4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 171 Гр.София, 19.02.2014 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева Костадинка Недкова при секретаря ................... след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 4751 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 4224/28.02.13г. по ч.гр.д.№ 909/13г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено определение от 24.08.12г. по гр.д.№ 60084/11г. на Софийския районен съд за обезсилване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 09.12.12г. и издадения въз основа на нея изпълнителен лист по гр.д.№ 60084/11г. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, както и че са налице основания за допускане на касационното обжалване. Ответниците П. С. З., С. Г. З. и Г. С. И., [населено място] оспорват частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното: За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че първоинстанционното определение за обезсилване на заповедта за изпълнение и на изпълнителния лист е правилно, тъй като в срока по чл.415 ГПК заявителят не е предявил иск по реда на чл.422 ГПК и не е представил доказателства за това на съда в заповедното производство. Изложени са съображения, че депозираната исковата молба от заявителя срещу длъжника Г. С. И. е с дата на 21.04.12г., но върху същата липсва входящ номер на съда, както и съдът е уведомен за постъпилата молба на 09.10.12г. Частният жалбоподател поставя въпросите: „Следва ли да се счита за редовно уведомен заповедния съд, когато в срок е представена молба от заявителя, върху която е поставен печат на съда, удостоверена е датата на подаване, поставен е подпис на служителя, приел молбата, приложено е копие от исковата молба, но въпреки това липсва входящ номер на заповедния съд?” и „Следва ли неизпълнението от страна на деловодството на съда на служебните му задължения да влече санкция за заявителя по делото?”. Сочи определение № 211/26.03.13г. по ч.т.д.№ 1512/13г. на ІІ т.о. и определение № 123/27.01.10г. по ч.т.д.№ 736/09г. на І т.о. на ВКС. В цитираните от частния жалбоподател определения на ВКС, по реда на чл.274, ал.3 ГПК е прието, че доказването на факта на предявяване на иска и спазването на срока е в тежест на молителя. За изпълнение на това задължение, с оглед предотвратяване на евентуалното обезсилване на заповедта за изпълнение, молителят следва да представи пред съда, издал заповедта, доказателства за предявяване на иска и за датата на депозиране на исковата молба. “Представянето” на посочените доказателства по смисъла на чл.415, ал.2 ГПК предполага не само изпращане и постъпване в регистратурата на искова молба от заявителя, но и уведомяване на съда – по делото, образувано по заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че искът е съдебно предявен. Уведомяването би могло да се осъществи, както изрично със заявление, придружено с копие от исковата молба и данни за депозирането й, така и със съдебно удостоверение, издадено от съда, пред който е образувано исковото производство. Съдът по заповедното производство би могъл да извърши справка, ако представените доказателства са неясни или съдържат противоречиви данни. В този смисъл касационното обжалване следва да се допусне за проверка съответствието на обжалваното въззивно определение с практиката на ВКС. Разпореждането от 09.03.12г. на съда в заповедното производство с указанията до заявителя да предяви иск за установяване съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, е съобщено на 21.03.12г. Обжалваното пред въззивния съд определение за обезсилване на заповедта за изпълнение и на изпълнителния лист е постановено на 24.08.12г. По делото е приложена молба на заявителя, с която уведомява СРС, че прилага препис от исковата молба до СГС срещу длъжника Г. С. И.. Върху тази молба е поставен печат на СРС, подпис на служител и дата 21.04.12г. На приложената искова молба от заявителя срещу длъжника Г. И. е поставен печат на СГС, входящ номер 44210 и дата 21.04.12г. Върху молбата от 21.04.12г. съдията е отбелязал, че същата е докладвана на 09.10.12г. При тези данни молбата от 21.04.12г., съдържаща уведомление до съда в заповедното производство, че е предявен иск по чл.422 ГПК от заявителя срещу един от длъжниците, с приложените доказателства – исковата молба с дата на постъпване в съда, са депозирани в срока по чл.415, ал.1 ГПК. Обстоятелството, че върху молбата от 21.04.12г.е не е поставен входящ номер на съда, не опровергава факта, че на посочената дата молбата е постъпила в съда, тъй като съдържа датата, печат и подпис, положени от съдебния служител. Действително молбата с приложението не са докладвани своевременно на съдията по делото, но това обстоятелство не преклудира защитата на заявителя, осъществена по реда на инстанционния контрол. Според дадените разяснения в определение № № 123/27.01.10г. по ч.т.д.№ 736/09г. на І т.о. на ВКС при неяснота относно представените доказателства за предявяване на иска или противоречие в отразените в тях данни, съдът би могъл да извърши справка по делото. По тези съображения на поставените въпроси следва да се отговори в смисъл, че заповедният съд следва да се счита за редовно уведомен за предявяването на иска по чл.422 ГПК, когато в срок е представена молба от заявителя, върху която е поставен печат на съда, удостоверена е датата на подаване, поставен е подпис на служителя, приел молбата и е приложено е копие от исковата молба, както че не следва неизпълнението от страна на деловодството на съда на служебните му задължения да влече санкция за заявителя по делото. С оглед на даденото разрешение по поставения правен въпрос и предвид на данните по делото въззивното определение и потвърденото с него първоинстанционно определение са неправилни и следва да се отменят в частта, с която са обезсилени заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, издадени срещу длъжника Г. С. И.. Разноски за производството не са претендирани. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 4224/28.02.13г. по ч.гр.д.№ 909/13г. на Софийския градски съд и определение от 24.08.12г. по гр.д.№ 60084/11г. на Софийския районен съд, в частта за обезсилване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 09.12.12г. и издадения въз основа на нея изпълнителен лист по гр.д.№ 60084/11г. на Софийски районен съд по отношение на Г. С. И., съдебен адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес]-в. В останалата част определението е влязло в сила като необжалвано. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.