Р Е Ш Е Н И Е
№ 442
София,10.10.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на седми октомври през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Зоя Атанасова при участието на секретаря Ани Давидова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 804 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Л. Г. от[населено място],[община] срещу въззивното решение на Софийски окръжен съд, постановено на 15.04.2008г. по гр.д.№379/2007г.
С определение №917/08.10.2009г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса в хипотеза,при която на едно лице е възстановен във възстановими стари реални граници съседен имот на заявения за възстановяване,т.е. правото му на възстановяване върху заявения имот е уважено като е прието,че това право следва да бъде реализирано върху конкретно определен имот и това решение на ПК/сега ОСЗ/ не е обжалвано,но впоследствие по съдебен ред е установено,че този имот е принадлежал на друго лице към момента на образуване на ТКЗС,т.е. налице е грешка,допусната от ПК/сега ОСЗ/ при възстановяване на собствеността,но първоначалното решение на ПК/сега ОСЗ/ не е отменено или изменено, допустимо ли е последващо предявяване на иск по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ срещу други лица и може ли този иск да бъде уважен.
Касаторът поддържа,че обжалваното решение е недопустимо,тъй като предявяването на иск по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ предполага неудовлетворена от административния орган претенция за възстановяване на собствеността,респ. че решението на административния орган следва да бъде предшествувано от разрешаването на такъв спор по съдебен ред и по начало целта на този иск е впоследствие да бъде издадено решение за възстановяване на собствеността. В случая твърди,че искането на Н. Й. К. е било удовлетворено от административния орган и целта на производството по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ той да бъде освободен от обвързващото го действие на решението за възстановяване на собствеността, с което са определени обекта и субекта на правото на възстановяване не може да бъде постигната. Поддържа също така,че произнасяйки се по такъв иск съдът би преценявал валидността на решението на ПК,което в производството по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ е недопустимо. Излага съображения и за неправилност на обжалваното решение по причина,че решението на ПК,с което е възстановена собствеността в стари реални граници не е било атакувано по съответния ред,т.е. Н. Й. К. не е изразил несъгласие с това решение по отношение на конкретния имот,върху който му е възстановена собствеността. Моли касационната жалба да бъде уважена като обжалваното решение бъде обезсилено и производството по делото прекратено,респ. решението бъде отменено като неправилно.
Ответниците по касационна жалба В. А. К., Й. Н. Й. и С. Н. В. изразяват становище, че жалбата е неоснователна по съображения,изложени в отговора , подаден в срока по чл.287,ал.1 ГПК и в писмени бележки.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
С обжалваното решение Софийският окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция,е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което са уважени предявените от Н. Й. К.,починал в хода на производството пред въззивния съд и заместен по реда на чл.120 ГПК/отм./ от своите наследници по закон В. А. К.,Й. Н. Й. и С. Н. В.,искове за признаване за установено,че към момента на включването в ТКЗС през 1951г. наследодателят му Й. К. С. е бил собственик на основание наследство и давност на ливада /конопище/ с площ от около 1050кв.м., находяща се в землището на[населено място],м.”Г.”,махала “Б.” и за признаване за установено,че към момента на включването в ТКЗС през 1951г. Н. Й. К. е бил собственик на основание давностно владение на градина /конопище/ с площ от 620кв.м. в землището на[населено място], м.”Г.”,махала “Б.”.
Прието е,че Н. Й. К. е наследник по закон на Й. К. С.,починал на 08.08.1991г.,на чието име в емлячния регистър от 1935г. на непокритите земеделски земи е записана градина в м.”Под градище” с площ 2 дка и основание за ползуване-наследство, който имот е отразен в емлячния регистър на селото от 1948г. на името на Н. Й. К.-градина /конопище/ с площ от 0.700дка и на името на Й. К. С.-ливада /конопище/ с площ от 1.2 дка. Въз основа на тези записвания,показанията на изслушаните свидетели и експертизи е прието,че към момента на образуване на ТКЗС правото на собственост върху тези така посочени части от имота е принадлежало на Й. К. С. и Н. Й. К.,т.е. установено е съществуването на правопораждащите претендираното право факти.
По въпроса в хипотеза,при която на едно лице е възстановен във възстановими стари реални граници съседен имот на заявения за възстановяване,т.е. правото му на възстановяване върху заявения имот е уважено като е прието,че това право следва да бъде реализирано върху конкретно определен имот и това решение на ПК/сега ОСЗ/ не е обжалвано,но впоследствие по съдебен ред е установено,че този имот е принадлежал на друго лице към момента на образуване на ТКЗС,т.е. налице е грешка,допусната от ПК/сега ОСЗ/ при възстановяване на собствеността,но първоначалното решение на ПК/сега ОСЗ/ не е отменено или изменено, допустимо ли е последващо предявяване на иск по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ срещу други лица и може ли този иск да бъде уважен настоящият състав приема следното:
В ТР №1/1997г. на ОСГК на ВС е прието,че оспорването на правото на собственост по реда на чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ е допустимо при висящо административно производство по чл.14,ал.1,-3 ЗСПЗЗ или при наличие на възможност то да бъде образувано,както и при окончателно решение на О. за възстановяване на собствеността върху земеделски земи в реални граници или за обезщетяване на собствениците съгласно чл.10б ЗСПЗЗ. Когато административното производство е приключило с окончателен отказ за възстановяване на собствеността или то не може да започне поради изтичане на сроковете по чл.11 ЗСПЗЗ,предявяването на иск по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ е процесуално недопустимо. В ТР №1/1997г. обаче не е разгледана хипотеза,при която при постановяване на решението на ПК/сега ОСЗ/ е допусната грешка или впоследствие бъдат открити и установени нови факти и обстоятелства, даващи възможност за постановяване на ново решение на ПК/ОСЗ/,изменящо първоначално постановеното,в който случай с оглед възможността да бъде постановено ново решение за възстановяване на собствеността искът по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ следва да се приеме за допустим.
Когато имотът е заявен за възстановяване в срока по чл.11 ЗСПЗЗ искът по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ е допустим дори в решението,с което правото на собственост е възстановено да е допусната грешка по отношение на конкретния реално обособен обект и към момента на предявяване на иска тази грешка все още не е поправена по реда на чл.14,ал.6 ЗСПЗЗ,респ. решението не е изменено по реда на чл.14,ал.7 З..
Разпоредбата на чл.14,ал.6 ЗСПЗЗ дава възможност на ОСЗ да поправи по свой почин или по молба на заинтересованите лица допуснатите в решението явни фактически грешки,като тази възможност не е ограничена със срок. Във всеки момент след като бъде установено,че такава грешка е допусната,същата може да бъде поправена,ако имотът е заявен за възстановяване в срока по чл.11 ЗСПЗЗ. Ако погрешно в решението на ОСЗ при определяне на реалния обект,върху който следва да бъде възстановена собствеността, е допусната грешка и в решението е посочен съседен имот,тази явна фактическа грешка във всеки следващ момент може да бъде поправена,ако с влязло в сила решение се установи кому е принадлежало правото на собственост върху заявения за възстановяване имот преди образуване на ТКЗС. След като обективно съществува възможност правото на собственост да бъде възстановено, дори и чрез постановяване на решение по чл.14,ал.6 ЗСПЗЗ,искът по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ е допустим,като в това производство съдът ще се произнесе кому е принадлежало правото на собственост върху имота преди образуване на ТКЗС без да преценява валидността на решението на ПК /сега ОСЗ/,доколкото тази преценка е извън предмета на производството-спорът по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ касае принадлежността на правото на собственост върху заявения за възстановяване имот към момента на образуване на ТКЗС,а не правото на собственост върху имота към настоящия момент.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното:
Обжалваното решение е валидно,процесуално допустимо и правилно.
В случая Н. Й. К. е заявил за възстановяване процесните земеделски земи,като с решение на ПК-гр.Б. №09/18.04.1996г. правото на собственост е възстановено,но с влязло в сила решение от 26.04.2005г. по гр.д.№184/2004г. на РС-Сливница е признато за установено,че посочените в решението на ПК имоти са били собственост на Я. Д. Г. преди образуване на ТКЗС. Няма данни по делото решението на ПК от 26.04.2005г. да е било изменено,но както вече беше отбелязано, тъй като още в производството по гр.д.№184/2004г. е установено,че имотът, притежаван от Н. Й. К. и имотът, притежаван от неговия наследодател Й. К. С., заявени за възстановяване,са съседни на посочените в решението на ПК,правилно въззивният съд е приел,че не съществува пречка да бъде предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху заявените за възстановяване имоти към момента на образуване на ТКЗС,доколкото съществува възможност допуснатата от ПК явна фактическа грешка при определяне обекта на правото,собствеността върху който подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ,да бъде изменено.
Правилни са и изводите на въззивния съд за основателността на предявения иск.
За да достигне до извода,че към момента на образуване на ТКЗС правото на собственост върху заявените за възстановяване земеделски земи е принадлежало на Н. Й. К. и неговия наследодател Й. К. С., въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и съпоставяйки данните, съдържащи се в емлячния регистър и показанията на разпитаните свидетели, правилно е приел,че е установено както основанието,на което е била придобита собствеността,така и факта,че правото на собственост е било притежавано към момента на внасянето на имотите в ТКЗС. Съобразено е и заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза,по отношение на което е прието,че е изготвено компетентно и не е било оспорено,нито са представени доказателства, които да опровергават експертното мнение.
Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на постановеното от въззивния съд решение,поради което по реда на чл.293,ал.1 ГПК същото следва да бъде оставено в сила,като на основание чл.81 ГПК вр. чл.78,ал.3 ГПК в полза на В. А. К.,Й. Н. Й. и С. Н. В. бъде присъдена сумата 300лв.,представляваща направените по делото разноски.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Софийския окръжен съд, постановено на 15.04.2008г. по гр.д.№ 379/2007г.
ОСЪЖДА Х. Л. Г. да заплати на В. А. К.,Й. Н. Й. и С. Н. В. сумата 300лв./триста лева/,представляваща направените по делото разноски.
Председател:
Членове:
|