Ключови фрази
допустимост на иск * иск за установяване правото на възстановяване на собствеността върху земеделски земи * земеделски земи * преклузивен срок

Постъпила е частна касационна жалба,подадена от ЗД “БУЛ ИНС”АД-София против определение от 16

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

147

 

София, 26.03.2009 г.

 

 

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание 24 март на  2009 година, в състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА

      ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА

      ВАСИЛКА ИЛИЕВА

 

изслуша докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 1453/2008 г. по описа на ВКС,  и за да се произнесе, взе предвид :

 

 

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от П. К. П. срещу определение № 267 от 23.04.2008 г. по ч.гр.д. № 157/08 г. на Разградския окръжен съд. С него е оставено в сила определение № 38 от 08.02.2008 г. по гр.д. № 18/08 г. на Районен съд К. , с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск. В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно определение. Жалбоподателят счита, че същото следва да се допусне до касационно обжалване, тъй разрешеният с него процесуален въпрос е съществен и е от значение за точното прилагане на закона.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени данните по делото във връзка с изложените в частната касационна жалба доводи, намира:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК против определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.

Налице са основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй повдигнатият с частната жалба въпрос относно предпоставките за допустимост на иска по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ е съществен и е от значение за точното прилагане на закона. Поради това следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение.

Разгледана по същество частната касационна жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното въззивно определение, Разградският окръжен съд е приел, че предявеният от П. К. П. против ОСЗГ гр. З. иск с правно основание чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ, е недопустим, тъй като е заведен след изтичане на преклузивния срок по § 22 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ/ ДВ. бр. 13/ 2007 г./.

Въззивното определение е обосновано и законосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ лицата, пропуснали да подадат заявление в срока по ал.1 на същата, установяват с иск срещу съответната ОСЗГ правото да възстановяват собствеността си върху земеделските земи. С влизане в сила на разпоредбата на § 22 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ/ ДВ бр. 13/ 2007 г./ това право също е ограничено със срок. Съгласно цитираната разпоредба, срокът е тримесечен и започва да тече от влизането на този закон в сила. Както правилно е приел въззивния съд, срокът е преклузивен и пропускането му има за последица погасяване на субективното материално право да се иска възстановяване на собствеността върху земеделската земя.

В случая от данните по делото се установява, че исковата молба е подадена в съда на 31.01.2008 г., т.е. след изтичане на определения в закона срок. Затова като е приел, че искът е недопустим поради наличието на абсолютна отрицателна предпоставка за предявяването му и е прекратил производството по делото, въззивният съд е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Водим от гореизложеното съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 267 от 23.04.2008 г. по ч.гр.д. № 157/08 г. на Разградския окръжен съд.

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 267 от 23.04.2008 г. по ч.гр.д. № 157/08 г. на Разградския окръжен съд.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: