Р Е Ш Е Н И Е № 385 Гр.София, 28.09.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи септември, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ЦЕКОВА В присъствието на прокурора КОЛОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 1156/12 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.423,ал.1 НПК. Постъпило е искане, озаглавено жалба, от осъдения по Н.Д.673/10 г.по описа на ОС-Бургас, В.Н.Д.99/11 г.по описа на АС-Бургас, Т. Ж. И., за възобновяване на посоченото наказателно производство. Претендира се, че И. е осъден задочно и не е знаел за разглежданото срещу му въззивно наказателно производство. В съдебно заседание пред ВКС осъденият и назначеният му служебен защитник поддържат искането. Представителят на гражданските ищци настоява същото да не бъде уважено. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и сочените в него аргументи, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, ценими в настоящата процедура, намира за установено следното: С решение № 200/03.11.11 г. ,постановено по В.Н.Д.99/11 г.,АС-Бургас /БАС/ е изменил присъда № 518/22.12.10 г.,постановена по Н.Д.673/10 г.от ОС-Бургас /БОС/,като е отменил режима, определян за всяко от отделно наложените на Т. И. наказания и е потвърдил първостепенния съдебен акт в останалата част. С последния осъденият е признат за виновен да е извършил няколко престъпления, като след групиране, най-тежкото наложено му наказание е лишаване от свобода за срок от 19 години. Присъдата е влязла в сила на 14.12.11 г. Осъденият е екстрадиран по ЕЗА, издадена от ОП- Бургас. С постановление на ВКП от 24.04.12 г. лицето е прието от германските власти и е приведено в затвора-Бургас на 28.04.12 г. Видно от приложеното на л.197 от първоинстанционното производство постановление на прокурор от ОП-Бургас, И. е бил задържан на територията на Германия на 14.02.12 г. Първоначалното искане на осъдения, отправено до ВКС, е с дата 18.05.12 г. Без да се сочи наличие на нито едно касационно основание, се претендира приписано престъпление и отказ на прокуратурата да се извърши съкратено производство. Второто искане, озаглавено жалба, е с дата 01.06.12 г. и в него е отразена претенция за задочно осъждане. Предвид цитираното вече задържане на лицето на 14.02.12 г., единственият обективен факт, от който може да се съди за познание за влезлия в сила съдебен акт на БОС, а и предвид влизането в сила на присъдата на 14.12.11 г., е спазен предвиденият в процесуалния закон шестмесечен срок по чл.423,ал.1 НПК, по каквато процедура е образувано настоящото производство. Същевременно, по приложените по делото доказателства във връзка с екстрадиционната преписка, е прието, че лицето се е явило лично на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението. Българската държава освен това не е предоставила гаранции за възобновяване на производство пред предаващата държава. Ето защо искането за възобновяване се явява допустимо за разглеждане по силата на разпоредбата на чл.423,ал.1 НПК и не са налице предпоставки за прилагане нормата на ал.5 на цитирания законов текст. По същество погледнато, то е неоснователно. Осъденият е присъствал в хода на цялото съдебно производство пред БРС. При разглеждане на делото пред втората инстанция той вече не се е явявал. Оказва се,че макар и да няма категорични писмени данни за това, е напуснал пределите на РБ,след като е бил пуснат от затвора в Бургас на 24.03.11 г., т.е., три месеца след постановяване на първоинстанционния акт. Второстепенният съдебен състав е изпълнил всички свои задължения с оглед призоваване на лицето. Поради факта, че то само не е пожелало да се информира за второинстанционното разглеждане на делото, е пристъпил към решаване на производството по същество. При това положение, не може да се приеме, че са налице предпоставките за възобновяване, визирани в чл.423,ал.1 НПК. На осъдения не само е бил връчен обвинителен акт и е бил предупреден за възможността делото да бъде разгледано в негово отсъствие /л.25 от първостепенното съдебно производство/, но в хода и на целия стадий пред първостепенен съд, той е и присъствал. След излизането си от затвора след постановяване на присъдата, И. е демонстрирал ярко нежеланието си да се явява при разглеждане на делото, заминавайки в чужбина, без да уведоми органа, пред който производството е било висящо по негова жалба. Той сам се е поставил в невъзможност да присъства на стадия на второинстанционно разглеждане и не може да се ползва от собственото си дезинтересиране, отправяйки упрек към съда за това,че е разгледал производството в негово отсъствие. Водим от изложените аргументи, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения по Н.Д.673/10 г.по описа на ОС-Бургас, В.Н.Д.99/11 г.по описа на АС-Бургас, Т. Ж. И., за възобновяване на посоченото наказателно производство. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/