Ключови фрази
спиране на въвод във владение * процесуална правоспособност * активна процесуална легитимация


2
о п р е д е л е н и е
№ 482
София ,28.07.2011 година


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Владимир Йорданов изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр.д. № 342 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по 288 ГПК вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК вр. с 278, ал. 4 ГПК.
С определение № 230 от 29.03.2011 година на Пазарджишки окръжен съд по ч. гр.д. № 266/2011 година е потвърдено определение № 133 от 17.01.2010 година на Пазарджишки районен съд за прекратяване на производството по гр.д. № 3563/2010 г.
Частна жалба срещу определението на Пазарджишки окръжен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от К. [населено място], [община]. Поддържа се, че обусловящият изхода на спора процесуалноправен въпрос за процесуалната правоспособност на третото лице, претендиращо спиране на изпълнението по чл. 524 ГПК, е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата Държавата, представлявана от Министъра на земеделието не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба против въззивното определение е допустима – определението, постановено от въззивен съд прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което подлежи на обжалване при условията на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Жалбата е подадена в срок и редовна.
При проверка за наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното определение са основателни.
Титуляр на процесуални права, в т.ч. правото да се иска спиране на въвод при условията на чл. 524 ГПК, могат да бъде не само физическо или юридическо, т.е. правосубектни лица, но и неправосубектни лица, на които законът признава процесуална правоспособност, каквито са държавните учреждения, които са разпоредители с бюджетни кредити. Не могат да бъдат титуляри на процесуални права само процесуално неправоспособните.
Когато съдопроизводствено действие е извършено от процесуално неправоспособен, съдът е длъжен съгласно чл. 101 КТ да укаже на извършилия действието и му предостави срок за потвърждаване на действието от правоспособния титуляр на процесуалното право. Ако в указания срок действието бъде потвърдено, то се счита надлежно извършено, а ако не бъде потвърдено, то се счита неизвършено.
В обжалваното въззивно определение на Пазарджишки окръжен съд е прието, че К. [населено място], [община] не е процесуално правоспособно трето лице, което е легитимирано да иска спиране на изпълнението на основание чл. 524 ГПК. Прието е, че кметството, по смисъла на чл. 2, ал. 2 ЗМСМА е съставна административно-териториална единица в общината; че съгласно чл. 14 ЗМСМА статут на юридическо лице притежава само общината, поради което кметството не може да бъде субект на процесуално правоотношение като страна в исково производство, в т.ч. и в производство по чл. 524 ГПК. Изхождайки от съображения за липса на процесуална правоспособност на кметството, въззивният съд е оставил без уважение частната жалба срещу първоинстанционното определение за прекратяване на производството, подадена от Община [населено място].
Формираните в определението изводи по приложението на чл. 27, ал.1 ГПК относно липсата на процесуална правоспособност на кметството са правилни. Неправилен е изводът, че извършените от кметството процесуални действия не могат да бъдат потвърдени от общината, подател на частната жалба срещу определението за прекратяване на делото.
Независимо от изложеното, обжалваното въззивно определение е законосъобразно с оглед формираният краен извод за недопустимост на производството по чл. 524 ГПК.
Гражданско дело № 3563/2010 г. на Пазарджишки районен съд е образувано по молба на К. [населено място], [община] с искане за спиране на основание чл. 524 ГПК на изпълнително дело № 20105220402083 на съдебно изпълнителна служба при районен съд [населено място]. Изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, съгласно който [община] е осъдена да предаде на Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните определени недвижими имоти. С правото да иска спиране на изпълнението по чл. 524 ГПК разполага всяко трето лице, което се намира в присъдения имот и претендира права върху него, които изключват правата на взискателя. По делото обаче взискател е държавата, представлявана от министъра на земеделието, а длъжник е [община]. К. [населено място] нито е процесуално правоспособно, нито е трето лице, тъй като е структурно поделение на длъжника [община]. Ето защо в случая не е било необходимо да се дават указания и да се предоставя възможност за потвърждаване на действията на неправоспособното К. [населено място], тъй като правоспособен е длъжникът [община], който не е трето лице и не разполага с право да иска спиране на изпълнението по чл. 524 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 344 от 03.02.2011 година на Варненски окръжен съд по ч. гр.д. № 117/2011 година.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 230 от 29.03.2011 година на Пазарджишки окръжен съд по ч. гр.д. № 266/2011 година.
Определението не подлежи на обжалване.






ПРЕДСЕДАТЕЛ:




ЧЛЕНОВЕ: