Р Е Ш Е Н И Е № 149 гр. София, 13.08.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанина Начева ЧЛЕНОВЕ: 1. Теодора Стамболова 2. Петя Шишкова при секретаря Ил. Рангелова в присъствието на прокурора Гебрев изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 271 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство е по глава тридесет и трета, част VІ НПК, образувано по искане на задочно осъдения В. Й. Д. за възобновяване на производството по н. о. х. д. № 1213/2014 г. по описа на Окръжен съд-Варна. В подкрепа на основанието по чл. 423, ал. 1 НПК осъденият твърди, че съдът не е предприел всички мерки да бъде призован за съдебно заседание, поради което делото е протекло в негово отсъствие. Липсвали предпоставките за приложение на чл. 269, ал. 3 от НПК, тъй като личното му участие е било необходимо за разкриване на обективната истина. Релевира и възражения за допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК при постановяване на въззивното решение, непроверено по касационен ред. Направено е искане за отмяна на решението по реда за възобновяване и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане, или изменение на решението и намаляване на наложеното наказание. В съдебно заседание осъденият Д. и неговият защитник (адв. П.) поддържат искането с целия обем от доводи, изложени в него. Сочат, че съдът не се е мотивирал защо отсъствието на осъдения няма да попречи за разкриване на обективната истина; не е посочил конкретната процесуална разпоредба, въз основа на която провежда задочното производство, като делото е следвало да бъде спряно; доказателствата били оскъдни за изясняване на фактите; в обясненията си на досъдебното производство осъденият отрекъл съпричастност към инкриминираното му деяние. Прокурорът на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че в случая не е налице основанието по чл. 423, ал. 1 НПК и настоява искането да бъде оставено без уважение. Осъденият е участвал в досъдебното производство, след което се е укрил и съдът е направил всичко възможно за издирването му. Посочва още, че законовият срок за възобновяване на делото е изтекъл, защото осъденият Д. е бил задържан на територията на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия на 08.06.2016 г. Върховният касационен съд, след като обсъди искането на задочно осъдения, съображенията на страните и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване на делото, намира следното: С присъда № 25 от 27.02.2015 г. на Варненския окръжен съд по н. о. х. д. № 1213/2014 г. подсъдимият В. Й. Д. е признат за виновен да е извършил престъпление по чл. 330, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК (в съучастие с подсъдимия С. Н. С.) и му е наложено наказание от пет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване. С решение № 113 от 15.06.2015 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 88/2015 г. присъдата е изменена, като деянието е преквалифицирано по чл. 330, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК и наказанието е намалено на две години лишаване от свобода. Присъдата и въззивното решение са били постановени задочно. Въззивният съдебен акт не бил обжалван и след изтичане на срока, на 10.07.2015 г. присъдата е влязла в сила. От данните по делото се установява, че задочно осъденият е бил приведен в затвора-гр. Варна на 30.05.2018 г., след като по силата на европейска заповед за арест, издадена от Окръжната прокуратура Варна, той е предаден на българските власти за изтърпяване на наказание лишаване от свобода по н. о. х. д. № 1213/2014 г. Предвид отсъствието на друга информация следва да се приеме, че от тази дата насетне той официално е узнал за влязлата в сила присъда на Варненския окръжен съд. Искането за възобновяване е било подадено на 01.03.2018 г., което означава, че при всички случаи срокът е спазен. Процесуално допустимото искане на задочно осъдения по чл. 423 НПК е неоснователно. Разпоредбата предвижда искането за възобновяване на задочно осъдения поради неучастието му в наказателното производство да се уважи, освен в случаите, посочени като изключение. Видно от материалите по делото, досъдебното производство е протекло в присъствието на осъдения Д. – на 05.04.2012 г. обвинението за извършено престъпление по чл. 330, ал. 1 НК му е било предявено лично, а материалите от разследването на 03.06.2013 г. с участието и на защитник. В рамките на образуваното съдебно производство по внесения обвинителен акт, с разпореждане на съдията-докладчик делото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.10.2014 г. Призовката за подсъдимия е била върната в цялост. С молба от 22.10.2014 г. защитникът на подсъдимия уведомил съда, че по информация на бащата на подсъдимия Д. призованият е в „неизвестност“ след домашен скандал и помолил за отлагане на делото. За следващото съдебно заседание призовката отново била върната с писмо от кмета на [населено място], [община], че лицето не е намерено на адреса и по сведение на съседи се намирал в чужбина. Информация, че подсъдимият не е задържан в арестите на страната се получила и от Националната следствена служба. С писмо от 7.11.2014 г. началникът на РУ МВР – Девня уведомил съдебния състав, че подсъдимият Д. е обявен за общодържавно издирване с телеграма № 45194/ 07.11.2014 г., няма заявени други адреси и не е регистрирано напускането му на пределите на страната. От проведените оперативно-издирвателни мероприятия до 20.01.2015 г. местонахождението на подсъдимия не е било установено. Потвърдена била и информацията, че към м.януари 2015 г. той не е задържан в затворите и в следствените арести. Отчитайки това, съдът е пристъпил към разглеждане на делото при условията на чл. 269, ал. 3 НПК с участието на защитник и се е произнесъл с осъдителната присъда срещу подсъдимия В. Й. Д., постановена задочно. При тези данни Върховният касационен съд счита, че доводите на осъдения за нарушено право на лично участие в процеса не могат да бъдат възприети. В конкретния случай той е знаел за наказателното производство, тъй като обвинението е било предявено в негово присъствие. След приключване на досъдебното производство е преустановил всякакви контакти с органите на правосъдието, напуснал е територията на страната и се е установил на неизвестно местоживеене в Обединеното кралство, където на 08.06.2016 г. е бил задържан. Преценката на цялата съвкупност от данни позволява заключение, че осъденият Д. по недвусмислен начин сам се е отказал от правото си да присъства при гледане на неговото дело и да се защитава в процеса лично. В рамките на производството, по което е била постановена осъдителната присъда правото на защита е било ефективно осъществявано от упълномощения защитник. Липсват условията по чл. 423, ал. 1 НПК за възобновяване и повторно разглеждане на делото, поради което искането на задочно осъдения следва да бъде оставено без уважение. Искането за възобновяване на наказателното производство е обвързано от осъдения и с възможността да бъдат разгледани неговите доводи по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК срещу въззивното решение, което не е било проверено по касационен ред. В тази част искането също е неоснователно. Доводите преповтарят вече изложените във въззивната жалба съображения, на които в решението на Варненския апелативен съд е бил даден убедително аргументиран отговор. Според осъдения Д. по делото е било допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като без неговите обяснения обективната истина за извършения палеж не е могла да бъде разкрита и съдът е бил длъжен да спре наказателното производство по реда на чл. 25 НПК. Доводът е несъстоятелен. Съдът не може предварително да вземе отношение по въпроса дали отсъствието на подсъдимия няма да затрудни обективното изясняване на случая. В противен случай би представил недвусмислено основание по чл. 29, ал. 2 НПК за своя отвод и превръщането на съдебния състав в незаконен. На възражението, направено преди това от защитника на подсъдимия и в хода на процеса, е даден отговор (л. 4-5) във въззивното решение. Задочното производство правилно е проведено по реда на чл. 269, ал. 3 НПК, след като решаващият съд е изчерпал всички законови възможности да намери, издири и призове подсъдимия Д. за лично участие в съдебното производство. По делото не е присъствала сигурна информация за мястото на укриването му в чужбина, поради което единствените приложими хипотези са били предвидените по чл. 269, ал. 3, т. 1, пр. 1 и т. 2 НПК – не е намерен на посочения адрес, местоживеенето му в страната не е известно и след щателно издирване не е установено. Възражението на осъдения, че първоинстанционният съд формално не бил посочил конкретните разпоредби не разкрива съществено процесуално нарушение. Пропускът не накърнява правата на страните да узнаят процесуалният закон, който се прилага, когато това ясно личи от изложените обстоятелства в мотивите на съдебното определение. Съдържанието на обжалваното решение не оправдава и следващия довод, че въззивният съд не посочил доказателствата, въз основа на които е приел за установено авторството и вината на подсъдимия, а се задоволил с изброяване на доказателствени източници. Варненският апелативен съд е споделил изцяло установените факти по делото от първата инстанция и тяхното подробно, аналитично обсъждане, поради което не е бил длъжен да ги преповтаря със същата степен на детайлност и в мотивите на своето решение. То съдържа в напълно достатъчна степен решаващите съображения на въззивния съд да възприеме съществените фактически положения по делото и доказателствата, на които се е основавал при формиране на вътрешното си убеждение. Всички основни доводи, повдигнати от защитника за необоснованост на първоинстанционната присъда, в т.ч. срещу даденото разрешение на въпросите по същество – за авторството на подсъдимия като един от съучастниците в палежа и за вината (чл. 301, ал. 1, т. 1 НПК ) са били ефективно разгледани. Прекият умисъл законосъобразно е бил изведен от обективното поведение на дееца. В писменото искане на осъдения са формулирани и най-общи твърдения за процесуални нарушения. Отсъствието на необходимата конкретика не позволява те да бъдат обсъдени. В рамките на възприетите фактически положения деянието е получило правилната си квалификация и от гледна точка на материалния закон няма допуснато нарушение. Липсва и явна несправедливост на наложеното наказание. Варненският апелативен съд е преквалифицирал деянието в по-леко наказуемо престъпление и е намалил наказанието от пет години на две години лишаване от свобода. Видимо в резултат на техническа грешка е посочил в диспозитива, че го определя при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. В мотивите не е изложил нито многобройни, нито изключителни смекчаващи обстоятелства, а размерът не е под специалния минимум на санкцията по чл. 330, ал. 1 НК, който е една година лишаване от свобода. Следователно, наказанието е било индивидуализирано по чл. 54 НК. Близкият до минимума на санкцията размер от две години лишаване от свобода държи сметка за предишните многобройни осъждания, индивидуалната роля на подсъдимия в общата престъпна дейност (чл. 21, ал. 1 НК), специфичното изражение на признака от състава на престъплението (стойността на запалената страда възлиза на 45 042 лева) и на реално унищожената с пожара част от нея. При тези обстоятелства наказанието отговаря на тежестта на извършеното престъпление, личността на дееца и необходимостта от ефективно постигане на целите по чл. 36 НК. Няма очевидно несъответствие, което да налага намесата на Върховния касационен съд. Искането за възобновяване на наказателното дело следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения В. Й. Д. за възобновяване на производството по н. о. х. д. № 1213/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд, на основание чл. 423, ал. 1 НПК и чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: