3 Решение на Върховен касационен съд III г.о РЕШЕНИЕ № 343 С., 30.11. 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети октомври, през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д. № 1379 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба от Д. Д. Ж., Д. Д. Е. и К. П. Е., и тримата от [населено място], [община], чрез пълномощника им адв. Д. В. от АК-В., против въззивно решение № 132 от 15.04.2010 г., постановено по в.гр.д. № 69 по описа за 2010 г. на Врачанския окръжен съд, с което е отменено изцяло решение № 875 от 25.11.2009 г. по гр.д. № 681/2009 г. на Врачанския районен съд и е отхвърлен предявеният от Д. Д. Ж., Д. Д. Е. и К. П. Е. срещу Д. Т. Я. от [населено място], З. Ц. Н. и К. Ц. М., и двете от [населено място], иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, за обявяване по отношение на ищците за недействителни на следните сделки: договор за покупко-продажба на недвижим имот, материализиран с н.а. № 98, д. № 539/2007 г. на нотариус Р. С., с район на действие районен съд [населено място], по силата на който Д. Т. Я. продава на З. Ц. Н. 70/314 кв.м. идеални части от поземлен имот 12259.1023.210 по кадастралната карта на [населено място] и договор за доброволна делба на съсобствени самостоятелни обекти от 18.12.2008 г., с нотариална заверка на подписите per. № 17653/2008 г. на нотариус С. Б., с район на действие Врачански районен съд, по силата на който К. Ц. М. е получила в дял и изключителна собственост самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1023.210.1.5, представляващ апартамент на две нива с площ 219,62 кв.м., заедно с прилежащото мазе и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж и самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1023.210.1.26, представляващ гараж с площ от 17,66 кв.м., З. Ц. Н. е получила в дял и изключителна собственост самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1023.210.1.7, представляващ апартамент с площ 80,30 кв.м., заедно с прилежащото мазе и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. Със същото решение Д. Д. Ж., Д. Д. Е. и К. П. Е. са осъдени да заплатят деловодни разноски, както следва: на Д. Т. Я. в размер на 120 лв., на З. Ц. Н. в размер на 1120 лв. и на К. Ц. М. в размер на 570 лв. Жалбоподателите навеждат доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, с искане за неговата отмяна и уважаване на иска. Подробни съображения са изложени в писмена защита. Ответниците по касационната жалба Д. Т. Я. от [населено място], З. Ц. Н. от [населено място], чрез пълномощника си адв. В. Л. от АК-В. и К. Ц. М. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Д. Г. от АК-В., в писмени отговори по чл. 287, ал. 1 ГПК, оспорват касационната жалба и молят същата като неоснователна да бъде оставена без уважение. Постъпила е и частна касационна жалба от К. Ц. М. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Д. Г. от АК-В., срещу определение № 449 от 22.06.2010 г. по в.гр.д. № 69/2010 г. на Врачанския окръжен съд, с което в производство по чл. 248 ГПК, е оставена без уважение молбата й за допълване на въззивното решение в частта му за разноските. В съдебно заседание се иска уважаването й. С определение № 678 от 31.05.2011 г. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по материалноправен въпрос, обусловил изхода на делото, а именно -за наличие на елементите на фактическия състав на П. иск по чл. 135 ЗЗД и в частност относно знанието за увреждането на кредитора по см. на чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид доводите, изложени в подадената касационна жалба във връзка с основанията за касиране по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: За да отхвърли предявените искове с правно основание чл. 135 ЗЗД въззивният съд е приел, че ищците не са доказали елементите на фактическия състав на отменителния иск, а именно, че е налице правно действие на длъжника, което уврежда кредитора със знанието на длъжника и третите лица - приобретатели по възмездни сделки затова. Приетото във въззивното решение е в противоречие с приетото в цитираните в определението за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК решения на отделни състави на ВКС. Отговорът на поставения материалноправен въпрос е, че искът по чл. 135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка/или друго действие/, с която длъжникът го уврежда. Това право възниква да кредитора, когато сделката/или действието/ е увреждаща и е безвъзмездна или е възмездна, но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането, както и когато увреждащата сделка е извършена преди възникване на вземането, но тя е предназначена от длъжника и третото лице да увреди кредитора. В. решение е допустимо, но е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необосновано. Предявен е иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, съгласно който кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него сделките/действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато сделката/действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на относителната недействителност. Знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брак или сестра на длъжника. В случая е установено, че ищците имат качеството на кредитори по отношение на длъжника Д. Я., който е бил осъден по гр.д. № 1669/2001 г. и по гр.д. № 1670/2001 г. по описа на Врачанския районен съд общо да им заплати сумата от 24 000 лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на предварителни договори за процесиите недвижими имоти, сключени през 1996 г. между ищците и първия ответник. Установено е също така, че с влязло в сила решение бракът между ответниците Д. Я. и З. Н./Я./ е бил прекратен на 29.02.2000 г., както и че ответницата К. Ц. М. е сестра на З. Ц. Н.. Не се спори също така, че с н.а. № 98, д. № 539/2007 г. на нотариус Р. С., с район на действие районен съд [населено място], Д. Т. Я. е продал на З. Ц. Н. 70/314 кв.м. идеални части от поземлен имот 12259.1023.210 по кадастралната карта на [населено място] и с договор за доброволна делба на съсобствени самостоятелни обекти от 18.12.2008 г., с нотариална заверка на подписите per. № 17653/2008 г. на нотариус С. Б., с район на действие Врачански районен съд, К. Ц. М. е получила в дял и изключителна собственост самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1023.210.1.5, представляващ апартамент на две нива с площ 219,62 кв.м., заедно с прилежащото мазе и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж и самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1023.210.1.26, представляващ гараж с площ от 17,66 кв.м., З. Ц. Н. е получила в дял и изключителна собственост самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1023.210.1.7, представляващ апартамент с площ 80,30 кв.м., заедно с прилежащото мазе и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, а Д. Т. Я. не получава в реален дял от съсобствените имоти, тъй като за дела си е удовлетворен от продажната цена на магазин № 4, с площ от 57 кв.м., продаден по време на брака му със З. Н. през 1997 г. За да възникне правото на кредитора да обяви за недействителни спрямо него увреждащите го сделки/действия на длъжника е необходимо да са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 135 ЗЗД. На първо място следва да бъде установено, че ищецът има вземане по отношение на един от ответниците, че е негов кредитор. В случая е установено, че ищците имат това качество по отношение на първия ответник. На второ място следва да се установи извършването на сделка/действие, което уврежда кредитора. В конкретния случай е установено, че с извършените сделки - продажба и доброволна делба, първият ответник е намалил имуществото си, с което ищците биха могли да се удовлетворят, което обективно води до увреждане на кредитора. И на трето място, законът изисква знание за увреждането както на длъжника, така и на третите лица приобретатели. В конкретния случай дори да се приеме, че разпоредбата на чл. 135, ал. 2 ЗЗД, която предполага недобросъвестност на третото лице, придобило права по сделката, когато то е съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра на длъжника, не е приложима, предвид обстоятелството, че към момента на сключване на сделките ответницата З. Н. не е била съпруга на длъжника, макар, че вземането на ищците е възникнало със сключване на предварителните договори през 1996 г., когато те са били в брак, то от събраните по делото гласни доказателства/безпротиворечивите показания на св. П. П., Ан. М., П. Д./ е установено, че към момента на сключване на увреждащите сделки и двете ответници - З. Н. и нейната сестра К. Ц. са знаели за задълженията на Я. към ищците, тъй като този въпрос е бил разискван с подробности на събранията по повод строежа на кооперацията, като единствено показанията на св. Т. Т. са в противоречие с показанията на останалите свидетели, но тъй като той е син на Д. Я. и З. Н., заинтересован е от изхода на делото и неговите показания не следва да бъдат кредитирани. С оглед на изложеното, неправилното въззивно решение следва да се отмени и вместо него се постанови друго по съществото на правния спор. С него, съобразно установената по-горе фактическа обстановка и правни изводи, следва да се уважи искът с правно основание чл. 135 ЗЗД на Д. Д. Ж., Д. Д. Е. и К. П. Е. срещу Д. Т. Я., З. Ц. Н. и К. Ц. М. за признаване за относително недействителни по отношение на ищците на договорите за покупко-продажба от 03.09.2007 г. и договор за доброволна делба от 18.12.2008 г., предмет на разглеждане на делото. При този изход на делото частната касационна жалба на К. Ц. срещу въззивното решение в частта му за разноските в производство по чл. 248 ГПК не следва да бъде разглеждана. С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, на касаторите следва да се присъдят направените по делото разноски за всички инстанции в размер на 2 240 лв. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал.2 и ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение № 132 от 15.04.2010 г., постановено по в.гр.д. № 69 по описа за 2010 г. на Врачанския окръжен съд и вместо него постановява : ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Т. Я. от [населено място], З. Ц. Н. от [населено място] и К. Ц. М. от [населено място], че договорите за покупко-продажба на недвижим имот от 03.09.2007 г., материализиран с н.а. № 98, д. № 539/2007 г. на нотариус Р. С., с район на действие районен съд [населено място], по силата на който Д. Т. Я. продава на З. Ц. Н. 70/314 кв.м. идеални части от поземлен имот 12259.1023.210 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на изпълнителния директор на АК, с адрес: [улица], целият с площ от 314 кв.м., при съседи: 12259.1023.205, 12259.1023.202, 12259.1023.215, за сумата от 934 лв., както и договора за доброволна делба на съсобствени самостоятелни обекти от 18.12.2008 г., с нотариална заверка на подписите per. № 17653/2008 г. на нотариус С. Б., с район на действие Врачански районен съд, по силата на който К. Ц. М. е получила в дял и изключителна собственост самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1023.210.1.5, представляващ апартамент на две нива с площ 219,62 кв.м., заедно с прилежащото мазе и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж и самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1023.210.1.26, представляващ гараж с площ от 17,66 кв.м., З. Ц. Н. е получила в дял и изключителна собственост самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1023.210.1.7, представляващапартамент с площ 80,30 кв.м., заедно с прилежащото мазе и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, като Д. Т. Я. не получава в реален дял от съсобствените имоти, тъй като за дела си е удовлетворен от продажната цена на магазин № 4, с площ от 57 кв.м., продаден по време на брака му със З. Н. през 1997 г., са относително недействителни на основание чл. 135 ЗЗД по отношение на Д. Д. Ж., Д. Д. Е. и К. П. Е., и тримата от [населено място], [община]. ОСЪЖДА Д. Т. Я. от [населено място], З. Ц. Н. от [населено място] и К. Ц. М. от [населено място] да заплатят на Д. Д. Ж., Д. Д. Е. и К. П. Е., и тримата от [населено място], [община], разноски за всички съдебни инстанции в размер на 2 240/две хиляди двеста и четиридесет лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: