1 5 Р Е Ш Е Н И Е № 3 СОФИЯ, 21.04.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на двадесет и първи януари две хиляди и двадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 759/2019 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С въззивно решение № 277 от 11.12.2018 г. на Окръжен съд – Добрич е отменено решение № 134 от 24.07.2018 г. по гр.д. № 474/2017 г. на Районен съд- Каварна, и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от А. Д. М. против В. П. П. установителен иск за собственост на недвижим имот, представляващ втори етаж от сграда с идентификатор .... със застроена площ 61.50 кв.м, находящ се в западната част на сградата, и на сграда с идентификатор .... със застроена площ 15 кв.м, с предназначение друг вид сграда за обитаване, и е уважен предявеният от В. П. П. против А. Д. М. насрещен установителен иск за собственост, като е признато за установено по отношение на първоначалния ищец, че В. П. П. е собственик на описания втори етаж от сградата. С определение № 419 от 07.08.2019 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следния правен въпрос: След като съдът преценява, че обектът, върху който се упражнява владение, не е годен за придобиване по давност, тъй като не отговаря на строителните правила и норми за жилище, следва ли да извърши преценка относно възможността владението върху реалната част да доведе до придобиване на идеална част, съответстваща на владяната реална част. Жалбоподателят А. Д. М. поддържа, че въззивното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Твърди, че изводът на въззивния съд, че вторият етаж от сградата не представлява самостоятелен обект на правото на собственост и не е годен за придобиване по давност, се основава на превратно интерпретиране на показанията на св. М. И., с която жалбоподателят живее на съпружески начала. На следващо място сочи, че ако вторият етаж не представлява самостоятелен обект на правото на собственост, то упражняваното от него владение е следвало да се приравни на владение върху идеална част, и при наличието на останалите предпоставки да обоснове извод за придобиване по давност на тази идеална част. Поддържа, че въззивният съд е отхвърлил като неоснователен искът му за собственост на сграда с идентификатор .... - гараж, със застроена площ, без да изложи мотиви защо приема, че по отношение на този обект в полза на жалбоподателя не е осъществен фактическият състав на придобивната давност. В писмен отговор на касационната жалба ответницата по касация В. П. П. изразява становище, че въззивното решение е правилно и законосъобразно, а изводите на въззивния съд съответстват на събраните по делото доказателства. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Жалбоподателят А. Д. М. е наследник по закон на Д. А. М. /М. А. М./, починал през 1997 г., и на С. Д. М., починала през 2001 г. Те са имали още едно дете - Д. Д. М., починала през 2015 г. Неин наследник по закон е ответницата по делото В. П. П.. Установено е по делото, че през 1962 г. Д. А. М. е признат за собственик по реда на Закона за уреждане правата на лица, които са заели или получили държавни дворни места, на жилищна сграда на един етаж от две стаи и кухня, с обща застроена площ 40 кв.м, построена в държавно дворно място, съставляващо парцел .... в кв. .... по плана на [населено място], като на същия е признато и отстъпено и право на строеж върху дворното място. През 1967 г. на името на Д. М. е издадено строително разрешение за построяване на жилищна сграда от две спални, кухня и сервизни помещения. Назначената по делото съдебно- техническа експертиза е установила, че в дворното място има построени 4 сгради. В кадастралната карта с е заснета с идентификатор .... жилищна сграда, на два етажа, със застроена площ 109 кв.м, но фактически тя представлява две самостоятелни двуетажни жилищни сгради - тип близнак. Предявеният от жалбоподателя А. Д. иск за собственост има за предмет втория етаж от западната сграда- близнак. Експертизата е установила, че достъпът до него се осъществява посредством външно стълбище. Етажът има застроена площ от 61.50 кв.м и се състои от входно антре, салон, кухня, две стаи и баня с тоалетна. Твърдението на ищеца е било, че този етаж е построен с негови средства, със знанието и съгласието на неговия баща Д. М., като строителството е осъществено в периода 1968 г. - 1975 г., когато етажът бил довършен, и оттогава жалбоподателят със семейството си владее жилището като свое. В подкрепа на твърденията си е ангажирал гласни доказателства. Разпитаните по делото свидетели Н. П., И. Б., М. С., М. И. безпротиворечиво са установили, че вторият етаж е бил построен за нуждите на семейството на А., който е плащал за материалите и на строителите. За строежа са помагали и родителите на А. и на св. М. И., с която той живее на семейни начала. От построяването на втория етаж в него живее семейството на А.. Родителите му са живели на първия етаж и не са имали претенции да ползват втория. През 1993 г. Д. М. и съпругата му С. М. прехвърлили на своята дъщеря Д. М. къща, състоящо се от две стаи и кухня, ведно с отстъпеното право на строеж върху дворното място, съставляващо УПИ .... Твърденията и на двете страни са, че този договор има за предмет първия етаж от жилищната сграда - западен близнак. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че вторият етаж от западната сграда не отговаря на строителните правила и норми за самостоятелно жилище както към момента на построяването му, така и към настоящия момент, тъй като първоначално в него не е имало кухня и санитарен възел - такива са били изградени едва наскоро, а към настоящия момент - не е налично складово помещение. По материалноправния въпрос, обусловил допускане на касационното обжалване, в практиката на ВКС е възприето становището, че е възможно придобиване по давност на идеална част от жилищен имот в рамките на владяната реална част, когато тази реална част не отговаря на изискванията за жилище и не представлява самостоятелен обект на правото на собственост. В този смисъл напр. решение № 599 от 26.07.2010 г. по гр.д. № 766/09 г. на І г.о.; решение № 532 от 25.05.2011 г. по гр.д. № 532/10 на І г.о., решение № 325 от 23.04.1993 г. по гр.д. № 963/92 г. на ВС, І г.о. Настоящият състав споделя тази практика, но намира, че тя не може да бъде приложена по настоящото дело и съответно да обоснове извод за придобиване от жалбоподателя на идеална част от втория етаж от западната жилищната сграда - близнак, тъй като е установено, че той упражнява фактическа власт върху целия етаж с площ 61.50 кв.м, а не върху реална част от него. Разликата над 61.50 кв.м. до 109 кв.м представлява площта на втория етаж от източната жилищна сграда - близнак, която не е предмет на делото. Затова оплакването, че в случая са били налице предпоставки да се приложи т. нар. реална конверсия и владението върху реална част от втория етаж се счита за владение върху идеална част, е неоснователно. Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилност на решението поради необоснованост и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Въпросът дали вторият етаж към момента на построяването му и към настоящия момент е отговарял на минималните изисквания за жилище, съобразно строителните правила и норми от гледна точка наличието на кухня, санитарни и складови помещения, не е въведен като спорен по делото с отговора на исковата молба, нито с доклада по делото първоинстанционният съд е указал на ищеца необходимостта от установяване на тези обстоятелства. Подадената от ответницата В. П. въззивна жалба също не съдържа доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради това, че вторият етаж няма правната характеристика на жилище. За пръв път този въпрос се повдига едва с въззивното решение, без на страните да е дадена възможност да вземат становище по него. За да направи извод, че вторият етаж не е отговарял на изискванията за жилище, тъй като не е имал помещения за кухня и тоалетна, а такива са били изградени наскоро, въззивният съд се е позовал на показанията на св. М. И., която обаче свидетелства за фактическото състояние към настоящия момент, без да уточнява кога е извършено преустройството. Спорът между страните се е концентрирал около това с чии средства е бил построен вторият етаж- на жалбоподатателя или на неговите родители, поради което и ангажираните гласни доказателства, видно от съдебния протокол, са били ориентирани към установяване на това обстоятелство, а не към изясняване на въпроса дали вторият етаж има необходимите по вид и предназначение помещения, за да отговаря на строителните правила и норми за жилище. Като се е произнесъл по съществото на спора при неизяснена фактическа обстановка и без да даде съответните указания на страните за изясняване на релевантни за спора факти, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е основание за отмяна на въззивното решение. Тъй като се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия - предоставяне на възможност на страните да ангажират доказателства относно наличието или липсата на кухня, сервизни и складови помещения към жилището на втория етаж към момента на построяването му и към настоящия момент, на основание чл. 293, ал.3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 277 от 11.12.2018 г. на Окръжен съд – Добрич. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: