитор по смисъла на чл. 199а от КЗ (отм.). Съгласно чл. 199а, ал. 1 от КЗ (отм.): „При застраховка, сключена в полза на кредитор, и при настъпване на застрахователното събитие застрахователят отговаря пред кредитора до непогасената част от задължението, за обезпечението на което е сключен застрахователният договор, заедно с лихвите и разноските към датата на настъпване на застрахователното събитие. Когато обезщетението или застрахователната сума, дължими съгласно условията на договора, надхвърлят сумата по изречение първо, те се заплащат на длъжника, на неговите наследници или на ползващите се лица.” След влизане в сила на съдебното решение, на 05.08.2020г. Банката е получила застрахователно плащане в размер на 48 007.39 лв. С получената сума е погасен остатъкът по кредита към дата 05.08.2020г в размер на 37 332,71 лв., с което и кредитното задължение към Банка ДСК АД е било окончателно погасено. Разликата като сума в размер на 10 674,68 лв. е била възстановена по разплащателна сметка № 2816558 на името на застрахованото лице В. Г., видно и от приложеното Извлечение от разплащателна сметка № 2816558 за 05.08.2020г. Постъпвали са суми, видно и от приложеното извлечение от кредитна сметка, за погашение на кредита /в това число и платените възнаградителни лихви на банката след дата на настъпване на застрахователното събитие/. Ответната банка счита, че са дължимо платени, предвид разпоредбата на чл.60. ал, 1 Закона за наследството, според която приелите наследството наследници отговарят на задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. Това възражение въззвният съд е приел за неоснователно по съображения, че след като Банката е получила от застрахователя суми , с които е бил погасен кредита на починалия В. Г., то заплатените от неговата майка С. Г. суми по кредита за периода от 25.12.2017г. до 03.08.2020г. в размер на 6 574,70 лева, са получени от банката на вече отпаднало основание и фактически Банката с тях се е обогатила; че разпоредбата на чл.60 ,ал.1 ЗН установява, че след датата на настъпване на застрахователното събитие сумите по кредита са дължими от приелия наследството на починалия; че съгласно т.23 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление ,наличието на застраховка „Живот“ на кредитополучателя, не го освобождава, нито неговите наследници от изпълнение на задълженията по кредита, но в случая за исковия период ищцата С. Г. е надвнесла сума в размер на 6 574,70 лева, а това обуславя правен извод, че в случая предпоставките на чл.55, ал.1,пр.3 ЗЗД са налице – ищцата С. Г. е доказала както осъщественото от нея плащане по договора за кредит, но ответникът Банка ДСК АД не е установил с допустимите от ГПК доказателствени средства, че основанието за получаване и задържане на извършената в негова полза престация съществува към релевантния за спора момент./ в този смисъл е решение №139/25.01.2012г. по гр.д. №678/2010г. на ВКС ,ІІ т.о./. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Настоящият касационен състав намира, че при постановяването на решението не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява наличие и на вероятност въззивното решение да е очевидно неправилно. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. Касационната инстанция извършва самостоятелна преценка на правилността на въззивното решение и в случай, че са нарушени правни норми и принципи, които нарушения го опорочат до такава значителна степен, че неправилността му произтича без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, служебно или по искане на жалбоподателя го допуска до касационно обжалване. Настоящият съдебен състав не намира да са допуснати такива нарушения. Становището на касатора за очевидна неправилност е несъстоятелно и е налице отъждествяване на очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2 ГПК с неправилността по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по въпроса: „Следва ли погасителните вноски /за главница и възнаградителна лихва/ по договор за кредит, внесени от наследник след смъртта на кредитополучател, да се считат за платени на валидно правно основание, предвид че впоследствие кредиторът е получил застрахователна сума в размер, равен на главницата и оставащите лихви по кредита, изчислен към дата на смъртта на кредитополучателя, вследствие на което кредитът е погасен изцяло на датата на изплащане на застрахователната сума?“. Според касатора поставеният въпрос е от значение за развитие на правото. Поставеният от касатора въпрос не осъществява общо основание за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивния съд не е разрешил, и по делото не е стоял за разрешаване въпрос, дали плащането е на валидно правно основание, който би стоял при предявен иск за неоснователно обогатяване при първоначална липса на основание, каквито обстоятелства не са навеждани в исковата молба. Ищцата не е оспорвала, че е съществувало задължение и задължението си като законен наследник на починалия кредитополучател да погасява задълженията му към банката по отпуснатия му и усвоен банков кредит, а че ответникът е получил двойно плащане на вземането си в размер на исковата сума, поради което дължи връщането й. Настъпването на застрахователното събитие - смърт, което представлява покрит риск по застрахователния договор има двояко значение – от една страна в полза на банката в качеството й на застраховащо лице възниква право да поиска изплащане на застрахователната сума, а от друга страна – с получаване на застрахователната сума от банката се погасява задължението на кредитополучателя, чието изпълнение е било обезпечено със застрахователния договор. Не е налице и соченото от касатора допълнително основание за дъпускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика, нуждаеща се от осъвременяване. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати на процесуалния представител адв.Родопски на основание чл.38, ал.2 ЗАдв., вр. чл.7,ал.2т.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения сумата 660 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд. О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 20.07.2021г., постановено по в.гр.д.№194/2021г. на Окръжен съд – Смолян. ОСЪЖДА Банка ДСК АД , ЕИК[ЕИК] да заплати на адвокат Вихър Родопски от АК-С. сумата 660лв. на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: