Р Е Ш Е Н И Е № 508/11 г. С., 24.01.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на първо гражданско отделение, в открито заседание на осми декември две хиляди и единадесета година, в състав: Председател: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№933 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК. Образувано е по молба на Д. К. З. от [населено място], [община], за отмяна на влязлото в сила решение №565 от 21.12.2010г. по гр.д.№ 702/10г. на Благоевградския окръжен съд. С него е бил отхвърлен предявеният от Д. К. З. срещу З. С. З. иск по чл.97, ал.1 от ЗСПЗЗ за установяване на собствеността на ищеца върху три земеделски имота, възстановени по реда на ЗСПЗЗ. Молителят поддържа, че при възстановяване на собствеността върху земеделските земи, притежавани от братята Коте З. А., С. З. А. и Д. З. А., не била съобразена делбата между тях от 1930 – 1939г., при която всеки един от общите имоти е бил разделен на три дяла, за да получи всеки съделител равни по площ и качество земеделски земи. При възстановяването на собствеността молителят, като наследник на Коте З. А., бил ощетен и не е получил това, което му се полага по площ и качество. Освен това поземлената комисия фалшифицирала вече издадени решения, като променяла местоположението, границите и площта на възстановените земи; издавала и незаконосъобразни скици. Въпреки многократните искания на молителя, поземлената комисия не изпратила по приключилото дело всички свои решения, за да бъдат преценени от съда. Съдът изпълнил задълженията си формално, но не приложил всичките си правомощия по закон, за да изиска всичките решения на поземлената комисия. Молбата за отмяна се основава на твърдения за новооткрито доказателство - решение 01033 от 20.02.93г. на ПК Невестино, което според молителя е било укрито от него и не е било представено пред съда, както и разписката, от която се вижда кога това решение е било изпратено на ответника З. С. З.. Развити са доводи, че от това решение се виждат съседите, посочени от заявителя З. З. и се потвърждава тезата на молителя, че тримата братя са имали при образуване на ТКЗС съседни имоти, обособени при делбата по начина, описан от него. Като аргументи в подкрепа на твърденията си представя и доказателства, за които самият той твърди, че са представени по делото при разглеждането му по същество – 3 бр. удостоверения на [община] за съдържанието на емлячния регистър по отношение на имотите на Коте З., П. З. и Д. З.; два броя писма на ОСЗ Невестино - изх.№ПО-06/197-І от 21.08.09г. и № РД -05/254-І от 18.11.10г. и 2 бр. скици на земеделските земи на общия наследодател. Ответникът в производството З. С. З. оспорва молбата. Счита, че тя е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу влязло в сила съдебно решение. Съгласно изричното изявление на пълномощника на молителя, той не е обжалвал определението по гр.д.№327/11г. на ВКС, І ГО, с което е била оставена без разглеждане касационната жалба срещу решение №565 от 21.12.2010г. по гр.д.№ 702/10г. на Благоевградския окръжен съд, следователно това решение е влязло в сила и може да бъде предмет на молба за отмяна. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. Съображенията за това са следните: Отмяна на влязло в сила решение може да се иска на основание чл.303, т.1 от ГПК когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно, въпреки положената грижа. Тези условия в случая не са налице. Представените с молбата за отмяна писмени доказателства не са нови по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като са били представени при разглеждане на делото в инстанциите по същество. Така решение 01033 от 20.02.93г. на ПК Невестино, на което се основава молбата за отмяна, се намира на стр.№56 по гр.д.№56/09г. на Благоевградския районен съд и на стр.43 по гр.д.№702/10г. на Благоевградския окръжен съд, а разписката за получаването му от З. З. – на стр.60 по първото дело. Удостоверенията по емлячния регистър и скиците се намират на стр. 12, 13, 42, 68 по гр.д. №56/09г. на Благоевградския районен съд и на стр.46, 47 и 48 по гр.д.№702/10г. на Благоевградския окръжен съд. Писмо изх.№ПО-06/197-І от 21.08.09г. на ОСЗ Невестино е на стр.38 по гр.д.№56/09г. на Благоевградския районен съд, а другото писмо № РД -05/254-І от 18.11.10г. съдържа списък на изпратени от ОСЗ Невестино до ОДЗ К. документи и няма самостоятелно доказателствено значение, тъй като не разкрива нови обстоятелства по делото. Не съставлява основание за отмяна оплакването на молителя за неправилност на атакуваното решение на Благоевградския окръжен съд поради допуснато съществено процесуално нарушение, свързано със събиране на доказателствата по делото. Производството по чл.303 и сл. от ГПК е самостоятелно извънинстанционно производство за отмяна на влезли в сила решения, когато те са неправилни поради наличието на някое от основанията, посочени в чл.303, ал.1 от ГПК. В това производство ВКС не може да извършва проверка за законосъобразност на влязлото в сила решение и да допуска отмяната му на основание, което е касационно по своя характер – нарушение на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила или необоснованост. Не следва да се обсъждат и доказателствата, които са представени несвоевременно едва с писмената защита на молителя. По изложените съображения молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. К. З. от [населено място], [община], за отмяна на влязлото в сила решение №565 от 21.12.2010г. по гр.д.№ 702/10г. на Благоевградския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.