Р        Е         Ш         Е          Н         И        Е                                                         №  341                                      гр. София    17.05.2010 г.                                В       ИМЕТО        НА       НАРОДА                                                   Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното съдебно заседание на 20 април през 2010 г. в състав:                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ  ИВАНОВА                                                                                   ИЛИЯНА ПАПАЗОВА    при участието на секретаря Ан. Богданова, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №144/09 г., за да се произнесе, намира следното:   Производството е по чл.290 и сл. от ГПК. Допуснато е разглеждане на касационната жалба на К. В. срещу въззивното решение на Окръжен съд Плевен /ОС/ по гр.д. №498/08 г. в частта по исковете с пр. осн. чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 и чл.221 от КТ, на осн. чл.280, ал.1,т.2 от ГПК. Прието е, че съществените за спора материалноправен и процесуален въпроси: ползва ли се ищцата от закрилата по чл.333, ал.1,т.2 от КТ при дисциплинарното й уволнение и как се установява това, са разрешени в противоречие с трайноустановена практика на ВКС, без задължителен характер. В жалбата се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост, на решението и се иска отмяната му. Ответникът по жалба П. г. по облекло и текстил, гр. П., я оспорва като неоснователна. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното по заявените с нея основания за неправилност на въззивното решение: За да отхвърли предявените от касаторката искове за оспорване законността на дисциплинарното й уволнение и уважи предявения от ответника насрещен по чл.221, ал.2 от КТ въззивният съд е приел, че при уволнението са спазени изискванията на чл.193 и чл.195 от КТ и нарушението по чл.190, ал.1,т.2 от КТ, за което е наложено като наказание е установено по делото. Приел е още, че ищцата не се ползва със закрилата по чл.333, ал.1,т.2 от КТ, тъй като липсва предписание за трудоустрояването й по см. на чл.314 от КТ и Наредбата за трудоустрояване /НТ/ от 1986 г.. Представеният протокол на медицинска комисия с препоръка за трудоустрояване няма характер на предписание по см. на КТ и наредбата. Изводите на въззивния съд по въпроса за закрилата за необосновани и незаконосъобразни: Ищцата е дисциплинарно уволнена със заповед от 12.04.07 г., връчена й на същата дата . На осн. чл.333, ал.7 от КТ закрилата по този член се отнася към момента на връчване на заповедта за уволнение. С ЕР №27/8.01.07 г. и №3427/15.12.06 г. на ищцата е призната 10 % трайна неработоспособност от заболяване без професионален характер. На 28.03.07 г. на работодателя е връчен протокол на медицинска УНГ комисия при Университетска МБАЛ – Плевен, с повод за съставяне трудоустрояване и заключение: дадени препоръки за щадящ гласа режим на работа; да не се нарушава задължителната норма за годината на преподаване; предпазване от неблагоприятни условия – атмосферни. Препоръките към работодателя са за три месеца. Данните за трудоустрояване са вписани в производствената характеристика на ищцата от 28.03.07 г. На осн. чл.314 от КТ служител, който поради болест не може да изпълнява възложената му работа, но може да изпълнява без опасност за здравето друга или същата работа при облекчени условия се трудоустроява по предписание на здравните органи. На осн. чл.1 от НТ предписанията за трудоустрояване на лицата с намалена трудоспособност се издават от лекуващия лекар, ЛКК, ТЕЛК и НЕЛК. В случая предписанието е на специализирана – УНГ, ЛКК, която е компетентният за издаването му орган – чл.3, ал.4, чл.6, чл.23 и сл. от Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинска експертиза, приет с ПМС №97/05 г., отм.. Нарушенията на административно процесуални правила по чл.1, ал.4 от НТ, на които се позовава ответникът по иска и жалбата, не обосновават нищожност на акта на ЛКК, а само незаконосъобразност, която гражданският съд не може да констатира чрез косвен съд . контрол – ТР 2/91 г.. Дадената от специализираната ЛКК препоръка за трудоустрояване е с характер на предписание по см. на КТ и НТ – за изпълнение на същата работа при облекчени условия за срок от 3 месеца. В практиката си ВКС приема, че трудоустроен по см. на чл.314 и чл.333, ал.1,т.2 от КТ е работникът с предписание за трудоустрояване, дадено от съответния здравен орган. Без значение е дали предписанието е изпълнено от работодателя, както и дали е оформено в болничен лист, медицинско направление / Р №107/02 г./ или протокол на медицинска комисия, както е в случая. Предварителната закрила по чл.333, ал.1, т.2 от КТ е за всички случаи на лица с трайно намалена работоспособност, независимо дали здравословното състояние на работника е наложило устройването му на друга подходяща работа или изпълняваната е без противопоказания за здравето му / Р№1627/05 г./, като е препоръчително да се извършва при облекчени условия, според заключението на ЛКК / Р №1332/06 г./. Безпротиворечивото и взаимно допълващо се тълкуване на закрилната разпоредба на чл.333, ал.1,т.2, вр. с чл.314 от КТ и приетото за установяване на предпоставките й в цитираната практика на ВКС се възприема напълно от настоящия му състав, на осн. чл.291, т.1 от ГПК. От това, при данните по делото следва, че ищцата се ползва със закрилата по чл.333, ал.1,т.2 от КТ към връчване на уволнителната заповед. Безспорно е, че закрилата не е спазена от работодателя, поради което заповедта за уволнение следва да се отмени като незаконна само на това основание, без спорът да се разглежда по същество – чл.344, ал.3 от КТ. Въззивното решение е неправилно, следва да бъде отменено и вместо него да се постанови ново за уважаване на исковете по чл.344, ал.1 от КТ и отхвърляне на насрещния по чл.221, ал.2 от КТ. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ въззивното решение на Плевенски окръжен съд по гр.д. №498/08 г. от 16.10.08 г. по исковете с пр. осн. чл.344, ал.1, т.1-3 и чл.221, ал.2 от КТ и вместо него постановява: ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ на осн.чл.344, ал.1,т.1 от КТ дисциплинарното уволнение на ищцата К. С. В. от длъжността учител по бълг. език и литература при ответника П г. за облекло и текстил /ПГОТ/ – гр. П., наложено й със заповед №447/12.04.07 г. ВЪЗСТАНОВЯВА ищцата на посочената предишна работа при ответника, на осн. чл.344, ал.1,т.2 от КТ. ОСЪЖДА на осн. чл.344, ал.1,т.3, вр. с чл.225, ал.1 и 2 от КТ ПГОТ – гр. П. да заплати на К. С. В. сумата от 1891, 18 лв., обезщетение за оставане без работа и за разликата до по-нископлатена работа, поради незаконното й уволнение за времето от 12.04. до 12.10.07 г., ведно със законната лихва от 17.05.07 г. Отхвърля иска на ПГОТ срещу К. В. с пр. осн.чл.221, ал.2 от КТ за сумата 350, 72 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: