Р Е Ш Е Н И Е № 42 София, 25.02.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и двадесета година, в състав: Председател: Галина Тонева Членове: 1. Бисер Троянов 2. Петя Колева при секретаря Марияна Петрова и с участието на прокурора Петър Долапчиев, разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 100 за 2020 г. Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения Л. А. Х. за възобновяване на наказателното производство, отмяна на влязлата в сила на 19.10.2018 г. присъда № 41 от 03.10.2018 г., по н.о.х.д. № 133/ 2018 г. на Кубратския районен съд и връщане на делото за ново разглеждане. В искането са развити доводи за възобновяване на делото, на основание чл. 423, ал. 1 от НПК, поради неучастие на осъдения Л. А. Х. в съдебното производството и отсъствието му от страната за работа във Федерална Република Германия. В съдебно заседание пред касационната инстанция осъденият Л. А. Х. и неговият служебен защитник адвокат С. Б. поддържат искането по изложените в него съображения. Защитникът излага съображение, че след като не е определена мярка за неотклонение на досъдебното производство осъденият не е имал задължение да не се отклонява от местоживеенето си и да уведомява за промяна в адреса. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура счита искането за неоснователно, тъй като осъденият е знаел за воденото срещу него наказателно преследване, лично е участвал в проведените следствени действия на досъдебното производство, където е привлечен като обвиняем и е изложил обяснения, а за образуваното първоинстанционно съдебно производство е знаел, но е предпочел да не се яви, след което се е укрил в чужда страна. Върховният касационен съд, след като обсъди искането, развитите в съдебно заседание съображения и извърши проверка в рамките на касационните основания за възобновяване, намира следното: С присъда № 41 от 03.10.2018 г. по н.о.х.д. № 133/ 2018 г. Кубратският районен съд признал осъдения Л. А. Х. за виновен в това, че на 19.05.2018 г. в [населено място], Р. област, по [улица]управлявал моторно превозно средство – мотопед марка „П.“, с рама № S., без регистрационна табела, което не е регистрирано по надлежния ред, поради което и на основание чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от една година лишаване от свобода при първоначален строг режим. Със същата присъда осъденият Л. А. Х. бил признат за виновен и в това, че на същата дата и място е управлявал моторно превозно средство – мотопед марка „П.“, с рама № S., с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда – 2.16 на хиляда, установено по надлежния ред, след като бил осъден по влязло в сила на 21.09.2016 г. споразумение по н.о.х.д. № 213/2016 г. на Кубратския районен съд за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 343б, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от две години лишаване от свобода при първоначален строг режим, както и глоба в размер на 900.00 (деветстотин) лева. На основание чл. 23 от НК съдът определил едно общо най-тежкото наказание от две години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим, към което наказание присъединил кумулативното наказание глоба в размер на 900.00 лева. Вещественото доказателство – мотопед марка „П.“, бил отнет в полза на държавата, на основание чл. 53, ал. 1, б. „а” от НК. Присъдата не била обжалвана и протестирана и влязла в законна сила на 19.10.2018 г. Искането на осъдения Л. А. Х. е процесуално допустимо и подадено в законовия шестмесечен срок по чл. 423, ал. 1 от НПК от узнаване на влезлия в сила съдебен акт – от задържането на осъдения на българска територия, откъдето безпрепятствено да упражнява процесуалните си права, предоставени му според българското законодателство. Разгледано по същество искането на осъдения е неоснователно. Бързото производство по глава двадесет и четвърта от НПК е проведено с личното участие на осъдения Л. А. Х., на основание чл. 356, ал. 1, т. 1 от НПК. Привлечен е лично в качеството му на обвиняем на 23.05.2018 г. (л. 5), по БП № 2903М-175/2018 г., по описа на РУМВР-Кубрат и е проведен неговият разпит (л. 6). По образуваното на 25.05.2018 г. съдебно производство по н.о.х.д. № 133/ 2018 г., по описа на Кубратския районен съд, осъденият Х. е бил редовно призован с призовка и с препис от обвинителния акт лично на 11.06.2018 г. Не се явил в насроченото първо съдебно заседание на 18.09.2018 г. За следващото съдебно заседание на 03.10.2018 г. също не се явил, нередовно призован. Според справка на ОЗ-„Охрана“ съдът бил уведомен, че на 13.06.2018 г. призованият Х. напуснал пределите на страната с неизвестен в чужбина адрес. Съдебното производство било разгледано в отсъствие на осъдения Х., при условията на чл. 269, ал. 3, т. 3 от НПК, на 03.10.2018 г., когато била постановена и присъдата. Изложените обстоятелства не съдържат предвидените в чл. 423, ал. 1 от НПК основания за възобновяване на приключилото наказателно производство, тъй като осъденият Х. се е укрил и по този начин сам се е отказал от упражняване на предоставените му по закон права. Възобновяване на наказателно дело по искане на задочно осъден е възможно, когато той не е знаел за воденото срещу него наказателно производство и поради това не е участвал в него. В конкретния случай осъденият Л. Х. е знаел за повдигнатите му обвинения, привлечен е към наказателна отговорност и е участвал лично в разследването по бързото производство. Получил е препис от обвинителния акт и е бил уведомен за образуваното съдебно производство, както и за насроченото първо съдебно заседание. Не е взел участие в съдебната фаза от процеса и не е уведомил правосъдните органи за промяна на адреса. Изложеният хронологичен преглед на фактите и обстоятелствата налага извод, че осъденият Л. Х. се е укрил от правосъдните органи, което е причина за неучастието му в разглеждането на първоинстанционното съдебно производство. Не са налице и основанията по чл. 423 от НПК за възобновяване на наказателното производство и искането на осъдения Х. като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Неоснователно е възражението на служебния защитник, че правата на осъдения били нарушени, защото за него не е съществувало задължението да не напуска пределите на страната, тъй като не му била наложена принудителна процесуална мярка по чл. 68 от НПК, нито е бил задължен да уведомява правосъдните органи за промяна в адреса на местопребиваване, защото не му е била наложена изобщо мярка за неотклонение. Възражението няма пряка връзка с правата на осъдения по чл. 423 от НПК. Осъденият Л. Х. е напуснал пределите на държавата два дни след личното му призоваване от първоинстанционния съд с препис от обвинителния акт. Явяването на подсъдимия пред съда не е било задължително, по аргумент за противното от чл. 269, ал. 1 от НПК, затова участието му в съдебното производство е предоставено на неговата лична преценка. Осъденият Х. обаче е предпочел да замине в чужбина, знаейки за повдигнатото му обвинение и висящо наказателно производство. Затова и не притежава право да поиска възобновяване на приключилото задочно за него наказателно дело. Върховният касационен съд, на основание чл. 423 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Л. А. Х. за възобновяване на приключилото наказателно производство по н.о.х.д. № 133/ 2018 г., по описа на Кубратския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.