Р Е Ш Е Н И Е 1. №60 2. гр. София, 04 октомври 2022 година 3. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ДЕНИЦА ВЪЛКОВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдия Валя Рушанова дело № 128 по описа за 2022 година. Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Апелативната прокуратура - Велико Търново срещу присъда № 6/07.12.2021г. на Апелативен съд – Велико Търново, постановена по внохд № 292/21г. по описа на същия съд. С атакуваната въззивна присъда, апелативният съд упражнил правомощията си по чл. 336, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 334, т. 2 от НПК като: - отменил първоинстанционната присъда № 260016 от 08.06.21г. на Окръжен съд – Плевен, постановена по нохд № 1001/2018г., в частта, с която подсъдимата Т. Ц. Х. е призната за виновна да е извършила деяние по чл. 212, ал. 4 , алт.1 във връзка с ал. 2 във връзка с ал.1 във връзка с чл. 26, ал.1 от НК, като вместо това: - признал подс. Х. за невиновна в това през периода 29.04.2009 г. – 13.10.2009 г., в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в качеството й на служител в [община], изпълняващ инвеститорски контрол на обекти "Изграждане на подпорна стена и повърхностно отводняване на махала в землището на [населено място]", "Възстановяване сградата на читалище "Х. Г." - [населено място]" и "Възстановяване на черква "Света Т."- [населено място]" да е съставила и подписала документи с невярно съдържание – 16 бр. протоколи за установяване завършването и заплащането на натурални видове СМР за обектите (подробно описани в обвинението и въззивната присъда) и 10 бр. фактури ( подробно описани в атакувания акт) с доставчик „К. Т.” Е. и получател Община - Долна Митрополия, в които били отразени обстоятелства, че плащанията са за извършени СМР по акт 19 и в която се включвали стойности на неизвършени по протоколите работи, като общата стойност на разликата между изпълнените СМР и актуваните в протоколите за установяване завършването и заплащането на натурални видове строителни и монтажни работи на трите обекта е в размер на 211 649, 85 лв. с ДДС, и съзнателно да е дала възможност на юридическото лице "К. Т." Е. - [населено място] да получи без правно основание чуждо движимо имущество в големи размери пари в размер на 211 351, 95 лв. предоставени от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане при Министерския съвет с Решение № СБ-1 от 24.03.2009 г. на [община] за изграждане на подпорна стена и повърхностно отводняване на махала в землището на [населено място], възстановяване сградата на читалище "Х. Г." - [населено място]" и възстановяване на черква "Света Т." - [населено място], поради което я оправдавал да е извършила деяние по чл. 212, ал.4, алт.1 във връзка с ал. 2 във връзка ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК. - отменил присъдата в частта относно разноските, като на осн. чл.190, ал.1 от НПК постановил същите да останат за сметка на Държавата. - потвърдил присъдата в оправдателната й част относно първоначалното обвинение за по-тежко наказуемо престъпление по чл. 212, ал. 5 във връзка с ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 26, ал.1 от НК – документната измама да е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай. В касационния протест се твърди, че въззивната присъда е неправилна и незаконосъобразна. Претендира се наличието на основанията по чл. 348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК. Иска се отмяна й и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция. В допълнение към протеста се развиват подробни съображения в две направления – неправилен, едностранчив и повръхностен подход при оценката на експертните заключения, довел до неубедително защитени заключения за недостатъчност на данните за количеството извършени СМР и на трите обекта, както и отсъствие на задълбочена комплексна доказателствена преценка на данните, касаещи длъжностната характеристика на подсъдимата и неизпълнението на служебните й задължения в продължителен период от време и по отношение на различни обекти. Поддържа се искането за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за повторното му разглеждане от друг състав на апелативния съд. Пред ВКС прокурорът при Върховната касационна прокуратура поддържа протеста и моли за уважаването му. Подсъдимата Т. Х. и защитникът й не се явяват. В писмено изложение изтъкват съображения за неоснователност на касационния протест и правилност на атакуваната въззивна присъда. Молят същата да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, като съобрази доводите на страните и след проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК намери подадения протест за неоснователен. Основното възражение е срещу извода на съда за недоказаност на действително извършените СМР, предвид недостатъчността на данните по заключенията на тройната и петорната строително - технически експертизи. Оспорва се извършеният от въззивния съд анализ на експертните заключения и се претендира, че на тяхна база по несъмнен начин може да се направи категоричен извод за последиците от деянието и размера на настъпилите вреди. Претендира се също едностранчив подход на решаващата инстанция, доколкото е било обърнато внимание на отделни детайли по експертните заключения, а други – напълно били игнорирани. Освен това, позоваването на части от експертизата били относими за някои от обектите , а не за всички –предмет на обвинението, поради което , „..ако за съда не е било ясно по кои точно позиции заключението на експертизите не се базира на измервания или е възможно върху количеството СМР да е оказал влияние изминалия дълъг период от време, то е било необходимо да проведе допълнителен разпит на вещите лица в хода на откритото по негова инициатива съдебно следствие или да назначи допълнителни задачи към вещите лица”. Отправя се критика и към анализа на част от гласните доказателствени средства – обясненията на подсъдимата, а друга част от свидетелите били тенденциозни, поради участието си в процеса на извършване на строително-монтажните дейности. Заявяват се също пороци в оценъчната дейност на съда във връзка с извода му за субективна несъставомерност на деянието Възражението за допуснати нарушения в оценъчната дейност на решаващия съд е неоснователно, а развитите в негова подкрепа доводи не се споделят. Прегледът на реализираната от апелативния съд процесуална дейност по събиране, проверка и оценка на доказателствения материал позволява да се заключи, че претендираните нарушения на процесуалните правила не са допуснати. Съдът е оценил доказателствения материал, събран от първоинстанционния съд и от самия него в хода на проведеното въззивно съдебно следствие – обясненията на подс. Х., спазвайки изискванията на процесуалния закон да разкрие значимата и относима за настоящия процес фактология чрез допустимите способи и средства. Мотивите му се отличават с яснота и задълбоченост, изтъкнатите съображения са убедителни и в тях ясно се откроява защо и на какви основания, съдът е кредитирал определени доказателства, кои факти е счел за несъмнено установени по делото, съответно - на кои доказателствени източници не може да се довери, респективно - кои обстоятелства са останали недоказани. Подробно са анализирани показанията на свидетелите Д. Й., М. Т., М. Х., М. Ц., А. П., М. М., Р. П., И. Х., С. Б., Венци М., както и обясненията на подсъдимата. Невярно се сочи в протеста, при това заявено като общо оплакване без конкретика, че съдът не бил отчел че някои от свидетелите били участвали в процеса на строително - монтажните дейности. Прочитът на мотивите води до противоположно заключение – детайлно са проследени показанията на разпитаните свидетели и то в контекста на изпълняваната от тях дейност – или в общината и ли по обектите, като за всеки от тях е извършена дължимата проверка за наличието или отсъствието на противоречия в показанията им. Съдът убедително е защитил становището си на кои от показанията намира за необходимо да се довери и по какви причини. В мотивите на присъдата апелативният съд е дал изчерпателен и обоснован отговор на всички възражения на страните относно доказателствената обезпеченост на вида и обема на извършените СМР и тяхната възможна и евентуална установеност в хода на продължилото прекомерно наказателно производство в контекста на въпроса за предмета на документната измама, а и (най – вече) в светлината на въпроса на субективната страна на престъплението против собствеността по гл. V, раздел ІV от НК, за което е била предадена на съд подсъдимата Т. Х.. По този начин, решаващата инстанция не е пренебрегнала задълженията си да обоснове своите фактически и правни съображения, но и по ясен и правно издържан начин е обосновала заключението си за недоказаност на деянието освен с горепосочените гласни доказателствени средства и с експертните заключения на приетите експертизи. В този смисъл изцяло непочиващ на материализираната по делото доказателствена дейност на инстанциите по фактите, е доводът на прокурора, че не са съобразени данните за тенденциозност в показанията на част от свидетелите. Напротив – при отсъствието на еднозначни и категорични доказателствени материали, които да ги опровергаят, възприемането на обвинителните твърдения би довело до основаването на присъдата на предположения. Наред с това - възприемането на обясненията на подсъдимата е закономерна последица от факта, че по делото не са констатирани източници, които да ги оборят. Независимо от характера им на средство за защита, съдът правилно се е отнесъл с доверие към тях, отчитайки двоякият им характер и съобразявайки, че се касае до източник на информация, които не е изолиран от останалите писмени и гласни материали. Не се установява да е налице заявения от прокурора едностранчив подход при анализа и оценката на експертните заключения, на базата на които прокурорът претендира несъмнената доказаност на несъответствието между платените и действително извършените СМР, а оттам и предмета на документната измама, довела до престъпното облагодетелстване на изпълнителя „К. Т.” – София с разликата между действително извършените СМР и заплатените такива по протоколите за установяване завършването и за заплащането на натуралните СМР. С основание въззивният съд е счел за недоказано коментираното несъответствие (количество, вид, обем на извършените СМР) и то в контекста на отразяването му като обективен елемент от престъплението, за което е била предадена на съд подсъдимата. Доводите на прокурора за доказателствената обезпеченост на размера на настъпилата вреда/облага са били отхвърлени убедително и обосновано. В изпълнение на задължението си да съпостави и анализира доказателствения материал в съвкупност, правилна е преди всичко констатацията на решаващия съд, че обвинението, а и първоинстанционната осъдителна присъда, се основават единствено на заключенията на тройната и петорната строително - технически експертизи. Съдът не е отрекъл обстоятелството, че нито едно от лицата (вкл. и подсъдимата), участвали в изготвянето и подписването на актовете за свършени СМР, съответно подлежащи на плащане, не е извършвало проверка и измервания и изчисления относно съответствието на действително извършената и отразената в протоколите работа. Въпреки това е достигнато до юридически верния извод, че размерът на вредата се основава на недопустими предположения на основата на доказателствена информация, неподкрепена в изискуемата по силата на чл. 303, ал. 2 от НПК начин. В тази насока, аргументацията, свързана с извършения оглед на трите обекта експертен оглед в значително по-късен момент от извършването на СМР ( 7 години) и вероятността от настъпили в тях изменения, поради причини, които не са предмет на наказателно - правно търсене в настоящето производство, напълно се споделя от настоящия състав на ВКС. Недостатъчността на експертните заключения да подкрепят обвинителната теза произтича не толкова от некомпетентост на изготвилите ги вещи лица, колкото от вътрешната противоречивост и обективна невъзможност да получат достоверна доказателствена информация за вида, обема и съдържанието на действително осъществените СМР на трите обекта към момента на инкриминираното деяние. В този смисъл развитите доводи в касационния протест, че съдът не бил проследил детайлно и друга част на експертните заключения по отношение на друга част на обектите, биха били с резон, само при ясна доказателствена основа на въпроса относно обема и вида на СМР към момента на деянието в генерален план, а такава липсва. Именно затова към дадената оценка на експертните заключения като такава неподкрепяща в достатъчна степен обвинителната теза, не може да бъде отправен упрек. Известно е, че правото на съда по вътрешно убеждение да възприема (или да елиминира) определени доказателствени материали е суверенно, щом се основава на детайлното и всеобхватно анализиране на обективните обстоятелства по делото. Именно затова при невъзприемане на дадено експертно заключение е необходимо да се посочат конкретно кои факти и обстоятелства могат да му се противопоставят или какви обективни данни не са съобразили вещите лица. Точно така е постъпил въззивният съд, който отчитайки недостатъците на заключенията относно тяхната необоснованост и вътрешна противоречивост, е заключил, че не може на тяхна основа да утвърди осъдителните изводи на първоинстанционния съд. Изолираността на експертните изводи, основани на липсата на ясна доказателствена база относно действително извършените СМР към момента на инкриминираното деяние, не дава възможност за постигане на исканото от прокуратурата осъждане на подсъдимата. Като аргумент в подкрепа на посочения извод, правилно съдът се е позовал на част от разясненията на вещите лица по петорната експертиза (относно възможността някои от липсващите елементи да са предмет на последващи кражби и/или поради други причини), както и на в експертното заключение, че към момента на огледа е било обективно невъзможно да бъдат измерени земните работи - изкоп, уплътняване, разширяване на земни маси, извозване на земни маси и изсичане и изкореняване на храсти на обекта в [населено място]. Последно отбелязаното закономерно е било съобразено като факт, имащ отношение към изискванията за безпротиворечивост на експертизата (направила впоследствие заключение за несъответветствие по тези показатели и по отношение на този обект) и съответно – като допълнителен признак за това, че тази част на експертните изводи не следва да се възприема с доверие. На последно място – макар и не пряко, неоснователността на протеста произтича и от обстоятелството, че в него отсъстват каквито и да било съображения относно възприетото от решаващия съд по отношение субективната страна на деянието. То е квалифицирано по обвинителния акт като документна измама, а акцентът в протеста е поставен единствено на длъжностната характеристика и неизпълнението на служебните задължения от страна на подсъдимата – т.е. на въпроси, касаещи обективни признаци от състав на престъпление по служба, а не на действителното представно съдържание на прекия умисъл на присвоителното престъпление, за което е била предадена на съд и осъдена от първоинстанционния съд подсъдимата Х.. Отделните елементи на представното съдържание – съзнаването на общественоопасния характер на деянието (действителен вид, обем и съдържание на СМР, отразяването им в протоколите за извършването и за плащането на натуралните видове СМР по несъответстващ на действителността начин), предвиждането на общественоопасните му последици, изразяващи в разлика между обективно извършеното и заплатеното на трите обекта (съответно довело до получавеното на тази разлика в парично измерение от изпълнителя) и, на последно място – искането на подсъдимата именно тези последици да настъпят от противоправното й поведение, са останали без какъвто и да е коментар в касационния протест и допълнението към него. В този смисъл така формулираните в сезиращите документи доводи обуславят и неоснователността на възражението за допуснато нарушение на материалния закон при постановяване на атакуваната въззивна присъда. В рамките на вярно установените фактически положения материалният закон е приложен правилно, поради което правилно подсъдимата е оправдана по обвинението да е извършила престъпление по чл. 212, ал. 4, алт. 1 във връзка с ал. 2 във връзка с ал.1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК. Водим от изложените аргументи и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 6/07.12.2021г., постановена по ВНОХД № 292/2021г. по описа на Великотърновския апелативен съд. Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: