Р Е Ш Е Н И Е № 60104 гр. София, 26.11.2021 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
при участието на секретаря Даниела Танева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 272 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Обжалвано е решение № 260277 от 22.10.2020г. по гр.д. № 1455/2020г. на Пловдивски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 597 от 20.02.2020г. по гр.д. № 17695/2016г. на Пловдивски районен съд и делото е върнато на първата инстанция за ново разглеждане от стадия на първото съдебно заседание. С обезсиленото решение е допусната съдебна делба между С. Б. Б., Р. В. Н., Х. Н. Б., Д. Д. Т. и М. Д. Т. на три поземлени имота в [населено място] в урбанизирана територия, а именно поземлен имот с идентификатор *** с площ 7 798 кв.м., поземлен имот с идентификатор *** с площ 774 кв.м. и поземлен имот с идентификатор *** с площ 175 кв.м., трите с адрес: [улица], заедно с построените в първия имот единадесет промишлени сгради и във втория имот три промишлени сгради, подробно описани в решението; определенете дялове на съделителите са: по 1/8 ид.ч. за Д. Д. Т. и М. Д. Т. и по 2/8 ид.ч. за Х. Н. Б., С. Б. Б. и Р. В. Н..
Решението се обжалва от съделителката С. Б. Б. - наследник на първоначалната ищца В. В. Б.. Поддържа се в жалбата, че решението е неправилно и необосновано. По делото липсва спор, че имотът е съсобствен на страните по наследство от двамата наследодатели - В. Н. и Х. Б., които са били съдружници в бившето „Бъчва” ООД, като имотът е национализиран и впоследствие реституиран. По отношение на сградите в имота е прието заключение на техническа експертиза, което изяснява вида и състоянието им. Относно дяловете на страните в съсобствеността спор не е повдиган. С оглед на това касаторът счита, че въззивният съд в нарушение на закона е приел, че първоинстанционното решение е недопустимо; дори да се приеме, че основанието за съсобствеността не е напълно изяснено, то действия в тази насока следва да предприеме въззивния съд.
Съделителите Х. Н. Б., Д. Д. Т. и М. Д. Т. чрез пълномощника си адв. А. Й. оспорват жалбата.
Съделителката Р. В. Н. е представила писмен отговор чрез пълномощника си адв. Г., в който не взема конкретно становище по основателността на жалбата.
С определение №132 от 30.03.2021г. е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по релевантния за спора въпрос: налице ли е произнасяне по непредявен иск, респ. постановяване на недопустимо решение в производство по допускане на съдебна делба, ако съдът е допуснал делбата, без да изясни на какво точно основание е възникнала съсобствеността и без да разгледа всички основания за възникването й.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:
Производството е по иск за делба във фазата по допускането. Предмет на делбата са три поземлени имота в [населено място] с построените в тях общо четиринадесет промишлени сгради. В исковата молба на В. В. Б. /починала и заместена от наследника си С. Б. Б./ се твърди, че ищцата и ответницата Р. Н. са наследници на В. И. Н., починал 1953г., а останалите ответници са наследници и правоприемници на Х. Н. Б., починал 1963г. Двамата наследодатели са били съдружници в национализираното през 1947г. дружество “Бъчва“ ООД, което е било собственик на земята и на построоените промишлени, търговски и складови сгради. По силата на ЗВСОНИ целият имот, който е бил национализиран, е реституиран на наследниците, за което са издадени заповеди за деактуване през 1992г. на наследниците на В. Н. и през 1996г. на наследниците на Х. Б.. В хода на делото от страна на ищцата е представена заповед на Министъра на промишлеността от 1999г. за реституиране на сградите на бившето Държавно предприятие „Бряст”.
В представените отделни отговори на исковата молба ответниците Х. Н. Б. и М. Д. Т. не са оспорили, че наследодателите са били собственици на поземлен имот в местн. “Б.” с едноетажна сграда - работилница. Възразили са, че няма данни за идентичност на имотите по нотариалните актове от 1939г. и 1940г. с тези по исковата молба; че не е посочено основанието, на което е възникнала съсобственост върху описаните сгради, както и че тези сгради всъщност представляват преместваеми обекти - фургони, павилиони и не са недвижими имоти.
Ответницата Р. Н. е заявила в отговора, че представените доказателства не установяват възстановено право на собственост в полза на наследниците върху процесните имоти, тъй като не са представени всички, относими към реституцията писмени доказателства, както по отношение на поземления имот, така и по отношение на сградите.
Ответникът Д. Т. не е възразил срещу иска в отговора, представен от особения му представител. Впоследствие същият се представлява от пълномощника на ответниците Х. Б. и М. Т. и поддържа тяхната позиция.
Първоинстанционният съд, след преценка на събраните писмени доказателства и приетата експертиза е допуснал делбата. Приел е, че наследодателите на страните В. Н. и Х. Б. са закупили през 1939 и 1940г. от името и за сметка на фирма “Бъчва” ООД две ниви в землището на П., местн. “Б.” с площ 4375 кв.м. всяка от тях /неточно първоинстанционният съд е посочил само едната нива/ . По-нататък съдът е установил, че на основание ЗВСОНИ е възстановена собствеността и са деактувани в полза на наследниците на В. Н. 1/2 ид.ч. от дворно място на [улица] едноетажна работилница в източната част. В полза на наследниците на Х. Б. е реституирана и деактувана другата 1/2 ид.ч. След това съдът е проследил осъщественото наследствено правоприемство и е посочил, че съделителите С. Б. и Р. В. са наследници на В. И. Н., а съделителите М. Д. Т., Д. Д. Т., както и Н. Х. Б. са наследници на Х. Н. Б., починал 1963г. Наследникът Н. Б. е прехвърлил през 2010г. на сина си Х. Н. Б. /ответник по иска/ своята 1/4 ид.ч. от процесните имоти. Въз основа на тези данни съдът е определил дяловете на страните в съсобствеността. По отношение идентичността на имотите съдът е взел предвид заключението на техническата експертиза, според което трите нови ПИ с идентификатори ***, *** и *** са образувани от разделянето на ПИ с идентификатор ***, извършено през 2016г. Посочил е, че сградите съществуват на място и са били обект на реституционното производство; вещото лице е разяснило, че сградите не са павилиони, а представляват метални конструкции, прикрепени към бетонови основи с болтове. Въз основа на изложеното съдът е допуснал делбата.
Въззивна жалба е подадена от Р. Н.. В нея се поддържа, че не са обсъдени всички доказателства и анализът на доказателствения материал е повърхностен. Съдът е приел, че имотите са реституирани в полза на двете групи наследници, но не е посочил по реда на кой нормативен акт е станало това и кои точно обекти са възстановени. В удостоверение на Община Пловдив от 1992г. е описано, че се възстановява една сграда, а съдът е допуснал делба на 14 сгради. Изтъква се, че реституционното производство по ЗОСОИ изобщо не е твърдяно и отчетено, нито недвижимостите, предмет на това производство са изследвани и анализирани. На последно място се възразява срещу неизяснения статут на сградите - дали представляват недвижими имоти по смисъла на чл.110 ЗС след като са прикрепени с болтове към бетонова основа.
Въззивна жалба е подадена и от М. Т.. В нея се твърди, че ищцата не е проявила активност по събиране на всички необходими доказателства за пълното изясняване на спора. Съдът е приел, че реституцията е по ЗВСОНИ, без да е отчете и обсъди другото придобивно основание - по ЗОСОИ, което не е твърдяно в исковата молба. Не е установено на какво основание е възникнала съсобствеността върху процесните сгради, след като по ЗВСОНИ е реституирана само една сграда - работилница. Също така се навежда твърдение, че допуснатите до делба сгради са преместваеми обекти по §5, т.80 ДР ЗУТ .
При така наведените оплаквания въззивният съд е приел, че първата инстанция се е произнесла по непредявен иск, тъй като правното основание за признаване на съсобствеността е неизвестно по делото и поради това постановеното решение е недопустимо. Посочил е, че е представена заповед от 15.04.1999г. на Министъра на промишлеността, с която е наредено “Бряст“ ЕООД да предаде на наследниците на Х. Б. и В. Н., съдружници в бившето “Бъчва” ООД владението на поземления имот и на изброени сгради в него като основанието на тази заповед е по чл. 6, ал.1, т.1 и 5 ЗОСОИ. Първоинстанционният съд е приел, че имотите са реституирани на двете групи наследници, без да уточни по кой закон и кога е настъпила реституцията. В случая ищецът твърди две различни основания на реституция: по ЗВСОНИ, която настъпва по право към 1992г. и по ЗОСОИ, която настъпва с влязъл в сила административен акт, като двете основания взаимно се изключват. Районният съд не е посочил в доклада си какво е основанието на иска, нито на какво правно основание е настъпила реституцията. По тези съображения е постановено обезсилване на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане от стадия на първото съдебно заседание.
По основанието за допускане на касационно обжалване.
Поставеният правен въпрос е дали налице произнасяне по непредявен иск, респ. постановяване на недопустимо решение в производство по допускане на съдебна делба, ако съдът е допуснал делбата, без да посочи точното основание за възникване на съсобствеността и без да разгледа всички основания за възникването й.
Според установената съдебна практика процесуалната недопустимост на съдебното решение се свързва с липса на право на иск или с неговото ненадлежно упражняване; а правото на иск е ненадлежно упражнено когато липсват положителни процесуални предпоставки или са налице отрицателни такива. Изложението на обстоятелствата, на които се основава иска, е част от изискванията за редовност на исковата молба - чл.127, ал.1, т.4 ГПК, т.е. за надлежното предявяване на иска. Същевременно, съдебната делба е особено исково производство и за започването му законът /чл. 341 ГПК/ изисква представяне на удостоверение за смъртта и наследниците на наследодателя и доказателства за наследствените имоти, т.е. предявяването на иска е облекчено в сравнение с изискванията към съдържанието на исковата молба по чл. 127, ал. 1 ГПК. При предявяване на иск за делба е нужно ищецът да твърди, че съществува съсобственост, да посочи фактите, от които тя произтича, т.е. на какво основание е възникнала и да представи доказателства, установяващи съществуването й - това са изискванията на чл. 341, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Ако в исковата молба липсва изложение на тези обстоятелства и те не са видни от приложените доказателства по чл.341, ал.1 ГПК, съдът е длъжен да даде точни и конкретни указания за отстраняване на нередовността на исковата молба. Изясняването на тези обстоятелства може да се извърши и чрез поставяне на въпроси на страните за уточняване на твърдяните от тях факти и обстоятелства. При липса на такива указания от страна на съда и непредприемане на действия за изясняване на поддържаните твърдения относно съществуването на съсобствеността, то постановеното решение ще е такова по нередовна искова молба. В този смисъл е практиката по Решение № 131 от 04.11.2015г. по гр.д. № 2393/2015г. на ІІ г.о., Решение № 210 от 3.10.2014г. по гр.д. № 1900/2014г. на І г.о. на ВКС.
Когато твърдения относно произхода на съсобствеността са наведени от ищеца и са представени писмени доказателства за установяването й, но съдът при допускането на делбата не посочи и не обсъди всички юридически факти, от които е възникнало съпритежанието на вещта, то това решение не е постановено по нередовна искова молба, нито по непредявен иск и не е недопустимо.
По касационната жалба.
Предвид горното разрешение, то изводът на въззивния съд, че първоинстанционното решение е недопустимо поради непосочване основанието на иска за делба и основанията от които произтича съсобствеността, е неправилен. Районният съд е допуснал делбата, приемайки че между страните е налице съсобственост, още повече, че спор за това между съделителите не е повдиган. Наведеното от ответниците възражение е, че не са представени всички доказателства, относими към реституцията, но не и че липсва съсобственост. Единственият повдигнат от ответниците спор е дали сградите представляват недвижими имоти или не отговарят на характеристиките на чл. 110 ЗС.
Ищецът е навел в исковата молба твърдения за съсобственост по наследство от В. И. Н. и Х. Н. Б., и по реституция по ЗВСОНИ, предхождана от национализация на ТД „Бъчва” ООД. Във връзка с възраженията в отговорите на ответниците, че не е посочено основанието, на което е възникнала съсобствеността /това възражение е на М. Т./ и че не са представени всички доказателства, относими към реституцията /възражение на Р. Н./ в съдебно заседание на 14.03.2019г. пълномощникът на ищците е представил заповедта от 02.04.1999г. на Министъра на промишлеността, която е извършена реституция на сградите по реда на ЗОСОИ, направената оценка и извършения въвод във владение; поискал е и назначаване на техническа експертиза за установяване идентичността на притежавания преди национализацията и реституирания имот, което искане е уважено. Писмените доказателства установяват, че поземленият имот е реституиран по ЗВСОНИ, а по отношение на отчуждените сгради, които не съществуват към момента на реституцията, е извършено обезщетяване по реда на ЗОСОИ с изключителна собственост върху новопостроените сгради, пристройки и надстройки. Тези доказателства не са обсъдени изрично от първоинстанционния съд, но те взети взети предвид, тъй като са приети по делото и не са били оспорени. Наред с това, несъстоятелни са разсъжденията на въззивния съд, че двата вида реституция взаимно се изключват. Вярно е, че реституцията по ЗВСОНИ настъпва по силата на закона, а тази по ЗОСОИ - с постановяване на административен акт, но те в случая се допълват - едната касае имуществата, които се възстановяват, тъй като съществуват реално, а другата извършва обезщетяване за тези имущества, които не могат да бъдат реално възстановени понеже не съществуват. С оглед на изложеното първоинстанционното решение е допустимо - не е постановено по нередовна искова молба, нито по непредявен иск и при неизвестно основание за възникване на съсобствеността.
Същевременно, въззивното производство, образувано по жалбите на М. Т. и на Р. Н., е недопустимо поради липса на интерес от обжалване от тези съделителки. В двете жалби са наведени оплаквания относно преценката на доказателствата за съсобствеността и непосочването на двете основания за реституция, но конкретни възражения срещу допускането на делбата, т.е. срещу съществуването на съсобственост или срещу определените им дялове в съсобствеността липсват. С подадените жалби те не се домогват до промяна в изводите на съда относно делбата на имотите и квотите. Израз на това е и петитума на жалбите - те искат да се отмени решението, без посочване по какъв начин следва да се разреши спора. Същевременно, не може да се приеме, че подадените от тях въззивни жалби са били нередовни и е следвало да им се дават указания за излагане на конкретни съображения и за уточняване на петитума. Заявеното от тях в отговорите на исковата молба оспорване на иска също не е базирано на възражения срещу съществуването на съсобственост или срещу дяловете им в съсобствеността. Изложеното налага извод, че двете съделителки нямат интерес да обжалват допускането на делбата, тъй като не твърдят да са накърнени конкретни техни права. Що се отнася до съображенията в жалбите относно вида на сградите и неизяснения им статут на движими или недвижими вещи, те не обуславят интерес от обжалването. Спорът дали постройките са преместваеми обекти или са трайно прикрепени по смисъла на чл. 110 ЗС не рефлектира върху допускането на делбата. И в двата случая те се включват в предмета на делбата - като самостоятелни обекти или като подобрения на поземления имот.
Ето защо, въззивните жалби на М. Т. и Р. Н. не е следвало да бъдат разглеждани поради липса на интерес от обжалването. Горното обуславя недопустимост на образуваното въззивно производство и на постановеното въззивно решение.
На основание изложеното въззивното решение, с което е обезсилено първоинстанционното решение и делото е върнато за ново разглеждане, следва да се обезсили и да се постанови прекратяване на образуваното въззивно производство по жалбите на Р. В. Н. и М. Д. Т., които са недопустими поради липса на правен интерес.
Право на разноски за настоящето производство има жалбоподателката С. Б.. Направените от нея разноски са 1000лв. за адвокатско възнаграждение и 130 лв. за държавни такси или общо 1130 лв. Те следва да бъдат поставени в тежест на ответниците Р. Н. и М. Т., по чийто жалби е постановено обжалваното въззивно решение.
Водим от горното и на основание Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 260277 от 22.10.2020г. по гр.д. № 1455/2020г. на Пловдивски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 597 от 20.02.2020г. по гр.д. № 17695/2016г. на Пловдивски районен съд и делото е върнато на първата инстанция за ново разглеждане.
ПРЕКРАТЯВА производството пред Пловдивски окръжен съд, образувано по въззивната жалба на Р. В. Н. и по въззивната жалба на М. Д. Т. срещу решение № 597 от 20.02.2020г. по гр.д. № 17695/2016г. на Пловдивски районен съд.
ОСЪЖДА Р. В. Н. ЕГН [ЕГН] и М. Д. Т. ЕГН [ЕГН] да заплатят на С. Б. Б. ЕГН [ЕГН] сумата 1130 /хиляда сто и тридесет/ лв. разноски по делото за настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |