Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * прекратяване на трудовото правоотношение * дисциплинарно уволнение * съдържание на заповед за уволнение * нарушение на трудовата дисциплина * писмени доказателства * доказателства


4
РЕШЕНИЕ


№ 647


София, 11.10.2010 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: Б. С. - ТАШЕВА
М. ФУРНАДЖИЕВА


при секретаря Б. ЛАЗАРОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията С. СОТИРОВ
гр.дело №1348/2009 година.


Производството е по чл.290 ГПК.
С определение №1350/01.10.2009 г. по настоящото дело е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК касационно обжалване на въззивно решение №963/01.6.2009 г. по гр.д.№1142/2009 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, Х. -ти състав,, по подадена от ответника по исковата молба Медицински университет – Пловдив, касационна жалба, по материалноправния въпрос: “Следва ли в заповедта за дисциплинарно уволнение да се посочи кога е извършено нарушението и следва ли във всички случаи да се разбира точната дата и/или час на извършване на нарушението, или е възможно само да се посочи период ?”.
По точното приложение на закона с оглед поставения въпрос.
Разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ предвижда, че “Дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага”. Визираната правна норма изисква посочване на това, “кога е извършено дисциплинарното нарушение”. В тази си част разпоредбата следва да се тълкува в смисъл, че в заповедта за дисциплинарно уволнение следва да се посочи датата на извършване на нарушението или период, в случай, че нарушението/нарушенията не са извършени на една и съща дата. Не следва обаче да се вменява на работодателя посочването и на точно определен час на извършване на нарушението. Такова изискване трябва да бъде изрично предвидено, а законът не го предвижда. Липсва обаче законова пречка, по преценка на работодателя, в заповедта за дисциплинарно уволнение да се посочи и часът на извършване на дисциплинарното нарушение.
По основателността на касационната жалба.
С въззивното си решение Пловдивският окръжен съд е приложил разпоредбата на чл.272 ГПК като е мотивирал решението си с препращане към мотивите на първоинстанционния съд. Последният е приел, че в заповедта за уволнение не е посочено кога е извършено първото от описаните в заповедта за дисциплинарно уволнение нарушения, поради което е нарушена разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ. Съдът е стигнал до извод, че в първият ден от посочения в заповедта за уволнение период не ясно дали страните са били в трудово правоотношение, какви са били трудовите задължения на работника и оттам възможно ли е било извършването на приписваното му нарушение. Поради това е прието, че липсва реквизит от заповедта, което я прави незаконосъобразна.
Освен изложеното е прието, че работодателят не е установил, че законосъобразно е упражнил правото си на уволнение на соченото в заповедта основание и по-специално, че ищецът е извършил описаните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина. Досежно представените писма №№Р-1424/09.5.2008 г. и Р-999/12.5.2008 г. е прието, че същите представляват частни свидетелстващи документи и съдържащите се в тях изявления на лица, които не са страни по делото следва да се преценяват само по реда на чл.163 и сл. ГПК. Съдът е стигнал и до извод, че тези документи не са събрани от останалите ангажирани по спора доказателства, поради което са останали недоказано
В касационната жалба против въззивното решение на Пловдивския окръжен съд се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Навежда се довод, че въззивната инстанция не е обсъдила посочените от въззивния жалбоподател доводи за незаконосъобразност на първоинстанционното решение като недопускане на решаващи за процеса доказателства и по този начин е ограничил възможността на работодателя на докаже законосъобразното упражняване на правото на уволнение. Позовава се на разпоредбите на чл.чл.145 и 312 ГПК. Навежда се и довод, че препращането към мотивите на първоинстанционния съд не е цялостно. Твърди се, че не са отчетени процесуалните нарушения, извършени от районния съд, както и необосноваността на решението на последния. Моли се за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.
Ответникът по касация К. А. Б. е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК, с който оспорва касационната жалба и моли същата да се остави без уважение, а обжалваното решение – в сила.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид становището на ответника по касация и на основание чл.290 ГПК, намира за установено следното:
Решението на Пловдивския окръжен съд като краен резултат е правилно.
Неправилни са изводите на въззивната инстанция, опредметени по реда на чл.272 ГПК, досежно, извършено от работодателя нарушение на чл.195, ал.1 КТ досежно част от периода визиран в заповедта за уволнение. В случая се касае до първия ден на периода – 22.4.2008 г., за който действително няма данни дали трудовото правоотношение е било реално възстановено. Това обаче не прави цялата заповед издадена в нарушение на визираната правна норма. За останалата част от периода, а именно от 23.4.2008 г. до 09.5.2008 г. заповедта е мотивирана и за нея посочената норма е спазена.
Решението е правилно и по съществото на уволнението.
При точно спазване на процесуалния закон не са допуснати исканите от ответника по исковата молба доказателства. В отговора си по чл.311, ал.1 ГПК ответникът по исковете не е направил искане за допускане на свидетели, поради което правото да поиска тяхното допускане е преклудирано по смисъла на чл.313, хипотеза първа ГПК. Не са ангажирани и доказателства, които да сочат на наличие на хипотеза втора от същата правна норма, поради което отказът на първоинстанционния съд да допусне гласни доказателства на ответника по исковата молба в съдебното заседание 25.9.2008 г. е процесуално законосъобразен. По същите съображения процесуално законосъобразно е и определение №1144/27.4.2009 г. на Пловдивския окръжен съд за недопускане на гласни доказателства във въззивното производство, както и с протоколно определение от 19.5.2009 г. на същия съд е оставено без уважение искането на жалбоподателя – ответник по исковата молба, за отмяна на определението от 27.4.2009 г. за недопускане на гласни доказателства.
Поради това обосновано и законосъобразно е прието, че представените писмени доказателства по естеството си са частни свидетелстващи документи и след като не са подкрепени своевременно от други доказателства по спора, не доказват законосъобразността на уволнението.
Изложеното налага извод за неоснователност на касационната жалба, поради което тя следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – в сила.
Водим от изложените съображения и на основание 293, ал.1, хипотеза първа ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.



Р Е Ш И:



ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №963/01.6.2009 г. по гр.д.№1142/2009 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, Х. състав.
Решението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: