Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * обезщетение при командировка * съществуване на трудово правоотношение * договор за изработка * прекратяване на трудовото правоотношение


3
Р Е Ш Е Н И Е
№ 794/ 2010

гр. С., 05.01.2011 г.

Върховният касационен съд на Р. Б., гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1837 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Н. Г. Г. със съдебен адрес в[населено място] – адв. Ваня Д., чрез процесуалния му представител адв. Ваня Д., против въззивното решение без номер от 11 август 2009 г., постановено по гр.д. № 2809 по описа на С. градски съд за 2008 г., с което е потвърдено решение без номер от 14 юли 2006 г., постановено по гр.д. № 7782 по описа на районния съд в[населено място] за 2005 г. в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Н. Г. Г. против [фирма] иск с правно основание по чл. 215 КТ за сумата от 5570 щатски долара.
Касационният контрол е допуснат с определение № 574 от 27 май 2010 г. поради наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос за правната природа и приложение на нормите на НСКСЧ и по-специално на чл. 17, ал. 1 от наредбата във връзка с чл. 215 КТ.
По поставения въпрос касаторът сочи, че правилата на чл. 17, ал. 1 , на чл. 20, ал. 1 и на чл. 22 НСКСЧ не са императивни, като само за работодателя има финансови последици по смисъла на чл. 23, ал. 2, т. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане
Ответникът [фирма], със съдебен адрес в[населено място], чрез процесуалния си представител адв. М. П., в отговор по реда на чл. 287, ал. 1 от ГПК изтъква, че не е налице непълнота в закона относно размера на обезщетенията по чл. 215 КТ и няма неяснота в НСКСЧ, налагащи тълкуването им; ограничителните правни норми са императивни.
С решението си по поставения въпрос въззивният съд приел, че разпоредбата на чл. 17 от НСКСЧ е императивна, като при определен размер над установения с наредбата за дневни пари, не възниква субективно право за претендирането им.
След постановяване на определението за допускане на касационния контрол, съдебната практика по поставения въпрос е уеднаквена с постановяването на решение по реда на чл. 290 ГПК – в решение № 421 по гр.д. № 969 за 2009 г. на ІІІ ГО е прието, че определянето на максимални размери на квартирните пари с нормата на чл. 17, ал. 1 НСКСЧ е в противоречие с нормативен акт от по-висок ранг – чл. 228, ал. 2 КТ, съгласно който размерите на обезщетението при командировка по НСКСЧ, във връзка с чл. 215 КТ, се прилагат доколкото в КТД или в трудовия договор не са предвидени по-големи размери. Не може да се определят максимално допустими размери на квартирните пари в нарушение на нормата на чл. 228, ал. 2 КТ, уреждаща възможността да се договарят по-големи размери на обезщетението. Поради това при спор за размера на обезщетението следва да се приложи разпоредбата на чл. 228, ал. 2 КТ при договорени по-високи размери на обезщетението от определените с НСКСЧ. При това положение даденото от въззивния съд тълкуване е неправилно.
По касационните оплаквания:
Съдът е сезиран с иск по реда на чл. 215 КТ от касатора за сумата от 5570 щатски долара пътни и дневни за времето от 22 март 2005 г. до 2 юни 2005 г., когато ищецът се завърнал в Б.. Не е спорно, че между страните по спора е било налице трудово правоотношение от 22 март 2005 г. във връзка с работа, възложена по договор за изработка между работодателя и чуждестранни компании, до нейното завършване. На следващия ден работодателят командировал касатора в република Судан на обект на една от чуждестранните компании с право на пътни и дневни пари, възлизащи общо на сумата от 2500 щатски долара на месец, за времето от 23 март 2005 г. до 29 септември 2005 г. На 12 май 2005 г. касаторът, заедно с други работници, напуснал обекта. Трудовото правоотношение между страните е прекратено на 6 юни 2005 г.
В касационната жалба се сочат доводи за нарушение на материалния закон от страна на въззивния съд - дневните пари при командировка се отчитат съобразно фактическия престой извън страната, което значи, че периодът не е до 12 май 2005 г., а до 2 юни 2005 г.; предоставеният аванс е възможно да е имал характер на служебен аванс. Доводите за неправилността на решението се поддържат и в представените писмени бележки.
С атакуваното решение въззивният съд приел, че транспортът от Б. до Судан и обратно е извършен със заплатен от работодателя самолетен билет; не са установени разходи за осигуряване на квартира; при съобразяване на разпоредбата на чл. 20 и чл. 22 от НСКСЧ, общият размер на дължимите дневни пари е 823,50 щатски долара, но ищецът е получил аванс от 1000 евро, равни на 1305 щатски долара, поради което предявената претенция е неоснователна като погасена чрез плащане.
Въззивното решение е правилно като краен резултат.
Не е спорно, че касаторът получил 1000 евро аванс, както и че двупосочният самолетен билет на стойност 959,72 евро е заплатен от работодателя или общо получената сума от касатора по този начин възлиза на 2557,44 щатски долара. Не е спорно още, че приемащата страна е осигурила подслон и изхранване на командированите лица, включително и на касатора.
Неправилно въззивният съд е приел, че е налице императивно ограничение на работодателя да определи размер на полагащите се командировъчни пари над двойния им размер, съобразно правилата на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. В случая с връчването на командировъчната заповед и с приемането й страните са постигнали съгласие за по-голям размер на дневните пари за командировката. Поради това в разглеждания случай на командирования се полагат дневни пари съобразно с уговорения размер. Съображенията, изложени по отношение на разпоредбата на чл. 17, ал. 1 НСКСЧ, важат и относно приложението на разпоредбата на чл. 22 НСКСЧ, предвиждаща, че пълният размер на дневните пари при командировки се изплаща до 30 последователни календарни дни, а за дните над тях дневните се намаляват с 25% от размерите, определени в приложение № 2.
Правилно е прието от въззивния съд, че на командирования се дължат 30% от полагащите се дневни пари, както разпорежда чл. 20, ал. 1 НСКСЧ. Според събраните доказателства по делото за времето на престоя на работника е осигурен пълен пансион от приемащата страна. Не се установяват извършени разходи от страна на работника за настаняване и изхранване, поради което правилно е прието, че претенцията за пълния размер на дневните пари за командировката е неоснователна. От значение за приложението на посочената разпоредба е дали командированият е извършил разходи за ползвания пълен пансион, осигурен от приемащата страна, каквито разходи ищецът не е установил да е извършил.
По делото е прието за установено, че работникът не е извършил пътни разходи, а двупосочният самолетен билет за пътуването е осигурен от работодателя, като видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото работодателят е заплатил за него равностойността на 1264,43 щатски долара. Договореният размер на командировъчните пари е сумата 2500 щатски долара месечно, с право на пътни и квартирни пари. Основателно въззивният съд е приел, че периодът на командировката е 23 март 2005 г. – 12 май 2005 г., когато касаторът е напуснал определеното му място на работа, или общо 51 календарни дни. За целия период на командировката уговореният размер командировъчни пари възлиза на 4113 щатски долара и предвид заплатения транспорт, по отношение на останалата сума за квартирни пари (2848,57 щатски долара) намира приложение разпоредбата на чл. 20, ал. 1 НСКСЧ и от нея се дължат 30 % (854,57 щатски долара), или дължимата сума е погасена с изплатените авансово за командировката на работника 1000 евро, равняващи се на 1305 щатски долара, видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза. С оглед на изложеното е правилен крайният извод на съда, че с платените 1000 евро служебен аванс за тази командировка и с равностойността им в щатски долари са изпълнени задълженията на работодателя по тази командировка към касатора.
Ответникът претендира присъждане на разноски за касационното производство по реда на чл. 78, ал. 3 ГПК, но доказателства за сторени такива не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение без номер от 11 август 2009 г., постановено по гр.д. № 2809 по описа на С. градски съд за 2008 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: