Р Е Ш Е Н И Е № 213 С. 15.06.2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: М. И. И. П. като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1330 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е по касационната жалба,подадена от Агенция „Пътна инфраструктура” Областно пътно управление Велико Т., представлявано от директора К.,чрез процесуалния представител - юрисконсулт Р. против въззивно решение № 241 от 16.07.2010г. по в.гр.д.№ 686 по описа за 2010г. на Окръжен съд Велико Търново, с което е отменено решение № 473 от 18.05.2010г.по гр.д.№ 1091/2010г. на районен съд Велико Т. и вместо това е постановено друго,с което са уважени предявените от И. С. К. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ и са присъдени следващите се разноски. Като се сочи основанието по чл.281 т.3 от ГПК, се иска отмяна на въззивния акт като неправилен, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и решаване на въпроса по същество с отхвърляне на предявените искове.Претендират се направените разноски. С определение № 170 от 10.02.2011г.ВКС е допуснал касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по поставения въпрос за критериите,по които следва да се осъществи подбора при уволнение поради съкращаване в щата,поради противоречие между приетото от въззивния съд и постановеното по реда на чл.290 от ГПК в решения с № 536 от 3.08.2010г.по гр.д.№ 336/2009г.на ІІІг.о., № 287 от 16.07.2010г.по гр.д.№ 90/09г.на ІVг.о., №409 от 9.07.2010г.по гр.д. №581 от 2009г. на ІІІг.о., № 732 от 28.10.2010г.по гр.д.№ 1146/09г.на ІVг.о.на ВКС. В съдебно заседание страните не се явяват лично.Касаторът се представлява от процесуален представител,който поддържа подадената жалба и желае тя да бъде уважена. Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: И. С. К. е заемала длъжността”главен специалист-счетоводител-касиер”.Трудовото й правоотношение е прекра-тено на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ.По делото не е имало спор, че е налице реално съкращаване в щата,тъй като щата на дружеството, считано от 1.05.2009г.е намален с 14 бройки,а от двете бройки в отдела на ищцата ”Ф.”-след преобразуването му в”Обща администрация”е останала една. Тъй като освен ищцата,още една служителка/С.Н./ е заемала еднородна на нейната длъжност –„главен специалист-счетоводител” работодателят е извършил подбор-чрез специално назначена комисия и по предварително определени от него критерии.При положение,че и двете участващи в подбора служителки са завършили едно и също учебно заведение -”Техникум по икономика”гр.Велико Т.,с една и съща специалност -„икономика”,с едно и също ниво на образование-„средно специално”, въззивният съд е приел, че работодателят не е осъществил подбора съобразно законовите изисквания на чл.329 от КТ -защото не е съобразил критерия ”по-висока квалификация”. Мотивирал се е с факта,че ищцата е с квалификация– „икономист-счетоводител”,а предпочетената от работодателя с квалификация- „търговски работник”. Така приетото от въззивният съд е в противоречие с постановеното в горепосочените решения на ВКС,съгласно които-квалификацията е обективен факт- тя включва притежаваното от служителя образование по съответната специалност,степен на образование,както и наличие на допълнителна професионална квалификация,установена по съответния ред В случая – и двете служителки между които е извършен подбора са завършили едно и също учебно заведение и притежават еднаква квалификация – средно специално образование,без да са представени доказателства някоя от тях да е придобила допълнителна квалификация. При тези данни – правилно работодателят е отдал значение на другия критерий -„качество на работа”,преценяйки,че оставената на работа служителка е изпълнява по-точно,качествено и ефективно трудовите си задължения.Този критерий е субективен и е предоставен на преценката на работодателя,тъй като той е този,които има най-пълни впечатления относно проявените в хода на работата умения,навици, способности и опит от всеки един от неговите служители.Спазването на законовото изискване -в резултат на подбора „да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре” изисква при сравнение между включените в подбора служители да се преценят комплексно както професионалната им квалификация,така и резултатите от показаните от тях качества при изпълнение на възложената им работа.В конкретния случай работодателят е постъпил по този начин,съобразявайки освен получената от ищцата по-ниска оценка за индивидуалното изпълнение на длъжността ,още и констатираните слабости в нейната работа,довели до съставяне на Ревизионен акт за надчет на дружеството.Като е направил извод в обратния смисъл,въззивният съд е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен.Въпросът следва да бъде разрешен по същество с отхвърляне на предявените искове,поради констатираната законосъоб-разност на извършване на уволнението. С оглед изхода на делото,на основание чл.78 от ГПК в полза на касатора следва да бъдат присъдени направените разноски,които са за внесена държавна такса за касационната инстанция в размер на 135лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 241 от 16.07.2010г. по в.гр.д.№ 686 по описа за 2010г. на Окръжен съд Велико Търново и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ: ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от И. С. К. против Агенция „Пътна инфраструктура”Областно пътно управление Велико Т., представлявано от директора К. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ за признаване за незаконна на заповед № 5 от 15.02.2010г. за прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ,за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност:” –„главен специалист-счетоводи-тел” и за присъждане на обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за шест месечен период в размер на 3 379.20лв., ведно със законната лихва,считано от 12.03.2010г. ОСЪЖДА И. С. К. да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура”Областно пътно управление Велико Т. сумата от 135 лв./сто тридесет и пет лева/,представляваща направените разноски за внесена държавна такса пред настоящата инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.