Р Е Ш Е Н И Е №.267 гр. София, 09 юни 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на пети юни двехиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ СПАС ИВАНЧЕВ със секретар Марияна Петрова при участието на прокурора ПЕНКА МАРИНОВА след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 697 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.422 ал.1 т.5 от НПК. Образувано е по „молба” - искане на осъдения К. М. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 372/2014 на РС - Велинград и ВНОХД № 653/2014 г. по описа на ОС - Пазарджик и отмяна на влезлия в сила съдебен акт. В искането са изложени доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушения на материалния закон Според осъдения още на досъдебното производство са нарушени императивните разпоредби на Наредба № 30/2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, като се твърди, че той не е получил талон за медицинско изследване и не е отказал да даде кръв по негова вина, тъй като е било невъзможно да се яви в лечебно заведение, поради задържането му за 24 часа, още повече, че в талона е посочено като място за даване на кръвна проба Ц. Пещера, при положение, че извършената проверка на М. е станала в [населено място]. Осъденият твърди, че е бил поставен в невъзможност да упражни ефективно и в пълна степен правото си на защита, като не е спазен предвидения в Наредбата ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, което от своя страна е довело и до недоказаност на самото обвинение по безспорен и категоричен начин. Формирането на вътрешното убеждение на предходните съдебни състави почивало единствено на предположения, като те необосновано кредитирали показанията на двамата полицейски служители за сметка на „достоверните” показания на останалите свидели. Претендира се наказателното производство да бъде възобновено, като бъде отменен влезлият в сила съдебен акт и М. бъде оправдан или делото да се върне за ново разглеждане от първоинстанционния съд. В съдебно заседание осъденият К. М., въпреки предоставената му от съда възможност не се явява. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на депозираното искане, тъй като не са налице основанията за възобновяване и счита, че същото следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането е подадено в срока, предвиден в чл.421 ал.3 от НПК, от процесуално легитимирана страна по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК, поради което е допустимо, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО. С Присъда № 45/02.12.2014 г. по НОХД № 372/2014 г. Районен съд – Велинград е признал К. П. М. за виновен това, че на 24.08.2014 г. в [населено място] е управлявал МПС – л.а. „Мерцедес” с ДК [рег.номер на МПС] с концентрация на алкохол в кръвта му над 1,2 на хиляда – 2,94 на хиляда, установено по надлежния ред - с техническо средство „Алкотест Дрегер” с инв. № 0096, поради което и на основание чл. 343Б ал.1 от НК го е осъдил на пет месеца лишаване от свобода, което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил за изпълнение с изпитателен срок от три години. На основание чл.343г. от НК съдът е лишил М. от право да управлява МПС за срок от една година. По жалба на защитника на подсъдимия срещу постановената присъда е образувано ВНОХД № 653/2014 г. по описа на ОС - Пазарджик. С Решение № 22/25.02.2015 г. по същото дело въззивният съд е потвърдил първоинстанционната присъда, като в тежест на М. е възложил направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 30 лв.. Наведените в искането доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а от там и на материалния закон са буквално идентични с възраженията на защитата, залегнали в допълнението към въззивната жалба. Те са били предмет на извършената въззивна проверка, като в решението на съда им е даден отговор, който се споделя изцяло и от настоящия състав на ВКС. При упражняване на възложените им правомощия предходните съдебни инстанции не са допуснали дерогиране на нормите на чл.13, 14 и 107 ал.5 от НПК, вменяващи задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, като не се констатираха недостатъци в доказателствената им дейност, които да водят до погрешни изводи за основния факт на наказателния процес - извършване на престъпното деяние и неговото авторство. Съдилищата по фактите в никакъв случай не са направили изводи относно авторството на престъплението и действията, с които то е било осъществено, въз основа на предположения, а на доказателства, събрани по надлежния процесуален ред. Извършената проверка за достоверност и надеждност на обособените в процеса две групи противоречиви свидетелски показания е довела първоинстанционния и въззивния съд до законосъобразния извод, че не следва да се кредитират показанията на свидетелите Д., Софиев и С.. Право на съда е да прецени на кои доказателства да даде вяра и въз основа на кои да постанови съдебния си акт, стига да не допуска процесуални нарушения при събирането и проверката им, каквито в случая липсват. В този смисъл правилно показанията на свидетелите Гяхов и Т. са възприети от съда като обективни и кореспондиращи по между си, като са кредитирани показанията им, депозирани в хода на съдебното следствие, поради което не може да се приеме изложеното в искането за наличие на противоречия в заявеното от двамата полицейски служители относно мястото, където осъденият е бил спрян за проверка. Констатираното разминаване от три минути между отразените часове на връчване на талона за медицинско изследване и проведения от разследващия полицай разпит на полицейския служител - св.Т. е не само незначително и би могло да се дължи на различната настройка на часовниците на двамата. Визираното несъответствие не представлява доказателство за допуснато нарушение на процесуалните правила, още по-малко такова от категорията на съществените. По делото е безспорно установено, че след съставянето на АУАН на М. е издаден талон за кръвна проба, който той е отказал да получи, като отказът е оформен по надлежния, предвиден за това ред. В случая, с оглед отказа на осъдения да получи талона за кръвна проба, е без значение мястото, което е посочено за извършване на пробата, поради което не е налице и пропуск от страна на съдилищата при събиране на относимите доказателства свързани с установяването присъствието или липсата на лекар във филиала в [населено място] на Ц. – П.. Неоснователни са и изразените от осъдения съмнения относно техническата годност на използвания в случая „Дрегер Алкотест”, тъй като по делото липсват каквито и да било данни в тази насока. Не на последно място, следва да се отбележи, че изразеното от осъдения несъгласие с приетите от предходните инстанции фактически обстоятелства, не е непременно следствие на допуснати процесуални нарушения, при това от категорията на съществените и само по себе си не води до възобновяване на наказателното производство отмяна на влезлия в сила съдебен акт. При липсата на процесуални нарушения възприетите фактически положения от инстанциите по фактите законосъобразно са преведени към съдържанието на нормата на чл.343Б ал.1 от НК. ВКС приема, че липсва нарушение на правилата на Наредба № 30, което да дискредитира отчетеното съдържание на алкохол в кръвта на осъдения към инкриминирания момент. В искането не са направени възражения за наличието на явна несправедливост на наложеното наказание, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока. Мотивиран от гореизложеното Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване на наказателното производство е неоснователно и на основание чл.426 ал.1 вр. с чл.354 ал.1 т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ без уважение искането на осъдения К. П. М. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 372/2014 на РС - Велинград и ВНОХД № 653/2014 г. по описа на ОС – Пазарджик. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: