РЕШЕНИЕ № 60135 София, 07.11.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав: Председател: Елеонора Чаначева Членове: Росица Божилова Васил Христакиев секретар Силвиана Шишкова, в открито заседание на 18.10.2021 г. разгледа докладваното от съдията Христакиев т. д. № 595 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД (н) срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд. Ответникът „Лафка маркет“ АД и встъпилото на негова страна трето лице – помагач „Първа инвестиционна банка“ АД оспорват жалбата. За да се произнесе, съдът съобрази следното. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от синдиците на „КТБ“ АД (н) иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН за обявяване на недействителност спрямо кредиторите на банката на извършено от ответника на 30.10.2014 г., т. е. след началната дата на неплатежоспособността, прихващане. При липса на спор относно фактите, въззивният съд е приел от правна страна, че приложима в случая е нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН в редакцията, действала към момента на прихващането, т. е. преди изменението на разпоредбата (ДВ, бр. 98/2014 г., в сила от 28.11.2014 г.). Крайния извод за неоснователност на иска е обосновал със съображенията, че така приетата за приложима редакция предвижда възможност за обявяване за недействителни само на прихващания, извършени от банката, но не и прихващания, извършени от други лица (длъжници на банката и кредитори по активните вземания), какъвто именно е настоящият случай. В касационната жалба се поддържа тезата, че действително приложимата редакция на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН е действалата към момента на откриване на производството по несъстоятелност (22.04.2015 г.) или след изменението (ДВ, бр. 98/2014 г.), доколкото от този момент с откриването на производството възниква и преобразуващото право да се иска обявяване на недействителността. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка с въпроса коя е приложимата редакция на чл. 59, ал. 5 ЗБН, когато прихващането е извършено преди влизане в сила на изменението на разпоредбата (ДВ, бр. 98/2014 г., в сила от 28.11.2014 г.), но искът е предявен след тази дата. По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, следва да бъде съобразено междувременно постановеното решение № 8/27.05.2021 г. по конст. дело № 9/2020 г. на Конституционния съд на Република България, както и вече формираната последователна практика на ВКС (т. д. № 1512/20 г., І т. о., т. д. № 2317/20 г., І т. о., т. д. № 1757/20 г., II т. о., т. д. 1534/20 г., І т. о. и др.). Прието е, че приложимата редакция на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН за преценка на относителната недействителност на прихващанията, извършени до влизане в сила на изменението с § 9 ЗИД на Закона за държавния бюджет за 2014 г. (ДВ, бр. 98/14 г.) и предвид изменението с § 8 ПЗР ЗИДЗБН (ДВ, бр. 22/18 г.), с което е придадено обратно действие на чл. 59, ал. 5 ЗБН (обявен за противоконституционен с решение № 8/27.05.2021 г. по конст. д. № 9/2020 г.), е първоначалната редакция (ДВ, бр. 92/2002 г.). Предвид материалноправния характер на нормата по чл. 59, ал. 5 ЗБН, предвиждаща възможност при точно определени предпоставки да се иска обявяване за относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на прихващанията, извършени след началната дата на неплатежоспособност на банката, същата има действие занапред спрямо юридическите факти и породените от тях правоотношения, които възникват след влизането ѝ в сила. При изменение на нормата, именно с оглед материалноправното ѝ естество, новата регулация е приложима за юридическите факти, осъществени след влизане на това изменение в сила. Изключение от това императивно правило е налице само в случая, когато законодателят изрично е придал обратно действие на материалноправната норма. Именно това изрично придадено от законодателя обратно действие е отпаднало в разглеждания случай с обявяване за противоконституционен на текста на § 8 ПЗР ЗИДЗБН (ДВ, бр. 22/18 г.). Следователно, за да бъдат относително недействителни прихващанията, извършени преди 28.11.2014 г. (при липсата на обратно действие) приложима е уредбата, действаща в редакцията към момента на компенсационното изявление и достигането му до насрещната страна. Този извод се налага и поради действията на законодателя, намерил за необходимо изрично с § 8 ЗИДЗБН да придаде такова обратно действие на изменената редакция на чл. 59, ал. 5 ГПК. С оглед възприетия в утвърдената последователна практика на ВКС отговор на поставения правен въпрос касационната жалба, вкл. доводите за приложимост на редакцията на чл. 59, ал. 5 ЗБН на основание откриването на производството по несъстоятелност, независимо от въпроса за обратното действие, придадено с впоследствие обявения за противоконституционен § 8 ПЗР ЗИДЗБН (ДВ, бр. 22/18 г.), е неоснователна. Предявеният иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН е насочен срещу прихващане, извършено на 30.10.2014 г. С оглед изложеното по-горе, приложима е нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН в действалата към момента на извършване на прихващането редакция, съгласно която недействително е всяко прихващане, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособност, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения, т. е. преди изменението на разпоредбата с (ДВ, бр. 98 от 28.11.2014 г.), тъй като компенсаторното изявление по атакуваното прихващане е достигнало до банката преди влизане в сила на това изменение. Разликата в двете редакции е не само въведеното ново основание с т. 2 на текста, но и в кръга лица, които могат да упражнят право на прихващане, което може да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността. Така в обоснованата като приложима към настоящия случай редакция на чл. 59, ал. 5 ЗБН, поради датата, на която е осъществено прихващането, се индивидуализира само едната страна в правоотношението, а именно банката-длъжник, по отношение на която е открито производство по несъстоятелност, т. е. до изменението на разпоредбата през 2014 г. относителната недействителност може да засегне само прихващания, извършени с волеизявления на банката, тъй като само тя има качеството „длъжник“ в производството по несъстоятелност. Доколкото в настоящия случай прихващането е извършено с изявление на ответника, а не на банката-длъжник, същото остава извън приложното поле на приложимата норма, което обосновава извод за липса на основна предпоставка за обявяване на относителната недействителност. Обжалваното въззивно решение с оглед изложеното е правилно и следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 59, ал. 7 ЗБН държавната такса за касационното производство в размер на 688 000 лв. следва да бъде събрана от масата на несъстоятелността. С тези мотиви съдът РЕШИ: Оставя в сила решение № 2176/25.10.2017 г. по т. д. № 2765/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд. Осъжда „Корпоративна търговска банка“ АД (н), ЕИК[ЕИК], [населено място], ул. „Граф Игнатиев“ № 10, да заплати по сметка на Върховен касационен съд на основание чл. 59, ал. 7 ЗБН държавна такса за касационното производство в размер на 688 000 лв. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: