Ключови фрази
Неоснователно обогатяване * свидетелски показания * доказателствена сила на частен документ

7

Р Е Ш Е Н И Е
№192/2013
Гр.София, 23.01.2014г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова

при секретаря Красимира Атанасова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 542 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. К. Т., [населено място], обл.Х. срещу решение № 69/02.05.2012г., постановено по гр.д.№ 65/12г. от Хасковския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 803/06.12.2011г. по гр.д.№ 2864/10г. на Хасковския районен съд за отхвърляне на предявените от касатора против З. „Т.” /л./ искове за заплащане на сумата от 7600 лв., представляваща изплатена в повече сума по разписка-декларация от 20.04.2007г. във връзка с договор за покупко-продажба на недвижими имоти и сумата от 2271.52 лв. – обезщетение за забава за периода от 09.06.2008г. до 28.10.2010г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно и моли за неговата отмяна.
Ответникът оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с нотариален акт от 20.04.2007г. ответникът е продал на ищеца – настоящ касатор недвижими имоти за сумата от 36000 лв., като първоначално е внесен депозит от 3600 лв., след това още 10000 лв., а с нотариално заверена декларация от 20.04.2007г. купувачът се е задължил да изплати и остатъка от цената от 22400 лв. Плащането на тази сума е извършено с фактурите, представени от делото, с което изцяло се покривала продажната цена, поради което нямало недължимо изплатена сума от 7600 лв., предмет на исковата претенция. Въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционното решение, в които на основание на депозираните свидетелски показания е прието, че фактура № 8/09.05.2007г. е издадена за внесения депозит и с другите две фактури № 6/07.05.2007г. и № 7/08.05.2007г. общо е заплатена сумата от 13600 лв. преди подписването на нотариалния акт. С другите седем фактури и фискални бонове към тях е платен остатъкът, а не както твърди ищецът само сумата от 22400 лв., поради което плащането на 30000 лв. /по фактурите/ и 13600 лв. /според изявлението в нотариалния акт и разписката – декларация/, не надхвърлят продажната цена от 36000 лв.

С определение № 354/12.04.2012г. по т.д.№ 542/12г. ВКС допусна касационно обжалване основание чл.280, ал.1, ал.1 ГПК по въпроса: Допустимо ли е събирането на гласни доказателства за установяване на обстоятелства, различни от удостоверените като основания за плащане, посочени в платежните документи, за погасяване на поето с писмен акт парично задължение?
Становището на състава на ВКС произтича от следното:
Касационното обжалване е допуснато за евентуално приложение към отговора на поставения въпрос на разрешенията, дадени в решение № 546/23.07.2010г. по гр.д.№ 856/09г. на ВКС, ІV гр.о. и решение № 524/28.12.2011г. по гр.д.№ 167/11г. на ВКС, ІV гр.о.
В посочените решения по реда на чл.290 ГПК е прието, че ограничението по чл.164, ал.1, т.3 ГПК не е приложимо, когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорености. В случай, че страните спорят за значението на отделни уговорки или когато договорът не съдържа всички уговорки, свидетелски показания са допустими за установяване на обстоятелствата, при които е сключен, както и каква е била действителната обща воля на страните. Въпросите са били въведени относно допустимостта на свидетелски показания за установяване на договор за заем и е направено разграничение, че при наличието на документ за предаване на заемната сума, за останалите елементи на договора няма забрана за установяването им със свидетелски показания.
В решение № 51/21.07.10г. по т.д.№ 528/09г. ВКС, І т.о. се произнесъл по реда на чл.290 ГПК, че фискалният бон и приходният касов ордер представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на процесуалния закон и съгласно чл.144 ГПК /отм./ съставляват доказателства, че изявленията, които се съдържат в тях, са направи от подписалите ги лица, както и че частният писмен документ се ползва с материална доказателствена сила, ако удостоверява неизгодни за издателя му факти. Посоченото решение съдържа произнасяне и по въпроса за допустимостта на свидетелските показания при твърдение на продавача, че посочената в нотариалния акт цена е платена, но в действителност не е получена от него. Прието е, че това твърдение подлежи на доказване с гласни доказателства, само при изявления за симулация и искане за разкриването й, и ако е представен документ, представляващ „начало на писмено доказателствено средство”, а липсата на твърдение за симулация има за последица недопустимост на свидетелските показания, освен при изрично съгласие на страните.

Настоящият състав на ВКС споделя изцяло изводите в цитираните решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, и намира, че дадените разрешения са приложими и в контекста на поставения правен въпрос.
Съгласно разпоредбата на чл.164, ал.1, т.4 ГПК свидетелски показания не се допускат за погасяването на установени с писмен акт парични задължения.
За доказване на погасяването на поето парично задължение длъжникът може да поиска от кредитора разписка – чл.77, ал.1 ЗЗД.Законодателно не е уредено съдържанието на разписката по чл.77, ал.1 ЗЗД, но за да се ползва същата с доказателствена сила за погасяването на дълга, то в същата следва да са посочени фактите, релевантни за точното, с погасителен ефект изпълнение на задължението, а именно: основание и размер на задължението, кредитор, длъжник, респ. платец, време и място на плащане. Непълнотата в съдържанието не променя характера на документа като разписка и същият би се ползвал с доказателствена сила, ако удостоверява факти, въз основа на които би могло да се индивидуализира задължението и размера на платената сума. Следователно забраната за разпит на свидетелите ще е налице, ако се цели установяване на основанието, на което е направено плащането, но и същото се свързва по твърдения на страните с поето с писмен акт задължение, както и за размера на платената сума. При наличието на разписка, съдържаща изявления за тези факти, свидетели биха били допустими в хипотезите по чл.165 ГПК, както и относно други обстоятелства във връзка с плащането, които не са посочени в разписката – например време и място на изпълнение. Свидетелите биха били допустими и за установяване на обстоятелствата, при които е издадена разписката, според разрешенията на ВКС в цитираната практика по чл.290 ГПК.
При конкретно поставения въпрос за установяване на обстоятелства, различни от удостоверените като основания за плащане, посочени в платежните документи, свидетелски показания са недопустими, доколкото основанието за плащане е елемент от съдържанието на платежния документ и установяването на друго, различно от посоченото основание, би представлявало опровергаване на съдържанието на документа, ако същият изхожда от страната, която иска свидетелите. В този смисъл преценката относно доказателствената сила на частния документ следва да се основе от една страна на фактите, които страната, представила документа, цели да докаже в процеса и от друга – дали тези факти са изгодни или неизгодни за страната, представила документа. Свидетелските показания биха били допустими в хипотезите на чл.165 ГПК.
По тези съображения на въведения по реда на чл.280, ал.1 ГПК правен въпрос съставът на ВКС отговоря в следния смисъл: Преценката за допустимостта на свидетелски показания за установяване на обстоятелства, различни от удостоверените като основания за плащане, посочени в платежните документи, за погасяване на установени с писмен акт парични задължения, следва да се направи от съда в зависимост от това кой е издателят на документа и фактите, които се цели да се докажат със свидетелите. Ако частният платежен документ удостоверява изгодни за издателя му факти, същият не се ползва с материална доказателствена сила. Ако частният платежен документ удостоверява неизгодни за издателя му факти, опровергаването на съдържанието му в частта за посоченото основание за плащане, попада в забраните за събиране на гласни доказателства по чл.164, ал.1, 4 и т.6 т.6 ГПК. Свидетелски показания в посочените хипотези са допустими при твърдения за симулация и искане за разкриването й и ако е представен документ, представляващ „начало на писмено доказателствено средство” съгласно чл.165, ал.2 ГПК, а при липса на твърдение в посочения смисъл свидетелските показания са допустими само при изрично съгласие на страните по чл.164, ал.2 ГПК.

По същество на касационната жалба.
Касаторът поддържа всички основания за отмяна на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК, като конкретните му оплаквания са свързани с грешки при обсъждане на представените по делото писмени доказателства и кредитиране на свидетелските показания относно установяване на погасяването на парично задължение, представляващо цена по договор за продажба на недвижим имоти.
С оглед на дадените разрешения по поставения правен въпрос съставът на ВКС намира следното:
Не се е спорило между страните, че с нотариален акт от 20.04.2007г. З. „Т.” е продала на Р. Т. два склада на обща стойност от 36000 лв., която сума, според изявленията в договора, е изплатена изцяло на продавача преди подписването му. На същата дата е нотариално заверена разписка – декларация от Р. Т., в която същият заявява, че от продажната цена по нотариалния акт е платена сумата от 13600 лв., а остатъкът от 22400 лв. не е платен, което поел задължение да го погаси на три вноски: на 30.05.07г. – 5000 лв., на 30.06.07г. – 5000 лв. и на 15.12.07г. – 12400 лв. Кооперацията е издала 9 бр. фактури в периода от 07.05.07г. до 09.06.08г. с отразени основания „частично плащане на склад за зърнени храни” и „частично плащане за обор”, като е посочено местоположението на посочените обекти и не се спори, че това са имотите по нотариалния акт. Фактурите са подписани и от двете страни по сделката, към тях са издадени фискални бонове и са на обща стойност от 30000 лв.
Твърдението на ищеца по иска с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД е, че с получената сума от 13600 лв. преди подписването на договора от 20.04.07г. според нотариалния акт и разписката – декларация, както и съгласно издадените фактури за 30000 лв. е заплатил на кооперацията общо сумата от 43600 лв. при продажна цена от 36000 лв., поради което сумата от 7600 лв. е недължимо платена.
Възражението на ответника е, че е получил плащане в размер на 30000 лв., като е оспорил записването в нотариалния акт за изплащане на цялата сума от 36000 лв., както и изявлението в разписката – декларация за платени 13600 лв. В хода на делото ответникът е коригирал твърденията си, а именно, че купувачът е платил сума в размер на 13600 лв., но фактурите са издадени след сключването на договора и това са фактурите от дати 07.05.07г., 08.05.07г. и 09.05.07г., като част от тези суми представляват внесеният депозит за търга. При тези възражения тезата на ответника е, че общо е заплатена сумата от 30000 лв., поради което не само не е налице недължимо плащане, а съществува и непогасена част от дълга в размер на 6000 лв.
С влязло в сила решение № 53/21.01.11г. по гр.д.№ 2527/10г. на Хасковския районен съд, потвърдено с решение № 218/08.07.11г. по гр.д.№ 433/11г. на Хасковския окръжен съд, е отхвърлен искът на кооперацията срещу ищеца по настоящото дело за признаване за установено, че дължи сумата от 6000 лв. по запис на заповед от 20.04.07г., като в мотивите е коментирано каузалното правоотношение по договора за продажба от 20.04.07г. и направените плащания по същото. Прието е, че сумата от 13600 лв. е платена преди сключването на договора и от представените фактури се установявало пълно плащане на остатъка от продажната цена.
В настоящия спор съдилищата по същество са кредитирали свидетелските показания на св.Якофорова и са приели, че сумата от 13600 лв., представляваща платени два депозита от по 1800 лв. и част от цената в размер на 10000 лв., е внесена преди подписване на договора, но фактурите и фискалните бонове за плащането са издадени след сключването, поради което тези документи не установяват плащане само на остатъка от продажната цена от 22400 лв. Разпитът на свидетелката е бил допуснат по искане на ответника по иска – кооперацията и при противопоставяне на ищеца за установяване на получената сума към момента на подписване на договора от 13600 лв. и за това кога и защо са издадени фактурите.
Предвид на изменението в твърдението на ответника, че сумата от 13600 лв. е била платена от купувача преди сключването на договора, то със свидетелските показания не се цели опровергаване на изявлението в нотариалния акт за плащане. Изявлението на ищеца в разписката – декларация, че дължи остатък от цената в размер на 22400 лв. представлява обратен документ, но само в частта, че отразеното изявление в нотариалния акт е привидно за посочената сума. За разликата от 13600 лв. изявлението в нотариалния акт не е опровергано с разписката. По отношение на това изявление твърденията за симулативност са оттеглени. По същество ответникът оспорва изявлението в трите фактури от 07.05.07г., 08.05.07г. и от 09.05.07г. в частта за заплащане на продажната цена и относно момента на действително извършеното плащане. Посочените фактури са подписани и от двете страни и удостоверяват изявление на продавача, че му се дължи плащане на част от цената. Фискалните бонове към всяка от фактурите са издадени от кооперацията на датите на фактуриране, поради което е налице индиция за получено плащане по всяка от фактурите, като и по този факт не се спори. Следователно продавачът е получил плащане на основанието, посочено във фактурите. Това изявление е за неизгоден за оспорващата страна факт, поради което опровергаването на изявлението попада в забраната за изслушване на свидетелски показания по чл.164, ал.1, т.6 ГПК. Предвид на твърденията в процеса свидетелите са недопустими и в хипотезата на чл.165, ал.2 ГПК, доколкото ответникът не се позовава на „начало на писмено доказателствено средство”. Изявление на ищеца, материализирано в писмен документ, което да прави вероятно твърдението за привидност не е представено по делото. Твърденията на ответника, за установяване на които са допуснати свидетелските показания, се основават на нередовно водени счетоводни книги, обстоятелство което не може да служи като доказателство на лицето, водило книгите съгласно чл.182 ГПК и не представлява и „начало на писмено доказателствено средство” по чл.165, ал.2 ГПК за страната, която иска свидетелите. Следва да се отбележи, че други счетоводни документи, освен посочените, не са представени и в производството по делото не се изследвани счетоводните записвания.
С оглед на така приетите разрешения въззивният съд е допуснал процесуално нарушение като е кредитирал показанията на разпитания свидетел, поради което решението е неправилно. Спорът следва да се реши без да се съобразяват свидетелските показания, поради което съставът на ВКС приема, че купувачът по договора е заплатил сумата от продажната цена в размер на 13600 лв. преди сключване на договора съобразно с изявленията в нотариалния акт, а с направените плащания след датата 20.04.07г. е погасил остатъка от продажната цена. Платените суми са в размер на 30000 лв., поради което недължимо платена е сумата от 7600 лв.
По изложените съображения искът с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД е основателен и следва да се уважи в предявения размер от 7600 лв. Основателен е и искът за заплащане на обезщетение за забава върху главницата, считано от датата на последното плащане 09.06.08г. до предявяване на иска 28.10.10г. в размер на 2271.52 лв.
На основание чл.81 и чл.78 ГПК ответникът следва да заплати направените от касатора разноски. Не е представен списък по чл.80 ГПК, като съдът ги определя в размер на 1074.29 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение № 69/02.05.2012г. по гр.д.№ 65/12г. от Хасковския окръжен съд, като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З. „Т.” /л./, [община], област Хасковска да заплати на основание чл.55, ал.1 ЗЗД на Р. К. Т., [населено място], [община], област Хасковска сумата от 7600 лв., /Седем хиляди и шестстотин лв./, представляваща изплатена в повече сума по разписка-декларация от 20.04.2007г. във връзка с договор за покупко-продажба на недвижими имоти, както и на основание чл.86 ЗЗД сумата от 2271.52 лв. /Две хиляди двеста седемдесет и един лв. и 52 ст./, представляваща обезщетение за забава за периода от 09.06.2008г. до 28.10.2010г., както и сумата от 1074.29 лв. /Хиляда седемдесет и четири лв. и 29 ст./ - разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.