РЕШЕНИЕ
N. 69
София,. 11.06.2009
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република
България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на 10 април
две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: мАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ
СЛАВЧЕВА
при секретар Лилия Златкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 709-2008 година.
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “С”АД-г. Пловдив срещу въззивното решение от 7.05.08г. по г.д. №2745/07г. на ОС-г. Пловдив, в частта му с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 15.06.07г. по г.д. № 1912/06г. на РС-г. Пловдив, 12-ти с-в, в частта с която е осъден “С”АД-г. Пловдив да заплати на ЕТ”П”-Г. И. П. Пазарджик сумата от 41 393.32 лв., представляваща цена на доставена пшеница, ведно със законната лихва считано от 12.06.06г. до окончателното й изплащане.
Оплакванията, релевирани в касационната жалба са за незаконосъобразност, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
В изпълнение на изискванията на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване с твърдението, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, което е в противоречие с постоянната практика на ВКС/чл.280 ал.1 т.1 ГПК/, както и че с атакувания акт са решени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от съществено значение за точното прилагане на закона/чл.281 ал.1 т.3 ГПК/.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК/отм./ от надлежна страна в процеса и срещу акт подлежащ на касационно обжалване.
Касаторът развива съображения, че същественият материално правен въпрос e този относно цената на осъществените стокови престации.
Предмет на делото са предявени от Г. И. П. , действащ като ЕТ”П”-г. Пазарджик в обективно кумулативно съединение искове по чл.327 ал.1 ТЗ за цената на доставена, но частично неизплатена от купувача “С”АД-г. Пловдив пшеница за периода 3.06.02г. до 1.07.02г.
За да уважи частично исковете въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел, че страните не са уговорили начин на определяне на цената, обстоятелство което обосновавало приложимост на законовата презумпция, установена в чл.326 ал.2 ТЗ. Според нея ако цената не е определена и не е уговорено как ще бъде определена, се смята че страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща по време на сключване на продажбата за същия вид стоки при подобни обстоятелства.
От приложените по делото нотариално заверени копия на оригинални кантарни бележки, подписани от представител на купувача “С”АД-г. Пловдив е видно, че страните не са вписвали в тях конкретна доставна цена. Независимо от това обаче, предвид обстоятелството че страните са установили през процесния период-3.06.02г. до 01.07.02г.трайни договорни отношения, както и поради извършеното частично плащане на осъществените от ищеца престации в размер на 44 200 лв. на цена 0.18 лв/кг пшеница, за което са били издадени 8 бр. РКО следва да се приеме, че между тях е е била постигната договореност за доставна цена, възлизаща на 0.18 лв/кг пшеница. Аргумент в подкрепа на това, че страните са уговорили отнапред цена на доставките 0.18 лв/кг пшеница са и представените ксерокопия на кантарни бележки с отбелязана от счетоводството на ЕТ”П”-г. Пазарджик цена на доставките 0.18 лв/кг пшеница. Тези кантарни бележки по своето естество са частни свидетелстващи документи по смисъла на чл.144 ГПК/отм./ и съставляват доказателство, че вписаната в тях доставна цена е приета от лицето, подписало кантарната бележка. При липса на възражение от ответника за тази цена по аргумент от чл.301 ТЗ следва да се приеме наличие на уговорена между страните цена на доставките възлизаща на 0.18 лв/кг пшеница, при което положение прилагане на презумпцията по чл.326 ал.2 ТЗ от въззивният съд за определяне доставната цена на пшеницата се явява в противоречие със закона/чл.326 ал.2 ТЗ/ и постоянната съдебна практика.
Основният материално правен въпрос относно приложимата цена в конкретния случай се свежда до това включва ли се ДДС в така уговорената доставна цена на пшеницата.
ВКС-ТК намира, че този въпрос е разрешен неправилно от вззивният съд и в противоречие с посочената в касационната жалба съдебна практика. Съгласно чл.56 ал.2 ЗДДС/сега отм. с Д.в. бр.100-2005г./,но действал за процесния период, по време на който са осъществени стоковите престации когато при договаряне на облагаемата доставка данъкът не е бил изрично посочен че се дължи отделно, той се приема за включен в договорената цена. Разпоредбата е императивна и не търпи разширително тълкуване, поради което в конкретния случай следва да се приеме, че уговорената от страните цена включва и ДДС. Приетото в противен смисъл от въззивният съд е “contra legem” и в противоречие с постоянната практика по прилагане на ЗДДС.
Изложеното позволява да се обобщи, че са налице сочените в касационната жалба отменителни основания, поради което въззивното решение в обжалваната му част следва да бъде отменено частично до размера на присъдения 20%ДДС и в тази част исковете следва да бъдат отхвърлени. В останалата му част като необжалвано въззивното решение е влязло в сила.
Водим от горното на основание чл.293 ал.1 ГПК ВКС-ТК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивното решение от 7.05.08г. по г.д. №2745/07г. на ОС-г. Пловдив, в частта му с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 15.06.07г. по г.д. № 1912/06г. на РС-г. Пловдив, 12-ти с-в, в частта с която е осъден “С”АД-г. Пловдив да заплати на ЕТ”П”-Г. И. П. Пазарджик сумата над 33114.63 лв. до 41 393.32 лв., представляваща цена на доставена пшеница, ведно със законната лихва считано от 12.06.06г. до окончателното й изплащане, както и в частта за присъдените в полза на ЕТ”П”-Г. И. П. Пазарджик 3500.61 лв. съдебни разноски и вместо него постанови:
ОСЪЖДА “С”АД-г. Пловдив да заплати на ЕТ”П”-г. Пазарджик сумите 2889.21лв.-цена с ДДС на доставени на 21.06.02г. 16720 кг. пшеница, 4440.96 лв.-цена с ДДС на доставени на 24.06.02г. 25700 кг. пшеница, 2028.67 лв.-цена с ДДС на доставени на 26.06.02г. 11740 кг. пшеница, 3763.58 лв.-цена с ДДС на доставени на 27.06.02г. 21780 кг. пшеница, 5939.13 лв.-цена с ДДС на доставени на 27.06.02г. 34370 кг. пшеница, 6748.32 лв.-цена с ДДС на доставени на 1.07.02г. 41380 кг.пшеница, 5819.71 лв.-цена с ДДС на доставени на 1.07.02г. 35660 кг. пшеница, както и за доставените 20.06.02г. 26100 кг. пшеница до размера на 1485.05 лв., ведно със законната лихва върху горните суми, считано от 12.06.06г. до окончателното им изплащане, както и 3640.45 лв. съдебни разноски по съразмерност на уважената част от исковете, като отхвърля исковете над сумата 33114.63 лв. до 41 393.32 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: