Р Е Ш Е Н И Е 283 гр.София, 01.12. 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на 29 октомври 2015 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова ЧЛЕНОВЕ Емил Томов Драгомир Драгнев при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3205 по описа за 2015 г. приема следното: Производството е по реда на чл.73 от Закона за частните съдебни изпълнители. Образувано е по жалби на частния съдебен изпълнител В. А. и на Министъра на правосъдието срещу решение от 22.01.2015 г. по дисциплинарно дело № 25 по описа за 2013 г. на Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители на Република България. Съдебният изпълнител обжалва решението в частите, с които са му наложени глоба в размер на 1 000 лв. за нарушение на чл.429 от ГПК и глоба в размер на 2 500 лв. за нарушение на чл.483 от ГПК по изпълнително дело № 20128270400490. Министърът на правосъдието обжалва решението в частите, с които съдебният изпълнител не е санкциониран за образуване на изпълнително производство без молба на кредитора на основание изпълнителен лист от 21.02.2012 г., издаден по ч. гр. д. № 2492/2012 г. по описа на Пловдивския районен съд и за отказа да спре производството по отношение на изпълнението на заповед по ч. гр. д. 225/2011 г., въз основа на която е образувано изпълнително дело № 20128270400490. Жалбоподателите твърдят, че решението в обжалваните от тях части е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон, поради което молят да бъде отменено. Оспорват взаимно жалбите си и желаят в обжалваните от противната страна части решението да бъде оставено в сила. К. на частните съдебни изпълнители оспорва жалбите и моли настоящата инстанция да остави в сила обжалваното решение. Жалбите са подадени в срока по чл.73, ал.2 от ЗЧСИ срещу решение на дисциплинарния състав от легитимирани да обжалват лица, поради което са процесуално допустими. За да се произнесе по основателността на жалбите, Върховният касационен съд на Република България взе предвид следното: Дисциплинарното дело е образувано по искане на Министъра на правосъдието заради четири нарушения по изпълнително дело № 20128270400490. 1.Първото твърдяно нарушение е, че изпълнителното дело в противоречие с чл.426, ал.1 от ГПК е образувано на основание изпълнителен лист от 21.02.2012 г. по ч. гр. д. № 2492/2012 г. без молба от кредитора, посочен в изпълнителния лист/ [фирма]“/, а по молба от [фирма]. 2. Второто твърдяно нарушение е на разпоредбата на чл.429 от ГПК. Съдебният изпълнител е предприел действия срещу лице, различно от посоченото в изпълнителния лист, тъй като не са били представени доказателства за правоприемство. 3. Третото нарушение се състои в това, че частният съдебен изпълнител е извършил опис на недвижим имот без проверка, че имотът е собственост на длъжника. 4. Четвъртото нарушение е, че в противоречие с чл.432, т.1 от ГПК частният съдебен изпълнител не е спрял изпълнителното производство въпреки съдебното определение за спиране. Д. състав е приел, че съдебният изпълнител не е допуснал първото нарушение и настоящата инстанция възприема този извод. Извършена е била цесия на вземането, като по изпълнителното дело са представени доказателства за прехвърляне на вземането и за уведомяване на длъжника от предходния кредитор. В този случай няма пречка новият кредитор да поиска и да осъществи принудителното изпълнение. Правилен е и изводът на дисциплинарния състав, че не е доказано извършването на четвъртото нарушение, тъй като от представеното в дисциплинарното производство постановление от 11.06.2013 г. е видно, че изпълнението е спряно въз основа на съдебното определение. Погрешни са обаче заключенията на дисциплинарния състав, че съдебният изпълнител е допуснал второто и третото нарушение. В обжалваното решение е прието, че съдебният изпълнител не е изследвал правния статут на длъжника/Мюсюлманско джамийско настоятелство/, не е установил дали се касае за едно и също самостоятелно юридическо лице, записано под различни имена в документите, или за поделение на вероизповеданието, което не носи самостоятелна отговорност. Д. състав е констатирал като пропуск на съдебния изпълнител липсата на проверка за правосубектност във фирмените отделения на Пловдивския окръжен съд и Софийския градски съд. Настоящата инстанция приема, че с оглед характера на извършените от съдебния изпълнител действия по обезпечаване, а не по събиране на вземането, осъществената от него проверка относно правния статут на длъжника е била напълно достатъчна. Съдебният изпълнител е установил, че се касае за един и същ участник в стопанския оборот, който, въпреки известните разлики в наименованието, има еднакъв номер по „Булстат“, посочен е във всички справки, в скиците от кадастъра, в нотариалните актове и в регистъра на НАП, като има и един и същи адрес в [населено място]. Всъщност въпросът за правния статут на длъжника не е могъл да бъде разрешен и с помощта на справки във фирмените регистри, а само в исковия процес, заради който изпълнението е било спряно. Следователно съдебният изпълнител не е извършил нарушенията, заради които му е наложено дисциплинарно наказание. Ето защо решението на дисциплинарния състав за налагане на две глоби за второто и третото нарушение трябва да бъде отменено и да бъде постановено друго за отхвърляне на искането на Министъра на правосъдието за санкциониране на съдебния изпълнител. В останалите обжалвани части решението на дисциплинарния състав трябва да бъде потвърдено. При този изход на спора К. на частните съдебни изпълнители дължи на жалбоподателя В. А. 630 лв. разноски за касационното производство. Воден от горното, съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 22.01.2015 г. по дисциплинарно дело № 25 по описа за 2013 г. на Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители на Република България В ЧАСТИТЕ, С КОИТО на частния съдебен изпълнител В. А. А. с рег. № 827, район на действие Пловдивски окръжен съд, са му наложени глоба в размер на 1 000 лв. за нарушение на чл.429 от ГПК и глоба в размер на 2 500 лв. за нарушение на чл.483 от ГПК по изпълнително дело № 20128270400490 и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ искането на Министъра на правосъдието за налагане на наказание на частния съдебен изпълнител В. А. А. за нарушения на чл.429 от ГПК и на чл.483 от ГПК по изпълнително дело № 20128270400490. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалите обжалвани части, с които не е наложено наказание частния съдебен изпълнител В. А. А. за нарушения на чл.426, ал.1 от ГПК и на чл.432,т.1 от ГПК по изпълнително дело № 20128270400490. ОСЪЖДА К. на частните съдебни изпълнители да заплати на В. А. А. 630/шестотин и тридесет лева/ лв. разноски за касационното производство. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: