5 Р Е Ш Е Н И Е № 206 София, 14.05.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Даниела Цветкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гр. дело № 296/2011 година Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 1220 от 15.12.2011г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т.2 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на Д. И. С., Д. И. Б. и М. И. Б. чрез пълномощника им адвокат Л. Т. от АК [населено място] , срещу въззивното решение от 24.11.2010г. по в. гр. д. № 1612/09г. на СГС. В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че съдът неправилно е приложил нормата на чл.79 от ЗС, както и , че са придобили имота по давност. Твърди се , че неправилно съдът е приложил нормата на чл.10 ал.13 вместо нормата на чл.12 ал.7 ЗСПЗЗ и в противоречие със закона не е зачел действието на предварителния договор, посредством който праводателят им е придобил владението на имота. Ответникът по касация Л. Т. Т. взема становище за неоснователност на касационната жалба. С цитираното по-горе определение № 1220 от 15.12.2011г. е допуснато касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т.2 ГПК поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото въпрос за значението на понятието “разпоредителни сделки” по смисъла на чл. 18з ППЗСПЗЗ и по конкретно представлява ли предварителният договор за продажба на недвижим имот такава разпоредителна сделка. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: С обжалваното въззивно решение е отменено решение от 17.10.2008г., постановено по гр.д.27974/06г. на СРС, 46 с-в и вместо него е постановено ново, с което е признато за установено по отношение на Д. И. С., Д. И. Б. и М. И. Б., че Л. Т. Т. е собственик на недвижим имот, съставляващ част от У......, кв...., местност в.з."С.", при граници: улица, У....., У...... и част от У......., с площ ..... кв.м., граничеща с улица, с площ ...... кв.м., така както е повдигнат в оранжев цвят в комбинирана скица №..... към първоначалната СТЕ от 27.02.2008г. на вещото лице инж. В. Г., която скица да се счита неразделна част от решението; осъдени са на основание чл.108 ЗС Д. И. С., Д. И. Б. и М. И. Б. да предадат на Л. Т. Т. владението на горния недвижим имот; отменен е на основание чл.431, ал.2 ГПК/отм./ нот.акт № ....../.......г., т......, д......./.....г на н-с при СРС, в частта относно недвижим имот, съставляващ част от У......., кв......, местност в.з."С", при граници: улица, У......, У...... и част от У......, с площ ..... кв.м., граничеща с улица, с площ ...... кв.м.; осъдени са Д. И. С., Д. И. Б., и М. И. Б. да заплатят на Л. Т. Т. сумата 1 924.33 лв. -деловодни разноски за първа и въззивна инстанция. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ищецът се легитимира като собственик на основание реституция с решение № 6279 от 18.02.2002г. на поземлената комисия “В.” и договор за доброволна делба от 27.04.1942г., в качеството му на наследник на Т. Т. К.; че извършената през 1948г. замяна от комисия по чл.11 от ПЗ на ТКЗС не може да му се противопостави, тъй като имотът и понастоящем не е застроен и същият не е бил предмет на разпоредителна сделка; не е зачел като такава предварителният договор от 1957г.,тъй като същият няма транслативен ефект, а и поради това, че не е приет като доказателство самият договор, а за съществуването му е налице единствено индиция в нотариалния акт, с който ТКЗС продава на купувачите по предварителния договор-праводатели на ответниците / сега касатори/, процесния имот; не е зачел като разпоредителна сделка по смисъла на закона и продажбата, осъществена от ТКЗС”В.”; приел е също , че праводателите на ответниците не могат да се позовават на придобивна давност. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, във връзка с основанието, на което е допуснато касационното обжалване, намира следното: В посоченото от касаторите Решение на СГС от 09.11.2009г. по гр.д.№1600/2008г., е прието, че “писменият договор , въз основа на който е придобит имотът през 1957г., е правно основание, предвидено в чл.12 ал.7 ЗСПЗЗ, от което той черпи правото си на владение и по силата на същата правна норма от датата на договора започва да тече придобивна давност, която не се прекъсва с последващото включване на имота в ТКЗС”. В процесния случай обаче чл.12 ал.7 ЗСПЗЗ е неприложим, както правилно е приел въззивният съд в атакуваното решение. Предварителният договор от 1957г. , който не е представен като доказателство по делото и за съществуването на който има само индиция с оглед отразеното в нотариалния акт, в който е материализирана продажбата на имота от ТКЗС”В.” в полза на праводателите на ответниците-касатори, е сключен след като имотът вече е бил коопериран /наследодателят на ищеца доброволно е внесъл имота в ТКЗС през 1948г./ и след осъществената през същата година замяна от комисия по чл.11 от ПЗ на ТКЗС. Цитираната разпоредба е приложима за земи, които са закупени с предварителни договори преди нейното обобществяване като е ирелевантен според настоящия състав начинът на коопериране – доброволен или принудителен. Това е така по аргумент от хипотезата на чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ, която има предвид всички случаи, при които земеделските имоти са били стопанисвани от ТКЗС, ДЗС и други образувани въз основа на тях селскостопански организации, не само, когато са включвани в кооперативни блокове, но включително и когато са оставяни за лично ползване на кооператорите. С оглед изложеното настоящият състав счита за правилно становището, изразено в атакуваното решение, че при спор за собственост между наследниците на първоначалния собственик на земята преди кооперирането й и купувачите по предварителен договор, сключен след обобществяването с лице, получило имота вследствие замяна от комисия по чл.11 от ПЗ на ТКЗС, чл.12 ал.7 ЗСПЗЗ е неприложим и предварителният договор няма характер на разпоредителна сделка по смисъла на закона- чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, тъй като няма вещно действие и не прехвърля правото на собственост върху същия имот.В тази насока към настоящия момент вече има постановено решение по реда на чл.290 ГПК – Решение № 360 от 08.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 79/2011 г., II г. о., ГК. Следва да се има предвид, че нормата на чл.12 ал.7 ЗСПЗЗ визира едно изключение от правилото, че внесените в ТКЗС земи не се придобиват по давност, и във връзка с това изключение е уредено изрично, че когато владението се основава на писмен документ, писмен договор или доброволна делба, давността не се прекъсва с включването на имота в ТКЗС. В случая това изключение е неприложимо. Върховният касационен съд, състав на Iг. о. намира, че в конкретния случай не е приложима и разпоредбата на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, съгласно която "когато е извършена замяна по отменения Закон за трудовата поземлена собственост, правото на собственост се възстановява върху имота, притежаван преди замяната. При застрояване или извършване на разпоредителни сделки със земята, получена при замяната, замяната остава в сила. В този случай при възстановяване на правото на собственост се счита, че е осъществена замяна на земи между двама собственици". В. съд правилно е приел, че ответниците нямат годно правно основание – предварителният договор, с който праводателите им закупили имота от лице, което го е получило по замяна от ТКЗС, не е разпоредителна сделка по смисъла на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ. В процесния случай имотът е урегулиран, не е застроен и по отношение на него не са налице пречки за възстановяване по смисъла на чл.10 ал.7 ЗСПЗЗ. Затова и с оглед чл.10 ал.13 ЗСПЗЗ и разясненията по т.2 от ТР№6/06г. ОСГК на ВКС имотът подлежи на реституция като се отнема вещнопрехвърлителният ефект на сделката на разпореждане с имота, осъществена от ТКЗС в полза на праводателя на ответниците. Разпоредбата на чл.10,ал.13 ЗСПЗЗ се отнася до всички лица,които се намират в имота,а не само до тези,на които ТКЗС първоначално го е продало или предоставило,тъй като с отпадане правата на праводателите отпадат и правата на следващите приобретатели.Не на последно място с оглед установената в чл.5,ал.2 ЗВСВОНИ /нова ДВ.бр.107/1997г./ и чл.10,ал.13 ЗСПЗЗ /ДВ.бр.98/1997г./ забрана, в контекста и на изложеното по-горе в решението, имотът не е могъл да бъде придобит по давност. Съобразното изложеното обжалваното решение се явява правилно. Касационните оплаквания са неоснователни. В. съд е обсъдил задълбочено в тяхното единство и логична последователност всички събрани доказателства, като с оглед поддържаните от страните доводи и възражения и съобразно установената фактическа обстановка на основата на самостоятелна преценка на имащите значение за спора факти, правилно е приложил материалния закон . Всички доказателства са обсъдени в съвкупност и при спазване правилата на процесуалния закон досежно начина на извършване на преценка на писмените и гласните доказателства. С оглед изложеното, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 293, ал. 1 ГПК. С оглед изхода на делото разноски в полза на касаторите не се следват. Същите следва да се осъдят да заплатят сторените от ответника по касация разноски за настоящата инстанция в размер 1650лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар на адвокат М., така както са документирани по делото. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г. о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 24.11.2010г., постановено по в. гр. д. № 1612/09г. на СГС. ОСЪЖДА Д. И. С., Д. И. Б. и М. И. Б. да заплатят на Л. Т. Т. разноски за настоящата инстанция в размер 1650лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: