Ключови фрази


16

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 370
София, 28.07.2022 година

Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 430 от 2022 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№264768/21.12.2021г., подадена от Г. Г. Г.-Ж. и Ж. А. Ж., двамата от [населено място], чрез процесуалния им представител адв.З. М. от АК-Р., срещу решение № 260136, постановено на 09.11.2021г. от Окръжен съд – Русе по в.гр.д.№601/2020г., с което решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това е признато за установено по отношение на Д. И. Д., М. Н. Д., Г. Г. Г.-Ж. и Ж. А. Ж., че Д. И. Д. и М. Н. Д. са собственици на част от поземлен имот в кв.....на [населено място], обл.Р., с площ от 76 кв.м., която част е заключена между точките 1-2-3-Н-Л-М по Приложение №1 на изготвената скица от вещото лице Д. Т. по назначената допълнителна съдебна техническа експертиза, находяща се на лист 94 от делото и представляваща част от УПИ ........... (УПИ ...........) в кв..........на [населено място], обл.Р., собственост на Д. И. Д. и М. Н. Д., като скицата се счита неразделна част от решението, и е осъдил Г. Г. Г.-Ж. и Ж. А. Ж. да предадат на Д. И. Д. и М. Н. Д. владението върху тази реална част.
Според касаторите са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК.
Поддържат, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по редица въпроси в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и в противоречие със задължителната практика на ВКС, касаеща преюдициалността на делата като отрицателна предпоставка за упражняване на правото на иск по обусловеното дело, за която съдът следи служебно и е длъжен да спре делото, независимо дали страните са поискали това и са се противопоставили на спирането, както и на практиката на ВКС. Посочват следните въпроси, за които считат, че са налице поддържаните основания за допускане на касационното обжалване:
1.Допустимо ли е въззивният съд да уважи иск по чл. 108 ЗС, когато не е разгледал и не се е мотивирал по отношение на кумулативната наличност на предпоставките, за да бъде уважен искът;
2.Допустимо ли е съдът да постановява решение, възприемайки, че има грешка в кадастралния план на населеното място, без да е изследвал и обсъдил по безспорен начин откъде произтича тази грешка;
3.Допустимо ли е съдът да постановява решение въз основа на една съдебно-техническа експертиза, която да възприеме като правилна и изчерпателна, без да се усъмни в заключението и да хипотезира;
4.Допустимо ли е съдът да постановява решение единствено въз основа на една съдебно-техническа експертиза, без да изследва правната легитимация на приобретателя и без да е разгледал всички доказателства в тяхната съвкупност;
5.Допустимо ли е съдът да постанови решението си без да изследва, че планът за регулация, определяйки границите на имотите, определя и техните площи, а предвид заключението на СТЕ площите на процесните имоти са останали непроменени;
6.Допустимо ли е да се възприеме заключение на вещо лице, което е ползвало документи по изготвяне на СТЕ, които не са били приложени по делото и за които не е имало изрично указание на съда вещото лице да ползва съответните документи;
7.Правилно ли е решението на въззивния съд, приемайки за първи действащ кадастрален план от 1916г., търпял изменения, съгласно последващи индивидуални административни актове, които са влезли в сила и не са били оспорвани в предвидения законоустановен срок от заинтересованите лица, несъобразявайки се с преклудираните срокове и действащата към момента правна уредба;
8.Законосъобразно ли е решението на съда, когато не е разпределил правилно доказателствената тежест между страните в процеса;
9.Допустимо ли е съдът да постановява решението си въз основа на назначена СТЕ, която е изготвена при липсващ административен документ – доказателство, което е от значение за заключението на вещото лице;
10.Какъв е порокът на въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т.5 ГПК;
11.Какъв е порокът на въззивното решение, когато е постановено от съдебен състав, който е разглеждал същия спор, между същите страни и със същия предмет по друго въззивно дело и е постановил решение, съгласно което искът ни е отхвърлен и ни осъжда с разноски;
12.Какъв е порокът на въззивното решение, когато съдебният състав не е разгледал доказателствата в тяхната съвкупност;
13.Правилно ли е решението на съда, ако в процеса не е изследвал каква е била волята на заинтересованата страна, обективирана в писмени документи по процедура по промяна на имотна граница;
14.Какъв е порокът на въззивното решение, ако не е разгледал подробно каква е била волята на заинтересованата страна, обективирана в писмени документи в процедура по промяна на имотната граница.
В касационната жалба навеждат доводи, че съдът ги е ограничил в представянето на доказателство по чл. 226, ал. 2, т. 1 ГПК, което е било от важно значение за делото; че неправилно е постановил решението си на основание заключение на вещото лице, което при изготвянето му не е използвало всички административни документи, относими към казуса, а само такива, които подкрепят становището на другата страна и именно доказателството, което те са искали да представят е било укрито от вещото лице; не е изследва и предприел допълнителни съдопроизводствени действия по решаване на делото; неправилно не е разгледал геодезичния план от 1964г., сочен от тях като доказателство и не е възприел заключението на вещото лице без да го постави под съмнение; не е взел предвид, че след издаването всеки административен акт по промяна на кадастралния план подлежи на обжалване и влиза в сила и проявява своето действие; не е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност; не е взел предвид, че през 1994г. сем.Д. са се съгласили, че регулационната граница между УПИ ............ и УПИ ................ преминава по линията на поставения в момента в имота им гараж, защото са се снабдили с декларация, заверена на 15.06.1994г. от собственика на УПИ .........., както и че по искане на сем.Д. е издадена заповед Д РД-09-90/09.02.2018г. на кмета на Община Сл.Поле за изменение на плана за регулация съобразно влязлото в сила решение по гр.д.№5760/2015г. на Р., като по този начин регулационната граница между двата имота е придобила автоматично значението на имотна граница; не е изследвал на какво правно основание сем.Д. са собственици на процесните 76 кв.м.; не е изследвал по безспорен начин откъде идва грешката в кадастралния план, довела до навлизане от страна на сем.Ж. в имота на сем.Д., като не е изследвал как при наличие на грешка не са се изменили по никакъв начин площите на процесните имоти; неправилно приел, че следва да се съобрази с кадастралния план от 1916г., въпреки че кадастралната карта е търпяла промени въз основа на издавани последващи индивидуални административни актове, които са влезли в сила; не е съобразил и обстоятелството, че сем.Ж. са инициирали проверка в ПККОНПИ през 2021г., което поддържат, че представлява основание за спиране на производството по настоящето дело.
В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касационна жалба Д. И. Д. и М. Н. Д., чрез процесуалния си представител адв.Г. М., изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения. Претендират присъждане на направените по делото разноски по представен списък по чл. 80 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение съображенията са следните:
Д. И. Д. и М. Н. Д. са предявили срещу Г. Г. Г.-Ж. и Ж. А. Ж. по реда на чл. 108 ЗС иск за признаване правото на собственост и предаване владението върху реална част от имот с площ от 76 кв.м. с твърдението, че през 1994г. са придобили правото на собственост върху парцел ........... в кв.........., урегулиран от 765 кв.м. и неурегулирани 1340 кв.м., ведно с построената в него масивна жилищна сграда, като в съседство се намирал имот ............. Твърдят, че през 2015г. завели иск по чл. 108 ЗС срещу Г. Ж. и Ж. Ж., които завладели част от техния имот, който бил предмет на гр.д.№5670/2015г. по описа на Р., като с решение на Р. по това дело ответниците били осъдени да им предадат владението върху част от имота с площ от 39 кв.м. В настоящето производство претендират предаване владението върху още 76 кв.м., за която в производството по предходното дело също било установено, че е част от техния имот, но не е била предмет на претенцията.
В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК Г. Г. Г.-Ж. и Ж. А. Ж. оспорват иска като неоснователен. Твърдят, че споровете започнали през 2015г. след поставянето на ограда, като в производството по гр.д.№5670/2015г. съдът признал за установено, че ищците са собственици на 39 кв.м., тъй като прилагането на регулацията за спорната граница е било по кадастралния и регулационен план от 1916г. Твърдят, че след приключване на производството по гр.д.№5670/2015г. по искане на ищците е издадена заповед за одобряване на нова дворищно-регулационна граница между съседните имоти, която да преминава така, както е указано в решението по гр.д.№5670/2015г. и оградата била преместена там, където било указано в това съдебно решение. Поради това считат, че вече има произнасяне по спора с решение по гр.д.№5670/2015г. и предявеният срещу тях нов иск е неоснователен.
Въззивният съд е взел предвид, че предмет на приключилото с влязъл в сила съдебен акт гр.д.№5670/2015г. са били 39 кв.м., които са реална част, съседна на тази, явяваща се предмет на настоящето производство и за която се твърди, че е с площ от 76 кв.м. С оглед на това и като е съобразил, че по първото дело ищците не са имали възможност да искат изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер, доколкото това би означавало претендиране на права върху друга площ, т.е. върху друг предмет, въззивният съд е приел, че предметът на разглеждане по двете дела е различен. Съобразил е, че в този смисъл са и дадените указания от ВКС в решение №94 от 06.10.2020г. по гр.д.№4196/2019г. на I г.о. на ВКС, с което предходното въззивно решение е било отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
От фактическа страна въззивният съд е приел за установено следното: с н.а. за покупко-продажба на недвижим имот № ....от 13.11.2013г., том ........, рег. № ........., дело ........от 2013г. П. В. Р., майка на Г. Ж., е закупила дворно място, с площ от 2 292 кв.м, находящо се в [населено място], общ.С. поле, обл.Р., [улица], ведно с построената него жилищна сграда със застроена площ от 44 кв. м, избено помещение с площ от 12 кв. м, още една жилищна сграда, със застроена площ от 20 кв. м, и второстепенна сграда, със застроена площ от 30 кв. м, представляващо УПИ ............ в кв. .........., при граници на целия имот улица, улица, УПИ ........... (имотът на ищците), УПИ ............ и УПИ ............., като впоследствие с н.а. № .........от 03.12.2015г., том .........., рег. № .........., дело № ............/2015 г. е прехвърлила този имот на лицето М. Л., за което се твърди, че е неин внук, докато едновременно е учредила право на ползване на Г. и Ж. Ж.. За безспорно е прието, че Д. и М. Д. са собственици на поземлен имот УПИ .......... в кв. ........., с урегулирана площ от 765 кв. м и неурегулирана такава от 1340 кв. м, който граничи със западната граница на имота на жалбоподателите, като Д. са го закупили и владели още от 1994г. Взето е предвид, че през 2015г. на Г. и Ж. Ж. било издадено разрешение за строеж от [община] поле за изграждане на ограда, при което същите ползвали услугите и на специалист геодезист, който им указал къде следвало да бъде оградата. Взето е предвид също така, че след изграждането на оградата започнали споровете с техните съседи – Д., които твърдели, че границата между имотите им не съответствала на местоположението на оградата и поради тази причина Д. завели гр.д. № 5670/2015 г. на Р., което приключило с влязъл в сила съдебен акт, че Д. са собственици на 39 кв. м площ, намираща се в съседство на тази от 76 кв. м, която е предмет на настоящия спор. Съобразено е, че във връзка с това производство Д. подали искане до [община] поле за изменение на ПУП-И. за границите между УПИ ............. (понастоящем УПИ ............) и УПИ ..........., с която да одобри новата дворищно-регулационна граница съобразно влязлото в сила решение, както и че Ж. веднага преместили оградата съобразно постановеното по гр.д. № 5670/2015 г. на Р. решение.
Взето е предвид, че в производството пред районния съд е била назначена съдебна техническа експертиза, която е следвало да отговори на въпросите къде преминава регулационната граница между двата имота, оградата между двата имота поставена ли е на регулационната граница и в случай, че не е, да бъде отбелязано откъде и с колко е навлизането, както и да се посочи каква е площта на претенцията на ищците по настоящото производство, като съобрази първоначалното влязло в сила решение по гр.д. № 5670/2015г. на Р., но вещото лице И. Л. не е отговорило изчерпателно на поставените въпроси, поради което му е била възложена допълнителна експертиза, в която да посочи къде се намират спорните 76 кв. м. Съобразено е, че вещото лице не е проследило по какъв начин са се изменили границите между съседните имоти съгласно КРП, одобрен със заповед №650/07.09.1916г. и КРП, одобрен със заповед №926/06.08.1966г., както и има ли други относими след този период изменения, довели до промяна в границите на двата имота, както и кой от всичките КРП е определящият границите и тяхното положение – в допълнителната експертиза вещото лице е посочило във варианти къде може да се ситуират спорните 76 кв. м, което въззивният съд е приел за недопустимо, тъй като делата от такъв характер не могат да имат предмет, който не е конкретно определен, а точното местонахождение на претендираната площ е част от индивидуализацията на предмета на спора. Поради това въззивният съд не е кредитирал експертните изводи на това вещо лице.
Взето е предвид, че при предходното разглеждане на делото от въззивния съд е била назначена повторна експертиза с вещо лице С. Д., но при същата вещото лице многократно е посочило, че за съставянето на последващите планове и кадастрални карти е било използвано износено копие на плана от 1916г., което е било предпоставка за допускането на нарушения при изготвянето на новия геодезичен план, не се е ангажирало с конкретен отговор на въпроса налице ли е навлизане от страна на Ж. в имота на Д. и къде се намира това навлизане, като само е посочило, че изводите на останалите вещи лица по делото, включително и на експерта, назначен по приключилото гр.д. №5670/2015г. на Р., са неверни, тъй като били изготвени върху невярна кадастрална основа.
Като е взел предвид, че нито едно от заключенията на вещите лица не е достатъчно обосновано и изчерпателно, въззивният съд е назначил нова съдебна техническа експертиза с вещо лице Д. Т., както и допълнителна такава със същия експерт и е основал решението си именно на тази експертиза. Взел е предвид, че вещото лице по тази експертиза е установило, че с кадастрален и регулационен план, одобрен със Заповед №650/07.09.1916г. за първи път е била определена границата между двата спорни имота, като имотът на Ж. се идентифицирал като парцел.........., отреден за имот с пл. № ..........., с площ от 2150 кв. м, а този на Д. бил част от един по-голям имот – парцел .........., отреден за имот с пл. № ........в кв. ..........с площ от 2560 кв. м, който включвал в себе си по сега действащия план (този от 1966г., със съответните изменения от 1996г. и 2003г.) имота на ищците Д. – УПИ .......... (................) и УПИ .............. (имот на трети лица – техните съседи откъм западната граница). Посочено е, че според заключението, доколкото имотът на ищците Д. тогава представлявал източната половина на този по-голям имот – парцел ............., съгласно именно точно този кадастрален и регулационен за първи път била установена дворищно-регулационната граница между двата имота на страните, тъй като имотът на Ж. се намира на източната граница на този по-голям имот, от който впоследствие е щяло да се обособят два самостоятелни парцела, включително и този на ищците Д.. Съобразено е, че вещото лице е констатирало, че предвид наличието на извършени сделки с процесните парцели по време на действието на този план от 1916г., то същият следва да се счита за приложен, включително и по отношение на спорната граница, описана от точки Б и В в изготвеното от експерта Приложение № 4 към заключението, а доколкото този план е приложен, то същият следвало да се използва като вярната имотна основа, при която да се изработи нов план. Посочено е, че прилагането на регулационния план означава попълването на кадастралния план по такъв начин, че регулационните граници да станат имотни и това е следвало да бъде съобразено при проектирането на следващите планове за регулация, като със Заповед №23/19.02.1965г. е било утвърдено изменението на плана от 1916г. в частта на парцел ........... (имотът, който включва и този на ищците Д.), като се сформирали два нови парцела – парцел .........., с площ 1 220 кв. м (имотът на западните съседи на Ж.), и парцел ............, с площ 1 340 кв. м – имотът на ищците Д.. Взето е предвид, че за последния вещото лице е констатирало, че същият е придобит от праводателя на Ж. с нот. aкт от 08.04.1966г. с № ........., том .........., дело № ............./1966г., от което следвало, че по отношение на новообразуваните два парцела ............. и .............. дворищната регулация е приложена и границата, отбелязана между точки Ж и З по Приложение № 4 от заключението, следва да се попълни в кадастралния план като имотна между двата парцела. Съобразено е, че вещото лице е посочило, че е използвало скица № 64/06.02.1965г. (Приложение № 2), тъй като самият кадастрален план от 1916г. бил с нарушена цялост и в лошо физическо състояние, а в съдебно заседание вещото лице е обяснило, че в скица № 64/06.02.1965г. е било нанесено състоянието на спорната граница между двата имота преди изменението, т.е. така, както е била отразена в плана от 1916г.
Съобразено е, че следващият кадастрален и регулационен план, който влиза в сила, е сега действащият – кадастралният и регулационният план, одобрен със Заповед №962/06.08.1966г., като в този план имотът на ответниците по първоинстанционното дело Ж. е идентифициран с пл. №............., с площ 2 448 кв. м. и за същия са отредени парцели ..., ... и .... в кв. ........, а имотът на ищците Д. е идентифициран като парцел .........., в кв. .........., с площ от 765 кв. м, който бил отреден за имот пл. № ............ Взето е предвид, че площта на този имот била 2 419 кв. м, като от Приложение № 3 към заключението е видно, че същият включва не само сегашният имот на ищците УПИ ............. (...............), но и този на западните им съседи – УПИ ..............., както и че според същото приложение, в геодезическия план парцели ...............-............. от предходния план не са били отразени като кадастрални имоти в плана от 1966г. Съобразено е, че според вещото лице имотите по плана от 1916г. – ............ и ..... попадат в имот с пл. № ............., като първият (...........) попада изцяло, а последният (имотът на ищците Д.) – само 1 190 кв. м от него, а територия с площ от 150 кв. м попадала в границите на имот с пл. № ............., съответстващ на този на Ж.. Посочено е, че от това експертът е направил извода, че геодезичният план, служещ за основа за проектиране на плана за регулация, одобрен със заповед №962/06.08.1966г., бил грешен по отношение на имотите, собственост на праводателите на Ж. и Д. по отношение на общата им граница, която е спорна в настоящото производство. Взето е предвид, че със Заповед №480/31.10.1996г. е одобрено изменение на регулационния план от 1966г. в частта за парцели .............., ............. и X........... (част от имота на Ж.) в кв. ........., изразяващо се в промяна на дворищно-регулационната граница помежду им, като според вещото лице одобрените с тази заповед дворищни регулационни граници на парцел ...... – имотът на Д., не съответствали на техните права на собственост, описани в нот. акт № .........., том ...., дело № ........../94г. от 31.03.1994г., а в скица № 25/30.03.1994г., описана като приложено доказателство при съставянето на горепосочения нотариален акт, било записано в забележка, че имотът е идентичен с парцел ........... в кв. ............съобразно нот. акт № ............./1996г., но се владеел в стари имотни граници, поради което, в отговора на въпрос № 6 от заключението, вещото лице е посочило, че оттук следвал и изводът за неизвършвани процедури по отчуждения и обезщетения по дворищно-регулационния план, следователно планът за регулация, одобрен със Заповед № 962/1966г., който е сега действащ, не е прилаган по отношение на парцел ..........., в кв. ...........(имотът на ищците Д.), т.е. площта на имота не е свеждана до размера на 765 кв. м, за да бъде в последствие увеличена. Посочено е, че така вещото лице е достигнало до извода, че сочената в нот. акт ........../1994г. площ на дворното място – неурегулиран парцел от 1 340 кв. м, която била в съответствие с тази на парцел............. в кв. ..........по плана от 1916г., то този план от 1916г. се явявал приложен по отношение на парцела на Д. и съответно дворищно-регулационните линии са имотни граници, поради което е налице навлизане от страна на Ж. в имота на ищците Д..
Съобразено е, че със Заповед №244/19.05.2003г. е било одобрено изменение на плана от 1966г. за имота на Ж., който се е състоял от парцели ..........., .............. и ............. в кв............., както и че изменението е било с цел поставянето на регулационните граници в съответствие с имотните граници на имот с пл. №........... Взето е предвид, че последващите изменения са от 2017г. и 2018г., като с първото се одобрява поправка на имотната граница между имотите на страните, поради влязлото в сила решение по предходното дело за част от спорния терен гр.д. №5670/2015г. на РС – Русе, а с второто регулационната граница е преведена в съответствие с по-рано изменената имотна такава.
Взето е предвид също така, че според изявлението на вещото лице в съдебно заседание, за да установи къде се ситуират процесните 76 кв. м, претендирани от Д., следва да извърши допълнителни действия, поради което е назначена допълнителна експертиза със задачата да установи къде се намират спорните 76 кв. м, като бъде взето предвид заключението на вещото лице Г. Ф., изготвено и приложено по първото приключило с влязъл в сила съдебен акт относно спорната граница гр.д. №5670/2015г. на РС – Русе. Посочено е, че така вещото лице Т. е установило, че претендираната площ е заключена между точките 1, 2, 3, Н, Л и М, които по Приложение № 1 към допълнителната експертиза, находящо се на л. 94, са маркирани в цвят „корал“.
Заключението на вещото лице Д. Т. е изцяло кредитирано от въззивния съд, като е посочено, че същото е пълно, изчерпателно и представлява детайлно изследване на промените, които са засягали процесната площ, предмет на спора, както и имотите на страните. Взето е предвид, че експертът е установил, че е налице грешка в геодезичния план, служещ като основа за проектиране на плана за регулация, одобрен със Заповед №962/06.08.1966г. по отношение на имотите, собственост на праводателите на Ж. и Д., засягаща общата им граница; че вещото лице е установило, че основата следва да бъде планът от 1916г., който е приложен, предвид осъществяването на извършени сделки с процесните имоти и поради тези съображения меродавна е тази граница между двата имота, която е била зададена още с плана от 1916г.; че вещото лице е установило през кои точки е следвало да минава тя и това са точките Б и В; че не са налице данни регулацията от 1966г. да е била прилагана или съответните разлики в площите на двата имота да са били във връзка с отредени придаваеми части, които е следвало да бъдат заети по установения ред или дължимото за тях обезщетение да е било заплатено; че вещото лице е установило, че съгласно скица № 25/30.03.1994г., отнасяща се до имота на праводателите на Д., е било записано като забележка, че този имот се владеел по стари имотни граници, което означава, че към него момент не са били извършвани процедури по отчуждения и обезщетения по дворищно-регулационния план. Поради тези съображения въззивният съд е приел, че е налице навлизане от страна на Ж. в имота на Д., като навлизането е с площ от 132 кв.м. – останали след присъждането на 39 кв.м. с решението по гр.д.№5670/2015г. на РС – Русе, но Д. са претендирали от мястото на навлизане 76 кв.м., които са ситуирани съобразно назначената във въззивното производство допълнителна експертиза – точки 1, 2, 3, Н, Л и М, нанесени на Приложение № 1.
За неоснователни са приети твърденията на Ж., че по делото не е доказано правото на собственост на Д. върху спорните 76кв.м. Посочено е, че същите са част от техния недвижим имот УПИ .......... (.................), като в приложената към титула за собственост на Д. (н.а. № ........., том ............., дело № .........../94г. от 31.03.1994г.) скица № 25/30.03.1994г. е описано, че имотът се е владеел по стари имотни граници, т.е. съобразно границите, отредени по плана на [населено място] от 1916г. – предходно действащият план. Прието е, че не случайно е посочено още като забележка, че имотът е идентичен на парцел ........... в кв............, който за първи път е обособен в изменението на плана от 1916г. през 1965г. и е бил с площ 1 340 кв.м. – съвпадаща с посочената „неурегулирана“ площ на имота на Д. съобразно притежавания от тях нотариален акт, легитимиращ ги като собственици. Прието е също така, че обстоятелството, че имотът на Д. е с площта, отредена му още при действието на плана от 1916г., когато е бил изменен през 1965г., се потвърждава и от изменението в плана от 1966г., извършено със Заповед № 244/19.05.2003г., в която е записано, че имотът на ищците Д. – тогава ПИ ..........., е 1 340 кв.м., което според въззивния съд потвърждава техните твърдения, че са собственици на процесната част от 76 кв.м., в която е налице навлизане от страна на Ж.. Посочено е, че същата представлява част от техния собствен недвижим имот, който, според приложената към нотариалния акт, легитимиращ ги като собственици, скица е владян към него момент по старите имотни граници, т.е. по зададените съобразно предходния план на [населено място] от 1916г. Предвид липсата на доказателства отнетата част от недвижим имот УПИ ............. да е била придаваема такава, както и да са били налице условията за нейното заемане при изплащане на обезщетение, въззивният съд е приел, че спорната част принадлежи към имота на Д., поради което те се явяват собственици на процесните 76 кв.м.
По отношение на развитите доводи във въззивната жалба за липса на доказателства за това, че следва да се прилага планът от 1916г. въззивният съд е приел, че назначената във въззивното производство съдебна техническа експертиза както и допълнителна такава, е изчистила по максимално изчерпателен начин въпроса за това коя регулация е приложима, като е посочено, че това е видно и от приложените по гр.д. № 5670/2015г. на РС – Русе писмени доказателства, където към титула за собственост на Д. (н.а. № ........., том ..........., дело № ......./94г. от 31.03.1994г.) и най-вече в приложената по него скица № 25/30.03.1994г., е посочено, че имотът на Д. се владее по старите регулационни граници, т.е. по плана от 1916г., а не по този от 1966г.
Изложени са съображения, че фактът, че границата между двата имота преминавала през вече построени постройки, собственост на Ж. Ж., не е основание да се приеме, че спорната площ не принадлежи на Д., доколкото при спазена процедура за издаване на разрешение за строеж на тези сгради последните и без това не биха могли да искат събарянето им, което не би възпрепятствало Ж. да ползват която и да е сграда. За ирелевантно е прието обстоятелството дали сградата е съществувала още преди 1966г. или след това, макар да не са събрани доказателства същата да е била построена към 1966г.
Прието е, че възражението за изтекла придобивна давност, направено от Ж. в хода на устните състезания при повторното разглеждане на делото във въззивния съд, не следва да бъде обсъждано, поради настъпилата процесуална преклузия, но са изложени съображения, че същото е и неоснователно с оглед установените по делото факти и обстоятелства, подробно описани в решението.
За неоснователни са приети твърденията на Ж., че вещото лице не е следвало да използва скицата по заповед № 23/1965г., с която е бил изменен планът от 1916г., тъй като същата възпроизвеждала границите между процесните имоти така, както са били съобразно плана на [населено място] от 1916г., а последният няма запазено четливо копие с ненарушена цялост. Посочено е, че действително изменението от 1965г. на плана от 1916г. засяга само границата на имота на Д. и западните им съседи, но същият възпроизвежда напълно и спорната граница между Д. и Ж., поради което вещото лице правилно е съобразило да го използва при определяне местонахождението на процесната спорна част.
При тези съображения изводите на първоистанционния съд за основателността на предявения иск са споделени, но първоинстанционното решение е отменено и вместо това е постановено друго по причина, че заключението, въз основа на което е постановено решението на първоинстанционния съд, противоречи на заключението, изготвено по назначената от въззивния състав при това разглеждане на делото експертиза с вещо лице Д. Т., според което процесните 76 кв.м се намират на изготвеното от нея Приложение 1 към допълнителната съдебна експертиза, находящо се на л.94 от делото, като същите са заключени между точките 1-2-3(три)-Н-Л-М и са щриховани с цвят „корал“.
При така изложените от въззивния съд съображения следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по поставените от жалбоподателите правни въпроси.
Действително съгласно трайната и непротиворечива практика на ВКС въззивният съд е длъжен да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и не може да основава решението си само и единствено на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза. Това разрешение обаче в практиката на ВКС е давано само в хипотези, при които по делото са представени доказателства, съдържащи данни за релевантни за спора факти и обстоятелства, които в заключението на СТЕ не са били съобразени и които биха могли да обосноват различни констатации и изводи от тези, които вещото лице е направило. По настоящето дело обаче подобни доказателства не са представени в преклузивните срокове по ГПК, не са били приемани по делото, от което следва и изводът, че въззивният съд не би могъл да ги вземе предвид. Именно такива съображения въззивният съд е изложил в проведеното на 28.09.2021г. открито съдебно заседание, като е оставил без уважение искането на процесуалния представител на жалбоподателите за приемане на представените в това съдебно заседание нови доказателства, съобразявайки разпоредбата на чл. 266 ГПК в съответствие с трайно установената практика на ВКС, а именно извадка от геодезичен план от 1964г., който е предходен на заповедта от 1965г.
Съображенията на въззивния съд, че това писмено доказателство не следва да бъде приемано, доколкото не се установява да е налице някоя от хипотезите на чл. 266 ГПК, съответстват изцяло на трайно установената практика на ВКС, според която във въззивното производство е възможно посочването и събирането не на всички допустими, относими и необходими доказателствени средства, а само на тези, които, въпреки проявената добросъвестност от страната не са събрани от първата инстанция. Това са новооткритите, нововъзникналите доказателства за твърдяни обстоятелства, както и всички допустими и необходими доказателства за установяване на новооткрити и нововъзникнали релевантни факти и обстоятелства, също и непосочените и несъбрани доказателства поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила от първата инстанция (решение №328/15.05.2014г. по гр.д.№805/2012г., ІV г.о. на ВКС). Нито една от тези хипотези обаче в настоящия случай не е налице. Още повече като се вземе предвид, че вещото лице Т. при изготвяне на заключението си по делото е съобразило и геодезичния план от 1964г., т.е. данните, съдържащи се в доказателството, което касаторите са искали да представят, са съобразени от съда при постановяване на обжалваното решение. Поради това следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касаторите основание за допускане на касационното обжалване по поставените в изложението въпроси 3, 4, 9.
Не е налице поддържаното от касаторите основание за допускане на касационното обжалване и по поставения в изложението въпрос 6, доколкото съдебната практика трайно и непротиворечиво приема, че за изготвяне на заключението по допусната съдебно-техническа експертиза вещото лице може и следва да извършва проверки във всички държавни и общински органи и институции и може да се позовава на документите, които е открило при тази проверка, като ги посочи в заключението си. Не е необходимо тези документи да бъдат представяни като доказателства по делото, още повече като се има предвид, че преимуществено става дума за дворищнорегулационни, кадастрални, геодезични и др. видове планове, карти и скици. И както е обобщено в решение №115/02.06.2014г. по гр.д.№163/2014г., І г.о. на ВКС, според трайната съдебна практика заключението на експерта не може да съдържа само крайния извод по поставената задача, а трябва да бъде основано на конкретни данни - събрани чрез извършените от вещото лице проучвания, като например оглед на място, проверка на документи, намиращи се у трето за спора лице и др., или предоставени от страните чрез представените от тях доказателствени средства - свидетели, писмени доказателства и др. С тази практика на съдилищата въззивният съд изцяло се е съобразил.
Не е налице поддържаното от касаторите основание за допускане на касационното обжалване по въпрос 7 от изложението. Както последователно приема ВКС в своята практика, дворищнорегулационният план, одобрен при действието на З., следва да се счита приложен тогава, когато настъпва трансформация на регулационните линии в имотни граници в хипотезите на чл. 33, ал. 1 и 2 З. (отм.) - ТР №3 от 15.07.1993г. на ОСГК на ВС. Разяснено е, че при действието на З. (отм.) дворищнорегулационният план има непосредствено отчуждително действие по отношение на частите от имоти,придадени към съседни парцели. Собствеността върху придаваемите части преминава по силата на самата регулация, но докато планът не бъде приложен, той може да бъде изменен по реда на чл. 33, ал. 1 и 2 З. (отм.), при което новият план се създава въз основа на положението на имотите преди регулацията - т.е. отчуждителното действие на регулацията отпада. Когато обаче старият план е бил приложен, новият план зачита парцелните граници по стария план като имотни. Но ако предшестващият план не е приложен, се отива към по-ранния, докато се установи приложен план или положението на имотите към първия одобрен дворищнорегулационен план на населеното място и това разрешение е приложимо не само към дворищнорегулационните планове, изработени при действието на З. (отм.), но и към тези, които са приети при действащите преди това закони - ЗПИНМ, ЗБНМ от 1949г., Закон за благоустройството на населените места на Княжество (Царство) България. Това е така, тъй като ако не е бил приложен планът, приет при действието на З. (отм.) съдът следва да проследи дали е бил приложен някой от предходните планове, приети при действието на по-стари закони (решение №200/11.05.2011г. по гр.д.№439/2010г. на І г.о. на ВКС). С тази практика на ВКС въззивният съд изцяло се е съобразил при извършването на преценката си за действието на последващите влизането в сила и прилагането на плана от 1916г. индивидуални административни актове. И доколкото именно чрез проследяване на действието на регулационните планове, приети, одобрени и влезли в сила след като планът от 1916г. е бил приложен, въззивният съд е стигнал до извода, че при приемането на последващите планове е допусната грешка, след което точно я е посочил, стъпвайки на заключението на изслушаната по делото СТЕ и скицата към нея, следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касаторите основание за допускане на касационното обжалване и по въпроси 1 и 2.
В съответствие с трайно установената практика на ВКС въззивният съд е обсъдил в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства и е съобразил при постановяване на решението правните последици и значение за спора на всички факти и обстоятелства, за осъществяването на които се съдържат данни в представените доказателства. Съобразен е вещнопрехвърлителният ефект на представените по делото договори, обективирани в съответните нотариални актове, при което съдът е съсредоточил решаващата си дейност около обстоятелството, че предмет на разпореждания са били урегулирани поземлени имоти, както и трайно установената практика на ВКС, че площта не представлява решаващ индивидуализиращ белег. От съществено значение по отношение на площта на имотите, намиращи се в урегулирани територии, е действието на регулационните планове и обстоятелството, кой от тези планове следва да се приеме за приложен. Площта на имота и сигнатурата по плана, ако има такава, според практиката на ВКС (решение №672/10 от 07.03.2011г. по гр.д.№1584/2009г. на І г.о. на ВКС) не са присъщи белези, тъй като зависят от начина на измерване или могат да се променят при изменение на плана.
Обсъдени са установените по делото данни, касаещи правото на собственост на предявилите иска лица, още повече като се вземе предвид, че този спор е втори по ред между същите страни, касаещ този въпрос, и в предходното производство по гр.д.№5670/2015г. на Р. правата на страните са били установени в същия обем. В съответствие с практиката на ВКС и указанията, дадени с решение №94 от 06.10.2020г. по гр.д.№4196/2019г. на I г.о. на ВКС, въззивният съд е приел, че следва да бъде съобразено обстоятелството, че спорът и за площта от 76 кв.м. не е разрешен в предходното производство само и единствено по причина, че в производството по гр.д.№5670/2015г. ищците Д. не са имали възможност да искат изменение на своя иск чрез увеличение на неговия размер, тъй като това би означавало претендиране на права върху друга площ, т.е. върху друг предмет, което би представлявало изцяло нов иск.
По същата причина за ирелеванто следва да се приеме и обстоятелството, че Д. и М. Д. през 2017г. са поискали планът да бъде изменен само досежно площта, за която със сила на пресъдено нещо е бил разрешен предходният спор между страните. Това обстоятелство само по себе си не може да бъде приравнено на признание на правата на Г. е Ж. Ж. върху спорните в настоящето производство 76 кв.м., доколкото едва с експертизата, изслушана в производството по гр.д.№5670/2015г. е била установена точната граница между двата имота и завзетата от Ж. площ. В този смисъл и поставените от касаторите въпроси, свързани с доказването на правата на спорещите страни, разпределяне на доказателствната тежест, обсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и необходимостта от отчитане волята на заинтересованата страна в процедура по промяна на граници (въпроси 5, 8, 12, 13 и 14), не могат да обосноват наличие на основание за допускане на касационно обжалване като несъответстващи на данните по делото.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса, касаещ начина на формиране на съдебния състав, който е постановил обжалваното решение (въпрос 11). Съставът на Русенския окръжен съд, който се е произнесъл с решение №260136 от 09.11.2021г. по в.гр.д.№601/2020г. е различен от състава, произнесъл се при предходното разглеждане на делото от въззивния съд (с решение №274 от 05.07.2019г. по в.гр.д.№166/2019г., отменено с решение №94 от 06.10.2020г. по гр.д.№4196/2019г. на I г.о. на ВКС). Действително съдия А. А. е участвала в производството по в. гр.д.№623/2016г. при постановяване на решение №426/09.11.2016г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд по гр.д.№5670/2015г., но, както вече многократно беше отбелязвано, предмет на разглеждане в производството по гр.д.№5670/2015г. е реална част, съседна и съответно не идентична с процесната.
Не е налице поддържаното от касаторите основание за допускане на касационното обжалване и по въпроса по приложението на чл.229, ал. 1, т. 4 ГПК и задължението на въззивния съд да спре производството по делото, ако в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора (въпрос 10). Както последователно и непротиворечиво приема ВКС в своята практика, основанието на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален за този, по който производството се спира. Преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Когато обуславящото дело е гражданско, за да бъде зачетена силата на пресъдено нещо на решението по него от съда по обусловения иск, не е достатъчно предмета на преюдициалния спор да се инкорпорира в предмета на обусловеното дело, а трябва да е налице и субективен идентитет между двете дела (решение №173/07.01.2020г. по гр.д.№5406/2016г. на I г.о. на ВКС). Подобна връзка на обусловеност между спор за собственост и производство по ЗКПКОНПИ обаче не е налице, доколкото в последното не се разрешава спор с участието на страните в настоящето производство, който да е свързан с притежаваните от тях вещни права върху процесната реална част.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №260136 от 09.11.2021г., постановено от Окръжен съд – Русе, ГК по в.гр.д.№601/2020г.
ОСЪЖДА Г. Г. Г. – Ж., ЕГН [ЕГН] и Ж. А. Ж., ЕГН [ЕГН] да заплатят на Д. И. Д., ЕГН [ЕГН] сумата от 700лв. (седемстотин лева), представляваща направените по делото разноски и на М. Н. Д., ЕГН [ЕГН] сумата от 700лв. (седемстотин лева), представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:

Членове: